Решение № 13292 от 6.12.2024 г. на ВАС по адм. д. № 6900/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано по касационна жалба на Комисията за защита на личните данни (КЗЛД) срещу част от решение 1307/23.04.2024 г.постановено по адм. д. 516/2023 г. по описа на Административен съд Благоевград (АС Благоевград. Касаторът обжалва част от съдебното решение, като твърди, че е неправилно поради нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила - касационни основания за отмяна по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК, поради което иска да бъде отменено. Изрично навежда доводи за допуснато несъответствие между мотивите и диспозитива на атакувания съдебен акт и законосъобразност на решението на КЗЛД.Подробни съображения в подкрепа на твърденията и искането са изложени в касационната жалба. Претендира разноски. В условия на евентуалност прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение. Ответникът Н. К. С. оспорва касационната жалба по съображения в писмен отговор и пледоария по същество на спора в открито съдебно заседание. Претендира разноски. Ответниците Л. Х. К., В. Н. К., С. Н. Я., С. З. П., Л. Н. П., Н. Ц. П., К. З. З., М. Г. Н. и И. Й. Т. поддържат становище за основателност на касационната жалба по съображения в писмен отговор. Не претендират разноски. Прокурорът от Върховна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, пето отделение намира, че касационната жалба като подадена от страна в производството, в срок е процесуално допустима, а разгледана по същество е основателна по следните съображения: С обжалваната част от съдебно решение 1307/23.04.2024 г.постановено по адм. д. 516/2023 г. по описа на Административен съд Благоевград (АС Благоевград по жалба на Н. С. е отменено Решение ППН-01-649/2021 г. от 04.05.2023 г. на КЗЛД, в частта, с която е обявена жалба с рег. ППН-01-649/14.06.2021 г., подадена от Л. Х. К., В. Н. К., С. Н. Я., С. З. П., Л. Н. П., Н. Ц. П., К. З. З., М. Г. Н. и И. Й. Т., срещу Н. К. С., с предмет видеонаблюдение, за основателна за нарушение на чл. 6, § 1 от Регламент (ЕС) 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета от 27 април 2016 година относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни и относно свободното движение на такива данни и за отмяна на Директива 95/46/EО (Регламент (ЕС) 2016/679) по отношение на камери 1, 4, 5, 6, 7 и 8 и на основание чл. 58, § 2, б. г от Регламент (ЕС) 2016/679 е разпоредено на Н. К. С. да демонтира камери 1, 4, 5, 6, 7 и 8; върната е преписката на административния орган за ново произнасяне съобразно задължителните указания по тълкуването и прилагането на закона, дадени в мотивите на решението. Със същото решение, но в необжалвана пред настоящата инстанция част, е отхвърлена жалбата на Н. К. С. срещу същото решение на КЗЛД в останалата й част. Производството пред АС Благоевград е образувано по жалба на Н. К. С. срещу Решение ППН-01-649/2021 г. от 04.05.2023 г. на Комисията за защита на личните данни, с което е обявена жалба с рег. ППН-01-649/14.06.2021 г., подадена от Л. Х. К., В. Н. К., С. Н. Я., С. З. П., Л. Н. П., Н. Ц. П., К. З. З., М. Г. Н. и И. Й. Т., срещу Н. К. С., с предмет видеонаблюдение, за основателна за нарушение на чл. 6, §1 от Регламент (ЕС) 2016/679 по отношение на камери 1, 4, 5, 6, 7 и 8 и за нарушение на чл. 5, §1, б. в от Регламент (ЕС) 2016/679 по отношение на камера 3 и във връзка с т. 1 на основание чл. 58, §2, б. г от Регламента е издадено разпореждане на Н. К. С., администратор на лични данни, да съобрази операциите по обработване на лични данни с разпоредбите на Регламента, чрез предприемане на действия по демонтиране на камери 1, 4, 5, 6, 7 и 8 и препозициониране на камера 3, съгласно мотивите, в едномесечен срок от влизане на решението в сила, след което да уведоми КЗЛД за изпълнението, като представи съответните относими доказателства. АС Благоевград е приел, че оспорения административен акт е издаден от компетентен орган, при спазване на изискванията за форма и без допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. От фактическа страна първата инстанция е приела за доказано, че в сградата, находяща се в гр. Благоевград, [улица], Н. С. е инсталирал системата за видеонаблюдение без решение на общото събрание на Етажната собственост (ЕС) за видеонаблюдение на общите части на жилищната сграда. Поради това е АС Благоевград е намерил за допустимо извършването на видеонаблюдение само на собствеността на Н. С., доколкото заснемането на други лица и обекти, преминаващи в публичното пространство (общите части на жилищната сграда), без съгласие на общото събрание на ЕС е непропорционално спрямо целта на поставянето на камерите. Въпреки това тълкуване на закона решаващият съд е изследвал и доколко от страна Н. С. е спазен заложеният принцип в чл. 5, § 1, б. в от Регламент (ЕС) 2016/679 за свеждане до минимум на обработваните лични