Решение № 8683 от 18.06.2012 г. на ВАС по адм. д. № 16660/2011 г.

Решение № 8683 от 18.06.2012 г. на ВАС по адм. д. № 16660/2011 г., 5-членен с-в, докладчик председателят Георги Георгиев Производство по чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба от Председателя на Комисията за регулиране на съобщенията, чрез процесуален представител Степан Химук, против решение № 14157 от 2.11.2011 г., постановено по адм. дело № 8725/2010 г. на Върховния административен съд, Първо А отделение, с което е отменен по оспорване на "Телеком груп" ООД, с ЕИК 101616341 като незаконосъобразен Акт № 47/13.08.2009 г. за установяване на публично държавно вземане /АУПДВ/ на Комисията за регулиране на съобщенията /КРС/ и е осъдена КРС да заплати на дружеството разноски общо в размер на 875 лв. за производствата пред всички инстанции. От изложеното в касационната жалба се извеждат доводи за неправилност на обжалваното решение, като постановено в нарушение на материалния закон - отменително основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Развити са съображения, че годишната такса се дължи за ползването на ресурса, а не за фактическото осъществяване на електронни съобщения. Твърди се, че неправилно съдът е приел, че посочените в АУПДВ годишни такси за ползване на индивидуално определен ограничен ресурс - радиочестотен спектър, се дължат от предприятието само при наличието кумулативно на две предпоставки - лицензията да не е прекратена и въз основа на нея да е осъществявана дейност. Ответникът - "Телеком Груп" ООД, чрез адв. Детелина Даутева, изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Посочва, че в случая не е обсъдено приложението на разпоредбата на чл. 222 и сл. от Закона за далекосъобщенията /ЗД/, относими към определянето на задълженията за времето 1.01.2005 г. до 25.05.2007 г., както и на чл. 143 ЗЕС относим към определението на задълженията от 26.05.2007 г. до 15.01.2009 г. с оспорения административен акт. Съгласно чл. 222, ал. 1 ЗД (отм.) индивидуално лицензираните оператори заплащат годишни такси за ползване на ограничен ресурс от радиочестотния спектър и/или от позициите на геостационарната орбита. В чл. 143, ал. 1 Закона за електронните съобщения /ЗЕС/ е предвидена, че лицата осъществяващи електронни съобщения чрез използване на индивидуално определен страничен ресурс заплащат годишни такси за ползване на индивидуално определен ограничен ресурс - номера, радиочестотен спектър и/или позиции на геостационарна орбита. В ЗД и ЗЕС не се съдържат разпоредби, които предвиждат недължимост на таксите в случаите на неизползване реално на предоставения ограничен ресурс. Посочва, че с издаването на индивидуалната лицензия, респективно разрешението на жалбоподателя, е предоставен за ползване ограничен ресурс от радиочестотен спектър, който не може да бъде предоставен за ползване на друг правен субект за срока на лицензията, респ. разрешението. След като този индивидуално определен ресурс е зает, за него се дължи годишна такса и е без правно значение дали съответния правен субект реално го използва през част или целия период на лицензията, респ. разрешението. Счита също, че при внимателен анализ на разпоредбата на § 9, ал. 5 ПЗР на ЗЕС, заедно с чл. 143, ал. 1 ЗЕС и чл. 222, ал. 1 ЗД не би могло да се приеме, че с § 9, ал. 5 ПЗР на ЗЕС законодателят създава допълнителни изисквания за дължимостта на таксите в зависимост от реалното осъществяване на дейността. Върховният административен съд, Петчленен състав на Първа колегия, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: Производството пред тричленния състав на ВАС е образувано по жалба от "Телеком груп" гр. Благоевград, против Акт № 47/13.08.2009 г. за установяване на публично държавно вземане на Комисията за регулиране на съобщенията (КРС), с който се констатира, че дружеството дължи такса за ползване на ограничен ресурс от радиочестотния спектър за периода 1.01.2005 г. до 15.01.2009 г., възлизащи на 19240,16 лв. За да постанови обжалваното решение ВАС, I A отделение се е съобразил с отменителните указания дадени от петчленен състав на ВАС I - колегия с решение № 8966/30.06.2010 г. по адм. д. № 5467/2010 г. Петчленният състав на ВАС е посочил в мотивите на отменителното си решение, че разпоредбата на ал. 5 на § 9 съдържа две кумулативни изисквания: лицензията да не е прекратена и въз основа на нея да е осъществявана дейност. Указано е, че в тежест на регулаторния орган е да докаже ползването на ограничен ресурс от радиочестотния спектър за целия процесен период. Същевременно в тежест на адресата на акта е да докаже, че въпреки заемането на определена част от радиочестотния спектър, той не е използвал предоставения му ресурс. Въз основа на дадените задължителни отменителни указания ВАС, I А отделение е констатирал, че на "Телеком груп" ООД е издадена индивидуална лицензия от КРС за осъществяване на далекосъобщения чрез обособена далекосъобщителна мрежа от неподвижна радиослужба - радиорелейни линии. По делото е било приложено на л. 11 писмо вх. № 12-01-86/4.02.08 г. от дружеството до КРС, с което управителят на "Телеком груп" ООД уведомява регулатора за