Решение № 10107 от 21.10.2025 г. на ВАС по адм. д. № 4774/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) вр. чл. 84, ал. 3 от Закона за убежището и бежанците (ЗУБ). Образувано е по касационната жалба на К. К. М., гражданин на Сирия, чрез назначения по реда на ЗПП процесуален представител адв. К. Живков, срещу Решение 2753/21.03.2025 г., постановено по адм. д. 420/2025 г. по описа на Административен съд - Хасково, с което е отхвърлена жалбата на сирийския гражданин срещу Решение 1199/03.02.2025 г. на председателя на Държавната агенция за бежанците (ДАБ) при Министерския съвет (МС). В жалбата се твърди наличието на касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК нарушение на материалния закон, необоснованост и неправилна преценка на обстоятелствата по делото. Излагат се съображения за постановяването му в противоречие с чл. 9 ЗУБ. По-подробни доводи се съдържат в допълнително постъпилото писмено становище по съществото на спора. Иска се отмяна на решението, отмяна на административния акт и връщане на преписката на органа за ново произнасяне по искането за предоставяне на международна закрила на касатора. Ответникът по касационната жалба - председателят на ДАБ при МС, представляван от юрк. Хичовски, оспорва нейната основателност. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, в състав на Осмо отделение, след като прецени наведените в нея доводи, валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон в обхвата на проверката по чл. 218 АПК, намира следното: Касационната жалба е допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от надлежна страна срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт, неблагоприятен за нея. Разгледана по същество, е неоснователна. С оспореното пред първостепенния съд Решение 1199/03.02.2025 г. на председателя на ДАБ при МС е отказано предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут на заявителя К. К. М., роден на [дата]. в Сирия, [населено място], обл. Хама. Според фактическите установявания на Административен съд - Хасково началото на производството по издаване на оспорения административен акт е поставено с молба от 22.08.2024 г., въз основа на която касаторът е регистриран с имената К. К. М., от мъжки пол, роден на [дата]. в Сирия, [населено място], обл. Хама, Сирия, гражданин на Сирия, етническа принадлежност [етническа принадлежност], религия [вероизповедание], със средно образование, семейно положение неженен, без документи за самоличност. При интервюирането си касаторът разказал, че е напуснал Сирия на 07.07.2024 г., преминавайки нелегално в Турция, където останал двадесет дни, след което не по установения ред влязъл в България в група заедно с още единадесет лица. След като преминали границата, в продължение на четири дни са се предвижвали пеша през гориста местност, след което били качени в автомобил от трафикант и потеглили в посока София. Преди да достигнат столицата, били задържани от полицейските органи. През 2019 г. в Сирия бил арестуван за участие в протест срещу режима на Башар Асад и останал в ареста двадесет дни. Не бил осъждан. По етническа принадлежност бил [етническа принадлежност] и не бил имал проблеми, свързани с този факт. Изповядвал [вероизповедание], като имал конфликти с алеуитите. През 2018 и 2019 г., заедно с други мъже от семейството си бил подложен на физическо насилие именно поради религиозната си принадлежност. Заявил е, че не е членувал в религиозни организации, общности или секти. Роден бил в [населено място], област Хама, но на 20.05.2018 г., след бомбардировка, напуснал родното си място и заедно с цялото село се преместил в лагера Атма, разположен близо до град Идлиб, като останал там до напускането на Сирия. Имал средно образование и се занимавал със земеделие. В Сирия се намирали майка му и четиримата му братя, които живеели в лагера Атма, близо до Идлиб. Нямал роднини в други населени места, при които да се установи. Не бил отбивал военна служба, но ако бил останал в Алтуиена, щял да получи призовка за мобилизация. Заявил, че не е членувал в политически партии, организации или въоръжени групировки. Напуснал Сирия поради продължаващата война. Многократно бил свидетел на военни действия и сражения в периода от 2014 г. до 2019 г. В този период около и в [населено място] се водели непрекъснати бойни действия, като в резултат на бомбардировки селото било напълно разрушено, което наложило преселването му в лагера Атма. В района на Идлиб също имало постоянни сблъсъци между различни ислямистки групировки, сред които и А. Н.. Не би се завърнал в Сирия заради продължаващата война и несигурността. Не желае да воюва, нито да убива хора, нито той самият да бъде убит. При така заявената бежанска история, с оглед отсъствието на данни спрямо сирийския гражданин да е осъществено преследване, основано на раса, религия, националност, политическо мнение или принадлежност към определена социална група с характеристиките по чл. 8, ал. 4 ЗУБ, АС - Хасково е възприел като правилен извода на административния орган за липса на предпоставките за предоставяне на статут на бежанец на чужденеца по чл. 8, ал. 1 ЗУБ. След анализ на материалноправните предпоставки по чл. 