Решение № 4580 от 27.03.2019 г. на ВАС по адм. д. № 14528/2018 г.

Решение № 4580 от 27.03.2019 г. на ВАС по адм. д. № 14528/2018 г., I о., докладчик съдията Благовеста Липчева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/.

Образувано е по касационна жалба от "Реплика груп" ЕООД, гр. Пловдив, чрез процесуален представител, срещу Решение № 2016/12.10.2018 г., постановено по адм. дело № 104/2018 г. по описа на Административен съд – Пловдив, с което е отхвърлена жалбата му срещу Ревизионен акт № Р-16001617000499-091-001/14.06.2017 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП- Пловдив, потвърден с Решение № 524/05.09.2017 г. на Директора на Дирекция "Обжалване и данъчно - осигурителна практика" /"ОДОП"/ - Пловдив при ЦУ на НАП.

Касаторът поддържа, че обжалваното решение е неправилно като постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила, необоснованост и в противоречие с материалния закон, съставляващи отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Счита, че решаващият състав не е съобразил, че след изпращането на стоките, някои от клиентите са заявили връщането им и дружеството им е възстановило получената цена. В подкрепа на тезата си излага аргументи в жалбата и претендира отмяна на атакуваното решение и на РА.

Ответникът по касационната жалба – Директорът на Дирекция "ОДОП"-Пловдив, чрез процесуален представител, с писмена защита оспорва нейната основателност и претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, тричленен състав на Първо отделение, за да се произнесе, взе предвид следното:

Предмет на съдебен контрол в производството пред Административен съд–Пловдив е обосноваността и законосъобразността на Ревизионен акт /РА/ № Р-16001617000499-091-001/14.06.2017 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП-Пловдив, потвърден с Решение № 524/05.09.2017 г. на Директора на "ОДОП" – Пловдив, в частта, с която на "Реплика груп" ЕООД са установени:

• допълнителни задължения за ДДС в размер на 73 415. 25 лв. и лихви за забава в размер на 13 441. 94 лв.;

• лихви по ЗДДС за несвоевременно внасяне на ДДС по СД по ЗДДС общо в размер на 1 056. 55 лв.,

• задължения за корпоративен данък за 2014 г. в размер на 2 875.40 лв., с лихви за забава - 644. 32 лв. и за 2015 г. в размер на 733. 80 лв. и лихви - 89. 71 лв.

За да достигне до извод за неоснователност на релевираното оспорване, първоинстанционният съд е приел следното от фактическа и правна страна:

Ревизията е проведена по особения ред на чл. 122 и сл. ДОПК след констатации за обстоятелства по чл. 122, ал. 1, т. 2, т. 4 и т. 5 от ДОПК. Същите са подкрепени от събраните данни, че през периода 01.01.2014 г. – 31.08.2016 г. дружеството не е осчетоводявало приходи от продажби на стоки, реализирани чрез електронен магазин, доставяни до купувачите чрез куриерските услуги на "Еконт Експрес" ООД и заплащани чрез наложен платеж. Въз основа на извършената насрещна проверка на куриерското дружество и представените от него данни на технически носители, ревизиращите са установили разлика между получените плащания чрез наложен платеж за извършените доставки на стоки чрез куриерската фирма и сумата на общо декларираните продажби от дружеството. Констатирано е, че общата сума на изплатените наложени платежи за периода 01.01.2014 г. - 31.08.2016 г. е в размер на 645 921. 99 лв., които не са отразени като приход от ревизирания. След съпоставка на декларираните продажби с недекларираните ревизиращите са приели, че размерът на неотчетените облагаеми доставки възлиза общо на сумата от 367 076, 26 лв., а неначисленият ДДС е в размер на 73 415, 25 лв., ведно със следващите се лихви.

Органите по приходите са съобразили, че постъпилите средства от търговията с облекла, реализирана чрез "Еконт експрес" ООД, не са отразени като приходи в счетоводните регистри на ревизираното дружество. Приели са, че неотчетените приходи за 2014 г. възлизат на сумата от 11 055. 11 лв., а за 2015 г. – 130 696. 20 лв. При отчитане на декларираната от ревизирания надценка, отчетната стойност на неосчетоводените стоки е определена както следва: за 2014 г. - 93 457. 13 лв. и за 2015 г. - 109 986. 17 лв. Вземайки предвид относимите към лицето обстоятелства по чл. 122, ал. 2 ЗКПО ревизиращите са определили данъчни основи по чл. 122, ал. 4 ДОПК и са установили допълнително дължимите размери на корпоративен данък, ведно със следващите се лихви.

