Решение № 3241 от 6.03.2019 г. на ВАС по адм. д. № 9457/2018 г.

Решение № 3241 от 6.03.2019 г. на ВАС по адм. д. № 9457/2018 г., II о., докладчик съдията Славина Владова Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка със Закона за устройство на територията (ЗУТ). Образувано е по касационна жалба на Н. Петков от [населено място], срещу решение № 2707 от 20.04.2018 г., постановено по адм. дело № 7701/2016 г. на Административен съд София – град (АССГ), 40 състав, с което е отхвърлена жалбата му срещу Решение № 447 от 23.06.2016 г. на Столичния общински съвет (СОС), с което е одобрено изменението на ПУП - ПР и ПЗ на м. "II - ра индустриална зона – Военна рампа - София", кв. 22, УПИ І - ТЕЦ "Надежда" и УПИ "ДСО Петрол", като: са създадени нови УПИ І - ТЕЦ "Надежда" и УПИ ХV - 1456 - за инсталация за комбинирано производство на енергия с оползотворяване на RDF отпадък от кв. 22 (нов); заличаване на УПИ - за ДСО "Петрол"; създаване на нов кв. 22 а и на ново УПИ І - 1457- за жилищни сгради, общежития на персонала и тп от кв. 22 а (нов); нови задънени улици по о. т. 100 - 101 и по о. т. 102 - 103; и План схеми, В ЧАСТТА относно поземлен имот с идентификатор 68134.511.1457, в нов кв. 22 а и с което съдебно решение Н. Петков е осъден да заплати разноските по делото. В касационната жалба жалбоподателят твърди, че оспореното решение е неправилно – постановено при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и в противоречие с материалния закон – отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Твърди, че е допуснато нарушение на съдопроизводствените правила, тъй като не е допусната поискана от него допълнителна съдебно техническа експертиза, за която твърди, че е относима към спора. Твърди и незаконосъобразност и неправилност на приложението на закона, тъй като с изменението на ПУП с оспореното решение е допуснато за съществуващата в имота сграда с идентификатор № 68134.511.1457. 1 да е на намалено отстояние от страничната регулационна линия на новообразувания УПИ I – 1457. Твърди и че в оспореното решение не са изложени мотиви относно възражението за неправилно определен прилежащ терен на сградата, относно неизползваемост на новопредвидените задънени улици и неотговарянето им на законовите норми, както и че планът не е придружен от задължителните други планове и схеми. Твърди и че при предвидената регулация на имота границите по регулация не са съобразени и не съвпадат с кадастралните граници на имота. Иска оспореното решение на съда да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което се отменя решението на СОС в оспорената му част. Претендира разноски за първата инстанция. Изрично не претендира разноски за касационната инстанция. Прави възражение за прекомерност на договореното адвокатско възнаграждение в полза на ответника по касация. Ответникът Столичен общински съвет, чрез процесуалния си представител, излага съображения за неоснователност на касационната жалба и законосъобразност на оспореното решение. Претендира разноски по представен списък. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение, че оспореното решение е правилно, а касационната жалба е неоснователна. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК по пощата, от надлежна страна – адресат на решението и срещу акт, който подлежи на касационен съдебен контрол, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. За да постанови оспореното решение съставът на АССГ е приел е, че от доказателствата се установява, че в процесния план са нанесени имотните граници по КК като видно от тяхното съпоставяне кадастралните и регулационните граници не съвпадат единствено в западната част на УПИ І – 1457, като около 12 кв. м от площта на имот идентификатор с последни цифри 1457 попадат извън площта на ново урегулирания УПИ І и са предвидени за обособяване на улица тупик от западната страна на имота - от изток регулационната граница на имота граничи с улица тупик, след това минава по външния контур на пешеходна алея. Пешеходната алея започва в края на тупика - от о. т. 103, върви