Решение № 29 от 13.04.2021 г. на ВКС по т. д. № 2328/2020 г.

Решение № 29 от 13.04.2021 г. на ВКС по т. д. № 2328/2020 г., I т. о., ТК, докладчик съдията Анжелина Христова Производството е по чл. 47 и сл. ЗМТА. Образувано е по иск от "ВАВ 01" ЕООД, [населено място] срещу "М- Груп Корпорейшън" ЕООД, [населено място] за отмяна на арбитражно решение № 1/31.07.2020 г. по арб. дело № 4/2019 г. на Арбитражен съд при "Българска бизнес асоциация", [населено място]. Ищецът твърди, че арбитражният съд се е произнесъл извън предмета на спора /чл. 47, ал. 1, т. 5 ЗМТА/, тъй като е присъдил на ищеца суми, които не са му били прехвърлени с договора за цесия от 12.12.2017 г. и които не е имал право да претендира. Поддържа, че между страните по делото не е сключвано арбитражно споразумение, евентуално, че самата арбитражна клауза е недействителна /чл. 47, ал. 1, т. 2 ЗМТА/, тъй като е бланкетна и не са посочени арбитрите и техния брой. Заявява, че договорът за цесия не е сключен между страните в арбитражното производство и арбитражната клауза в него не поражда действие. Заявява, че е налице злоупотреба с права. Претендира разноски. Ответникът по иска за отмяна "М-Груп Корпорейшън" ЕООД поддържа, че искът е недопустим, евентуално неоснователен, като излага подробни съображения в писмения отговор. Моли да се отхвърлят исковете, като му се присъдят разноски. Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, Първо отделение, след преценка на събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на страните, приема следното: По допустимостта на иска: Предявеният иск по чл. 47, ал. 1, т. 2 и т. 5 ЗМТА за отмяна на арбитражно решение е процесуално допустим, като предявен от надлежна страна в рамките на тримесечния преклузивен срок по чл. 48, ал. 1 ЗМТА, считано от узнаване на арбитражното решение. Неоснователно е възражението на ответника, че искът е предявен след изтичане на преклузивния срок, тъй като исковата молба е подадена на 02.11.2020 г. - в 3-месечен срок от постановяване на самото арбитражно решение, съобщението за което е връчено на "ВАВ 01" ЕООД на 04.08.2020 г. По основателността на предявения иск: Няма спор в правната теория и съдебната практика, че абсолютна процесуална предпоставка за разглеждане на възникнал правен спор от арбитражен съд е наличието на валидно сключено между страните арбитражно споразумение /чл. 7, ал. 1, т. 2 ЗМТА/, което може да е обективирано в отделен самостоятелен договор или в арбитражна клауза в друг договор, сключен между страните. По своята правна същност арбитражното споразумение представлява самостоятелен процесуален договор, за който се изисква писмена форма за действителност. По изключение с разпоредбата на чл. 7, ал. 3 ЗМТА законодателят признава компетентност на арбитражния съд и в хипотезата на презумирано мълчаливо съгласие на ответника за сключване на арбитражно споразумение, материализирано чрез предприетите от последния процесуални действия по съществото на делото, без да оспорва компетентността на арбитража, сезиран с искова молба от ищеца /ответникът писмено или със заявление, отбелязано в протокола от арбитражното заседания, приеме спорът за бъде разгледан от арбитража или когато участва в арбитражното производство чрез депозиране на писмен отговор, представяне на доказателства, предявяване на насрещен иск или явяване в арбитражно заседание, без да оспорва компетентността на арбитража/. Няма спор в теорията и практиката и по въпроса, че ответникът следва да направи възражение, че арбитражният съд не е компетентен, най-късно с отговора на исковата молба /чл. 20, ал. 1 ЗМТА/, като пропусне ли да го направи своевременно, това възражение се преклудира, освен ако пропускът е извинителен /чл. 20, ал. 3 ЗМТА/. Настъпилата преклузия за възражението важи както за арбитражното производство, така и при иска за отмяна на арбитражното решение по чл. 47 ЗМТА. Видно от приложеното арбитражно дело ответникът "ВАВ 01" ЕООД /ищец в настоящия спор/ е получил препис от исковата молба, по която е образувано арб. дело № 4/2019 г. на АС при Българска Бизнес Асоциация /ББА/, [населено място], както и копия от приложените към нея доказателства на 04.11.2019 г. чрез пълномощник И. Г. И., надлежно упълномощен с изрично писмено пълномощно. В о. с. з. на 07.11.2019 г. не е даден ход на делото, но ответното дружество, чрез адв. Т. Т., надлежно упълномощен да го представлява по арб. дело № 4/2019 г. по описа на АС при ББА, [населено място], представя отговор на исковата молба. С отговора на исковата молба изрично се заявява, че исковете са допустими, но се оспорват като неоснователни. Направено е искане на основание чл. 11. 