Решение № 4172 от 20.4.2023 г. на ВАС, VII о.

Производство по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Н. Попова от гр. Пловдив, [улица], чрез процесуален представител адв. В. Вътева от Адвокатска колегия (АК) Пловдив, срещу Решение 1614/26.09.2022 г., постановено по адм. дело 1744/2022 г. по описа на Административен съд (АС) Пловдив, с което е отхвърлена жалбата й против отказ с рег. 103000-11342, екз. 2/06.06.2022 г. на началника на сектор "Пътна полиция" (ПП) към отдел "Охранителна полиция" (ОП) на Областна дирекция на Министерството на вътрешните работи (ОДМВР) Пловдив, постановен по искане с вх. 103000-9898/19.05.2022 г., да бъде възстановена служебно регистрацията на моторно превозно средство (МПС) "Дайхатсу Териос", с рег. [рег. номер]. Поддържат се оплаквания за недопустимост и неправилност на решението, поради неправилно приложение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила касационни основания по чл. 209, т. 3, предл. 1-во и 2-ро АПК. Касаторът излага доводи, обосноваващи основна защитна теза за незаконосъобразност на атакувания отказ за възстановяване на служебно прекратената регистрация. Развива съображения, че началникът на сектор "ПП" към ОДМВР Пловдив е бил длъжен служебно да възстанови прекратената регистрация на автомобила с рег. [рег. номер], въз основа на постановената от съда отмяна на издаденото наказателно постановление (НП), с което е установено нарушение на Закона за движението по пътищата (ЗДвП) във връзка с констатираното управление на дерегистрираното МПС. Твърди, че задължението на административния орган да процедира по посочения начин като възстанови автоматично фактическото и правно положение, съществувало преди издаването на въпросното НП, произтича от разпоредбата на чл. 21, ал. 1, предл. 2-ро от I-45 от 24.03.2000 г. за регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в движение, временно отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрацията на моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства (Загл. изм. и доп. - ДВ, бр. 105 от 2002 г., изм., бр. 67 от 2012 г., бр. 20 от 2018 г.) (Наредба I-45/Наредбата), според чието предписание възстановяване на прекратена регистрация се извършва и при превозни средства, чиято регистрация е прекратена на основание чл. 18, т. 2, във връзка с чл. 18б, ал. 1, т. 10, какъвто е настоящият случай. Сочи, че автомобилът е закупен по време на вече прекратения брак на жалбоподателката с бившия й съпруг, при режим на съпружеска имуществена общност (СИО), поради което тя винаги е била негов собственик, макар и на 1/2 част. В този смисъл намира за неправилно в поддържаната от КАТ Пловдив електронна система да се съдържат единствено данните на другия съсобственик на посоченото МПС, а разпоредбата на чл. 143, ал. 15 ЗДвП, послужила като основание за прекратяване на регистрацията, регламентира задължение за активни действия на новия собственик (приобретателя), какъвто тя не е. В заключение и при условията на алтернативност поддържа, че решението на АС - Пловдив е недопустимо, доколкото в закона не е предвиден ред за атакуване на подобно на въведеното като предмет на проверка пред съда волеизявление. По изложените съображения претендира обезсилване, респ. отмяна на постановеното решение, като в последния случай се иска решаване на делото по същество с отмяна на атакувания индивидуален административен акт. Претендира разноски за касационната инстанция, за което представя списък на основание чл. 80 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК), във връзка с чл. 144 АПК. Ответникът началник на сектор "ПП" при ОДМВР Пловдив, не ангажира становище по подадената касационна жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба. Намира, че атакуваното съдебно решение е неправилно, т.