Решение № 15618 от 10.12.2012 г. на ВАС по адм. д. № 4624/2012 г.

Решение № 15618 от 10.12.2012 г. на ВАС по адм. д. № 4624/2012 г., VIII о., докладчик съдията Свилена Проданова Производство по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано по касационна жалба на Началника на Митница Свиленград, чрез юрск. Стамова, против решение № 21/16.02.2012 г. по адм. дело № 796/2011 г. по описа на Административен съд - Хасково, с което е отменено по жалба на ЕТ "Хаджо-94-Съби Хаджиев" гр. Смолян решение № 8000-0693/23.08.2011 г. на Началника на Митница Свиленград, потвърдено с решение № 733/17.10.2011 г. на Директора на Агенция "Митници". В касационната жалба се твърди неправилност на обжалваното решение поради нарушаване на материалния - отменително основание по чл. 209, т. 3 АПК. Според касатора административният съд неправилно е счел, че не е налице отклоняване от стоките от митнически контрол и надзор, тъй като е установено отклоняване на превозвана стока под прикритие на карнет ТИР от митнически режим "транзит". По съображения подробно изложени в жалбата, касаторът моли да бъде отменено обжалваното решение, включително и в частта му за присъдените разноски. Ответникът - ЕТ "Хаджо-94-Съби Хаджиев" гр. Смолян, в писмен отговор на касационната жалба и в становище по съществото на спора на упълномощения представител адв. Аргиров, счита касационната жалба за неоснователна. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба в подробно становище по съществото на делото. Върховният административен съд, състав на осмо отделение, като обсъди допустимостта на касационната жалба и направените в нея оплаквания, при спазване на разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 АПК, намира касационната жалба за процесуално допустима, но неоснователна, поради следното: Фактическата обстановка по делото не е спора, изяснена от първоинстанционния съд, който е събрал и обсъдил всички относими доказателства по спора. На 16.10.2010 г. е задействана от ЕТ "Хаджо-94-Съби Хаджиев" гр. Смолян транзитна операция под прикритие на Конвенцията Карнет ТИР за транзитиране по реда на чл. 91, § 2, б. "б" от Регламент /ЕИО/ № 2913/92 на Съвета за създаване на Митнически кодекс /МК/ на Общността на 2050 кашона стафиди от изпращач в Иран до получател в Р. Хърватска. Стоката е влязла в Р. България, даден й е митнически режим "транзит" като в определения срок за приключването му, не е приключен. Поради проблем с превозното средство превозвачът ЕТ "Хаджо-94-Съби Хаджиев" гр. Смолян е поискал от българската митническа администрация разрешение за пренатоварване на стоката на друго превозно средство, собствено на превозвача. Разрешението е надлежно дадено и получено, стоката е пренатоварена, превозното средство, находящо се на паркинг в съседство с Митница Пловдив, е пломбирано от митническата администрация. При проверка на митническа мобилна група към 08.12.2010 г. е установена изправност на митническите пломби. По искане на ЕТ "Хаджо-94-Съби Хаджиев" гр. Смолян от 19.02.2011 г. е отказано с влязъл в сила акт на Началника на Митница Пловдив обмитяване на стоката при режим "внос". С обжалваното пред АС Хасково решение на Началника на Митница Свиленград, потвърдено от директора на Агенция "Митници", е прието, че поради неприключване на и редовно завършване на операцията ТИР за титуляра на карнета - превозвачът ЕТ "Хаджо-94-Съби Хаджиев" гр. Смолян - е възникнало задължение като задължено лице, титуляр на режима външен транзит и на основание на чл. 96, § 1, б. "а" от Регламент 2913/92. В решението на горестоящия административен орган е прието, че щом режимът транзит не е завършен, то възниква вносно митническо задължение при отклонение на стоките от митнически надзор. С обжалваното пред ВАС решение първоинстанционният съд е приел, че не е налице основание, предвидено в Регламент 2913/92 г. за възникване на вносно митническо задължение, за чието заплащане да се ангажира отговорността на превозвача. Решението на АС Хасково е обосновано и материално законосъобразно. Основният въпрос, на който съдът е дал отговор, въз основа на изяснената фактическа обстановка, е дали са налице предпоставките за възникване на вносно митническо задължение, така както са посочени основанията за това в административния акт - чл. 203, пар. 1 вр. с чл. 96,пар. 1, б. а"от Регламент № 2913/92. Една от тези предпоставки е да е налице "отклонение" от митнически надзор на стоки, подлежащи на облагане с вносни сборове. Съдът правилно е приел, че самото неприключване на митническия режим транзит не съставлява винаги "отклонение" на стоките от митнически надзор. Като е тълкувал приложимото право и е съобразил константната съдебна практика на Съда на ЕС /цитирани решения по негови дела С-66/99, С-371/99, С-337/01, С-222/01 и съединени дела С-430 и 434/2008/ първоинстанционният съд правилно е изяснил съдържанието на понятието "отклоняване от митнически надзор" като е приел, че под това понятие се разбира всяко действие или бездействие, в резултат на което се възпрепятства, макар и само временно, достъпът на компетентния митнически орган до стоката под митнически надзор и извършването на предвидените в общностното митническо законодателство проверки. Понятието не е дефинирано в общностното и национално право, извежда се по тълкувателен път, по аналогия от чл. 865 от Регламента за прилагане на МК /Р /ЕО/ № 2454/93 на Комисията/. От значение са фактическите действия на задълженото за спазване на митническия режим лице, а в процесния случай- дали са налице действия на адресата на акта по отклонение на транзитираната стока от евентуални проверки, независимо дали те действително са били извършвани от компетентния орган. Като е дал материално законосъобразен отговор на основния правен въпрос по делото, съдът правилно е приложил материалния закон като е приел, че в процесния случая не са налице действия или бездействия на титуляра на митнически режим "транзит" по отклонение на стоките от митнически надзор. В тази връзка е обсъдено безспорно установеното поведение на титуляра. Неговите действия не само не са насочени към отклонение на превозваните стоки от митнически надзор, а обратното - предприети са действия по улесняване и извършване на такъв надзор - поискано е пренатоварване на стоките, след разрешение на митническите органи, пломбиране на превозното средство, осигуряване на достъп за това. Не е посочено да е налице каквото и да било действие или бездействие на превозвача, с което да се счете, че е попречено на митническите органи да осъществяват надзор върху стоките. Неоснователни са касационните оплаквания досежно ненамирането на стоките под митнически надзор, тъй като съхранението им не е в митнически склад, а оттам е налице хипотетична възможност за разтоварването и използването им на територията на Р. България. Хипотетичната възможност за отклонение от митнически надзор не може да бъде санкционирана. Релевантни са действията на адресата на акта единствено и само към момента на издаване на акта. Предвид изложеното дотук касационните оплаквания се явяват неоснователни, решението е правилно и като такова следва да бъде оставен в сила. С оглед изхода на касационното производство в тежест на касатора следва да се присъдят направените и претендира разноски от ответника по касация - в размер на 500 лв. за адвокатско възнаграждение. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение,