Решение № 10992 от 1.08.2011 г. на ВАС по адм. д. № 214/2011 г.

Решение № 10992 от 1.08.2011 г. на ВАС по адм. д. № 214/2011 г., I о., докладчик председателят Здравка Шуменска Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на адв. Елка Петрова, в качеството й на процесуален представител на Пенка Петрова Червенакова, представляващ "Технотон" ООД, срещу решение № 1521 от 12.11.2010 г. по адм. дело № 663 по описа за 2010 г. на административния съд - Пловдив. В касационната жалба са развити доводи за неправилност на обжалваното решение, поради нарушаване на материалния и процесуалния закон, което съставлява отменително касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяна на решението и постановяване на решение по съществото на спора, както и присъждане на съдебни разноски. Ответната страна по касационната жалба - директорът на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението"-гр. Пловдив оспорва същата като неоснователна чрез депозирано становище от юрисконсулт Рашко Стоянов по реда на чл. 163, във връзка с чл. 228 от АПК. Претендира се присъждане на съдебни разноски. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, първо отделение, след като прецени допустимостта на касационната жалба и наведеното отменително основание, и с оглед на чл. 218 от АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211 от АПК и от надлежна страна, а разгледана по същество е неоснователна. Предмет на съдебния контрол в производството пред административния съд е бил АПВ № 1001848 от 4.02.2010 г. на органа по приходите при ТД на НАП-гр. Стара Загора, потвърден с решение № 149 от 9.03.2010 г. на директора на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението"-гр. Пловдив. Същият е издаден по повод на проверка за периода 1.09.2009 г. -31.12.2009 г. във връзка с подадена справка-декларация по ЗДДС от 8.01.2010 г. В кл. 80 е деклариран "ДДС за възстановяване" в размер на 4 018.55 лв., на основание чл. 92, ал. 1, т. 4 от ЗДДС. Представена и приложена към нея е справка за извършеното приспадане на ДДС (приложение № 6 по чл. 68, ал. 4 от ППЗДДС), от която е установено, че по отношение на данъка за възстановяване за м. 09.2009 г. е започнала процедура по приспадане по реда на чл. 92, ал. 1, т. 2 от ЗДДС. С подаването на справката-декларация по ЗДДС за м. 12.2009 г. е приключила процедурата по чл. 92, ал. 1, т. 4 от ЗДДС, започнала през м. 09.2009 г., като сумата, която следва ефективно да бъде възстановена на дружеството е 4 018.55 лв. В резултат на извършена проверка от органа по приходите в системата за управление на приходите относно наличие на изискуеми публични задължения е установено, че дружеството има издаден РА № 240900455 от 29.09.2009 г., обжалван по административен и съдебен ред. Поради това, на основание чл. 129, ал. 1 от ДОПК и чл. 92, ал. 1, т. 4 от ЗДДС, органът по приходите е издал оспорения акт, с който е извършено прихващане на остатъка от данъка за възстановяване (4 018.55 лв.) за погасяване на дължимите от дружеството, изискуеми и неизплатени данъчни задължения по ЗДДС, установени с цитирания РА, а именно ДДС за внасяне в размер на 6 178.76 лв., главница и 2 423.54 лв., лихва. Тази фактическа обстановка по спора е отразена в мотивите на обжалваното решение, като съдът е приобщил като доказателство по делото и административната преписка по повод РА № 240900455 от 29.09.2009 г. на органа по приходите при ТД на НАП-гр. Стара Загора. За да обоснове извода си за законосъобразност на обжалвания АПВ, съдът е обсъдил разпоредбата на чл. 92 от ЗДДС, в която е регламентирана процедурата по прихващане, приспадане и възстановяване на резултат за периода - данък за възстановяване. След това е обсъдил хипотезата на ал. 1, т. 4 от посочената разпоредба, приложима в спора относно извършеното прихващане на остатъка от данъка за възстановяване по приключилата тримесечна процедура по приспадане с изискуеми и неизплатени данъчни задължения на дружеството, установени с посочения РА от 29.09.2009 г. Съдът подробно е обсъдил и възраженията на дружеството - жалбоподател, като е дал отговор по повод спорния момент, че прихващането се извършва с изискуеми и неизплатени публични задължения, събирани от органите на НАП, като в този смисъл е и чл. 128 от ДОПК, в който са регламентирани предпоставките за прихващане на недължимо платени или събрани суми за данъци, задължителни осигурителни вноски и пр. Съдът конкретно е установил, че е налице изискуемост на установените с РА № 240900455 от 29.09.2009 г. на органа по приходите при ТД на НАП-гр. Стара Загора задължения, като няма данни те да са погасени поради изпълнението им. Възражението за недължимостта им е предмет на друг правен спор. Съдът се е обосновал и с предварителната изпълняемост на ревизионните актове по ДОПК в отклонение от общите правила за изпълнение на административните актове. Настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение е правилно постановено, съответно правилна е преценката на съда за законосъобразност на обжалвания пред него АПВ. Правилно е приложена разпоредбата на чл. 92, ал. 1, т. 4 от ЗДДС, като съдът подробно е обсъдил и характера на разпоредбата на чл. 64, ал. 3 от ЗДДС (отм.), преценявана при издаването на РА № 240900455 от 29.09.2009 г. на органа по приходите при ТД на НАП-гр. Стара Загора. Последното е било обосновано изключително и поради направено възражение от страна на жалбоподателя. Обсъждането на посочената норма в настоящия спор не се налага, понеже прилагането й следва да се преценява по повод законосъобразността на РА от 29.09.2009 г., което е и направено в издаденото решение № 754 от 11.11.2009 г. на директора на дирекция "ОУИ"-гр. Пловдив и решение № 1125 от 21.07.2010 г. по адм. дело № 2124 по описа за 2009 г. на АС-Пловдив. По повод оспорването на този акт по административен и съдебен ред е налице постановен окончателен съдебен акт, с който е признато, че същият е законосъобразен (решение № 6472 от 10.05.2011 г. по адм. дело № 11965 по описа за 2010 г. на ВАС, първо А отделение). В процесния спор, който е правен, обосновано са преценени фактите и съответно правилното прилагане на чл. 92, ал. 1 от ЗДДС. Обжалваното решение като правилно следва да бъде оставено в сила. При този изход от спора на касатора не се дължат съдебни разноски, а на ответната страна по касационната жалба са присъдени такива, което е в съответствие с чл. 161, ал. 1, изр. трето от ДОПК. От съдържанието на тази норма е видно, че се присъждат такива на приходната администрация общо за двете съдебни инстанции. Съобразно изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, първо отделение