к. е постановено при нарушение на материалния закон. Върховният административен съд, състав на Седмо отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежно легитимирана страна. Разгледана по същество, на посочените в нея основания и в обхвата на служебната проверка по чл. 218, ал. 2 АПК, съдът приема същата за основателна, по следните съображения: С атакувания съдебен акт е отхвърлена жалбата против отказ с рег. 103000-11342, екз. 2/06.06.2022 г. на началник сектор "ПП" към отдел "ОП" на ОДМВР Пловдив, постановен по искане с вх. 103000-9898/19.05.2022 г., да бъде възстановена служебно регистрацията на МПС "Дайхатсу Териос", с рег. [рег. номер]. За да постанови този правен резултат, съдът е установил от фактическа страна, че МПС с рег. [рег. номер] е придобито от Н. Попова и С. Попов по време на брака им, сключен на 08.05.2004 г. и прекратен на 08.02.2016 г. с Решение 15/08.02.2016 г., постановено по гр. дело 496/2015 г. по описа на Районен съд (РС) Първомай. В системата на КАТ превозното средство е регистрирано на името на С. Попов. С договор от 12.11.2020 г. С. Попов е продал своята идеална част на бившата си съпруга Н. Попова. На 14.01.2021 г. регистрацията на автомобила е прекратена служебно поради неизпълнение на задължението на приобретателя да извърши промени в регистрацията чрез предоставяне на данни относно собствеността и на основание чл. 143, ал. 15 ЗДвП. За целта е направено отбелязване в системата на КАТ. При проверка от контролните органи на Министерство на вътрешните работи (МВР) е установено, че процесният автомобил е управляван от неговия собственик - Н. Попова, без да е регистриран по надлежния ред, което съставлява нарушение на чл. 140, ал. 1, предл. 1-во ЗдВП, за което е съставен Акт за установяване на административно нарушение (АУАН) 215061/18.07.2021 г. Регистрационните табели на автомобила са иззети с издадения АУАН. Въз основа на последния е съставено НП 21-1030-007585/06.08.2021 г., с което органът, потвърждавайки констатацията за извършеното нарушение, е наложил на Попова глоба в размер на 220,00 лева и ваказание "Лишаване от право да управлява МПС" за шест месеца. НП е било предмет на съдебен контрол, завършил с постановяването на Решение 778/12.04.2022 г. по АНД 7787/2021 г. (влязло в сила на 30.04.2022 г.) по описа на РС - Пловдив, с което НП е отменено по съображения, че лицето не е извършило вмененото нарушение на чл. 140, ал. 1 ЗДвП, доколкото не е било уведомено за извършената служебна дерегистрация на управлявания автомобил. С молба с вх. 103000-9898/19.05.2022 г. Н. Попова, представяйки решението на РС Пловдив и излагайки фактите по случая, е поискала от началника на сектор "ПП" към ОДМВР Пловдив да възстанови служебно прекратената регистрация на притежаваното от нея МПС с рег. [рег. номер] и да й бъдат върнати отнетите регистрационни табели, като сезирането си е основала на разпоредбата на чл. 21, ал. 1, предл. 2-ро, вр. чл. 21, ал. 4, т. 1 Наредба I-45, според които в случаите на отмяна на НП, когато органът е длъжен да възстанови служебно статусът на свидетелството за регистрация и да върне табелите. В отговор на депозираната молба е съставено и атакуваното пред първостепенния съд писмо с рег. 103000-11342, екз. 2/06.06.2022 г. на началника на сектор "ПП" към отдел "ОП" на ОДМВР Пловдив. В него е посочено, че подателят на молбата е собственик на автомобил с марка "Дайхатсу Териус" с рег. [рег. номер] съгласно нотариално заверен договор 5784/12.11.2020 г. и доколкото не е изпълнил задължението си да регистрира автомобила на свое име в съответствие с нормата на чл. 145, ал. 2 ЗДвП, на 14.01.2021 г. и на основание чл. 143, ал. 15 с.з. е извършено служебно прекратяване на регистрацията, за което органът не е длъжен да прави уведомяване. Описано е, че за допуснато нарушение на чл. 140, ал. 1 ЗДвП поради управление на автомобила с прекратена регистрация, е съставен АУАН 215061/18.07.2021 г. и е издадено НП 21-1030-007585/06.08.2021 г., а табелите са иззети и унищожени. Началникът на ПП ОДМВР Пловдив е посочил, че служебно възстановяване на основание чл. 21, ал. 4, т. 1 Наредбата е възможно в случаите на прекратена регистрация по чл. 18б, ал. 1, т. 9, но не и по т. 10, какъвто е случаят. Възстановяване на прекратена регистрация по т. 10 се извършва съгласно чл. 21, ал. 1, предл. 