Решение № 6978 от 11.06.2015 г. на ВАС по адм. д. № 9629/2014 г.

Решение № 6978 от 11.06.2015 г. на ВАС по адм. д. № 9629/2014 г., VIII о., докладчик съдията Свилена Проданова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 160, ал. 6 от Данъчно - осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/. Образувано е по касационна жалба от "Гера" ООД, гр. Русе, чрез адв. Павлов срещу Решение № 1122/14.05.2014 г., постановено по адм. дело № 3676/2013 г. по описа на Административен съд - Варна, с което е отхвърлена жалбата му срещу Ревизионен акт № 181300816/12.06.2013 г. издаден от орган по приходите при ТД на НАП гр. Варна, частично потвърден с Решение № 532/20.09.2013 г. на Директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигуритена практика" /"ОДОП"/-Варна при ЦУ на НАП, с който на жалбоподателя са определени данъчни задължения по ЗДДС за данъчни периоди м. 01 и 02.2012 г. общо в размер на 20173,31 лв. и лихва в размер на 2643,77 лв. Касаторът поддържа, че обжалваното решение е неправилно поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила, необоснованост и нарушение на материалния закон, съставляващи отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Моли касационната инстанция да отмени атакуваното решение, като алтернативно или да върне делото на АСВ, или след като отмени решението, да постанови друго по съществото на спора, с което да отмени обжалвания РА, ведно с присъждане на осъществените разноски. Ответникът по касационната жалба - Директорът на Дирекция "ОДОП"- гр. Варна, не изразява становище за основателността на последната. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, преценявайки допустимостта на жалбата, правилността на решението на релевираното касационно основание и след служебна проверка по чл. 218, ал. 2 АПК прие за установено следното: Касационната жалба е подадена от страна по делото, в срок и е процесуално допустима, а разгледана по същество тя е неоснователна. С обжалваното решение Административен съд - Варна е отхвърлил жалбата на "Гера" ООД срещу Ревизионен акт № 181300816/12.06.2013 г. издаден от орган по приходите при ТД на НАП гр. Варна, частично потвърден с Решение № 532/20.09.2013 г. на Директора на Дирекция "ОДОП" - Варна при ЦУ на НАП, с който на жалбоподателя са определени данъчни задължения по ЗДДС за данъчни периоди м. 01 и 02.2012 г. общо в размер на 20173,31 лв. и лихва в размер на 2643,77 лв. За да обоснове формирания краен правен извод за неоснователност на релевираните в жалбата твърдения, първоинстанционният съд е приел, че оспореният РА е издаден от компетентен орган, в законоустановената форма и при липса на допуснати съществени нарушения на административно производствените правила. За да постанови това решение, съдът е приел, че с РА законосъобразно е отказано право на данъчен кредит по доставките на стоки за обзавеждане на баня - сифони, вани, тоалетни чинии, душ корита, тоалетни чинии, бидета и др. фактурирани от "Енерджи 2020" ЕООД. Съдът е приел, че спорният по делото въпрос е свързан с реалното извършване на доставките предвид недоказване, при условията на пълно доказване, както на произхода на стоките като наличност при доставчика, така и на транспорта и индивидуализацията на родово определените вещи, съответно прехвърлянето правото на собственост върху тях. Съдът е разпределил доказателствената тежест като е приел, че в тежест на ревизираното лице, претендиращо възникнало субективно материално право на приспадане на данъчен кредит, е да установи предпоставките и условията за ползване на това право. Една от тези предпоставки е наличието на данъчно събитие, а именно прехвърляне на право на собственост върху фактурираните стоки. Липсата на данъчно събитие означава и липса на доставка, в които случаи данъкът /ДДС/ се явява неправомерно начислен. Съгласно чл. 70, ал. 5 ЗДДС правото на приспадане на данъчен кредит не възниква при неправомерно начисляване на данъка. Обжалваното решение е мотивирано, постановено е при обсъждане на всички събрани доказателства, поотделно, при преценка на доказателствената им сила и стойност, както и съвкупно. Ценено и обсъдено е и заключението на приетата съдебно-счетоводна експертиза. След съвкупна преценка на събраните доказателства първоинстанционният съд е възприел изводът на данъчните органи за нереалност на доставките и оттам за липса на предпоставка за възникване право на приспадане на данъчен кредит. Така постановеното решение е правилно. Съдът е обсъдил доводите на страните, въз основа на което е направил обосновани фактически и правни изводи, които се споделят от настоящата инстанция. Касаторът твърди, че са събрани достатъчно доказателства за реалността на извършените доставки, които без основание не са били ценени от съда или са ценени неправилно с оглед крайните фактически и правни изводи на съда. Оплакванията са неоснователни. Доказателствата и доказателствените средства за установяване реалността на доставката следва да са относими към конкретния положителен факт и теоретично се разпределят в две групи - установяващи потенциалната възможност за осъществяване на доставката /материална, кадрова, техническа обезпеченост/ и индивидуализация на родово определените вещи, /транспортиране и съхранение, последващо реализиране и др./. В хода на производството не са представени годни доказателства за извършени доставки, не са представени приемо-предавателни протоколи, анекси, търговска кореспонденция, документи от предходен доставчик, доказателства за кадрова и материално-техническа обезпеченост, собствени или наети помещения. Тук отново следва да бъде изложено, че съгласно чл. 24 от ЗЗД правото