Решение № 11101 от 30.08.2012 г. на ВАС по адм. д. № 14911/2011 г.

Решение № 11101 от 30.08.2012 г. на ВАС по адм. д. № 14911/2011 г., I о., докладчик съдията Здравка Шуменска Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от Александър Георгиев Георгиев, в качеството му на директор на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. София, срещу решение № 4169 от 13.09.2011 г. по адм. дело № 7727 по описа за 2010 г. на административен съд - София град. В касационната жалба са развити доводи за неправилност на обжалваното решение, поради нарушение на материалния и процесуалния закони, което съставлява отменително касационно основание по чл. 209, т. 3 АПК. Иска се отмяна на обжалваното решението и присъждане на съдебни разноски. Ответната страна по касационната жалба - "Баумакс Акциенгезелшафт", Австрия, представлявана от адв. Маргарита Чечова, оспорва същата като неоснователна и иска да се остави в сила обжалваното решение. Не претендира присъждане на съдебни разноски. Представителят на Върховна административна прокуратура изразява становище за допустимост и неоснователност на касационната жалбата. Върховният административен съд, първо отделение отделение счита, след като прецени допустимостта на касационната жалба и наведеното отменително основание, и с оглед на чл. 218 от АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211 от АПК и от надлежна страна, а разгледана по същество е неоснователна. Предмет на съдебния контрол в производството пред Административен съд София град е било Становище за липса на основания за прилагане на Спогодба за избягване на двойно данъчно облагане (СИДДО) между Република България и Република Австрия под № 95-16-256 от 25.05.2010 г., издадено от органа по приходите при ТД "Големи данъкоплатци и осигурители" (ГДО) - София, потвърдено с решение № 1287 от 30.08.2010 г. на директора на дирекция "ОУИ" - София. С вх. № 95-16-256 от 11.01.2010 г. на ТД на НАП "ГДО" - София, от "Баумакс България" ЕООД, като пълномощник, е подадено искане по чл. 137, ал. 1 от ДОПК за прилагане на СИДДО между Република България и Република Австрия по отношение на доходи, начислени на чуждестранното лице "Баумакс АГ", с регистрация и седалище в Австрия. В искането се посочва, че то е по повод сключен договор за предоставяне на услуги между "Баумакс България" ЕООД (платец на дохода) и чуждестранното лице "Баумакс Акциенгезелшафт" Австрия (притежател на дохода) от 17.11.2008 г. Извършена е проверка по искането за прилагане на СИДДО от страна на органите по приходите. След анализ на искането, представените писмените обяснения и доказателства, органът по приходите е счел, че австрийското дружество не е отстранило съществуващите непълноти при доказване изискванията по чл. 136 - чл. 138 от ДОПК, поради което на основание чл. 141, ал. 2 от ДОПК следва да се издаде становище за липса на основание за прилагане на СИДДО. Конкретно е посочено, че австрийското дружество не представило писмени обяснения относно начина на определяне на стойността на възнаграждението от 10 000 евро по договора, т. 4 от него, както и какъв е размерът на реализираната печалба по повод на договора от 17.11.2008 г. Приел е, че австрийското дружество не е представило надлежни доказателства относно реалното извършване на услугите, цитирани в приложение № 1 към договора. Прието е също, че дружеството не е представило надлежни доказателства относно лицата, които оказват услугите от името на чуждестранното лице и конкретните ангажименти на всяко лице във връзка с договора. Не са представени доказателства относно мястото на извършване на всяка услуга по отделно. В оспорения акт административният орган е уточнил кои обстоятелства следва да бъдат установявани. Административният акт е потвърден при административното обжалване. Първоинстанционният административен съд е изложил подробни мотиви в преценката си за незаконосъобразност на оспорения пред него административен акт, които се споделят от настоящата съдебна инстанция. Преценката е за наличие на основание за прилагане на СИДДО. Поради основанието, на което е направена преценка за липса на основания за прилагане на СИДДО, съдът, правилно е обсъдил дали са удостоверени тези основанията за прилагане, изведени