Решение № 2394 от 20.02.2009 г. на ВАС по адм. д. № 11850/2008 г.

Решение № 2394 от 20.02.2009 г. на ВАС по адм. д. № 11850/2008 г., V о., докладчик съдията Илияна Дойчева Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба от Валентин Ефтимов Вълчанов, от гр. Шумен, против решение № 430 от 9.05.2008 г., постановено по адм. д. № 1180/2007 г. по описа на Административен съд - София град. Жалбоподателят твърди, че обжалваното решение е неправилно като постановено в нарушение на материалния закон - отменително основание съобразно чл. 209, т. 3 от АПК. Моли отмяната му. Ответникът - директорът на Главна дирекция "Противодействие на престъпността, опазване на обществения ред и превенция" към Национална служба "Полиция" не е изразил становище по касационната жалба. Прокурорът от Върховната административна прокуратура е дал заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срок и е допустима. Разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение Административен съд - София град е отхвърлил жалба против заповед № 2006010138 от 12.12.2006 г., с която на касатора е наложена принудителна административна мярка по чл. 75, т. 3 от Закона за българските документи за самоличност (ЗБДС). Въз основа на събраните по делото доказателства първоинстанционният съд е установил, че с оспорената заповед, издадена на основание чл. 75, т. 3 от ЗБДС, директорът на Главна дирекция "Противодействие на престъпността, опазване на обществения ред и превенция" към Национална служба "Полиция" е наложил на Валентин Ефтимов Вълчанов принудителна административна мярка (ПАМ), изразяваща се във забрана за напускане на страната и отказ за издаване на документ за задгранично пътуване. В случая жалбоподателят е бил обвинен в извършване на умишлено престъпление. За това с постановление на Районна прокуратура гр. Варна на основание чл. 68 НПК му е наложена забрана за напускане на страната. Според съда в конкретния случай административният орган е установил, че фактите, с които правната норма свързва опредени последици, са осъществени - налице е наложена забрана, при което административният орган е постановил законосъобразна заповед. Така постановеното решение е правилно по следните съображения: Първоинстанционният съд е изяснил всички факти и обстоятелства, имащи значение за правилното решаване на делото по същество. Изводът му, че когато административният орган установи наличие на материалноправните предпоставки на чл. 75, т. 3 от ЗБДС, той следва да издаде заповед със съдържание като обжалваната, се споделя и от настоящия състав. Такъв правнорелевантен факт е постановлението на районната прокуратура за забрана за напускане на страната. В този случай административният орган действа в условията на обвързана компетентност, което изключва възможността за преценка дали да бъде издаден или не административният акт. Пред вид това правилен е изводът на решаващият съд за материална законосъобразност на оспорената заповед. Същата е издадена от компетентен орган и при наличие на мотиви. Административният орган е мотивирал заповедта с обстоятелства, които по закон съставляват основание за издаването й. С това той е изпълнил задължението да издаде мотивиран административен акт, прогласено изрично с разпоредбата на чл. 78 ЗБДС. Неоснователно е твърдението на касатора, че постановлението на прокурора, въз основа на което е издадена процесната заповед не е влязло в сила и това препятства извършването на по-нататъшни действия. Съгласно чл. 202, ал. 1 НПК жалбата не спира изпълнението на обжалваното постановление, а чл. 68, ал. 1 НПК, по силата на който е издадена прокурорската забрана за напускане на страната разпорежда императивно незабавно уведомяване на граничните контролно-пропускателни пунктове. Доводите в касационната жалба, свързани с мярката за неотклонение и броя на излизанията на касатора от страната в хода на образуваното предварително производство, са обстоятелства, ирелевантни към предмета на спора. Предвид изложеното обжалваното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила. При направената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК настоящата инстанция констатира, че същото е валидно и допустимо, поради което и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения, Върховният административен съд, пето отделение,