Решение № 3752 от 23.03.2018 г. на ВАС по адм. д. № 7075/2017 г.

Решение № 3752 от 23.03.2018 г. на ВАС по адм. д. № 7075/2017 г., IV о., докладчик съдията Татяна Хинова Производството е по чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на "Терес" ЕООД, гр. С., подадена чрез пълномощник адв. Р. Т., срещу решение № 2603 от 19.04.2017 г., постановено по адм. дело № 8065/2016 г. от Административен съд - С. град, с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу Решение № Ц-19 от 30.06.2016 г. на Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР, Комисията), в частта по раздел V, т. 3. С касационната жалба се релевират доводи за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния закон, при съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Твърди се, че обжалваното решение е немотивирано. Съдът не съобразил, че "Терес" ЕООД е присъединен към електроразпределителната, а не към електропреносната мрежа, която се обслужва от "ЕСО" ЕАД, поради което дружеството не дължало цена за достъп до електропреносната мрежа. Не отчел също, че компенсирането на разходи било предвидено в точно определени в чл. 34 и чл. 35 от ЗЕ ограничен кръг хипотези, сред които не попадала процесната. Неправилно съдът приел също, че "ЕСО" ЕАД трябва да бъде компенсиран с 34 531 хил. лв., представляващи некомпенсирани разходи за разполагаемост и че е обосновано да се включат разходи за допълнителна разполагаемост без това да е било подкрепено с нужните доказателства. Съдът не анализирал действието на предходните ценови решения, нито подзаконовата нормативна уредба или въз основа на каква нормативна рамка КЕВР е изчислила разходите за компенсация. Обсъдил бил как е определена "нормата на възвращаемост", но не обсъдил как е определена самата цена за достъп. Твърди се нарушение на чл. 27 от Наредба № 1 от 18.03.2013 г. за регулиране на цените на електрическата енергия, която регламентирала как се определя цената за достъп. Приетата с раздел V, т. 3 на решение № Ц-19 цена била немотивирана, защото разходите на "ЕСО" ЕАД не били доказани в хода на делото. Същата включвала компенсационни разходи, които вече били компенсирани с решение № Ц-25/29.07.2013 г., с което не била определена отделна цена за достъп на производителите от възобновяеми източници (ВИ). С определянето на новата цена се допускало "ЕСО" ЕАД да бъде компенсирано два пъти за едни и същи разходи. На следващо място КЕВР не доказала, че разходите за т. нар. допълнителен резерв, включени в цената за достъп са свързани с производството на ел. енергия от ВИ. Нарушени били принципите на чл. 31 от ЗЕ и Наредба № 1/2013 г., тъй като неправилно КЕВР била включила в цената за достъп претендираните от "ЕСО" ЕАД разходи, свързани с необходимостта от допълнителни резервни мощности, които да балансират динамично променящата се генерация от соларни и вятърни паркове, както и разходи за допълнителен резерв за първично и вторично регулиране. Не било изяснено от една страна защо само вятърни и соларни централи, ползващи преференциални цени, предизвикват тези разходи, а от друга страна - как отделните видове произведена ел. енергия - от вятър и от слънце биха могли да предизвикат еднакви разходи, за да имат една обща цена. Следователно, според касатора, КЕВР била постановила цена само на база на заявлението на "ЕСО" ЕАД, към което не били представени доказателства, което правело цената произволна и необоснована, поради което същата следвало да бъде отменена като незаконосъобразна, респ. нищожна. Твърди се също съществено процесуално нарушение, състоящо се в напълно необоснованото невъзприемане от страна на съда на изслушаната по делото съдебно-икономическа експертиза (СИЕ). С решение № Ц-19 било предвидено да се компенсират разходи за допълнителен резерв без да е ясно как точно е изчислен той. Тези разходи били свързани с присъединяването на нови мощности, каквото след 2012 г. почти нямало. Определената цена за достъп, според касатора, била и дискриминационна, тъй като вменявала задължение за заплащането й единствено на производителите на ел. енергия от ВИ, с което се нарушавала разпоредбата на чл. 31, т. 1 от ЗЕ. По този начин се намалявала фиксираната преференциална цена на производителите от ВИ. Също така не били представени доказателства за изпълнение на процедурата по чл. 36а, ал. 1 от ЗЕ, както и за изпълнение на изискванията на чл. 35 от АПК. Иска се решението на АССГ като неправилно и необосновано да бъде отменено като вместо него бъде постановено ново по съществото на спора, с което да се отмени решение № Ц-19 на КЕВР, а преписката - върната на органа с указания по тълкуване и прилагане на закона. Претендират се и разноски.