от чл. 136, т. 1 - т. 4 от ДОПК, което произнасяне той дължи, с оглед на чл. 160, ал. 2 от ДОПК. Съдът е счел, че чуждестранното лице е местно лице по смисъла на чл. 1, ал. 2, буква "б" от Спогодбата между Народна Република България и Република Австрия за избягване на двойното облагане с данъци на доходите и имуществото, ратифицирана с Указ № 2095/12.07.1983 г. на Държавен съвет, (обн., ДВ, бр. 6/22.01.1985 г., в сила от 01.01.1985 г.). Това обстоятелство се доказва, чрез представяне на удостоверение от данъчната администрация на държавата, на която притежателят на доходите е местно лице (Австрия) и конкретно от представено удостоверение от данъчната администрация, респ. е налице изискването на чл. 136, т. 1 от ДОПК, като по това не се спори и пред касационната инстанция. По повод на второто изискване по чл. 136, т. 2 от ДОПК, съдът е възприел, че чуждестранното лице е притежател на доход от източник в България, видно от приложена към делото декларация. Направил е обстоен анализ на посочения договор, на услугите предоставяни от чуждестранното дружество на "Баумакс България" ЕООД, групирани в 7 области, конкретизирани в представени двустранно оформени протоколи, за периода м. 01.2008 г. -м. 11.2008 г. По повод възражение, каквото има и в касационната жалба, съдът е приел, че няма пречка страните с писмена уговорка (договора от 17.11.2008 г.) да уредят фактически отношения, изпълнявани по рано - процесните услуги, което се установява от самия договор. Въз основа на представените пред съда писмени доказателства, въпреки възражението и в касационната жалба, той е приел, че от тях може да се обоснове наличието на договорно правоотношение между страните и основание за получаване на конкретен доход от чуждестранното лице. В мотивите си съдът е квалифицирал услугите като консултантски и е изложил конкретни съображения относно естеството им по повод оказване на помощ при новостартираща дейност, като те са извършвани от квалифицирани специалисти. Счел е също, че за услугите, предоставени по силата на договора от 17.11.2008 г., е платен доход, който е определен по вид, основание за реализиране и размер и това обстоятелство е доказано с налични плащания в размер общо на 129 420 евро. Направил е извод, че доходът от тях, изплатен от българското дружество на чуждестранното лице, местно за Австрия, не изпълва по съдържание нито един от видовете доходи, изброени в СИДДО с Австрия, подлежащ на облагане в държавата на платеца на дохода. На следващо място е приел, че чуждестранното лице не притежава място на стопанска дейност или определена база на територията на Република България, с които съответният доход е действително свързан. Аргументирал се е с представена за това декларация, с липса на оспорване на този факт, както и след анализ на легалните дефиниции на това понятие, дадени в § 1, т. 5 от ДР на ДОПК и § 1, т. 2 от ДР на ЗКПО, както и на чл. 5 от СИДДО между Народна Република България и Република Австрия. Съдът е направил произнасяне и по последната т. 4 на чл. 136 от ДОПК, а именно не е намерил специални изисквания в Спогодбата между Народна Република България и Република Австрия, по смисъла на тази разпоредба. Настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение е правилно постановено, като съдът правилно е преценявал изискванията на чл. 136 от ДОПК и конкретно се е аргументирал чрез представените и пред него доказателства. Същите не са оспорени от процесуалния представител на приходната администрация, видно от протокола от съдебно заседание, проведено на 7.03.2011 г., поради което и наведеният като касационен довод за тяхната неистинност не следва да се обсъжда от настоящия състав. Очевидно е, че пред административния орган не са били представени достатъчно доказателства, независимо, че такива са изискани с ИПДПОЗЛ от 10.02.2010 г. и от 19.02.2010 г., като издаденият акт е резултат и на процесуалното бездействие на искателя. С оглед на представените такива, както и дадените от самия административен орган указания, посочени по-горе, обжалваното съдебно решение се явява правилно. При този изход от делото съдебни разноски не се дължат. Съобразно изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, първо отделение