Решение № 8850 от 21.06.2011 г. на ВАС по адм. д. № 1287/2011 г.
ВАСIV отделение21.06.2011 г.докладчик Добринка Андреева
Диспозитив
ОТМЕНЯ решение № 79/24.11.2010 г. по административно дело № 757/2010 г. на Административен съд - Враца като вместо него ПОСТАНОВЯВА: ОТХВЪРЛЯ жалбата на ЧЗК "Доверие" ЕООД, с. Бъркачево против Заповед № 364/27.09.2010 г. на Кмета на общ. Бяла Слатина. ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ЧЗК "Доверие" ЕООД, с. Бъркачево за присъждане на разноски по настоящото производство. Решението е окончателно.
Мотиви
Решение № 8850 от 21.06.2011 г. на ВАС по адм. д. № 1287/2011 г., IV о., докладчик съдията Добринка Андреева Производството пред Върховния административен съд е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Кмета на Община Бяла Слатина против решение № 79/24.11.2010 г. по административно дело № 757/2010 г. на Административен съд - Враца, с което е отменена негова заповед № 364/27.09.2010 г. за обявяване на спечелилия търг за отдаване под наем на недвижим имот, частна общинска собственост, представляващ фурна за хляб в с. Бъркачево, и преписката е върната на кмета за провеждане на нов търг съобразно указанията по тълкуване и прилагане на закона, дадени в решението. В касационната жалба са развити доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Твърди се, че съдът неправилно преценил оспорения административен акт за незаконосъобразен, тъй като неговия извод за нарушения, изразяващи се в несключването в утвърдената тръжна документация на доказателства, установяващи дали и членовете на семейства, роднини по права линия и свързани с тях лица на лицата, които са я закупили и участващи в търга отговарят на условието да не са длъжници на общината или неизправни страни по сключени с нея договори, касае предходната негова заповед от 31.08.2010 г. -тази за откриване на процедурата, а не процесната. Намира за необоснован изводът на съда за нарушение на чл. 72 от Наредба № 6 за реда за придобиване, управление и разпореждане с общинско имущество в Община Бяла Слатина за ненадлежно оповестяване на търга, предвид безспорните доказателства за противното. Моли да се отмени обжалваното решение и се потвърди оспорената заповед. В о. с. з. на ВАС не се явява и не изпраща представител. Ответникът - "Чзк Доверие" ЕООД, с. Бъркачево не се явява, в писмено становище чрез адв. В. Чернев оспорва жалбата, претендира разноски. Заинтересованата страна Цвятко Лилов Петров не заявява становище по жалбата. Участвалият по делото прокурор при Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Счита, че съдът е направил правилна преценка на доказателствата, тъй като в тръжните условия не се съдържала декларация за удостоверяване на изискването не само участниците да не са длъжници на общината или неизправни страни по сключени с нея договори, но и членовете на техните семейства, роднини по права линия и свързани с тях по смисъла на ТЗ лица, което намира за нарушение на принципа за максимална публичност и конкурентност при избора на наемател на общински имот с цел постигане на най-добрата цена. Счита, че търгът е бил опорочен, поради което предлага решението на съда да бъде оставено в сила. Касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, касационната жалба е основателна по следните съображения: Производството пред Административен съд - Враца е образувано по жалба на ЧЗК "Доверие" ЕООД, с. Бъркачево против заповед № 364/27.09.2010 г. на Кмета на общ. Бяла Слатина, с която Цвятко Лилов Петров е обявен за спечелил търга за отдаване под наем на фурна, намираща се в с. Бъркачево, състояща се от две помещения с обща площ от 150.07 кв. м. От доказателствата по делото, които е събрал и обсъдил, съдът приел за установено, че жалбоподателят е участвал в търга, въз основа на който е издадена заповедта, и е класиран на второ място, предвид предложената от него по-ниска месечна наемна цена. Установил, че със Заповед № 308/31.08.2010 г. Кметът на общ. Бяла Слатина открил процедура за отдаване под наем чрез публично оповестен търг с тайно наддаване за срок от 3 години на посочения по-горе недвижим имот, частна общинска собственост, с нея определил състава на комисия, която да проведе търга, деня и часа на провеждането му, и утвърдил тръжната документация. Обсъдил протокол от 01.09.2010 г. удостоверяващ, че копие от тази заповед е била поставена на таблото за обявления в Центъра за информация и услуги в сградата на общинската администрация, както и съобщението за търга, разлепено на сгради и табла. Посочил, че административната преписка съдържа офертите на двамата участници, които помощната комисия допуснала до участие и че е класирала на първо място Цвятко Петров, предвид предложената от него месечна наемна цена в размер на 120 лв, а на второ място -жалбоподателя, предложил цена от 112 лв. Кметът на Община Бяла Слатина възприел това предложение и издал оспорената заповед, с която определил за спечелил търга Цвятко Лилов Петров при месечен наем в размер на 120 лв. Съдът обсъдил изискванията на чл. 14, ал. 2 във връзка с чл. 8, ал. 2 от Закона за общинската собственост, и реда и условията за провеждане на публично оповестените търгове за сключване на сделки по управление и разпореждане с имущество, собственост на Община гр. Бяла Слатина, уредени в Наредба № 6 за РПУРОИ на ОС-Бяла Слатина, и представените с административната преписка доказателства. Приел, че проведената процедура е опорочена, предвид две допуснати нарушения, съответно по чл. 71 и чл. 72, т. 1 от Наредбата. Обосновал този извод като посочил, че за условието да не се допускат до участие в търга лица, които са длъжници на общината или неизправни страни по сключени с нея договори, както и членовете на техните семейства, роднини