След анализ на събраните доказателства поотделно и в съвкупност съдът е приел, че те подкрепят наличието на основанията по чл. 122, ал. 1, т. 2, т. 4 и т. 5 от ДОПК за провеждане на ревизията по особения ред на чл. 122 и сл. ДОПК. Преценил е, че данъчната основа по чл. 122, ал. 4 ДОПК е точно определена, въз основа на което е приел за законосъобразен РА, в частта му за допълнително начислените задължения за ДДС и съответните лихви.

Решаващият състав е обсъдил възраженията на ревизирания във връзка с определянето на основите по чл. 122, ал. 2 от ДОПК, изразяващи се в твърдения за направени откази от купувачи на доставени и заплатени стоки и последващото възстановяване на получената цена. Приел е, че поради липсата на счетоводно отразяване на върнатите стоки, установено посредством заключението по допусната и приета по делото ССчЕ, твърденията на ревизирания са останали недоказани и не е оборена регламентираната в чл. 124, ал. 2 ДОПК презумптивна вярност на фактическите констатации в РА.

Относно установените допълнителните задължения по ЗКПО съдът е приел, че те изчислени като неотчетените приходи (без ДДС) за 2014 г. - 111 055. 11 лв., и за 2015 г. – 130 697. 21 лв. са прибавени към декларираните от дружеството приходи за съответните години и при намаляването на общия резултат със съответните разходи. При констатиран краен положителен финансов резултат по см. на чл. 18, ал. 2 от ЗКПО за 2014 г. от 31 562, 09 лв., спрямо деклариран такъв от 2 808, 11 лв., съдът е достигнал до извод, че с РА законосъобразно са определени допълнителни задължения по ЗКПО за 2014 г. в размер на 2875, 40 лв. и дължимата лихва от 644, 32 лв. на основание чл. 175 от ДОПК във вр. с чл. 1 от ЗЛДТДПДВ.

За задълженията по ЗКПО за 2015 г. решаващият състав е отчел, че общият финансов резултат на дружеството е 29 331, 08 лв., а данъчната печалба 7 338 лв. При тези параметри той е приел, че допълнителното задължение по ЗКПО за 2015 г. в размер на 733, 80 лв. е точно установено, ведно със следващата се лихва за забава от 89, 71 лв., на основание чл. 175 от ДОПК във вр. с чл. 1 от ЗЛДТДПДВ.

Настоящият състав намира, че така постановеното решение е валидно, допустимо и правилно.

Неоснователни са аргументите на касатора, че съдът не е обсъдил всички събрани доказателства и е игнорирал релевантни възраженията относно размерите на формираните данъчни основи. Решението е постановено след съвкупен анализ на събраните доказателства, в резултат на което са формирани обосновани и логически издържани фактически и правни извод. На основание чл. 221, ал. 2, изр. второ от АПК, касационният състав напълно споделя изложените от административният съд съображения относно действителността на РА, спазването на административнопроизводствените правила при неговото издаване и съответствието му с материалния закон.

Несподелими са доводите в касационната жалба, че решаващият състав не е съобразил развалените доставките, по които дружеството е възстановило получените от него суми на клиентите, върнали стоките. Съдът е изложил конкретни мотиви в тази връзка при съобразяване на отговорите на експерта по проведената ССчЕ и разпределението на доказателствената тежест в процеса. При липсата на счетоводно отразяване на рекламираните или върнати на продавача стоки, както и на други ангажирани от ревизирания доказателства, които да установяват твърдяното разваляне на доставките, правилно решаващият състав е приел, че по аргумент от чл. 124, ал. 2 ДОПК презумптивната вярност на фактическите констатациите в РА не е опровергана. Този извод не се променя от представените в касационното производство копия от писмени документи, които не са заверени за вярност и не са приети като доказателства. Същите не рефлектират върху правилността на заключението на първоинстанционния съд, че органите по приходите точно са определили данъчните основи по реда на чл. 122, ал. 2 от ДОПК.

При липсата на конкретни касационни възражения относно установените лихви за деклариран за м. 03. 2015 г. и м. 06. 2016 г., но неплатен ДДС, както и спрямо допълнително установените задължения по ЗКПО, осъществената от касационния състав служебна проверка на съответствието на решението в тази му част с материалния закон сочи към неговата правилност. Поради това обжалваният съдебен акт следва да бъде оставен в сила.

При този изход на спора и направеното искане, в полза на ответника по касация следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение за настоящото производство в размер на 3300, 71 лв.

Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, състав на Първо отделение