по контура на УПИ и завършва в о. т. 101, което е края на тупика, разположен по западната регулационна граница на имота. В източната, северната и част от западната страна пешеходната алея попада в площта на УПИ І, като западната граница на имота близо до северната, излиза от площта на УПИ и се движи по регулационната линия външно на имота до края на предвидената с плана улица тупик. Приел е, че с оспорения план в новообразувания кв. 22а, състоящ се от новообразуван УПИ І - 1457 - "за жилищни сгради, общежития за персонала и тп", са запазени съществуващите жилищни сгради, представляващи основно застрояване, като нови сгради с процесния ПУП не са предвидени. Приел е, че УПИ І - 1457 е с установено комплексно застрояване и тъй като с изменението на плана за застрояване не е предвидено строителство на нови сгради, не е налице преструктуриране на жилищния комплекс и не се налага определяне на прилежащи площи. Приел е, че са спазени изискванията на ОУП, допускащ до 55% плътност за имота, при реализиран за новообразувания УПИ 12. 40 %, Приел е, че отстоянието на сградата до югоизточната граница на новообразуван УПИ І - 1457 трябва да бъде най-малко една трета от височината на сградата, съгласно чл. 31, ал. 2 от ЗУТ, като мерено по графичен начин по плана се установява отстояние от 5. 5 м, при изискуемо отстояние от 5, 86 м (изчислено при хипотетично възприета височина на сградата от 17, 60 м.). Приел е, че тъй като сградата е монолитна, е допустимо да се установи по-малко разстояние до границата с цел запазване на съществуващия сграден фонд. Разстоянието между тази сграда и сградата в съседния УПИ в югоизточна посока е 45 м. Приел е, че улиците-тупик имат минимална ширина 3. 50 м - чл. 81, ал. 1 от ЗУТ, а по оспорения план са предвидени с ширина - 6. 0 м, а на пешеходната алея - 5. 0 м и 6. 0 м, което съответства на изискването на чл. 80, ал. 4 ЗУТ за минимална ширината на пешеходните алеи в населените места. Приел е, че процесният ПУП се придружава със задължително необходимите, съгласно изискванията на нормативната уредба планове и схеми. Приел е, че оспореното решение на СОС е издадено от компетентен орган, без допуснати нарушения на административно производствените правила, които да бъдат квалифицирани като съществени и в съответствие с относимите материално правни разпоредби. Приел е липса на нарушение на чл. 17, ал. 1 от ЗУТ, тъй като не е налице съвпадение /идентичност/ между кадастралните и регулационните граници, тъй като липсата на съвпадение е в част около 12 кв. м от площта на имот кр. ид. 1457, които попадат извън площта на ново урегулирания УПИ І-1457 и са предвидени за обособяване на улица тупик от западната страна на имота, както и поради това, че регулацията не е първа, за да е приложимо правилото на чл. 17, ал. 1 ЗУТ. Относно твърдението за допуснати намалени отстояния е приел, че в случая се касае за заварени годни сгради, за чието запазване в чл. 36, ал. 1 ЗУТ е предвидено, че се допуска фактическото разположение на заварените сгради да не отговаря на изискващите се разстояния, ако сградите са масивни и имат трайност най-малко още 25 години, какъвто е настоящият случай. Приел е и съответствие на плана с целта на закона, тъй като с него се обособява самостоятелен урегулиран поземлен имот за жилищните сгради, което безспорно е в интерес на живущите в имота като по този начин се осигуряват необходимите предпоставки за нормално и безопасно обитаване на имотите и построените в тях сгради. Поради това е стигнал до извод за законосъобразност на оспореното решение в оспорените му части и е отхвърли жалбата срещу акта. Решение е правилно. Неоснователно на първо място е възражението на касатора за допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила, тъй като не е допусната поискана от него допълнителна СТЕ. Това е така, тъй като най – напред видно от доказателствата по делото съдът е допуснал изготвяне на СТЕ по задачите поставени от жалбоподателя, като от поставените от него задачи е изключил само тези по т. 6 и т. 5. 2 от молба от 12.10.2017 г., като неотносими към спора. Извода на съда за това, че тези задачи, които искат установяване на наличието на доказателства за законно изграждане на сградите в ново предвидения УПИ I – 1457 – в съответствие с предвижданията на одобрени ПУП, инвестиционни проекти и разрешения за строеж (т. 6 от молбата) и дали предвидената задънена улица попада в УПИ II, са неотносими към спора е правилен. Това е така, тъй като законността на предвидените за запазване с плана сгради в УПИ I – 1457 няма отношение към законосъобразността на плана, същите биха били предмет на други административни производство, а въпроса по отношение на предвидената улица тупик от о. т. 102 – о. т. 103 е извън предмета на контрол, очертан с определението по чл. 218, ал. 3 от ЗУТ. По изложените съображения при постановяване на оспореното съдебно решение не е допуснато нарушението на съдопроизводствените правила, твърдяно от касатора. Неоснователни са възраженията за липса на мотиви в съдебното решение досежно това дали сградите на основното застрояване в УПИ I – 1457 и в частност на сграда с идентификатор № 68134.511.1457. 1, е разположена на допустимо законово отстояние от източната регулационна линия на новопредвидения УПИ. В тази връзка настоящият състав споделя аргументите изложени от АССГ относно спазването на разпоредбата на чл. 31, ал. 2 вр. чл. 36 от ЗУТ. Следва да се посочи, че изискванията за спазване на законово предвидените отстояния се отнасят за новопредвидено застрояване, а такова по оспорения план не е предвидено. В случая правилно съдът е приел, че са спазени нормативи с оглед разпоредбите допускащи запазване на съществуващи и годни за ползване сгради, каквито са тези, които са предвидени за запазване в оспорения план. На следващо място неоснователно е възражението на касатора за това, че съдът не е разгледал възражението за това, че оспореният план не се придружава от задължително необходимите планове за вертикална планировка, планове схеми за транспортно – комуникационна мрежа, водоснабдяване, канализация, електрозахранване, паркоустройство и др. Напротив в оспореното решение съдът е посочил, че са налице всички необходими части на проекта за изменение на ПУП, като този извод се потвърждава и от назначената допълнителна СТЕ (стр. 322 от делото на АССГ). Правилен е извода на съда относно това, че в конкретния случай не се касае за преструктуриране на комплекс и не се касае за план по чл. 22 от ЗУТ, поради и което не е необходимо определяне на прилежащи площи на сградата с идентификатор № 68134.511.1457. 1 и на другите сгради в новообразувания УПИ. Още повече, че с оспорения план за посочените сгради се обособява отделен УПИ за посочените имоти, а прилежащи площи се определят само при липса на отреден за сградите парцел. Правилен е и извода за липса на нарушение на чл. 17, ал. 1 от ЗУТ, като настоящия състав споделя аргументите на АССГ в тази връзка. На последно място неоснователно е и възражението, че съдът не е изложил мотиви относно съответствието на плана с целта на закона. Напротив в оспореното решение са изложени такива аргументи, които също се споделят от настоящата инстанция. Оспореното решение като правилно следва да бъде оставено в сила. Във връзка с изхода на спора настоящият състав намира за неоснователно искането на касатора Н. Петков за присъждане на разноски, а искането на ответника Столичен общински съвет е основателно, като обаче същото следва да бъде уважено в размер на минималното предвидено по закона съгласно Наредба № 1 от 2004 г. възнаграждение за представителство по дела по ЗУТ от адвокат, тъй като СОС е представляван от такъв, а именно 600 лв., тъй като настоящият състав намира за основателно възражението на касатора Петков за прекомерност на договореното адвокатско възнаграждение за тази инстанция от 750 лв., предвид това, че делото не разкрива голяма фактическа или правна сложност в касационната инстанция и е проведено едно съдебно заседание. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, състав на Второ отделение на Върховния административен съд