2-ро Наредбата по реда на чл. 14 17 от същата, като се попълва заявление в сектор "ПП" към ОДМВР Пловдив, представя се автомобилът и се депозират необходимите документи за издаване на ново свидетелство за регистрация на моторно превозно средство (СРМПС) и получаване на нови табели. Въз основа на така установената фактическа обстановка и след анализ на относимата правна уредба съдът е приел, че оспореният пред него индивидуален административен акт е издаден от компетентен орган, в предвидената от закона писмена форма, с посочване на необходимите реквизити, и при спазване на приложимата административна процедура. При преценката за съответствието на постановения отказ с материалния закон, съдът е формулирал извод, че началникът на "ПП" ОДМВР Пловдив правилно е счел за обективирани предпоставките по чл. 21, ал. 4, т. 1 Наредба I-45, обвързващи го служебно да възстанови прекратената регистрация, т.к. избраният от молителя ред е относим към дерегистрирани на основание чл. 18б, ал. 1, т. 9 Наредбата автомобили, а не такива, чиято регистрацията е прекратена на основание чл. 18б, ал. 1, т. 10, какъвто е случаят. Според съда, макар по последиците си правомощието по чл. 143, ал. 15 ЗДвП да представлява принудителна административна мярка, тя не съставлява фактическо основание за прекратяване на регистрацията по чл. 18б, ал. 1, т. 9 Наредбата, защото нормата визира единствено мерките, съдържащи се в Глава Шеста от закона. В този смисъл и отправеното искане за възстановяване по чл. 21, ал. 4, т. 1 Наредбата не може да доведе до искания резултат, т.к. посочената разпоредба е относима единствено към хипотезата, в която регистрацията е прекратена по чл. 18б, ал. 1, т. 9. По изложените съображения първоинстанционният съд е отхвърлил жалбата на Н. Попова против атакуваното волеизявление. Решението е недопустимо. Предметът на съдебния контрол в административния процес се въвежда от жалбоподателя, а границите му са посочени в чл. 168 АПК. Предоставената от чл. 120, ал. 1 от Конституцията на Република България (КРБ) правораздавателна компетентност на съдилищата не е всеобхватна, а зависи най-напред от волята на засегнатия правен субект, и по-нататък от процесуалните предпоставки за упражняването на правото на оспорване. В случая, видно от съдържанието на депозираната пред АС - Пловдив жалба, по повод на която е образувано и съдебното производство по адм. дело 1744/2022 г. по описа на съда, Н. Попова е атакувала законосъобразността на отказ с рег. 103000-11342, екз. 2/06.06.2022 г. на началника на сектор "ПП" към отдел "ОП" на ОДМВР Пловдив, постановен по вх. 103000-9898/19.05.2022 г., да бъде възстановена служебно регистрацията на МПС "Дайхатсу Териос", с рег. [рег. номер]. Обратно на мотивирания от първостепенния съд извод обаче, описаното волеизявление не съставлява индивидуален административен акт, който да подлежи на самостоятелен съдебен контрол по реда на чл. 145 и сл. АПК. По аргумент от чл. 24, ал. 1 АПК административното производство може да започне по три начина: служебно; въз основа на изрично отправено искане от гражданин или организация; по инициатива на прокурора, омбудсмана, по-горестоящия или друг държавен орган, когато това е предвидено в закона. Искането на гражданин или организация, или втората от посочените хипотези, представлява твърдение за съществуването на едно субективно право, на което корелира задължението на административния орган да издаде акт с конкретно съдържание. Но тази обвързаност не е всеобща - нейното проявление зависи от начина, по който са уредени съответните обществени отношения. Ако законът е разпределил в компетентност на сезирания орган въпроса, по отношение на който е заявена претенцията, същият е задължен да се произнесе по искането. Обратно, когато преценката не е предоставена на този правен субект, то той не е обвързан от закона да се произнесе по сезирането. Съответно, когато законът регламентира началото на производството да се поставя от сезиращия субект, то се счита образувано от датата на постъпване на искането, а когато е предвидено служебното му провеждане, започването му датира от първото процесуално действие по него Арг.: чл. 25, ал. 1 и ал. 3 АПК. Същността на заявената претенция на искателя предопределя и цялостната рамка на възникващото между него и сезирания орган административно правоотношение. Това е така, защото крайният акт в едно производство, започнало по искане на заинтересуваното лице, винаги представлява становище относно основателността на отправеното искане. В случая началникът на сектор "ПП" към отдел "ОП" към ОДМВР Пловдив е бил сезиран с искане за служебно възстановяване на прекратената автомобилна регистрация, като в депозираната молба изрично е посочено основанието, от което черпи твърдените права молителката, а именно чл. 21, ал. 1, предл. 