Решение № 1801 от 15.2.2024 г. на ВАС по адм. д. № 10114/2023 г.

Производството е по чл.208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по касационна жалба на кмета на Столична община РайонОвча купел чрез юрисконсулт В. Петков срещу Решение 5196 от 02.08.2023г. на Административен съд София град в частта, с която е отменена Заповед РОК 22-РД09-404/18.11.2022г. на кмета на район Овча купел Столична община. В касационната жалба се твърди, че съдебното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост касационни основания по смисъла на чл.209 от АПК. Моли да се отмени решението и да се потвърди изцяло заповедта, претендира юрисконсултско възнаграждение. Постъпил е отговор на касационната жалба от И. Иванов в качеството му на родител на Д. Иванова, с който се оспорва жалбата и моли съда да потвърди решението. В с.з. касационният жалбоподател се представлява от юрисконсулт Петков, поддържа касационната жалба и моли съда да я уважи като отмени решението в обжалваната му част. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Ответникът по касационната жалба И. Иванов, редовно призован не се явява в открито с.з.. Представителят на Върховната прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост и неоснователност на подадената касационна жалба. Върховният административен съд, състав на пето отделение, като взе предвид, че касационната жалба е подадена в срока по чл.211 от АПК и от надлежна страна, приема същата за допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: С оспореното съдебно решение първоинстанционният съд е отменил Заповед РОК 22-РД09-404/18.11.2022г. на кмета на район Овча купел Столична община в частта й, с която се отказва компенсиране на разходите за настаняване на детето Д. Иванова в частен образователен център за периода от 01.10.2022г. до 31.10.2022г. и изпратил преписката на административния орган за ново произнасяне съобразно указанията на съда, дадени в мотивите на решението. За да постанови този резултат съдът е приел, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, в предписаната от закона форма, не са допуснати съществени процесуални нарушения, но е налице частично противоречие с материалния закон. Съдът е приел, че по отношение на разходите за такса за м.10 2022г. са изпълнени предпоставките на закона, поради което отказът да бъде възстановена тази сума е в противоречие с материалния закон. Съдебното решение е постановено от законен състав в рамките на правораздавателната му власт и затова е валидно. Съдебното решение е постановено при надлежно упражняване правото на жалба от И. Иванов срещу Заповед РОК 22-РД09-404/18.11.2022г. на кмета на район Овча купел Столична община и затова е допустимо. Решението е правилно в обжалваната част. С оспорената пред първоинстанционния съд заповед е отказано изплащането на компенсация за периода от 15.09.2020 -31.10.2022г. по искане И. Иванов в качеството му на баща на детето Д. Иванова. Като мотив е посочено, че при извършената проверка за наличието на условията по чл.4 от Наредбата е установено, че условията съгласно чл.4, ал.3 от Наредбата не са изпълнени. Съгласно чл.4, ал.3 от Наредбата за условията и реда за предоставяне и изплащане на средства от държавния бюджет за компенсиране на разходите, извършени от родителите за отглеждането и обучението на децата, които не са приети в държавни или общински детски градини или училища поради липса на свободни места, Разходите по ал.2, т.2 и 3 са допустими само ако предметът на договора е за осъществяване на обучение за постигане на очакваните резултати поне в четири образователни направления, определени в държавния образователен стандарт за предучилищно образование за съответната възрастова група. Първоинстанционният съд е направил задълбочен анализ на приложимите правни разпоредби в случая и е стигнал до обоснован извод, че образователният център ,с който е сключен договора попада в приложното поле на чл.4, ал.2, т.2 от Наредбата и че от съществено значение е съдържанието на договора , а не неговото наименование. Правилно е прието също, че с анекса от 01.10.2022г. предоставеното обучение е по четири направления и в тази връзка за м.10.2022г. са изпълнени предпоставките на закона. Неоснователно е възражението, че в кориците на делото не е приложен анекса от 01.10.2022г.. Както договора, така и анекса са приложени с жалбата, същите са приети като доказателства и не са оспорени от страна на процесуалния представител на административния орган в с.з. на 14.06.2023г.. Приложеният по делото анекс е от дата 03.10.2022г./л.12/, а в мотивите на съда е посочено, че е от 01.10.2022г. В случая според настоящия състав е допусната техническа грешка при изписване на дата на анекса в мотивите на съдебния акт. Ясно е по делото, че друг анекс към договора за посещение на образователен център няма. По изложените съображения настоящият състав счита, че решението в обжалваната част следва да се остави в сила. При този изход на спора в полза на касационния жалбоподател не следва да се присъждат разноски. Ответникът не претендира разноски. Ето защо, Върховният административен съд, състав на пето отделение,