9, ал. 1 ЗУБ инстанцията по същество приема, че заявителят е бил принуден да напусне страната си на произход, но не поради реална опасност от тежки посегателства като смъртно наказание, екзекуция, изтезание, нечовешко или унизително отнасяне или друг вид уронващо достойнството наказание. Решението е правилно. Съдът от първа инстанция е събрал относимите и необходими за преценката на материалноправните предпоставки по чл. 8 и чл. 9 ЗУБ доказателства, които е анализирал поотделно и в съвкупност. Мотивите на обжалваното решение се основават на възприетите факти, обсъдени са всички доводи на търсещия закрила. Съдържанието му е съобразено с чл. 172а, ал. 2 АПК. Съгласно чл. 8, ал. 1 ЗУБ, статут на бежанец в Република България се предоставя на чужденец, който основателно се страхува от преследване поради своята раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или поради политическо мнение и/или убеждение, намира се извън държавата си по произход и поради тези причини не може или не желае да се ползва от закрилата на тази държава или да се завърне в нея. Съгласно разпоредбата на чл. 8, ал. 4 ЗУБ под понятието преследване следва да се разбира нарушаване на основните права на човека или съвкупност от действия, които водят до нарушаване на основните права на човека, достатъчно тежки по своето естество и повторяемост. Заявеното от търсещия закрила пред интервюиращия орган, че е бил арестуван през 2019 г., защото е протестирал срещу режима на Асад, не представлява основание да се приеме, че понастоящем по отношение на чужденеца има опасност от осъществяване на държавна репресия поради политически убеждения, тъй като политическата обстановка в Сирия е променена. Първостепенният съд с право е съобразил, че бежанската история на чужденеца и писмените доказателства по делото препятстват обосноваване на извод за съществуване на изчерпателно изброените в чл. 8, ал. 1 ЗУБ фактически основания за предоставяне статут на бежанец на К. К. М.. Заявителят не е направил релевантни твърдения за събития, които да се ценят като преследване, дефинирано в чл. 8, ал. 4 ЗУБ, нито сочи конкретни действия, попадащи в предметния обхват на чл. 8, ал. 5 ЗУБ. Причините, поради които е напуснал държавата по произход и отказва да се върне в нея, са войната и несигурността и лошото икономическо положение в Сирия. Заявил е, че не е бил осъждан в Сирия. Нямал проблеми с етническата си принадлежност и религия. Не членувал в политически партии, не участвал във въоръжена групировка, не бил жертва на насилие и не били отправяни заплахи към него или семейството му, което продължава да живее на територията на Сирийската арабска република. Изложеното обосновава извод, че в разглеждания случай не се касае за лице, нуждаещо се от международна закрила, а за мигрант, напуснал държавата си на произход в търсене на по-добри условия за живот и реализация. Обосновани са изводите на АС - Хасково и за това, че не са налице материалноправните предпоставки за уважаване молбата на чужденеца за предоставяне на хуманитарен статут по чл. 9, ал. 1 ЗУБ. Касаторът не твърди да е бил изложен на реална опасност от тежки посегателства като смъртно наказание или екзекуция, изтезание или нечовешко и унизително отнасяне или наказание, каквито са изискванията на чл. 9, ал. 1, т. 1 и т. 2 ЗУБ. Във връзка с приложението на чл. 9, ал. 1, т. 3 ЗУБ е извършен анализ на бежанската история на чужденеца и актуална информация относно Сирия с оглед Решение от 17 февруари 2009 г. на СЕС по дело С-465/07 по тълкуване и прилагане на чл. 15, буква в от Директива 2004/83/ЕО на Съвета от 29 април 2004 година относно преценката на безогледно насилие. След анализ на приобщените доказателства в съдебния акт е направена задълбочена преценка на ситуацията в страната на произход, на представената бежанска история и на личното положение на кандидата за закрила. Обсъдени са всички обстоятелства, свързани с личната история на лицето в контекста на въпроса относно сигурността на страната му на произход. Административен съд - Хасково е обсъдил данните по Справка с вх. МД-02-78/03.02.2025 г. на дирекция Международна дейност при ДАБ, анализирал е и информацията относно Сирия и е заключил, че не се установяват данни понастоящем конфликтът в Сирия да е на нива, обосноваващи извод за съществуване на реален риск чужденецът непременно да понесе тежки посегателства. В тази насока следва да се отчете и фактът, че самият касатор не споделя конкретни обстоятелства, които да са представлявали непосредствената заплаха за живота и сигурността му в Сирия, като описаните събития в бежанската му история касаят периода 2014-2019 г. Допълнителен аргумент е и обстоятелството, че семейството му продължава да живее в страната и понастоящем, което установява наличието на реална възможност за вътрешно разселване. Решението е постановено при съобразяване на основното правило, формулирано в т. 39 от решение на СЕС от 17.02.2009 г. по дело С-465/07, с което се въвежда обратно пропорционална връзка между засягането на личните интереси на търсещия закрила и степента на безогледно насилие, изискуема, за да се предостави такава закрила. Доколкото личната бежанска история на