Решение № 1385 от 3.02.2021 г. на ВАС по адм. д. № 9470/2020 г.

Решение № 1385 от 3.02.2021 г. на ВАС по адм. д. № 9470/2020 г., VI о., докладчик председателят Румяна Папазова Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване (КСО). Образувано е по касационна жалба на Директора на Териториално поделение на Национален осигурителен институт – Плевен срещу решение № 410 от 6.07.2020 г., постановено по адм. д. № 283 по описа за 2020 г. на Административен съд – Плевен, с което е отменено решение № 2153-14-15/13.02.2020 г. на Директора на ТП на НОИ- Плевен и преписката е върната на административния орган за произнасяне съобразно дадените в мотивите на решението указания по прилагането на материалния закон. Изложените доводи за необоснованост и неправилно прилагане на материалния закон са относими към касационните основания за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответникът В. Динчев от [населено място] е оспорил касационната жалба в писмени бележки. Прокурорът от Върховна административна прокуратура е дал мотивирано заключение за основателност на касационното оспорване. При извършената проверка се установи, че касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК. След като разгледа касационната жалба по същество, Върховният административен съд, шесто отделение, я намери за основателна по следните съображения: Предмет на съдебен контрол в производството пред Административен съд - Плевен е решение № 2153-14-15 от 13.02.2020 г. на Директора на Териториално поделение на Национален осигурителен институт (ТП на НОИ) – Плевен и потвърденото с него разпореждане № 2113-14-2064-12 от 18.12.2019 г. на ръководителя на пенсионното осигуряване, с което на В. Динчев от [населено място] е отказано отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст на основание чл. 69б, ал. 2 от КСО поради неизпълнение на условието за придобит осигурителен стаж от втора категория с продължителност 15 години. С обжалваното решение Административен съд – Плевен е уважил жалбата, след като е приел, че положеният от лицето труд на длъжност "автомонтьор" в Окръжен кооперативен съюз (ОКС) – "Автобаза", гр. Плевен, през периода 12.01.1982 г. - 01.12.1982 г. е от втора категория на основание т. 53б от ПКТП (отм.);. Съдът е приел за ирелевантен факта, че ОКС "Автобаза" Плевен не е самостоятелна автотранспортна фирма за поддържане и ремонт на транспортните средства за общо ползване. Релевантна е единствено трудовата функция на работника, а от показанията на разпитаните свидетели съдът е приел за доказано, че автомонтьорът е участвал пряко в ремонта и поддръжката на товарни автомобили - както на автомобилите на самия ОКС, така и на други предприятия от страната. Освен това е получавал и предпазна храна кисело мляко, както и допълнителен платен годишен отпуск за работа при вредни условия на труд. Така постановеното решение е необосновано и е в нарушение на материалноправните разпоредби на т. 53б, т. 67 и т. 68 от Правилника за категоризиране на труда при пенсиониране (ПКТП), в сила до 31.12.1999 г., приложими по силата на § 9, ал. 1 от ПЗР на КСО. Разпоредбата на т. 53б от Правилника за категоризиране на труда при пенсиониране (отм.); причислява към втора категория труда на работниците, пряко участвуващи в ремонта и поддържането на следните превозни средства от електротранспортните и автотранспортните фирми за общо ползуване - трамваи, тролейбуси, автобуси и товарни автомобили, железния път на трамваите, трамвайната и тролейбусната ел. контактна мрежа. Изпълняваната от ответника по касация длъжност "автомонтьор" не е включвала трудови функции за ремонт и поддръжка на автобуси и товарни автомобили от автотранспортните фирми за общо ползване. Окръжният кооперативен съюз не е автотранспортно предприятие и автомонтьорите от автобазата не са полагали труд основно и преимуществено за ремонт и поддръжка на автобуси и товарни автомобили за общо ползване. Недопустимо е разпоредбата да бъде тълкувана разширително или прилагана по аналогия по отношение на нерегулирани с нея обществени отношения. При условията на т. 67 от ПКТП (отм.); положеният труд може да се зачете от втора категория, независимо в кой отрасъл на производството е положен, щом работата е свързана със същата вредност и тежест на труда. По делото обаче липсват писмени, а също и гласни доказателства, че условията на трудовата среда в автобазата, в която според свидетелските показания се е извършвал и ремонт на товарни автомобили ГАЗ 53 от автопарка на ОКС или на други предприятия, са били идентични по вредност и тежест с тези в автотранспортните фирми, специализирани за ремонт на автобуси и товарни автомобили за общо ползване. В представената заповед за назначаване на работника не е договорено изплащане на допълнително възнаграждение за вредни условия на труд. Кредитираните от Административен съд – Плевен свидетелски показания на бившия завеждащ "Личен състав" и на колега – монтьор не установяват конкретни факти, върху които да се изградят изводи за вредността и тежестта на условията на труд в ОКС – Автобаза и тяхната съпоставимост с вредността и тежестта на труда в автотранспортните фирми за ремонт и поддръжка на автобуси и товарни автомобили за общо ползване. Ниската степен на достоверност на свидетелските показания ги прави негодни доказателствени средства и като ги е приобщил, съдът е постановил своето решение при съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Не се е съобразил и с процесуалната забрана по чл. 104, ал. 10 от КСО за установяване на категорията труд със свидетелски показания. Неподкрепено от надлежни доказателства е и твърдяното обстоятелство, че автомонтьорът е получавал предпазна храна кисело мляко, както и допълнителен платен годишен отпуск за работа при вредни условия на труд. Този извод е основан единствено на свидетелските показания, които не са допустимо доказателствено средство. Но дори и доказани с надлежни доказателствени средства, тези фактически обстоятелства са неотносими към записа на приложимата материалноправна норма. Получаването на безплатна храна кисело мляко или разрешаването на допълнителен отпуск не са обстоятелства, нормирани и относими към фактическия състав на точка 53б от ПКТП (отм.);. Посочената в мотивите на обжалваното съдебно решение разпоредба на т. 68 от ПКТП (отм.); е изцяло неотносима предвид липсата на каквито и да било данни за изменение в наименованието на извършваната работа. Положеният от ответника по касация труд е извън записа на т. 53б от ПКТП (отм.); и при недоказаност на предпоставките на т. 67 от ПКТП (отм.); спорният трудов стаж не може да бъде зачетен от втора категория на това правно основание. Оспорените административни актове, с които е отказано отпускане на пенсия за осигурителен стаж и възраст на основание чл. 69б, ал. 2 от КСО, са законосъобразни. Като ги е отменил и е върнал преписката за ново решаване на въпроса по същество, Плевенският административен съд е постановил неправилно решение, което подлежи на отмяна. Вместо него следва да бъде постановено друго по същество, с което подадената жалба бъде отхвърлена като неоснователна. Разноски не са претендирани и не се присъждат. Водим от горното и на основание чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,