Решение № 13707 от 14.12.2016 г. на ВАС по адм. д. № 6382/2016 г.

Решение № 13707 от 14.12.2016 г. на ВАС по адм. д. № 6382/2016 г., II о., докладчик съдията Галина Солакова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на началника на М. Р., чрез ст. юрк. Т. против решение № 19/21.04.2016 г. по адм. дело № 3/2016 г. на Административен съд - С. С доводи за незаконосъобразност и необоснованост - касационни основания за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК, се иска отмяна на решението със законните последици. Ответникът "Горила-2009" ЕООД, със седалище и адрес на управление гр. С. не изразява становище по касационната жалба. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, второ отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, а разгледана по същество, е неоснователна. С обжалваното решение административният съд е отменил като незаконосъобразно решение № 32-269788/15.12.2015 г. на началника на М. Р., с което е определена нова митническа стойност по ЕАД № 15BG004014H0006140/17.09.2015 г. в размер на 4046,61 лв. вместо декларираната 2 259,91 лв. за стока: "пресен лук на глави", внос от Украйна, и е определен за доплащане ДДС в размер на 357,34 лв., ведно със законната лихва до окончателното изплащане. Прието е, че изводът на митническия орган за неприемливост за митнически цели на декларираната митническа стойност е правилен и законосъобразен, което обстоятелство съставлява юридически факт - предпоставка за приложението на чл. 30 от МК за определяне на нова митническа стойност, която обаче е определена в нарушение изискването на чл. 31 от МК -невъзможността за прилагане на методите за определяне на митническа стойност, визирани в чл. 29 и чл. 30 от МК не е мотивирана, както и изключването на последователното приложение на букви а/, б/, в/ и г/ от чл. 30, § 2. След обстоен анализ на разписаните в чл. 30, § 2 от МК правила и определението за "идентични стоки" по чл. 142, § 1, б. "в" от МК" и "сходни стоки" по чл. 142, § 1, б. "г", административният съд е изложил правни доводи за неправилно определена митническа стойност по реда на чл. 30, § 1, б. "в" от МК - в доклада тази стойност е визирана по б. "б" на чл. 30, § 2, от МК и то при липса на конкретизация на факти, които да игнорират разминаването в основанията. Освен това процесното решение не е мотивирано от фактическа страна по чл. 30, § 1, б. "б", "в" и "г" от МК, т. е. липсва обосновка за невъзможността за прилагането на всеки последователен норматив по всяка предходна буква на чл. 30, § 2 от МК, което е условие за активиране /приложимост/ на следващата. Решаващия правен извод за незаконосъобразност на оспореното решение на началника на М. Р. е мотивиран с нарушение изискванията на чл. 59, ал. 1, т. 4, пр. 1 от АПК във връзка с чл. 146, т. 2 от АПК. Така постановеното решение е правилно, обосновано и законосъобразно. По делото са представени доказателства, обстойно обсъдени и от приети от съда, сочещи на договорната стойност на внесените стоки, разминаване в приетата хипотеза за определяне на стойността в доклада и решението и липса на обосновка за игнориране на приоритетно визираните изисквания на чл. 30, § 1, б. "б", "в" и "г" от МК във връзка с чл. 30, § 1 и § 2 от Регламент /ЕИО/ № 2913/92 г. В тази връзка обосновано е приета незаконосъобразност на решението, като постановено в противоречие с императивното изискване на чл. 59, ал. 1, т. 4 от АПК във връзка с чл. 146, т. 2 от АПК и визираните по-горе норми на специалния закон. Допълването на мотивите на оспорения административен акт в съдебната фаза на производството е недопустимо, с оглед нарушаване правото на защита на адресата, поради което не следва да се обсъждат доводите по същество, изложени в касационната жалба. С оглед на изложеното, обжалваното решение като законосъобразно следва да се остави в сила, а касационната жалба - без уважение като неоснователна. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1 от АПК, Върховният административен съд, второ отделение