Решение № 8369 от 12.7.2021 г. на ВАС по адм. д. № 1878/2021 г.

Производството е по реда на чл.208 и сл. от АПК във връзка с чл.160, ал.7 от ДОПК. Образувано е по касационна жалба на Център за градска мобилност ЕАД, със съдебен адрес: гр.София, ул.Порто Логос, 7, вх.Б, ап.18, чрез адв.Захариев срещу решение 5620/20.10.2020 г. постановено по адм.д.4709 по описа на Административен съд София град за 2019 г., с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу ревизионен акт Р-29002917007110-091-001 от 19.12.2018 г. издаден от органи по приходите при ТД на НАП-София, потвърден с решение 384/05.03.2019 г. на Директора на Дирекция ОДОП-София. С ревизионния акт на Център за градска мобилностЕАД са определени задължения по ЗКПО в размер на 62 764.05 лв. и лихви в размер на 33 689.37 лв., данък върху дивидентите в размер на 205 868.37 лв. и лихви в размер на 133 346.01 лв., както и задължения по ЗДДС за данъчни периоди м.09.2012 г. и м.12.2012 г. в размер на 242 569.03 лв. и лихви за забава в размер на 148 294.83 лв. Според изложеното в касационната жалба решението е незаконосъобразно. В него само принципно и общо са обсъдени въпросите за компетентността на органите по приходите. Формираните от съда изводи не държат сметка, че Г. Стефанов не е бил надлежно оправомощен да издаде процесният РА. Следователно ревизионният акт е нищожен поради липса на компетентност на издателя на акта. Неправилен е изводът на съда за законосъобразност на РА. При постановяване на решението са допуснати съществени процесуални нарушения-не са обсъдени посочените конкретно в жалбата правни и фактически доводи за незаконосъобразност на акта. Допуснати са и нарушения на материалния закон. По отношение изводите по ЗДДС, не е отчетено обстоятелството, че между Столична община и Център за градска мобилност ЕАД има сключен договор, който по своя характер е комисионен договор. Въз основа на него дружеството следва да извърши така наречената отчетна сделка. Тя е средство, чрез което се постига целта на комисионния договор прехвърляне/предаване на резултата от изпълнителната сделка. Прехвърлянето на средства, които превишават стойността на транспортната услуга не е доставка по смисъла на ЗДДС. Размерът на дължимото възнаграждение се определя като процент от реализираните постъпления. Неправилен е и изводът, че ЦГМ ЕАД е следвало да начисли ДДС върху т.нар. некоректни SMS-и. Тези съобщения макар да се отчитат от системата, не се заплащат тъй като в този времеви период паркирането е безплатно. През този времеви период паркирането е безплатно. През този период не се извършва доставка на услугата платено паркиране. Касаторът възразява и срещу изводите на решаващият състав във връзка с определените задължения по ЗКПО. Освобождаването на дружеството от отчисляване и внасяне на дивиденти в полза на Столична община, представлява скрито разпределение на печалба. Освободените суми са използвани от ревизираното лице за погасяване на задълженията му към транспортни оператори, а не са изплатени или разпределени в полза на акционери, съдружници или свързани с тях лица. Не е установено и второто условие от легалната дефиниция на понятието скрито разпределение на печалба сумите да не са свързани с осъществяваната от данъчнозадълженото лице дейност. Въз основа на горното се иска решението да бъде отменено, ревизионният акт да бъде прогласен за нищожен, като алтернативно се иска да бъде отменен като незаконосъобразен. Касаторът претендира присъждане на разноски за двете съдебни инстанции. Ответникът по касационната жалба - Директор на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" гр.София, чрез процесуалния си представител поддържа, че същата е неоснователна и моли да бъде оставена без уважение. Решението е правилно постановено, като изложените от съда мотиви се споделят. Моли съдебният акт да бъде оставен в сила, като се претендира присъждане на юрисконсултко възнаграждение. Върховна административна прокуратура, чрез участвалия по делото прокурор намира, че подадената касационна жалба е процесуално допустима, но неоснователна. Решението е правилно постановено, поради което следва да бъде оставено в сила. Върховен административен съд, състав на осмо отделение, след като прецени допустимостта на касационната жалба и наведените в нея отменителни основания, както и валидността и допустимостта и съответствието на решението с материалния закон, съгласно чл.218 от АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна: Касационната жалба е подадена в срока по чл.211, ал.1 от АПК, от надлежна страна, срещу съдебен акт, който подлежи на инстанционен контрол, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна. Предмет на обжалване пред АССГ е бил ревизионен акт Р-29002917007110-091-001 от 19.12.2018 г. издаден от органи по приходите при ТД на НАП-София, потвърден с решение 384/05.03.2019 г. на Директора на Дирекция ОДОП-София. С този ревизионен акт на дружеството са определени задължения в общ размер на 826 531.66 лв., от които по ЗКПО в размер на 62 764.05 лв. главница и лихви в размер на 33 689.37 лв., данък върху дивидентите в размер на 205 868.37 лв. главница и лихви в размер на 133 346.01 лв., както и задължения по ЗДДС за данъчни периоди м.09.2012 г. и м.12.2012 г. в размер на 242 569.03 лв. главница и лихви за забава в размер на 148 294.83 лв. След извършена проверка на РА, съдът е приел, че е издаден от компетентен орган, при спазване на администраитвно производствените правила. След подробно обсъждане на доказателствата по делото е прието, че не са налице основания оспорения ревизионен акт да бъде прогласен за нищожен. Между Столична община и Център за градска мобилност ЕАД е сключен договор, по силата на който дружеството