Решение № 435 от 10.01.2012 г. на ВАС по адм. д. № 9824/2011 г.

Решение № 435 от 10.01.2012 г. на ВАС по адм. д. № 9824/2011 г., II о., докладчик съдията Захаринка Тодорова Производството по делото е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от пълномощник на Райна Любенова Симеонова, против решение № 569/11.04.2011 г. по адм. дело 1378/2010 г. на Административен съд - Пловдив, с което е отхвърлена като неоснователна жалбата й срещу заповед № ДК-02-Пд-09/22.06.2010 г. на Началник сектор Пловдив при РДНСК - Южен централен район, издадена на основание чл. 225, ал. 1 ЗУТ, за премахване на незаконен строеж "пристройка" към съществуваща сграда, изпълнен в съсобствен УПИ ХII-25,26, кв. 46б по плана на кв. "Кишинев-Смирненски", гр. Пловдив. С оплакване за необоснованост и нарушение на закона, се иска отмяна на съдебния акт. Неправилен се счита изводът, че въпросната заповед е издадена от компетентен орган - (делегирани са права на началниците на РДНСК, а не на началник-секторите), неточен е и изводът, че се касае за "пристройка", а не за преустройство в обема на съществуваща сграда, както и се твърди, че актовете, въз основа на които е издаден административният акт, са с невярно съдържание. В съдебното заседание касационната жалбоподателка, не се явява, не се представлява. Ответната страна - Началник на сектор Пловдив при РДНСК - ЮЦР, не изпраща представител. Ответниците: Бойка Димитрова Иванова, Евгени Василев Николов, Стоян Василев Николов, Илия Любенов Стоянов, Мариана Димитрова Кузманова и Атанас Благоев Георгиев, не се явяват, не се представляват. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, в настоящия си състав при второ отделение, за да се произнесе, съобрази следното: Касационната жалба е депозирана в срок от надлежна страна, срещу подлежащ на касационен контрол съдебен акт, процесуално е допустима. По съществото си същата е неоснователна. Не са налице твърдяните касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК, решението е правилно и следва да бъде оставено в сила. Изложените в него изводи са обосновани и се споделят изцяло. С основание, въз основа на точна преценка и в съответствие с установените релевантни по спора факти и обстоятелства, първоинстанционният съд е приел, че в случая не е налице ремонт на стара сграда, съгласно чл. 151, ал. 1, т. 3 от ЗУТ, а е извършено пристрояване, строеж по смисъла на § 5, т. 38 от ДР на ЗУТ, осъществено без изискуемите се строителни книжа - незаконен, затова и подлежащ на премахване. Новите обеми СМР са доказани по несъмнен начин. Назначената по делото експертиза е установила коректно изготвяне на констативните актове, необорени от адресата и с основание послужили за издаването на процесната заповед. Възраженията досежно характера на извършеното са обсъдени в решението, пред настоящата инстанция нови доказателства не се сочат, поради което и оплакването следва да се отчете като неоснователно. Несъстоятелни са и доводите в жалбата относно компетентността на органа, издал процесната заповед. Началникът на ДНСК, или упълномощено от него длъжностно лице, издава заповедите за премахване на незаконен строеж и след като по делото е представена Заповед № РД-13-053 от 26.01.2010 г. на началника на ДНСК - за делегиране на правомощия на началниците сектори към РДНСК, заповедта е издадена от компетентен орган и не е нищожна. С оглед така изложените съображения, на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1 АПК, Върховният административен съд, второ отделение,