данни, съобразявайки изискването за баланс между интересите на администратора и интересите на субектите на данни за конкретния случай, за да приеме, че е налице легитимна цел за обработването за охрана на личността и имуществото на Н. С. и неговото семейство, която цел е обявена с поставените информационни табели. Изрично е посочено, че е без правно значение обстоятелството дали чрез поставените камери се извършва само видеонаблюдение или те притежават функции за записване и съхранение на информация. АС Благоевград е изложил мотиви, според които въпреки липсата на решение на ЕС за разрешаване поставянето на камери, от представени пред съда декларации за съгласие за поставяне и функциониране на процесната система за видеонаблюдение на голяма част от собствениците на обекти в жилищната сграда, част от които са имали качество на жалбоподатели в производството пред КЗЛД, е възможно да се обоснове хипотеза, при която видеозаснемането да е допустимо. От гледна точка на съответствие на акта на КЗЛД с материалния закон, първоинстанционният съд е приел, че чрез инсталирана система за видеонаблюдение Н. С. обработва лични данни и същия притежава качеството на администратор на лични данни по см. на чл. 4, т. 2 и 7 от Регламент (ЕС) 2016/679, тъй като инсталираните камери събират данни в реално време чрез изходящия образ, което дава възможност лицата идентификация на лица, събиране на данни за личния им живот, посредством видео наблюдаващо устройство. Приел е също, че Н. С. обработва личните данни законосъобразно, поради наличие легитимен интерес по смисъла на чл. 6, §1, б. е от Регламент (ЕС) 2016/679, изразяващ се в защита на собствеността и телесната неприкосновеност на Н. С. и членовете на неговото семейство, предвид данните за извършвани посегателства върху негова собственост. Според съда административния орган неправилно е счел, че разпоредбата на чл. 6, §1, б. е от Регламент (ЕС) 2016/679 е неприложима към конкретния случай. По отношение на задължението за съобразяване на операциите по обработване на лични данни с разпоредбите на Регламент (ЕС) 2016/679, съдът е достигнал до извод, че това задължение не е изпълнимо чрез премахване на камерите, а чрез препозициониране на камерите по начин по които да бъде ограничен обхватът на видеонаблюдението при спазването на баланса между легитимния интерес на администратора и интересите на субектите на данни. Поради това според АС Благоевград разпореждането на КЗЛД за предприемане на действия по демонтиране на камери с 1, 4, 5, 6, 7 и 8 е постановено в нарушение на разпоредбата на чл. 6, §1, б. е от Регламент (ЕС) 2016/679, тъй като това разпореждане защитава интересите единствено на субектите на данни. По тези причини съдът е счел, че това разпореждането на КЗЛД следва да бъде отменено, а преписката да бъде върната на административния орган за ново произнасяне в тази част (по отношение на разпореждането за препозициониране на камера 3 първоинстанционния съд е приел за законосъобразно, но в тази част съдебното решение не е обжалвано и не е предмет на касационен контрол). Обжалваното съдебно решение е валидно като постановено от законен състав в рамките на правораздавателната му власт. Съдебното решение е допустимо като постановено при надлежно упражняване правото на жалба от Н. С. против Решение ППН-01-649/2021 г. от 04.05.2023 г. на КЗЛД. Решението на първоинстанционния съд в атакуваната му част е постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, като изразените в този смисъл съображения на касатора за противоречие между мотивите на съдебния акт и неговата диспозитивна част следва да бъдат споделени. Съгласно чл. 12 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК) във връзка с чл. 144 от АПК съдът преценява всички доказателства по делото и доводите на страните по вътрешно убеждение, според чл. 235, ал. 2 ГПК съдът основава решението си върху приетите от него за установени обстоятелства по делото и върху закона, а според чл. 172а, ал. 2 от АПК към решението си съдът излага мотиви, в които се посочват становищата на страните, фактите по делото и правните изводи на съда. Именно в мотивите на съдебното решение следва да бъдат изложени фактите и обстоятелствата, които съдът е приел за установени въз основа на преценката на събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и по вътрешно убеждение. Съобразно приетите за установени обстоятелства съдът следва да квалифицира фактите и да направи съответните правни изводи, които също следва да бъдат изложени в мотивите на решението. Обжалваното решение не отговаря на посочените законови изисквания за постановяването, защото е налице вътрешнопротиворечие между приетите за установени факти, правните изводи и диспозитива на съдебния акт. Съобразно мотивите се извършва преценка за правилността на постановеното решение и затова писмените съображения на съда следва да бъдат ясни, непротиворечиви и да обосноват становището по съществото на правния спор. В случая оспореното решение на АСБлагоевград само формално удовлетворява изискванията на чл. 172а, ал. 2 АПК. В противоречие с цитирания текст съдебният акт съдържа неясни и взаимноизключващи се мотиви, които са пречка да се установи действителната воля на съда и да се провери съответствието му с материалния закон. В мотивите първоинстанционният съд от една страна е приел, че се извършва видеоблюдение в нарушение на закона, но и за защита на легитимни интереси, след което е отменено решението на КЗЛД както в частта, с която е установено нарушение, така и в частта, с която е разпоредена мярка, която съдът приема за непропорционална. Това произнасяне на първата инстанция не отчита съществуващата логическа и причинна връзка между отделните части на решението на КЗЛД, с които са упражнени отделни правомощия на специализирания държавен орган, респективно поражда и неяснота относно мотивите за формиране на точно този краен резултат от спора, който не е мотивиран обосновано при условията на чл. 172а, ал. 2 от АПК. Първоинстанционният съд не е отчел спецификата на атакуваното пред него решение. Решението на КЗЛД е с няколко отделни диспозитива: с т. 1 подадената пред органа жалба е обявена за основателна за установено в производството пред КЗЛД твърдяно нарушение на европейското и национално законодателство в областта на защитата на личните данни, като се посочва и правната квалификация на установеното нарушение, т.е. кои според КЗЛД норми на Регламент (ЕС) 2016/679 са нарушени. В т. 2 вече въз основа на установеното извършено нарушение по т. 1, КЗЛД е издала разпореждане за демонтиране на камери 1, 4, 5, 6, 7 и 8 и препозициониране на камера 3, в изпълнения на правомощията си по чл. 58, § 2 от Регламент (ЕС) 2016/679. Противоречието в съдебния акт произтича именно от тази специфичност. На практика в двете точки са налице два диспозитива: с единия жалбата пред органа е приета за основателна, а с втория е наложена мярка за окончателно ограничаване обработването на данни, чрез демонтиране на камери 1, 4, 5, 6, 7 и 8. При липса на ясно разграничаване на двата диспозитива в решението на КЗЛД съдът е постановил вътрешнопротиворечащо решение, тъй като е отменил акта и в частта, с която е приета жалбата пред органа за основателна, а не само в частта съдържаща предприетата от органа мярка, която с оглед мотивите на оспореното съдебно решение противоречи на материалния закон, и едновременно с това е върнал преписката за ново произнасяне в отменената част. Опорочеността на съдебния акт се състои в това, че не може да се извлече действителната воля на първоинстанционния съд дали е приел за изцяло неоснователна подадената пред КЛЗД жалба или същата е основателна, но разпореждането за демонтиране на камери 1, 4, 5, 6, 7 и 8 е постановено в нарушение на материалния закон поради дисбаланс между легитимния интерес на администратора и интересите на субектите на данни. Тези допуснати противоречия в мотивите и диспозитива са пречка да се установи действителната воля на съда. Изброените противоречия в мотивите и несъответствието между мотивите на съдебния акт и неговата диспозитивна част, водят до постановяване на съдебния акт при липса на мотиви, което не е възможно да бъде отстранено по пътя на поправка на очевидна фактическа грешка доколкото неточностите не са от техническо, а от правно естество. Това е съществено нарушение на съдопроизводствените правила, тъй като отсъствието на ясни съображения препятства проверката за съответствието на съдебния акт с материалния закон. Посоченото нарушение е достатъчно основание за отмяна на обжалваното решение, без да се обсъждат останалите доводи на касатора. Поради всичко изложено настоящата инстанция приема, че при постановяване на обжалваната част от съдебното решение е допуснато посоченото в касационната жалба съществено нарушение на съдопроизводствените правила по смисъла на чл. 209, т. 3, пр. 2 АПК, което обуславя отмяната на атакуваният съдебен акт, а на основание чл. 222, ал. 2, т. 1 АПК делото следва да бъде върнато на Административен съд Благоевград за ново разглеждане от друг състав. При новото разглеждане на делото първоинстанционният съд следва да съобрази изложеното по-горе в мотивите на настоящото решение и след преценка на представените доказателства, на доводите и възраженията на страните, включително и относно наличие/отсъствие на доказателства и правното значение на твърдения факт, че камерите осъществяват само видеозаснемане, но не и запис/съхранение на данните, да постанови мотивирано съдебно решение. На основание чл. 226, ал. 3 АПК въпросът за разноските пред настоящата инстанция следва да се реши от първоинстанционния съд при новото разглеждане на делото. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предложение второ във връзка с чл. 222, ал. 2, т. 1 АПК, Върховният административен съд, Пето отделение