Ответникът - Комисия за енергийно и водно регулиране чрез процесуалния си представител юрк. Бельова в съдебно заседание и в писмено становище, оспорва касационната жалба. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение.

Заинтересованата страна - "Електроенергиен системен оператор" ЕАД (ЕСО, "ЕСО" ЕАД) не ангажира становище по жалбата.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.

Настоящият състав на Върховния административен съд, четвърто отделение, намира, че касационната жалба е подадена в законоустановения в чл. 211, ал. 1 от АПК срок и от надлежна страна, спрямо която постановеният съдебен акт е неблагоприятен, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество, се явява неоснователна.

Производството пред АССГ е образувано по жалба на "Терес" ЕООД срещу Решение № Ц-19 от 30.06.2016 г. на Комисия за енергийно и водно регулиране, в частта по раздел V, т. 3, с която, считано от 01.07.2016 г., на "ЕСО" ЕАД е утвърдена цена за достъп до електропреносната мрежа (без ДДС), която се дължи от производителите на електрическа енергия от слънчева и вятърна енергия, присъединени към електропреносната и електроразпределителните мрежи, за цялото произведено количество електрическа енергия, в размер на 7,02 лв./МВтч при следните ценообразуващи елементи:

• необходими годишни приходи - 19 836 хил. лв.;

• количества електрическа енергия - 2 826 900 МВт.

С обжалваното решение жалбата на дружеството е отхвърлена като неоснователна. За да постанови този резултат, съдът е приел, че атакуваното решение № Ц-19 от 30.06.2016 г. е издадено от компетентен орган, в рамките на законовите му правомощия, в предвидената от закона форма и при спазване на всички процесуални и материалноправни разпоредби на приложимите специални закони и подзаконови нормативни актове, регламентиращи дейността на енергийните предприятия.

От фактическа страна е установено, че производството пред КЕВР е образувано по заявление от "ЕСО" ЕАД с вх. № Е-13-41-24/31.03.2016 г. за утвърждаване на цени за достъп до електропреносната мрежа на производители на електрическа енергия, произведена от слънчева или вятърна енергия за регулаторен период от 01.07.2016 г. до 30.06.2017 г. Съдът е изследвал извършените действия от административния орган, свързани със спазване на административните правила при приемане на оспореното решение в съответствие с изискванията на ЗЕ и Наредбата за регулиране на цените на електрическа енергия, които са подробно представени във фактическата част на обжалваното решение.