на собственост върху родово определени вещи се прехвърля в момента на тяхното индивидуализиране, което в конкретния случай не е доказано. Не са събрани доказателства за съхраняването на стоките на склад при доставчика. Установено е от вещото лице по назначената и приета ССЕ, че процесните стоки, са използвани за последващи доставки осъществявани от касатора, за което са издадени фактури, които са платени в брой и е начислен ДДС в дневниците за продажби на "Гера" ООД. В конкретния случай, правилно е прието от съда, че редовно водената счетоводна отчетност и заплащането на доставките, сами по себе си не установяват реалност на доставките, а за останалите относими обстоятелства не се установява от ревизираното лице, че доставките на процесните стоки са осъществени. Освен това не е представена и хронология на счетоводни сметки от гр. 30 и гр. 60, удостоверяващи заприхождаване, изписване на стоките и извършени разходи, начални салда на артикулите, информация за количества и единични цени. Във връзка с наличието на стоките при доставчика са представени първични счетоводни документи - фактури. Както по-горе беше посочено не са представени годни доказателства относно транспортирането на закупените стоки по процесните фактури. Още повече са налице разминавания в писмените обяснения дадени от управителя на касатора в хода на административното производство и обясненията дадени от представител на доставчика "Енерджи 2020" ЕООД. Съдът е обсъдил тези обстоятелства и правилно е приел, че явното противоречие в становищата на страните-контрагенти по сделката относно транспортирането на стоката, води на извода за нейната фиктивност. Тази констатация на съда е обоснована, тъй като от една страна управителя на "Гера" ООД е заявил, че ангажимента по товарене на стоката е на доставчика. От друга страна представител на "Енерджи 2020" ЕООД твърди, че транспортът на стоките е бил за сметка на "Гера" ООД. Гореизложеното налага извода, че първоинстанционният съд правилно е преценил, че не са ангажирани доказателства, годни да установят каквито и да било правно-релевантни факти и обстоятелства в случая, включително и извършен превоз на стоки по процесните фактури. Освен това дори гореописаните документи да притежаваха доказателствена сила, не може категорично да се заключи, че количествата стоки са доставени на "Енерджи 2020" ЕООД. С оглед горното, възраженията на касатора в тази насока се явяват неоснователни. С оглед изложеното изводът на административния съд за липса на реалност на доставката е правилен и законосъобразен. Съобразно чл. 68, ал. 1, т. 1 ЗДДС данъчен кредит е сумата на данъка, която регистрирано лице има право да приспадне от данъчните си задължения по този закон за получени от него стоки. Съгласно чл. 6 ЗДДС доставка на стока по смисъла на този закон е прехвърлянето на правото на собственост или друго вещно право върху стоката. В настоящия казус се касае за родово определени вещи - обзавеждане на баня - сифони, вани, тоалетни чинии, душ корита, тоалетни чинии, бидета и др., като съгласно чл. 24, ал. 2 от ЗЗД, собствеността върху същите се прехвърля с определянето им по съгласие на страните, а при липса на такова, когато бъдат предадени. По делото не са представени първични документи, удостоверяващи постигнато съгласие между страните за прехвърляне на собствеността, поради което приложение намира втората хипотеза на цитираната норма, изискваща предаване на стоката. Последното, касаторът счита за доказано от представените по делото фактури, счетоводно отразяване и доказателства за извършено плащане и както и заключението по ангажираната ССЕ. При това положение и с оглед характера на горепосочените документи на частни такива без материална доказателствена сила, не може да се направи безспорен извод, че отбелязаните количества стоки са били доставени именно на ревизираното лице от процесния доставчик. Позоваването на практиката на СЕС не освобождава данъчно задълженото лице, съобразно общият принцип за разпределение на доказателствената тежест в процеса, според който всяка страна следва да докаже осъществяването на фактите, от които черпи изгодни за себе си правни последици, да установи по пътя на пълно и главно доказване наличието на предпоставките за признаване правото на приспадане на данъчен кредит за съответните данъчни периоди, първата от които е осъществяването на доставката на стоката именно от посочения в договора доставчик и издател на фактурите, по които се претендира данъчния кредит. В този смисъл е и решението на СЕО по дело С-152/02. Доказателства, които да обосноват категоричен извод за реалност на процесните доставки не бяха представени и в настоящото съдебно производство. С оглед на гореизложеното, правилно съдът е приел за законосъобразен акта на органа по приходите, тъй като не е установено наличие на доставка по смисъла на чл. 6 от ЗДДС, данъчно събитие и изискуемост на данъка по смисъла на чл. 25 от ЗДДС. Отказаното право на приспадане на данъчен кредит е на основание чл. 69, ал. 1, т. 1, вр. чл. 68, ал. 1, т. 1 във вр. чл. 6 и 25 от ЗДДС, а именно поради недоказаност реалната доставка на тези стоки. По изложените съображения, касационният съд намира, че обжалваното решение е правилно. Като е достигнал до законосъобразни правни изводи, административният съд е постановил, без да допусне процесуални нарушения, обосновано и законосъобразно решение, което следва да бъде оставено в сила на основание чл. 221, ал. 2 от АПК. При този изход на спора разноски на касатора и ответника по касацията не се присъждат. Водим от гореизложеното и в този смисъл, на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение,