Решение № 15617 от 26.11.2013 г. на ВАС по адм. д. № 10055/2013 г.

Решение № 15617 от 26.11.2013 г. на ВАС по адм. д. № 10055/2013 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Димитър Първанов Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по две касационни жалби, подадени срещу решение № 7610 от 4.06.2013 г., постановено от тричленен състав на Върховния административен съд, по адм. дело № 13212/2012 г., с което по жалба на "Атолово Солар" ООД, е отменено решение № Ц-33 от 14.09.2012 г., издадено от Държавната комисия за енергийно и водно регулиране (ДКЕВР) в частта му по раздел III, т. 12. Първата касационна жалба е подадена от Държавната комисия за енергийно и водно регулиране; втората - от "ЕВН България Електроразпределение" ЕАД, гр. Пловдив, чрез пълномощника адв. Лора Георгиева. Наведените доводи в касационните жалби са за допуснати нарушения на материалния закон, съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Oтветникът - "Атолово Солар" ООД, редовно призован не се представлява и не изразява писмено становище. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационните жалби. Върховен административен съд, петчленен състав на Първа колегия като взе предвид разпоредбата на чл. 218 от АПК, приема следното: Касационните жалби са процесуално допустими, като подадени в срок и от надлежни страни. Съдът намира обаче, че същите се явяват процесуално недопустими на друго основание. След извършена служебна проверка в срока за произнасяне се установи, че по оспорването на Раздел III, т. 12 от Решение № Ц-33 от 14.09.2012 г. на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране има влезли в сила съдебни решение и по-конкретно: с решение № 9620 от 26.06.2013 г. постановено по адм. дело № 6079/2013 г. на петчленен състав на Върховния административен съд е оставено в сила решение № 4131 от 25.03.2013 г. по адм. дело № 12503/2012 г. на Върховния административен съд, четвърто отделение, с което по жалба на "Еко - Строй Инженеринг" ООД е отменено Решение № Ц-33 от 14.09.2012 г. на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране, с което са определени, считано от 18.09.2012 г. временни цени за достъп до електропреносната и електроразпределителните мрежи на "Електроенергийния системен оператор" ЕАД, "ЕВН България Електроразпределение" АД, "Енерго - Про Мрежи" АД и "ЧЕЗ Разпределение България" АД, които да бъдат заплащани ежемесечно, в зависимост от присъединяването към съответната мрежа, от производителите на електрическата енергия от възобновяеми източници, ползващи преференциални цени, в частта по Раздел III, т. 12, а именно за ФЕЦ, чиито преференциални цени са определени с решение № Ц-18 от 20.06.2011 г., както следва: ФЕЦ с инсталирана мощност над 200 kWp, въведени в експлоатация в периода 1.01.2012 г. - 30.06.2012 г. - 189,38 лв./МВтч.; с решение № 10300 от 8.07.2013 г. постановено по адм. дело № 5733/2013 г. на петчленен състав на Върховния административен съд е оставено в сила решение № 3616/14.03.2013 г. по адм. дело № 12395/2012 г. на Върховния административен съд, четвърто отделение, с което по жалба "Смарт Енерджи България" АД е отменено Решение № Ц-33 от 14.09.2012 г. на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране, в частта по Раздел III, т. 12; с решение № 8937 от 19.06.2013 г. постановено по адм. дело № 6082/2013 г. на петчленен състав на Върховния административен съд е оставено в сила решение № 4083/25.03.2013 г. по адм. дело № 12494/2012 г. на Върховния административен съд, четвърто отделение, с което по жалба "Улер 2009" ООД е отменено Решение № Ц-33 от 14.09.2012 г. на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране, в частта по Раздел III, т. 12. При тези данни е безспорно, че спорът за законосъобразността на Раздел III, т. 12 от Решение № Ц-33 от 14.09.2012 г. на ДКЕВР вече е разрешен с влезлите в сила и цитирани по-горе съдебни решение, с което оспореният административен акт е отменен по жалба на други жалбоподатели. Съгласно разпоредбата на чл. 177, ал. 1 от АПК съдебното решение има сила за страните по делото, а ако оспореният акт бъде отменен, решението има действие по отношение на всички. По силата на цитираната норма конститутивното действие на решението за отмяна на административния акт, състоящо се в отпадането с обратна сила на разпоредените с него правни последици се разпростира не само по отношение на страните по делото, а важи за всички. Аргумент в тази насока е и разпоредбата на чл. 297 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК), приложим в настоящото производство по силата на препращащата норма на чл. 144 от АПК, съгласно която влязлото в сила решение е задължително за съда, който го е постановил, и за всички съдилища, учреждения и общини в Република България. Следователно то е задължително и за настоящия състав в спора относно законосъобразността на същото решение. Налице е хипотезата на чл. 159, т. 6 от АПК - по оспорването има влязло в сила съдебно решение, при която жалбата се оставя без разглеждане, а образуваното въз основа на нея съдебно производство се прекратява. Действително, систематическото място на тази разпоредба е в Глава десета от АПК - "Оспорване на индивидуални административни актове пред първата инстанция", но в касационното производство - Глава дванадесета няма регламентация на такъв случай. Основанията за оставяне на касационната жалба без разглеждане и прекратяване на делото са посочени в чл. 215 от АПК и измежду тях не съществува такава хипотеза, каквато е налице в конкретния случай. За неуредените въпроси съгласно препращащата норма на чл. 228 от АПК намират приложение разпоредбите на първоинстанционното производство. Следва да се отбележи, че няма основание решението на тричленният състав на ВАС да бъде обезсилвано, защото към момента на постановяването му - 4.06.2013 г., то е допустимо. По принцип едно съдебно решение е недопустимо, когато не отговаря на изискванията, при които делото може да се реши по същество. Тези условия в случая не са налице, защото жалбата, с която е бил сезиран съда е била процесуално допустима за разглеждане по същество - подадена в срок, от надлежна страна, срещу годен за оспорване индивидуален административен акт, при наличие на правен интерес, не е била оттеглена или да е бил направен отказ от оспорването. Формирането на силата на пресъдено нещо, която е абсолютна отрицателна процесуална предпоставка, тоест процесуална пречка за разглеждане на жалбата по същество се е осъществило впоследствие. С оглед всичко изложено до тук, настоящият петчленен състав на ВАС намира, че подадените касационни жалби срещу решението на тричленния състав на ВАС ще трябва да бъдат оставени без разглеждане, а образуваното въз основа на тях касационно производство да бъде прекратено. Доколкото в съдебно заседание на 7.11.2013 г. е бил даден ход на делото по същество, определението ще трябва да бъде отменено на основание чл. 253 от ГПК във връзка с чл. 144 от АПК. Воден от горното и на основание чл. 159, т. 6 от АПК във връзка с чл. 228 от АПК, Върховният административен съд - Петчленен състав, Първа колегия,