2-ро и чл. 21, ал. 4, т. 1 Наредба I-45, както и фактите, които според нея го обосновават съдебната отмяна на издаденото НП. В посочената от молителката хипотеза обаче възстановяването, видно от нормативното предписание на чл. 21, ал. 4, т. 1 Наредбата, се извършва по служебен път, а не чрез сезиране, с оглед на което и за административния орган не е възникнало задължение да се произнесе (В този смисъл: Решение 1360/14.02.2022 г., постановено по адм. дело 7442/2021 г., VII о. на Върховния административен съд), а производство пред него изобщо не е било образувано. Оспореното писмо с рег. 103000-11342, екз. 2/06.06.2022 г. обективно не може да съставлява нито финализиращ акт в производство по служебно възстановяване на регистрацията, нито акт по чл. 21, ал. 5 АПК, поради липсата на процесуално действие, индикиращо неговото започване. Напротив - прегледът на съдържанието на писмото показва, че то има чисто уведомителен характер по отношение на реда, по който молителя може да упражни правата си. Възпроизвеждайки фактологията по казуса, началникът на сектор "ПП" към ОДМВР Пловдив, единствено е уведомил адресата, че регистрацията на притежаваното МПС е прекратена на основание, което предопределя друг ред за възстановяване, а производството, чието провеждане претендира, може да бъде образувано само по служебен път. В този смисъл и разгледаното от АС - Пловдив писмо не притежава присъщите на индивидуалния административен акт белези - то не създава права или задължения, нито засяга непосредствено права, свободи или законни интереси на граждани или организации, каквито правни последици има индивидуалният административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 1 АПК. Още по-малко обективира волеизявление, с което се декларират или констатират възникнали права или задължения, или такова, с което се разпорежда издаването на документ от значение за признаване, упражняване или погасяване на права или задължения (Сравн.: чл. 21, ал. 2 и ал. 3 АПК). Невъзможността оспореното пред първостепенния съд писмо да се определи като индивидуален, а още по-малко общ или нормативен, административен акт означава, че производството е проведено при липса на годен предмет на съдебен контрол (Сравн.: чл. 145, ал. 1 и ал. 2 АПК), а оттам и при неналичието на абсолютна процесуална предпоставка за неговата допустимост съгласно чл. 159, т. 1 АПК. Разпоредбата на чл. 218, ал. 2 АПК включва в служебната проверка на касационната инстанция контрол за валидност, допустимост и съответствие на решението с материалния закон. Съгласно чл. 221, ал. 3 АПК, когато съдебното решение е недопустимо, включително и в хипотеза като настоящата, при която липсва годен предмет на съдебен контрол за законосъобразност пред първа инстанция, Върховният административен съд го обезсилва, като прекратява делото, връща го за ново разглеждане или го препраща на компетентния съд или орган. Приложима в случая, предвид конкретиката на спора, е първата хипотеза от посоченото нормативно предписание, което налага обезсилване на постановеното от АС - Пловдив решение и прекратяване на производството по делото. Останалите доводи на касатора се отнасят до съответствието на атакувания съдебен акт с материалния закон, поради което и предвид изложеното, не могат да бъдат обсъдени от касационната инстанция. При този изход на спора разноски не следва да бъдат присъждани. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 3, предл. 1-во АПК, Върховният административен съд, Седмо отделение