прекратяване/заличаване на индивидуалната лицензия, предвид демонтажа на далекосъобщителната мрежа през 2005 г. Посочено било, че в писмото изрично е записано, че честотния ресурс не е ползван от датата на демонтирането. В потвърждение на този факт е прието и писмо изх. № 14.00 - 321/28.09.05 г. на КРС, изпратено до "Телеком груп" ООД във връзка с негова жалба вх. № 14-00 -321/30.08.05 г. От съдържанието на писмото е установено, че служители на КРС са извършили проверка, при която е констатирано сключването на договори за монтиране на приемо - предавателна апаратура върху фасадата на Туристически заслон "Черни връх" и на Високопланинска метеорологична станция "Черни връх", собственост на БАН. В писмото е посочено, че проверката относно спазване изискванията на Общата лицензия, подзаконовите нормативни актове и лошите метеорологични условия на върха изискват продължителен период от време. В писмото е изразено намерението да бъде ангажирана административнонаказателната отговорност на нарушителите. По делото е било представено и писмо, в което е отбелязано, че за периода от 13.01.2005 г. до 18.09.2008 г. на "Телеком груп" ООД не е издавано разрешение за ползване на строеж "Обособена далекосъобщителна мрежа, представляваща радиорелейно съоръжение от вида точка до точка, с начало гр. София до гр. Благоевград". Предвид посочените доказателства, установяващи, че за спорния период от време дружеството не е ползвало ограничения ресурс от радиочестотния спектър и задължителните указания дадени в отменителното решение ВАС, I А отделение е направил извода, че не е спазено кумулативното изискване на § 9, ал. 5 ПЗР на ЗЕС въз основа на лицензията да е осъществявана дейност, поради което е отменил процесния акт. Така постановеното решение е правилно. При решаване на спора първоинстанционният съд е съобразил задължителните указания, дадени от петчленен състав на ВАС в решение № 8966/30.06.2010 г. по адм. д. № 5467/2010 г. Съгласно § 9, ал. 3 от ПЗР на ЗЕС /обн. ДВ, бр. 41 от 22.05.2007 г. в сила от 1.01.2008 г./, на операторите, които към влизането в сила на този закон извършват далекосъобщителна дейност въз основа на индивидуална лицензия, а този закон определя, че осъществяваните от тях електронни съобщения са свързани с издаване на разрешение, комисията служебно издава съответното разрешение в 6-месечен срок от влизането му в сила. До издаване на разрешението електронните съобщения се осъществяват въз основа на издадените им индивидуални лицензии. С процесния акт на адресата са определени такси за ползване на ограничен ресурс по индивидуална лицензия за периода от 1.01.2005 г. до 15.01.2009 г., на осн. чл. 222, ал. 1 от Закона за далекосъобщенията /ЗД (отм.) и на чл. 143 от ЗЕС. Съгласно посочените текстове, индивидуално лицензираните оператори заплащат годишни такси за ползване на ограничен ресурс от радиочестотния спектър. Разпоредбата на § 9, ал. 5 съдържа две кумулативни изисквания: лицензията да не е прекратена и въз основа на нея да е осъществявана дейност. Последното изискване съобразява и същността на таксата като вид държавно вземане, което винаги се дължи за предоставяне на някаква конкретна услуга на платеца или за извършването на конкретно действие от държавен орган. Наред с това, таксата има за цел да покрие административно-технически разходи на адм. орган, направени във връзка с осъществяването на съответната услуга или извършването на съответното действие. В този смисъл са мотивите на Конституционния съд, в решение № 11/2003 г. и решение № 10/2003 г. Разпоредбата на чл. 139, ал. 1 от ЗЕС изрично обвързва всички видове такси, дължими по закона, с извършването на конкретно действие или услуга от комисията за регулиране на съобщенията по отношение лицата осъществяващи електронни съобщения, като предвижда какви точно разходи следва да покрие съответната такса. ЗЕС предвижда следните видове такси: годишна такса за контрол, еднократна такса за издаване на разрешение за ползване на индивидуално определен ограничен ресурс, еднократна такса за изменение и допълнение на разрешението и еднократна такса за административни услуги; Годишните такси за контрол върху дейността на лицата, осъществяващи електронни съобщения, се дължат за реално извършване на конкретни действия от страна на регулаторния орган и покриват разходите за периодичен мониторинг и евентуални разходи по образуване и провеждане на административно-наказателно производство в случай на констатирани нарушения. По делото е безспорно установено, че за спорния период от време дружеството не е ползвало ограничения ресурс от радиочестотния спектър. При неупражняването на дейност по процесната лицензия, титулярът нито е получил услуга, нито е предизвикал действия по надзор. Неупражняването на дейността по лицензията е доказателство, че комисията не е извършвала надзор върху дейност по лицензията, което от своя страна е предпоставката за недължимост на таксата. По изложените съображения решението като правилно и законосъобразно ще следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо АПК настоящият петчленен състав на Върховният административен съд - I колегия,