Решение № 31 от 24.04.2013 г. на ВКС по т. д. № 903/2012 г.

Решение № 31 от 24.04.2013 г. на ВКС по т. д. № 903/2012 г., II т. о., ТК, докладчик съдията Росица Божилова Производството е по чл. 307 вр. с чл. 303, ал. 1, т. 4 ГПК. Образувано е по молба на Р. Г. С. и Р. Б. С., чрез процесуалния им представител адв. К. Н., за отмяна, на основание чл. 303, ал. 1, т. 4 от ГПК, на влязло в сила решение № 4361/19.09.2010 г. по гр. д. № 1868/2007 г. на СГС, ГК, I - 5 състав, като неправилното измежду две влезли в сила, противоречащи си съдебни решения / второто - реш. № 2441 от 29.03.2009 г. на СГС, I отд. - 12 състав по гр. д. № 1630/2007 г. /. Противоречието молителите обосновават с приемането за установено с решението и съобразено, на основание чл. 51, ал. 2 ЗЗД, при определяне размера на дължимото застрахователно обезщетение, предявено от същите в качеството на ищци, против ответника [фирма], съпричиняване вредоносния резултат и от пострадалия техен наследодател /син/, съответно неустановяването и несъобразяването на съпричиняване в производството по предявени от други наследници на починалия /съпруга и дете/, срещу същия застраховател, идентични по основание искове за обезщетяване на неимуществени вреди от същото застрахователно събитие / ПТП /. Ответната страна - [фирма] - оспорва молбата като неоснователна, като не счита, че е налице основание за отмяна по чл. 303, ал. 1, т. 4 ГПК, предвид липсата на изискуемия съгласно разпоредбата обективен и субективен идентитет между делата. Считат, че с предявената молба се цели преразглеждане на решението относно размера на дължимото на молителите обезщетение, за търпими от смъртта на сина им неимуществени вреди, съставляващо злоупотреба с процесуални права. Върховен касационен съд, второ търговско отделение намира, че подадената молба за отмяна е процесуално допустима, депозирана в срока по чл. 305, ал. 1, т. 4 ГПК - от датата на влизане в сила на по-късното решение - по гр. д. № 1868/2007 г. на СГС, ГК, 5 състав / 06.07.2012 г./, с постановяване определение за недопускането му до касационно обжалване. Молбата за отмяна е неоснователна и следва да се остави без уважение поради следните съображения: С решение № 4361/19.09.2010 г. по гр. д. № 1868/2007 г. на СГС, ГК, I отд. - 5 състав, [фирма] е осъдено да заплати на молителите застрахователно обезщетение за търпими неимуществени вреди от смъртта на сина им - Т. Г., починал на 29.10.2004 г. в резултат на ПТП от 22.10.2004 г. по вина на водача на застрахован по задължителна застраховка " Гражданска отговорност " при ответника лек автомобил. Обезщетението е присъдено при отчетено от съда съпричиняване на пострадалото лице / 25 % /, на основание чл. 51, ал. 2 ЗЗД, по предявено от ответника възражение. Решението е потвърдено с решение № 612/14.04.2011 г. по гр. д. № 908/2010 г. на САС, ГК, 2 състав, а с определение № 442/06.06.2012 г. по т. д. № 905/2011 г. на ВКС, I т. о., не е допуснато до касационно обжалване по касационна жалба на ищците. С противопоставеното съдебно решение - № 2441/29.03.2009 г. по гр. д. № 1630/2007 г. на СГС, ГК, I - 12 състав - са уважени предявените от Е. Р. и Д. Р., съответно съпруга и дъщеря на починалия Т. Г., искове против [фирма], на същото правно основание - за обезщетяване на неимуществени вреди, търпими от смъртта на техния наследодател, като от ответника не е предявено изрично възражение за съпричиняване. Застрахователят се е позовал на такова едва във въззивната жалба. С решение № 219/12.03.2010 г. по гр. д. № 2053/20009 г. на САС, ГК, II състав, първоинстанционното решение е оставено в сила, като въззивният съд е разгледал относими към възражение за съпричиняване обстоятелства, но в контекста на възраженията на застрахователя за " случайно събитие ". Приел е за необорена презумпцията за вина на водача на МПС. Въззивното решение не е обжалвано и е влязло в сила. Основанието на чл. 303, ал. 1, т. 4 ГПК предпоставя наличие на две влезли в сила, противоречащи си съдебни решения, между същите страни, на същото основание и за същото искане. Настоящият случай не разкрива необходимия съгласно разпоредбата субективен и обективен идентитет. Предмет на делата са самостоятелни притезания за обезщетяване на неимуществени вреди на различни лица спрямо един и същ ответник, макар с общ правопораждащ факт - смъртта на техния общ наследодател, в причинна връзка с едно и също виновно поведение на водач на МПС, застрахован по задължителна застраховка " Гражданска отговорност " при ответника / деликт /. При безспорно общия правопораждащ факт, възможността за релевиране спрямо същия на общи защитни възражения на ответника във всяко от водените производства, не обуславя изискуемия от чл. 303, ал. 1, т. 4 ГПК обективен идентитет досежно " основанието " и " искането ". Съпричиняването е факт, подлежащ на доказване, доколкото е въведен в процеса от ответника и от успеха или неуспеха на същото не следва противоречие между формираната воля на правораздаващия орган по отделните дела. При това противоречието следва да се извежда от диспозитивната, а не от мотивната част на решенията, а по възражението за съпричиняване не се формира сила на присъдено нещо / чл. 298, ал. 4 ГПК /. Доколкото в едно общо производство ищците и по двете дела биха имали качеството на обикновени другари в процеса, еднаквото спрямо същите решение е само възможно, не и наложително. Съпричиняването не касае такъв общ, предявим с исковете им факт, спрямо който ищците следва да бъдат задължително еднакво обвързани с диспозитива на решенията, респ. да би могъл да обуслови приложението на чл. 303, ал. 1, т. 4 ГПК и при липсата на формален субективен идентитет между делата, предвид идентичността на спорния предмет, каквото приложение на отмяната съдебната практика допуска / т. 9 ППВС № 2/1977 г. /. По изложените съображения, тъй като наведените от молителите обстоятелства не се явяват релевантни за приложение на чл. 303, ал. 1, т. 4 ГПК, Върховен касационен съд, Търговска колегия, второ търговско отделение