кандидата се характеризира с липса на основателни опасения от преследване, основани на раса, религия, националност, политическо мнение или принадлежност към определена социална група, то толкова по-висок би следвало да е интензитетът на безогледно насилие в страната му. Значението на понятието въоръжен вътрешен конфликт е пояснено в цитираното решение и доразвито (разширено относно субектите, участващи в този конфликт) в Решение на СЕС от 30 януари 2014 г. по дело C-285/12. Съгласно т. 35 от последното разпоредбата на член 15, буква в) от Директивата следва да се тълкува в смисъл, че съществуването на въоръжен вътрешен конфликт трябва да бъде признато, когато редовните въоръжени сили на дадена държава се сблъскват с една или повече въоръжени групи или когато се сблъскват две или повече въоръжени групи, без да е необходимо този конфликт да може да бъде квалифициран като въоръжен конфликт, който няма международен характер по смисъла на международното хуманитарно право и без интензитетът на въоръжените сблъсъци, равнището на организираност на наличните въоръжени сили или продължителността на конфликта да бъдат предмет на преценка, отделна от тази за степента на насилие, съществуващо на въпросната територия. Това разрешение следва да се тълкува във връзка с втория абзац от Решението на СЕС от 17 февруари 2009 г. по дело С-465/07, съгласно който съществуването на тежки и лични заплахи срещу живота или личността на молителя за субсидиарна закрила може по изключение да се счита за установено, когато степента на характеризиращото протичащия въоръжен конфликт (бил той международен или вътрешен) безогледно насилие, преценявана от компетентните национални власти или от юрисдикциите на държава - членка, пред които се обжалва решение за отхвърляне на такава молба, достига толкова високо ниво, че съществуват сериозни и потвърдени основания да се смята, че цивилно лице, върнато в съответната страна или евентуално в съответния регион, поради самия факт на присъствието си на тяхната територия се излага на реална опасност да претърпи посочените заплахи. Изложеното обуславя извод, че съществуването на въоръжен конфликт е необходимо, но не достатъчно условие за привеждане в действие на разпоредбата чл. 15, б. в) от Директива 2011/95. Освен евентуалното наличие на вътрешен въоръжен конфликт, е необходимо да са достигнати толкова високи нива на безогледно насилие в резултат на този въоръжен конфликт, че самото връщане на чужденеца в територията на конфликта в качеството му цивилно лице да съставлява реална опасност за живота или личността му. В компетентност на административния орган и/или съда е предоставена преценката както за степента на безогледно насилие в резултат на въоръжения конфликт, на база последните актуални данни за обществено-политическата обстановка в държавата по произход, така и преценката за наличието на реални и потвърдени основания да се смята, че са налице тежки заплахи срещу живота или личността на върнатото там цивилно лице. В разглеждания случай не е налице кумулативното наличие на всички, изброени по-горе предпоставки за предоставяне на чужденеца на хуманитарен статут на основание чл. 9, ал. 1, т. 3 ЗУБ. Въз основа на последните данни за обстановката в Сирия, включително и справката, представена от административния орган в касационната инстанция, се налага извод за значително успокояване на обществено-политическата ситуация и липса на вътрешен въоръжен конфликт. Дори да се приеме, че такъв е налице, не се установява такова високо ниво на безогледно насилие, което да води до съществуването на сериозни и потвърдени основания да се смята, че чужденецът, върнат в държавата му по произход в качеството му на цивилно лице, поради самия факт на присъствието си там, би бил изложен на тежки заплахи за живота или личността му. Не се установяват и основанията за прилагане на принципа "non refoulment" (забрана за връщане), установен в член 33, параграф 1 от Женевската конвенция за статута на бежанците от 1951 г. и възприет в ЗУБ (чл. 4, ал. 3), съгласно който чужденец, влязъл в България за да потърси закрила, не може да бъде връщан на територията на държава, в която са застрашени неговият живот или свобода по причина на раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или политическо мнение или той е изложен на опасност от изтезания или други форми на жестоко, нечовешко или унизително отнасяне или наказание. Няма фактически обстоятелства, които да налагат извод, че ако жалбоподателят бъде върнат обратно в Сирия има голяма вероятност да бъде подложен на изтезание или на нечовешко и унизително отношение. При това следва да се отчете обстоятелството, че кандидатът е млад и здрав мъж, а тежката политическа и икономическа обстановка в страната на произход в неговия конкретен случай не обосновава сама по себе си опасност от изтезания, нечовешко или унизително отношение. Отказът на председателя на ДАБ да предостави на касатора международна закрила е законосъобразен, а съдебният акт, отхвърлящ оспорването срещу административното решение правилен. Воден от изложеното и на основание чл. 221, ал. 1, изр. 1, предл. 1 АПК, Върховният административен съд, Осмо отделение