Решение № 15884 от 12.12.2012 г. на ВАС по адм. д. № 4197/2012 г.

Решение № 15884 от 12.12.2012 г. на ВАС по адм. д. № 4197/2012 г., I о., докладчик съдията Бисер Цветков Производството е по гл. ХII на АПК. Образувано е по жалба на директора на ТД на НАП - Пловдив, представен от юрисконсулт Маргарита Москова, срещу решение № 27/09.01.2012 г. на Административен съд Пловдив по административно дело № 2767/2011 г., с което е отменена заповед № 34976-0043589 от 26.05.2010 г. на Директора на ТД на НАП - Пловдив, с която на основание чл. 186, ал. 3 от ЗДДС, е наложена на "Тотал Партнърс" ЕООД принудителна административна мярка - запечатване на обект: бар, находящ се в спортна зала, първи етаж, гр. Пловдив, ул. "Екзарх Йосиф" № 13, стопанисван от "Тотал Партнърс" ЕООД за срок от един месец, като на основание чл. 187, ал. 1 от ЗДДС е забранен достъпът до него. Оплакванията са за неправилност на решението поради противоречие с материалния закон и съществените процесуални правила. Според касатора е осъществен фактическият състав, пораждащ правомощието за налагане на ПАМ с оспорената заповед, като при издаването й не са допуснати нарушения. Иска се отмяна на първоинстанционното решение и решаване на спора по същество с отхвърляне на оспорването срещу заповедта за налагане на ПАМ. Ответникът по касация - "Тотал Партнърс" ЕООД отрича основателността на жалбата. Заключението на прокурора от Върховна административна прокуратура е за основателност на жалбата. При обсъждане на доводите на страните и в обхвата на проверката по чл. 218 от АПК, съдът прие за установено следното: С оспорената пред АС Пловдив заповед по отношение на "Тотал Партнърс" ЕООД е наложена принудителна административна мярка запечатване на обект за стопанисвания от него бар в гр. Пловдив за срок от един месец и е забранен достъпа до него. Административният акт е мотивиран с извършването от търговеца на 12.01.2010 г. на нарушение по чл. 3, ал. 1 във вр. с чл. 25, ал. 3 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. на МФ във вр. с чл. 118, ал. 1 от ЗДДС, за което е съставен АУАН № 0043589/19.01.2010 г. В обстоятелствената част на акта има позоваване на местоположението на търговския обект и реализирания оборот. Правно основание за издаване на заповедта са разпоредбите на чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" и чл. 187, ал. 1 от ЗДДС. За да отмени заповедта за налагане на ПАМ, първоинстанционният съд е приел, че жалбоподателят е нарушил реда за издаване на съответен документ за извършена в търговския му обект продажба на 12.01.2010 г., но предпоставките за налагане на мярката по чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" от ЗДДС включвали установяване за възможно извършване на друго нарушение, каквато констатация липсва. Като противоречащо на закона е възприето отсъствието на мотиви относно избора на срока на ограничението в правната сфера на адресата на мярката. Първоинстанционният съдебен акт е неправилен. Страните не спорят по фактите. Вън от обсега на спора е неизпълнението от ответника по касация на задължението му да издаде фискален бон за извършената в стопанисвания от него търговски обект продажба. Съответно на съдържащата се в чл. 22 от ЗАНН позитивна правна уредба е разбирането за деленето на принудителните административни мерки на превантивни, преустановителни и възстановителни. В хипотезата на чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" от ЗДДС юридически факт, пораждащ правомощието на органа по приходите или оправомощеното от него длъжностно лице да наложи ПАМ запечатване на обект, е неспазването на реда или начина за издаване на документ за продажба, отпечатан и издаден по установения ред за доставка/продажба. Към реда за издаване на документ са относими задълженията по чл. 3, ал. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. за регистриране и отчитане на извършваните продажби на стоки или услуги във или от търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от фискално устройство (ФУ) /освен при изключенията по разпоредбата/ и по чл. 25, ал. 3 от наредбата за издаване на фискалния бон при извършването на плащането. Възприемайки извършеното нарушение на цитираните разпоредби от наредбата, като източник на правомощието си по чл. 186, ал. 3 във вр. с ал. 1, т. 1, б. "а" от ЗДДС, касаторът в условията на обвързана компетентност е издал утежняващия административен акт, чието съдържание е запечатването на търговския обект, в който е осъществена противоправната деятелност. Съдържанието на ПАМ и предпоставките за налагането й я определят като превантивна и преустановителна. Такива цели преследва и оспорената заповед на директора на ТД на НАП, а това изключва постановяването й при превратно упражняване на властнически правомощия. От превантивния характер на ПАМ не следва задължение за администрацията да въведе твърдение за възможно извършване на друго нарушение. Бъдещото му несигурно настъпване и целта за предотвратяването му не предполагат обвързаност за посочване. Не е липса на форма на административния акт отсъствието на мотиви относно срока на ограничението. Към основанието на касатора за избор на срок е мястото на търговския обект и реализирания оборот. Наред с горното неяснотата относно критериите на срока може да обоснове изменението на акта, но не и отмяната му при установени предпоставки за налагане на ПАМ. Административният съд не е обсъдил и частта от административния акт, с която е създадена забрана за достъпа до обекта. Нормативен източник на тази забрана е разпоредбата на чл. 187, ал. 1 от ЗДДС. Същината на въведеното с нея ограничение в правната сфера на адресата е различно от тази на ПАМ по чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" от ЗДДС, което я определя като отделен вид мярка. Изискването за кумулативното й налагане със запечатването сочи на тъждество на предпоставките им, а както се прие по-горе те са осъществени. Отмяната на оспорения пред АС гр. Бургас административен акт е неправилно, поради което е дължима отмяна на съдебното решение и отхвърляне на оспорването срещу ИАА. Отмяната следва да обхване и частта за разноските. При този изход на спора на касатора се следват разноски в общ размер 150 лева за двете съдебни инстанции. Воден от горното, Върховният административен съд, Първо отделение