3. от Процедурния правилник на АС при ББА, [населено място] производството да се гледа в състав от трима арбитри, като на основание чл. 11. 2. е посочен като арбитър М. К. Д.. В първото о. с. з. на 15.01.2020 г. ответникът, чрез адв. Т. е заявил, че поддържа отговора на исковата молба, като е конкретизирал възраженията си за неоснователност на исковете. Процесуалният представител е взел участие по делото и в останалите съдебни заседания, като не е направил възражение относно компетентността на арбитражния съд. С оглед гореизложеното, настоящият съдебен състав намира, че възражението за некомпетентност на арбитражния съд поради липса на арбитражно споразумение е преклудирано, поради което не е налице и основанието на чл. 47, ал. 1, т. 2 ЗМТА за отмяна на арбитражното решение. Ищецът не излага твърдения за наличие на извинителни причини за пропускане на срока по чл. 20, ал. 1 ЗМТА, поради което не е налице хипотезата на чл. 20, ал. 3 ЗМТА. Не е налице и твърдяната недействителност на арбитражната клауза. Предмет на арбитражното дело са искове за реално изпълнение и за неустойка по договор за заем, сключен на 31.03.2014 г. между "Си Финанси Груп" ЕОД /заемодател/ и "ВАВ 01" ЕООД /заемополучател/. В чл. 10. 10. от договора е обективирано съгласието на страните на основание чл. 19 ГПК всички спорове, породени от договора, имащи връзка с него или отнасящи се до него, вкл. за изпълнение и заплащане на цени и неустойки да бъдат решавани от АС при ББА, [населено място] и съобразно неговия правилник. Клаузата не е бланкетна, страните са се споразумели споровете да се решават от институционален арбитраж, който е ясно и точно индивидуализиран, като няма императивно изискване за договаряне на броя на арбитрите /чл. 11, ал. 1 ЗМТА/. Вземанията на заемодателя "Си Финанси Груп" ЕОД по процесния договор за заем са цедирани на ищеца в арбитражното производство "М-Груп Корпорейшън" ЕООД, като няма спор в съдебната практика, че арбитражната клауза на чл. 10. 10. от договора за заем е отделен процесуален договор, по който цесионер не е страна. Фактът, че между цесионера "М-Груп Корпорейшън" ЕООД и длъжника "ВАВ 01" ЕООД няма писмена арбитражна клауза не означава, че арбитражното споразумение е недействително. Валидно арбитражно споразумение е налице и при мълчаливо съгласие на ответника по смисъла на чл. 7, ал. 3 ЗМТА, материализирано чрез предприетите от последния процесуални действия по съществото на делото, без да оспорва компетентността на арбитража, сезиран с искова молба от ищеца. В конкретния случай ответникът "ВАВ 01" ЕООД е участвал в арбитражното производство, като е представил писмен отговор, посочил е арбитър, направил е доказателствени искания, явявал се е в арбитражните заседания, без да оспори компетентността на арбитража. С тези си действия ответникът в арбитражното производство се е съгласил спорът между него и ищеца "М-Груп Корпорейшън" ЕООД, очертан от исковата молба, да бъде разрешен от АС при ББА, [населено място] и съобразно неговия правилник. Не се установява и произнасяне на арбитражния съд извън предмета на спора, определен от ищеца чрез твърденията в исковата молба за накърнени субективни права и търсената защита. Изложените от "ВАВ 01" ЕООД доводи представляват оплаквания за неправилност на арбитражното решение, тъй като се оспорват изводите на арбитражния съд относно притежаваните от ищеца притезателни права /оспорва се прехвърлянето на част от претендираните в арбитражното производство вземания с договора за цесия, сключен между "Си Финанси Груп" ЕООД и "М-Груп Корпорейшън" ЕООД/, но в настоящото производство по чл. 47 ЗМТА съдът не извършва контрол за правилност на арбитражното решение. С оглед изложеното, настоящият състав на ВКС намира, че искът за отмяна на арбитражното решение на основание чл. 47, ал. 1, т. 2 и т. 5 ЗМТА, е неоснователен. Така мотивиран, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение