Решение № 7591 от 10.7.2023 г. на ВАС, IV о.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от Г. Бередин, гражданин на Руска федерация чрез процесуалния му представител адвокат П. Желев против решение 248/13.01.2023г. по адм. дело 10462/2022г. на Административен съд - София град. С него е отхвърлена жалбата му против решение 15547/25.10.2022 г. на заместник - председателя на Държавната агенция за бежанците при Министерския съвет, с която му е отказано предоставянето на статут на бежанец и хуманитарен статут на основание чл. 75, ал.1, т.2 и т. 4 във връзка с чл.8 и чл. 9 от ЗУБ. В касационната жалба се релевират оплаквания за неправилност на обжалваното решение поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Моли решението да бъде отменено. Ответната страна заместник- председател на Държавната агенция за бежанците при Министерски съвет /ДАБ при МС/ чрез процесуалния си представител - юрисконсулт Д.Димитрова, която в съдебно заседание оспорва касационната жалба като неоснователна и моли същата да бъде отхвърлена. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба и счита, че решението следва да бъде оставено в сила. Касационната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което е допустима, а разгледана по същество - неоснователна, по следните съображения: Производството пред административния съд е образувано по жалба на Г. Бередин, гражданин на Руската федерация срещу решение 15547/25.10.2022г. на заместник-председателя на ДАБ при МС, с което му е отказано предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут. За да постанови този резултат, съдът приел, че оспореният пред него акт е обективиран в писмена форма, издаден от компетентен орган, при издаването му не са допуснати нарушения на административнопроизводствените правила, както и че същия е издаден при правилно тълкуване и прилагане на материалния закон. Съдът е развил съображения, че по отношение на чужденеца не се установява наличието на материалноправните предпоставки на чл. 8, ал. 1 от ЗУБ, тъй като не се доказва наличие на преследване поради своята раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или поради политическо мнение или принадлежност към определена социална група. Съдът е установил, че Бередин е постоянно пребивавал на територията на Украйна, но държавата му по произход е Руската федерация, тъй като същия е неин гражданин, тъй като е роден в гр. Москва и родителите му са руски граждани. Съдът е установил от проведеното интервю, че чуждия гражданин е бил евакуиран в лагер в гр. Таганрог - Русия от руските войски след превземането на гр. Мариопул. Същия твърди, че е бил разпитван, бит и заплашван, както и че са му били взели парите. Сочената причина за да напусне Руската федерация е поради заплаха и предупреждение на Федералната служба за безопасност, че е бил включен в списък и се води на отчет, но същевременно не са му били казали за какво са тези списъци. Установено е, че същия след като е напуснал сборния пункт за евакуация свободно е напуснал територията на Русия. Предвид горепосоченото административния съд е обосновал извода, че не е изпълнен фактическия състав на чл. 8, ал. 4 от ЗУБ, а причините посочени в интервюто са от битов и личен характер. Първоинстанционният съд е приел, че липсват материално-правни предпоставки за предоставяне и на хуманитарен статут, съгласно разпоредбата на чл. 9, ал. 1 от ЗУБ. Посочил е, че административния орган е спазил разпоредбата на чл. 75, ал. 2 от ЗУБ, като е обсъдил всички факти и обстоятелства наведени от кандидата и изследвал териториалния обхват и степента на насилие в Руската федерация. Въз основа на което е обосновал извода, че не са налице факти, въз основа на които да се приеме, че единствено на основание присъствието му на територията на държавата на произход Бередин би бил изправен пред реален риск да е обект на заплаха. Първоинстанционния съд е приел, че в настоящия случай не са налице предпоставките на чл. 8, ал.9 и чл.9, ал. 6 от ЗУБ. Решението е валидно, допустимо и правилно. Същото е постановено в съответствие с приложимия материален закон - чл. 8 и чл. 9 от ЗУБ, при липса на съществени нарушения на съдопроизводствените правила и е обосновано. Съдът е изследвал обстоятелствата, касаещи основателността на претенцията на касатора и е изложил обосновани и законосъобразни правни изводи, които се споделят изцяло от настоящата инстанция. Неоснователен е доводът за необоснованост на обжалваното решение. В решението подробно са обсъдени предпоставките на чл. 8 и чл. 9 ЗУБ в контекста на бежанската история, както и представената по делото справка на дирекция "Международна дейност" на ДАБ при МС. Несъстоятелен е довода на касационният жалбоподател, относно изводите на съда за липса на основание за предоставяне на статут на бежанец. Съдът е анализирал представените по делото доказателства и информация, и е извел правилен извод, че по отношение на търсещия закрила не са налице основанията за предоставяне на статут на бежанец, посочени в чл. 8, ал. 1 от ЗУБ. В настоящия случай от изложената бежанска история на жалбоподателя не се установява срещу него да е било осъществено преследване по смисъла на чл. 8, ал. 4 и ал. 5 от ЗУБ, нито да има риск от бъдещо такова. В този смисъл, административният орган е извършил единствено възможната преценка, изследвайки данните от бежанската история на Г. Бередин и достигайки до обоснован извод относно липсата на предпоставките за предоставяне на чужденеца на бежански статут. Сочената причина, поради която чуждия гражданин не желае да се завърне в държавата си по произход, не попада в приложното поле на чл. 8 от ЗУБ, респективно на чужденеца не може да бъде предоставен статут на бежанец. От материалите по преписката не може да се направи извод за осъществено спрямо чужденеца преследване по смисъла на чл. 8, ал. 4 от ЗУБ, изразило се в действия измежду посочените в ал. 5 на същата норма, поради което не са налице субективния и обективния елемент на предвиденото в цитираната разпоредба понятие основателни опасения от преследване. Следователно страхът на чужденеца от преследване по причините, посочени в чл. 8, ал. 1 от ЗУБ не може да се прецени като обоснован. В представената от чуждия гражданин бежанска история се твърди, че същия е евакуиран след превземането на гр. Мариопул от руските войски. Като при евакуацията е бил разпитван и заплашван /твърди, че не е бил заплашван с убийство/, както и че е бил обвинен в сътрудничество на украинските военни, след което му били взети парите. Същия сочи, че е напуснал Русия, тъй като е отправена заплаха и предупреждение от Федералната служба за безопасност, че е бил включен в списък и се водел на отчет, но не може да конкретизира какви са тези списъци. Опасенията се отнасят до това, че при завръщане в страната ще бъде вкаран в затвора или ще му бъде наложена глоба ако се върне в Русия. Така посочените опасения следва да се приемат като предположения, които са останали недоказани. Следва да се посочи, че самият жалбоподател, е напуснал сборния пункт за евакуация свободно, пътувал е на територията на Руската федерация и е напуснал страната необезпокоявано, въз основа на което може да се обоснове извода, че не се поставени, каквито и да е пречки от страна на руските власти при надлежното отпътуване на Бередин. Чужденецът не доказва предпоставки за предоставяне на търсения бежански статут. Правилността на крайния извод за липса на предпоставките по чл. 8, ал. 1 от ЗУБ се следва изцяло от факта, че в изнесената бежанска история няма данни, за това чужденецът да е обект на преследване по смисъла на ЗУБ в родината му, а изложените причини са по скоро от личен и битов характер, както правилно е приел административния съд. Несъстоятелен е довода на касатора, че съдът не е обсъдил информацията съдържаща се в т. 8 от справка вх. МД-796/02.12.2022г. на Дирекция Международна дейност при ДАБ, касаеща отношението на официалните власти в Русия, към гражданите на тази държава пребивавали в Украйна, който се завръщат на територията на Русия след 24 февруари 2022г, както и че първоинстанционния съд е постановил необосновано решение, тъй като съдът се е произнесъл без да е налице информация по този въпрос. При постановяване на съдебния акт, видно от мотивите на същия административния съд е обсъдил представената справка. Настоящият състав счита, че представената справка съдържа информация за отношението на официалните власти в Русия, към гражданите на тази държава пребивавали в Украйна, който се завръщат на територията на Русия след 24 февруари 2022г. Същата е изработена от Дирекция "Международна дейност" към ДАБ при МС, от длъжностни лица в кръга на службата им и отразяват, посочвайки стриктно източника на информация, актуалната политическа и икономическа обстановка в съответната "страна по произход" на кандидатстващия за статут по ЗУБ. Справката представлява официален документ по смисъла на чл.179, ал.1 ГПК и съставлява годно доказателствено средство във всички фази на административните производства по този закон и обвързва съда да приеме за доказани фактите, удостоверени с нея, ако същите не се оборват чрез други надлежни доказателства. В случая това не е сторено. Чуждия гражданин пред административния съд не е депозирал искане за събиране на друга достоверна информация, с която да опровергае установената информация за държавата му на произход, съответно да заяви липса на конкретна информация за отношението на официалните власти в Русия, към гражданите на тази държава пребивавали в Украйна . Въз основа на което следва да се приеме, че административният съд е обсъдил всички доказателства по делото, правилно е установил фактическата обстановка по спора и напълно точно е приложил материалния и процесуалния закон, противно на твърдението на касационния жалбоподател. Видно от мотивите на съдебното решение, административния съд е извършил анализ на представената справка, въз основа на което обосновано е достигнал до извода, че при филтрацията гражданите би могло да са подложени на злоупотреби, но този факт не покрива фактическия състав на чл.8, ал. 4 от ЗУБ, както и че действия по същата са еднократни и веднъж преминал през тази проверка, за чуждия гражданин не би следвало да са налице опасения за повторна филтрация. Още повече, че видно от горепосочената справка на филтриране се подлагат украински граждани, а видно от доказателствата по делото Бередин е руски гражданин, въз основа на което се обосновава извода, че същия не би следвало да подлежи на този вид проверка. Посочените обстоятелства не позволяват да се обоснове извод, че спрямо него са налице основанията за предоставяне на бежански статут по смисъла на чл. 8 от ЗУБ. По тези съображения крайният извод на първостепенния съд за отсъствие на материалноправните предпоставки за предоставяне на бежански статут на чужденеца по смисъла на чл. 8 от ЗУБ е обоснован и правилен. По отношение на твърдението на касатора за наличие на основания за прилагане на хуманитарен статут по чл. 9 от ЗУБ, настоящия състав намира, че както решението на административния орган, така и решението на съда е издадено при правилно прилагане на материалния закон. В оспореното решение административният орган е спазил императивното изискване на чл. 75, ал. 2 от ЗУБ, като е обсъдил всички наведени от кандидата за закрила факти и обстоятелства от личната му история заедно с въпроса относно сигурността на страната му по произход. Съгласно чл. 9, ал. 1 от ЗУБ, хуманитарен статут се предоставя на чужденец, принуден да напусне или да остане извън държавата си по произход, тъй като в тази държава е изложен на реална опасност от тежки посегателства смъртно наказание или екзекуция, изтезание или нечовешко или унизително отнасяне, или наказание, тежки и лични заплахи върху живота или личността му като гражданско лице поради насилие в случаи на вътрешен или международен въоръжен конфликт. Пред първоинстанционния съд е представена Справка вх. МД-796/02.12.2022 г. на Дирекция Международна дейност при ДАБ, относно общото положение в Руската федерация, която справка видно от проведеното на 13.12.2022 г. открито съдебно заседание жалбоподателят не е възразил да бъде приета. Установената фактическа обстановка не дава основания да се приеме, че жалбоподателят е бил принуден да напусне Руската федерация поради реална опасност от смъртно наказание или екзекуция по чл. 9, ал. 1, т. 1 от ЗУБ. Спрямо чужденеца няма повдигнато обвинение и той не е бил осъждан. Изрично заявява, че е напуснал страната си легално, със самолет от гр. Москва до гр. Истанбул, а от там с автобус до гр. София, където баща му го посрещнал. От така заявеното става ясно, че официалната власт няма отрицателно отношение към него. Не са налице твърдения, нито доказателства, че спрямо него е имало или има опасност от изтезание, нечовешко или унизително отнасяне, или наказание по смисъла на чл. 9, ал. 1, т. 2 от ЗУБ. Напротив, самият молител споделя, че не е имал проблеми с официалните власти. Третото обстоятелство, което обосновава извод за предоставяне на хуманитарен статут е това по чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ - наличие на тежки заплахи срещу живота и личността на чужденеца като цивилно лице поради безогледно насилие в случай на вътрешен или международен въоръжен конфликт. Видно от събраните от органа данни за положението в Русия, се установява, че състоянието на сигурността в държавата е стабилно, както и че не се установява реална опасност от изтезания, нечовешко или унизително отнасяне или наказание. Установени са неблагоприятни последици от войната в Украйна, както и лицата, подлежащи на наборна служба, както и такива, които се изпращат на фронта, както и процеса по филтрация съобразно представената справка МД-796/2.12.2022г. на Дирекция Международна дейност. Представената пред настоящата касационна инстанция нова справка Руска Федерация не сочи на съществена промяна, която да се отразява на правилността на съдебното решение. Настоящия съдебен състав не е кредитира представеното и прието по делото за сведение: Доклад за състоянието на човешките права и върховенството на правото в Руската Федерация, изготвен от Български хелзински комитет, като доказателства, подкрепящи бежанската история. Ето защо следва да се приеме, че съобразно справките, липсват данни ситуацията в Руската федерация да сочи на наличие на "вътрешен въоръжен конфликт" по смисъла на чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ, който да е до степен на безогледност и повсеместност, т. е. да обхваща цялата територия на държавата, както и живота и здравето на всеки цивилен, намиращ се на тази територия. Видно от събраната информация, не са установени сериозни и потвърдени основания да се счита, че единствено на основание присъствието си на територията на държавата си по произход - Руска федерация, жалбоподателят би бил изправен пред реален риск да стане обект на заплаха. При липса на други противопоставими доказателства, които да оборват фактическите изводи на ответника, не може да се обоснове извод за основателност на молбата за предоставяне на статут на руския гражданин и по реда на чл. 9 от ЗУБ. Също така следва да се отбележи, че нежеланието на чужденеца да се завърне в държавата по произход § 1, т. 7 от ДР на ЗУБ без наличието на каквито и да било изнесени факти за осъществено спрямо него насилие, нечовешко отнасяне или съществуването на въоръжен конфликт не може да послужи като основание на лицето да бъде предоставена закрила по чл. 8 и чл. 9 от ЗУБ. Неоснователно е и твърдението на касатора, че в съдебното решение не е съобразил информацията относно мобилизацията в Русия, както и тази относно военната служба. В обжалвания съдебен акт, съдът е изложил съждение относно военната служба, процеса по филтрация, предвид което настоящият съдебен състав споделя мотивите на първоинстанционния съд, които намира за ненужно да възпроизвежда предвид възможността за това, предвидена в чл. 221, ал. 2, изр. второ АПК. Неоснователно е и оплакванието на касатора за липсата на преценка приложим ли е в случая принципът "non-refoulment" /забрана за връщане/. Действително и в случай, че приеме за неоснователна молба за закрила поради липсата на основания по смисъла на чл.8 и чл. 9 ЗУБ, административният орган е длъжен да се съобрази с визирания принцип, залегнал в правилото на чл.4, ал.3 ЗУБ и въведен с член 33, ал. 1 от Конвенцията за статута на бежанците /Женевската конвенция/, съгласно който никоя договаряща държава не следва да експулсира или връща /"refouler"/ бежанец на територията, където са застрашени живота или свободата му, по причина на неговата раса, религия, националност, принадлежност към дадена социална група или политически възгледи. Изследване нарушен ли е този принцип, е извършено въз основа на представените в хода на производството доказателства за обстановката в страната, като следва пряко от нормата на член 18 от Хартата на основните права на Европейския съюз, според която правото на убежище се гарантира при спазване на правилата на Женевската конвенция от 28 юли 1951г. и Протокола от 31 януари 1967г. за статута на бежанците, в съответствие с Договора за Европейския съюз и Договора за функционирането на Европейския съюз. Предвид направените от административния орган изводи, че чуждият гражданин не е бил принуден да напусне страната си на произход поради наличието на заплахи за него по смисъла на чл.8 и чл.9 от ЗУБ, основани на преценката по представените справки за актуалната ситуация в тази страна, заместник - председателят на ДАБ при МС по същество е приел, макар и да не е изложил нарочни мотиви за това, че ако жалбоподателят се завърне в тази държава няма да са застрашени неговите живот и здраве, нито ще се наруши принципа "non-refoulement". Поради всичко изложено, като е приел решението на зам.-председателя на ДАБ за законосъобразно и е отхвърлил подадената срещу него жалба като неоснователна, административният съд е постановил правилно решение, което следва да се остави в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК Върховният административен съд, четвърто отделение,