Решение № 5995 от 26.04.2012 г. на ВАС по адм. д. № 15801/2011 г.

Решение № 5995 от 26.04.2012 г. на ВАС по адм. д. № 15801/2011 г., III о., докладчик съдията Георги Чолаков Производството е по чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационната жалба на изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" против решение № 290 от 19.10.2011 г. постановено по адм. д. № 291/2011 г. по описа на Административен съд - Ямбол. Иска отмяна на решението и развива подробни съображения. Ответникът по касационната жалба Тончо Велчев Тончев в с. з. оспорва касационната жалба, като доразвива съображенията си в представени по делото писмени бележки. Претендира разноски за тази инстанция. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба, като се развиват съображения и за нищожност на административния акт, който е бил предмет на контрол пред първоинстанционният съд. Върховният административен съд, III отделение, като взе предвид, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК, намира същата за допустима. След осъществена служебна проверка по допустимостта на съдебния акт, настоящият съдебен състав направи следните правни изводи: Решението е недопустимо и подлежи на обезсилване. Пред първоинстанционния съд е оспорен АУПДВ № 01-6500/23920 от 13.04.2011 г. издаден от заместник изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие", на когото са делегирани правомощия със заповед № 01-РД/1288 от 08.04.2011 г. от изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие". В съдебното производство е конституиран с определение № 496 от 14.07.2011 г. на ответната страна изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие", който е бил и призоваван по време на съдебното дирене проведено пред Административен съд - Ямбол. В производството пред административният съд че е явявал процесуален представител, упълномощен както от изпълнителния директор, така също и от заместник изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" (лист 108 и лист 109 от делото на Административен съд - Ямбол). Съдебният акт е постановен по отношение на изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие", като изпълнителен директор и на Разплащателната агенция, като с процесното решението, е отменен акт на изпълнителния директор (диспозитив на съдебния акт на лист 153 от делото на Административен съд - Ямбол). От така установеното и при спазване на правомощието на чл. 218, ал. 2 от АПК за служебна проверка на допустимостта на постановения съдебен акт, Върховният административен съд, III отделение, в настоящия съдебен състав намира, че следва да обезсили решението на първоинстанционният съд. Предмет на съдебна проверка пред първоинстанционния съд е индивидуален административен акт издаден от заместник изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие". Съгласно нормата на чл. 153, ал. 1 от АПК страни по делото са оспорващият, органът издал административния акт и всички заинтересовани лица. В случая издателят на акта не е конституиран и не е призоваван, по време на цялото развило се съдебно производство пред Административен съд - Ямбол. Въпросите относно наличието или липсата на материална компетентност на издателя на акта имат отношение към законосъобразността на оспорения административен акт, но не и към правилното конституиране на страните по делото, за което съдът следи служебно, предвид чл. 154, ал. 1 от АПК. Такова решение на въпроса е дадено и с Тълкувателно решение № 4 от 22.04.2004 г. по т. д. № 4/2002 г. на ОС на ВАС. Конституираният като страна в производството на изпълнителен директор на Държавен фонд "Земеделие", който не е издател на акта, го лишава от право да бъде и надлежна страна по делото. Същият е недопустимо да бъде конституиран нито като страна, нито като представляващ издателя на акта. В административния процес е недопустима подмяната на издателя на акта (субект на административното процесуално правоотношение) с друг административен орган, в т. ч. и с йерархически по-горестоящия по отношение на издателя. Недопустимо е и участието на Държавен фонд "Земеделие" като юридическо лице, защото нито е издател на акта за установяване на публично държавно вземане, нито е заинтересовано лице по смисъла на чл. 15 от АПК. В този смисъл виж и определение по адм. д. № 1371/2012 г. на ВАС, петчленен състав. Като е провел съдебното производство с участие на ненадлежна страна и без да конституира административния орган, издал оспорения административен акт Административен съд - Ямбол е допуснал особено съществено нарушение на процесуалните разпоредби на чл. 153, ал. 1 и чл. 154, ал. 1 от АПК, което има отношение към процесуалната легитимация на страните в съдебното оспорване по реда на АПК, като негова абсолютна процесуална предпоставка. Процесното решение подлежи на обезсилване и на още едно основание. Заявеният административен спор пред съда е бил относно законосъобразността на издаденият от заместник изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" АУПДВ № 01-6500/23920 от 13.04.2011 г. С решението си състава на Административен съд - Ямбол е отменил акт издаден от изпълнителния директор, каквото искане той не е имал по делото и какъвто акт с такъв издател не е бил предмет на съдебен контрол. Или в случая е налице произнасяне по непредявено искане, което на самостоятелно основание води до недопустимост на постановения съдебен акт. Поради изложените по-горе съображения, постановеният съдебен акт подлежи на обезсилване, а делото следва да се върне за ново разглеждане от друг състав на съда. При новото разглеждане, следва правилно да се конституират страните в производството, и съдебното дирене да се проведе с участието на надлежните страни по административното правоотношение - заместник изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" - като издател на оспорения пред съда административен акт и адресата на този акт, който го е оспорил пред съда. Следва също при новото разглеждане на делото, съдът да се произнесе по спора, с който е сезиран - законосъобразността на издадения от заместник изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" АУПДВ № 01-6500/23920 от 13.04.2011 г. По отношение на претенцията за присъждане на направените по делото разноски, с оглед изхода на делото, основателността на тази претенция следва да се разгледа от другият съдебен състав разглеждащ делото по същество. Предвид изложеното и на основание чл. 221, ал. 3 от АПК вр. с чл. 218, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, III отделение