Решение № 9891 от 12.10.2026 г. на ВАС по адм. д. № 5354/2026 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на кмета на Столична община, чрез ст. юрк. И. Ташева като процесуален представител, против решение № 11593 от 24.03.2026 г., постановено по адм. дело № 731/2025 г. по описа на Административен съд – София град. Излагат се доводи за неправилност на съдебния акт поради противоречие с материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни основания по чл.209, т.3 АПК. Оспорва се решаващия извод на съда, че процесният строеж е търпим в хипотезата на §16, ал.1 ПР ЗУТ с твърдения, че не са доказани предвидените в разпоредбата предпоставки. Прави се искане за отмяна на обжалваното решение и постановяване на друго по съществото на спора, с което да се отхвърли предявената жалба. Претендират се разноски. Ответникът – Я. С. Н., чрез пълномощника си адв. В. Киров, оспорва като неоснователна касационната жалба. Излага доводи за законосъобразност на решението и моли да бъде оставено в сила. Иска присъждане на разноски. Прокурорът от Върховна касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, второ отделение, счита касационната жалба за допустима като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, а след проверка по реда на чл.218, ал.2 АПК, приема, че оспореното съдебно решение е недопустимо по следните съображения: С обжалваното решение, по жалба на Я. С. Н. е отменена заповед № САГ24-РА-30-288/14.10.2024г., издадена от вр. и.д. главен архитект на Столична община /СО/, с която на осн. чл.225а, ал.1 вр. с чл.225, ал.2, т.2 ЗУТ е наредено премахването на незаконен строеж „пристройка към южната фасада на сграда с идентификатор 04234.6907.1630.3 по КККР на [населено място], находящ се в ПИ 04234.6907.1630, УПИ ХVІІ-35, кв.4, местност в.з. „Бункера“, район „Панчарево“-СО. Обжалваното пред настоящата инстанция съдебно решение е постановено при участие на кмета на Столична община като ответник, който административен орган не е издател на процесната заповед. Същевременно конституираният с предходно определение № 26528/05.08.2025 г., надлежен ответник /главният архитект на Столична община/, който е издал обжалваната заповед и следва да участва в съдебното производство за да защити нейната законосъобразност, е заличен в хода на производството с определение от съдебното заседание на 02.12.2025г. Съдът се е мотивирал с издадена в хода на процеса от кмета на СО заповед № СОА25-РД09-1193/03.02.2025г., изменена и допълнена със заповед № СОА25-РД09-2752/09.05.2025г. и заповед № СОА25-РД09-4361/05.11.2025г., за отмяна на предходна заповед № СОА21-РД09-455/22.03.2021г., като е приел, че с посочените заповеди компетентността на главния архитект на СО по чл.225а, ал.1 ЗУТ е отнета по см. на чл.153, ал.3 АПК поради отпадналата делегация на тези правомощия. Постановеното определение не е оспорено от страните и е влязло в сила, а обжалваното по настоящото дело съдебно решение е постановено по отношение на кмета на СО като ответник. Нормата на чл. 153, ал.1 АПК предвижда, че страни по делото са оспорващият и органът, издал административния акт, както и всички заинтересовани лица. Съгласно чл. 154, ал. 1 АПК правилното конституиране на страните е задължение на съда, при изпълнението на което в случая е допуснато нарушение. Обжалваната заповед е издадена от главния архитект на Столична община, при наличие на надлежно делегирани правомощия от кмета с изричен акт съгласно §1, ал. 3 от ДР на ЗУТ. Следователно главният архитект към момента на издаване на процесната заповед е оправомощен орган и е упражнил делегираните функции от свое име. Именно поради това той е издател на административния акт и е страна по материалното и процесуално правоотношения, т.е. легитимиран е да участва в съдебното производство в качеството на ответник. Този орган не е закрит, а обстоятелството, че със заповед, издадена след образуване на съдебното производство, са преразпределени тези правомощия с ново делегиране не представлява отнемане на компетентност по смисъла на чл. 153, ал. 3 АПК, както неправилно е приел съдът. Прекратяването на делегацията на издателя на административния акт от страна на носителя на правомощието не е разнозначно на отнемане на компетентност от органа, когато това е станало след издаване на административния акт и в хода на съдебното му оспорване, както е в конкретния случай, поради което не е налице основание за заличаването на главния архитект като страна по делото. От изложеното следва, че оспореният съдебен акт е постановен без участието на надлежна страна и е недопустим - касационно основание по чл. 209, т. 2 АПК. Ето защо решението на административния съд следва да бъде обезсилено при усл. на чл. 221, ал.3 АПК, а делото върнато за ново разглеждане от друг състав на същия съд, който да конституира като ответник главния архитект на СО. Предвид резултата от касационното обжалване, настоящият съдебен състав не дължи отговор на наведените от жалбоподателя оплаквания за неправилност на съдебния акт. Преценка на приложимите правни норми спрямо фактическите обстоятелства по случая следва да извърши административният съд при новото разглеждане на делото. Не е дължимо произнасяне и по исканията на страните за разноски, съгласно правилото на чл. 226, ал. 3 АПК. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 3 АПК, Върховният административен съд, второ отделение,