по права линия и свързани с тях лица по смисъла на ТЗ в утвърдената тръжна документация не е предвидено доказателство, което да установи това обстоятелство. Оттам извел извод, че общината не е дала възможност за участие в търга на повече участници. На второ място приел, че търгът не е бил обявен и чрез публично извлечение от заповедта на кмета за обявяване на търга в местните средства за масова информация, от където извел извод за нарушение на изискванията на закона. При тези данни, от правна страна съдът извел решаващия си извод, че кметът на общината е издал индивидуален административен акт в нарушение на административно-производствени правила и в противоречие на материално-правни норми, поради което следва да проведе процедура по нов търг. Настоящият съдебен състав намира обжалваното съдебно решение за неправилно. По съществото на спора първоинстанционният съд необосновано, предвид представените по делото доказателства, е приел, че е допуснато съществено нарушение на процедурата по провеждане на търга, обусловило незаконосъобразност на обжалвания административен акт. Фактите по спора са правилно установени, но изведените правни изводи са незаконосъобразни и необосновани. Основателно е възражението на касационния жалбоподател, че съдът неправилно преценил, че са допуснати съществени нарушения на процедурата по провеждане на търга. Вярно е, че чл. 71 от Наредбата предвижда, че заповедта, с която се открива търга може да включва и други тръжни условия, както и че в случая такова условие, а именно- че не се допускат до участие в търга лица, които са длъжници на общината или неизправни страни по сключени с нея договори, както и членовете на техните семейства, роднини по права линия и свързани с тях лица по смисъла на ТЗ, е предвидено. Утвърдената тръжна документация за представяне на служебна бележка от служба МДТ за липса на задължения към Общината не включва изрично и декларация досежно това изискване по отношение на членовете на семействата, роднини по права линия и свързани с участниците лица. Това обаче не обосновава извод, че по този начин общината е ограничила участието и на други желаещи да участват в търга лица, още по-малко следващия извод-че този пропуск представлява съществено нарушение. Освен това, настоящият състав намира, че съдът необосновано приел, че е налице и нарушение на разпоредбата на чл. 72, т. 1 от Наредбата, визираща задължение на кмета на населеното място да обяви търга чрез публично извлечение от заповедта по чл. 71 от Наредбата в местните средства за масова информация. С оглед доказателствата по административната преписка, а именно: Протокол от 01.09.2010 г. удостоверяващ, че общинската администрация е поставила на таблото за обявления в Центъра за информация и услуги в сградата на общинската администрация заповедта за откриване на търга, и отбелязването на обратната страна на това съобщение, че необходимата информация за нея е разлепена на сгради и табла в общината, и неоспорения и приет като доказателство от ВАС протокол от 28.09.2010 г./л. 5 от делото/, не може да се изведе извод, че съществено е опорочена нормативно определената процедура по оповестяване на търга съгласно изискванията на закона. Предвидената от законодателя публичност и разгласяване по съответния ред на условията за участие в публичния търг са спазени. От трета страна, проведеното съдебно производство е доказателство за осъществена възможност за защита на правата и интересите на дружеството-жалбоподател. Административната процедура по провеждане на търга е формална и се регламентира от правила. Нарушенията не на всички правила обаче представляват съществени пороци. Общо по двата основни извода на съда следва да се посочи, че нито едно от приетите от него нарушения не могат да обосноват извод за съществен порок на проведената процедура. Известно е, че е съществено само това нарушение на административнопроизводствените правила, което е повлияло или е могло да повлияе върху съдържанието на акта, т. е. такова нарушение, недопускането на което е могло да доведе до друго разрешение на поставения пред административния орган въпрос. В случая тези признаци не са налице, и доводите в тази насока, релевирани в касационната жалба, са основателни. Предвид изложеното по-горе настоящия състав на Върховния административен съд намира, че след като в обратния смисъл е изтълкувал и приложил материалния закон, административният съд, с решението предмет на касационната жалба, е постановил неправилен съдебен акт, което налага отмяната му. И тъй като по делото са събрани всички относими за правния спор доказателства, т. е. делото е изяснено от фактическа страна, Върховният административен съд следва да постанови решение по съществото на спора, с което да отхвърли като неоснователно оспорването на заповед № 364/27.09.2010 г. на Кмета на общ. Бяла Слатина, поради липса на твърдяните в жалбата на ЧЗК "Доверие" ЕООД, с. Бъркачево нарушения. От изложеното следва, че оспорената заповед на кмета на общината е законосъобразна. Тя е издадена от компетентен орган, мотивирана е -съдържа фактическите и правните основания, послужили за издаването й, постановена е при спазване на материалния закон и административнопроизводствените правила и съответства на целта на закона. Жалбата срещу нея като неоснователна, ще следва да се отхвърли. При този изход на спора претенцията за разноски, направена от ответника по касация, на основание чл. 143, ал. 1 АПК вр. с чл. 228 АПК, е неоснователна поради което следва да бъде оставена без уважение. Водим от горното и на основание чл. 222, ал. 1 във връзка с чл. 221, ал. 2, предложение второ АПК Върховният административен съд, четвърто отделение
Цитирани разпоредби
2- чл. 209, т. 3 АПК
- чл. 8, ал. 2