действа като агент на СО при реализиране на приходите от дейностите на масовия градски транспорт в столицата, отчитането на изпълнението на транспортната задача и разплащането с транспортните оператори. При формирането на данъчната основа на облагаемата доставка към СО, ревизираното лице е приспаднало дължимата му сума за комисионна от продажбите на превозни документи. По този начин е намалявало данъчната основа на облагаемата доставка. Позовавайки се на чл.127, ал.1 и ал.2 от ЗДДС, решаващият състав на АССГ е приел, че са налице три доставки. По осъществената доставка между СО и Център за градска мобилност ЕАД е договорено възнаграждение между комитента /доверителя СО и комисионера ЦГМ ЕАД, което е в размер на 8.5 % от размера на централно реализираните приходи, следователно правилно органите по приходите са приели, че то подлежи на отделно облагане с ДДС и са начислили данък за периода м.11.2012 г. Неправилно в резултат на договарянето възнаграждението е приспадната от постъпленията от продажби на превозни документи. По отношение на определеното задължени по ЗДДС относно плащането на ДДС върху неправилно изпратените SMS-и, съдът е посочил че при използване на зоните за платено паркиране, лицата желаещи да ги ползват се присъединяват към договорените условия, утвърдени от Център за градска мобилност ЕАД и не могат да влияят върху тях. Договора се сключва с изпращането на SMS и неговото плащане или не рефлектира върху извършването на услугата . При определяне на задължението не са взети предвид случаите при които SMS са изпратени след изтичане на времето за ползване на зоните или в почивни дни, поради което ревизионния акт и по отношение на тези задължения е законосъобразен. РА е приет за законосъобразен и относно определените задължения по чл.194, ал.1 от ЗКПО законосъобразно сумите, с които Център за градска мобилност ЕАД погасява задълженията на СО, се третират като дивиденти. Решението е неправилно. Основателно е твърдението на касатора, че съдебния акт е постановен при съществено нарушение на процесуалните правила. Задължение на съда по чл.160, ал. 1 ДОПК е да реши спора по същество, поради което е длъжен да обсъди поотделно и в съвкупност всички събрани по делото доказателства. В решението си първоинстанционният съд възпроизвежда мотивите изложени от директора на Дирекция "ОДОП"-гр.София, при произнасянето му по реда на административното оспорване чл. 156, ал. 1 ДОПК. Не са изложени конкретни мотиви относно наведените от жалбоподателя доводи за неправилност и незаконосъобразност на оспорения ревизионен акт. Решението на АССГ не съдържа преценка на доказателствата, констатации по фактите и правни изводи по спора за съществуването на установените с РА публични задължения. По делото е допусната и приета ССчЕ, която на основание чл. 202 ГПК, съдът е бил длъжен да обсъди заедно с останалите доказателства по делото, което не е направено. Нещо повече решаващият състав изобщо не е споменал изготвеното заключение, дори само формално като част от доказателствата въз основа на които обосновава изводите си. Предвид изложеното, атакуваното решение като постановено при допуснати от съда съществени нарушения на съдопроизвоствените правила, изразяващи се в липса на анализ на доказателствата и липса на обосновани изводи за незаконосъобразност на РА, следва да бъде отменено и делото върнато за ново разглеждане от друг състав на същия съд. При новото разглеждане на спора, съдът следва да направи анализ на събраните доказателства, като изложи собствени фактически констатации относно спорните по делото факти и въз основа на тези констатации формира собствени изводи относно това дали изплатеното наЦентър за градска мобилност ЕАД възнаграждение въз основа на сключен комисионен договор със Столична община представлява доставка и дължи ли се върху него ДДС. Дължи ли се ДДС върху некоректните SMS-и за предоставяната от ревзираното лице услуга платено паркиране и дали тези некоректни SMS-и включват изпратените такива извън действието на почасовото паркиране или само незаплатените от ползвателите SMS-и. В решението е прието, че задълженията по ЗДДС са определени при съобразяване на съобщенията за платено паркиране изпратени извън часовете на действие на зоните, но въз основа на кои доказателства съдът е направен този извод не е ясно. На последно място, при новото разглеждане на делото следва да бъдат изложени мотиви относно спорния въпрос дали сумите ползвани от Център за градска мобилност ЕАД за погасяване на задълженията му към транспортите оператори представлява скрито разпределение на печалба и коректно ли е определено задължението по ЗКПО. Първоинстанционният съд с оглед всички събрани доказателства следва да извърши обоснована преценка дали са налице предпоставките за определяне на допълнителни задължения по ЗКПО и ЗДДС, като обоснове изводите си. Единствено в такава хипотеза би могло да се приеме, че съдът е извършил необходимия анализ на доказателствата в тяхната съвкупност и цялостна взаимовръзка, съответно само тогава би могъл да формира вътрешно убеждение относно спорните въпроси в производството пред него. Допуснатите нарушения обуславят необходимостта от отмяна на първоинстанционното решение при условията на чл. 222, ал. 2, т. 1 АПК и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав. При новото разглеждане следва да бъда обсъдени подробно и даден аргументиран отговор на всички направени възражения от задълженото лице. При условията на чл. 226, ал. 3 АПК първоинстанционният съд следва да се произнесе и по разноските за водене на делото в настоящата съдебна инстанция. Мотивиран така и на основание чл. 222, ал. 2, т. 1 АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение,