Решение № 241 от 8.01.2009 г. на ВАС по адм. д. № 6736/2008 г.

Решение № 241 от 8.01.2009 г. на ВАС по адм. д. № 6736/2008 г., IV о., докладчик съдията Цветана Сурлекова Производството е по чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба от "Камчия агро"ЕООД гр. Долни чифлик срещу Решение № 406/20.03.2008 г., постановено по адм. д. № 1898/2007 г. от Административен съд - гр. Варна. Поддържа се, че решението е неправилно като незаконосъобразно и е постановено в нарушение на материалноправните и процесуални норми. От ответниците областният управител в писмено становище оспорва жалбата. Общинският съвет в гр. Долни чифлик не е взел становище. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Счита, че не са налице твърдяните касационно отменителни основания. Според него не били доказани предпоставките на чл. 3, ал. 2 от ЗПБ (отм.), предвиждащ възможност за изключение от държавна собственост на подземните богатства по чл. 2, т. 4 от ЗПБ. Касационната жалба е подадена в срок и е допустима процесуално. По същество, преценявайки касационните доводи в съпоставка със събраните доказателства Върховният административен съд установи от правна и фактическа страна следното: Областният управител на област с административен център гр. Варна е оспорил пред административния съд Варна на основание чл. 32, ал. 2 от Закона за администрацията (ЗА), във връзка с чл. 45, ал. 4 от ЗМСМА Решения № 745, № 752 и № 763 по протокол № 47 от заседание на Общински съвет - Долни чифлик, взето на заседание на 24.08.2007 г. с предложение да се произнесе по тяхната законосъобразност. С първото решение - № 745 общинският съвет е дал съгласие да се ликвидира съсобственост между община Долни чифлик и физическото лице Ангелина Ангелова Миткова чрез продажба на 300 кв. м. идеални части, собственост на общината. С второто - № 752 Общинският съвет е предоставил пряко концесия за добив на строителни материали за обект:находище"Ново Оряхово", разположено в землището на село Ново Оряхово за срок от 22 г. на "Камчия агро" ЕООД - гр. Долни Чифлик. В оспорването се поддържало, че не били представени доказателства, че находището отговаря на чл. 3, ал. 2 от Закона за подземните богатства и представлява общинска собственост, както и че липсвали доказателства, че са спазени разпоредбите на на чл. 5, т. 4 и чл. 54, ал. 4 от ЗПБ. Третото решение касаело създаване на кметства. За да не се затрудни производството при разглеждане оспорването срещу трите административни акта, съдът го е разделил на три, с предмет всяко едно от решенията. С обжалваното съдебно решение административният съд е отхвърлил оспорването на Решение № 752, с което е била предоставена концесията. За да постанови този резултат е приел, че не са установени от ответника обстоятелства, свързани с изискванията по чл. 3, ал. 2 и по чл. 2, т. 5 от ЗПБ. Според него на основание чл. 3, ал. 1 от ЗПБ находището следвало да се счита изключителна държавна собственост, поради което решението на общинският съвет било в нарушение на материално правните разпоредби. Касаторът, заинтересованата страна в първоинстанционното производство, оспорвайки съдебните изводи счита, че не са взети предвид, обсъдени и преценени представените от него доказателства, свързани с извлекаемите запаси от находището. Според него съдът не е приложил правната обосновка за предоставяне на концесията, от която било видно обема на целите промишлени запаси, които разбити на 22 г., какъвто бил срокът на концесията, за една година възлизали на обем по-малък от 10 000 куб. м., ограничението, според което находището се определяло като общинско. Върховният административен съд счита решението неправилно, постановено в нарушение на процесуални норми, свързани със събирането на доказателства с цел изясняване на фактическата обстановка, което е довело и до нарушение на материалния закон. Съгласно чл. 3, ал. 2 от ЗПБ общинска собственост са подземните богатства по чл. 2, т. 5 (строителни материали) когато се използуват за задоволяване на строителни нужди на населението и се добиват по кариерен способ в обеми не по-големи от 10 000куб. м. годишно. По делото действително липсват данни, от които да се съди, че тези условия са налице и в тази насока изводът на съда е правилен. Същият обаче констатирайки този факт, в нарушение на чл. 171, ал. 4 от АПК не е съдействал на страните за отстраняване на формални грешки и неясноти в изявленията им, не им е указал точно за кои обстоятелства, от значение за делото не сочат доказателства. От приложеното в делото удостоверение за търговско откритие на него е било известно, че заинтересованата страна разполага с право да бъде определена пряко за концесионер за добив на строителни материали, на основание чл. 29 от ЗПБ и в това си качество е подала заявлението (също приложено в делото) за пряко предоставяне на концесията. Въз основа на това заявление кметът на общината е внесъл докладната си записка пред общинския съвет за предоставяне пряко на концесия. В тази докладна е посочено, че заявлението на кандидата е придружено със съответната документация. Както се посочи вече то е приложено към делото, но в заверен, нечетлив вид, от който трудно може да се разчете самото му съдържанието и приложенията към него. Веднага следва да се посочи, че тези приложения не са били предмет на обсъждане от съда, въпреки че са били неразделна част от докладната на кмета, въз основа на която е взето решението за предоставяне на концесията и като такива елемент от мотивите му. Не става ясно и дали тези приложения са били доведени до знанието на областния управител при направеното от него оспорване. От становището му, взето в молбата от 11.11.2008 г. става ясно, че не му е представяна работна програма, поради което счита, че такава липсвала. Следва обаче да се отбележи, че колкото и неясно и нечетливо да е копието от заявлението на заинтересованата страна, от списъка на приложенията към него е видно, че са били приложени работна програма, правната и финансово - икономическата обосновка. Такива обаче не са обсъждани от съда в оспореното решение. Същият безкритично е приел, че дадените от него указания в разпореждането му от 14.11.2007 г. за представяне на административната преписка са изпълнени. Фактически като доказателства, свързани с вземане на решението за предоставяне на концесията са приети протокола от заседанието на общинския съвет, докладната записка и заявлението на заинтересованата страна за предоставяне на концесията. Без да преценява съдържанието на това заявление, от което е видно за съществуването на други документи, съдът е приел, че преписката му е представена в пълен обем и от това е извел извод за липсата на изискванията по чл. 3, ал. 2, чл. 5, т. 4 и чл. 54 ал. 4 от ЗПБ. Този извод е направен при неизяснена фактическа обстановка. Това се потвърждава и от изявленията на процесуалния представител на ответника, направени в съдебното заседание на 28.02.2008 г., когато делото е прието за изяснено и даден ход за решаването му по същество, въпреки, че той е заявил, че преписката не е била пълна, когато е изпратена на областния управител и "ако има нещо, което не е представено, ще го представим в срок". Обсъждането и преценката на данните, намиращи се в делото дават основание да се приеме, че пред съда са останали неизяснени, поради неспазване от него задължителната разпоредба на чл. 171, ал. 4 от АПК, въпроси от съществено значение за установяване на правилната фактическа обстановка. Това е довело до неправилност на постановеното решение. Като такова същото ще следва да се отмени и върне обратно на същия съд и състав за ново разглеждане, тъй като се налага събиране на допълнителни доказателства относно твърдяни от страните факти, в това число прилагане на документи, които е следвало да се съдържат в административната преписка. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 и чл. 222, л. 2, т. 1 и 2 от АПК Върховният административен съд в състав на четвърто отделение