Установено е, че КЕВР е публикувала на своята интернет страница направеното от "ЕСО" ЕАД предложение за утвърждаване на цени за достъп. Със заповед № З-Е-73 от 10.05.2016 г. председателят на КЕВР е сформирал работна група. На 27.05.2016 г. на интернет страницата на КЕВР е публикувано съобщение, че на 02.06.2015 г. ще се проведе открито заседание относно доклад за утвърждаване на цени в сектор "Електроенергетика". На 06.06.2016 г. на интернет страницата на Комисията е оповестено, че на 09.06.2016 г. ще се проведе обществено обсъждане на проект на решение за утвърждаване на цени в сектор "Електроенергетика". Във връзка с проведеното открито заседание и обществено обсъждане са постъпили възражения и становища от енергийните дружества и от заинтересованите лица в законоустановения 14-дневен срок (чл. 14, ал. 4 от ЗЕ). В доклада и проекта на решение са посочени цените, които дружеството е предложило, както и обоснованите корекции, направени от КЕВР. Предвид така проведената процедура, според съда, жалбоподателят бил уведомен и е имал възможност да се запознае с предложението на ЕСО, с доклада и с проекта на решение за утвърждаване на процесната цена, както и да изрази становище по тях. По протокол № 144 от 30.06.2016 г. е прието процесното решение № Ц-19 от 30.06.2016 г. на КЕВР, като в частта по раздел V, т. 3, е утвърдена, считано от 01.07.2016 г., цена на "ЕСО" ЕАД за достъп до електропреносната мрежа (без ДДС), която се дължи от производителите на електрическа енергия от слънчева и вятърна енергия, присъединени към електропреносната и електроразпределителните мрежи, за цялото произведено количество електрическа енергия, в размер на 7,02 лв./MВтч, при ценообразуващи елементи: -необходими годишни приходи - 19 836 хил. лв.; -количества електрическа енергия - 2 826 900 МВтч. От доказателствата по делото съдът е стигнал до извод, че при приемане на процесното решение КЕВР е извършила задълбочен и пълен анализ на всички факти и обстоятелства, изискала е относимата информация от всички лица, участвали в административното производство. Налице били подробни мотиви защо Комисията е приела посочените в диспозитива на решението цени. Изложени били всички правни и фактически основания за приемане на съответната цена. В производството съдът е допуснал и приел съдебно-икономическа експертиза, като заключението от нея не е кредитирал, тъй като същата се базирала на Указанията за образуване на цената за достъп до електропреносната мрежа и цената за пренос на електрическа енергия през електропреносната мрежа при прилагане на метод на регулиране "норма на възвращаемост", приети на основание чл. 5, ал. 8 от отменената Наредбата за регулиране на цените на ел. енергия, чиято отмяна е в сила от 05.04.2013 г.

Решението на административния съд е правилно, законосъобразно, обосновано и постановено в съответствие със съдопроизводствените правила.

По групата доводи в касационната жалба за необоснованост на изводите на решаващия съд по възраженията за допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила при приемането на оспореното решение:

Доводите са неоснователни. От приложените по делото писмени доказателства съдът подробно е изследвал процедурата по приемане на решението, която е започнала с подадено заявление от ЕСО за определянето на цени за регулаторния период. По подаденото заявление е била назначена работна група, която е изготвила доклад, разгледан, приет и подложен на обществено обсъждане. Изразените становища на участниците в общественото обсъждане са били разгледани от КЕВР, която на закрито заседание е приела решението си, предмет на жалбата, при спазване на изискванията на ЗЕ и Наредба № 1.

От данните по делото безспорно е установено, че проектът на решението е бил обявен на интернет страницата на КЕВР и всеки, който е желаел е могъл да се запознае с него и да участва в общественото обсъждане. В нормативната уредба, регламентираща отношенията в енергетиката, няма вменено задължение КЕВР да уведомява всеки производител на електрическа енергия за качения проект на решение и предстоящото обществено обсъждане.

Неоснователно е възражението относно неизпълнение на задължението на "ЕСО" ЕАД по чл. 36а от ЗЕ, от което се прави извод за допуснато съществено нарушение на процесуалните правила. Според чл. 36а от ЗЕ енергийните предприятия и операторите на преносните и разпределителните мрежи, в едномесечен срок, преди подаване на заявлението си за утвърждаване или за изменение на цени в комисията, трябва да го оповестят в средствата за масова информация. В хода на изпълнение на процедурата по приемане на Решение № Ц-19 всеки е могъл да се запознае с проекта на решението, в което е включено и предложението на "ЕСО" ЕАД, да присъства на общественото обсъждане, да изрази становище и представи доказателства в негова подкрепа. Дори и да се приеме, че е било допуснато такова нарушение, то не е съществено спрямо "Терес" ЕООД, защото дружеството е обжалвало Решение № Ц-19/2016 г. пред съда и е упражнило правото си на защита.

Нарушението на административнопроизводствените правила е съществено тогава, когато ако не е допуснато би довело административния орган до други изводи, или което води до недопустимо ограничаване на правото на защита на заинтересованите лица и организации. В конкретния случай данните за определянето на цената за достъп са преценени и анализирани от Комисията и не са налице други обстоятелства и факти, които биха довели административния орган до различни изводи от направените. По делото е безспорно установено, че "Терес" ЕООД е упражнило правото си на защита, поради което то не е било ограничено.

Неоснователно е и възражението, че при постановяване на решението си КЕВР не е събрала и обсъдила всички факти от значение за случая. Тъй като цялата необходима информация вече е постъпила при системния оператор и същият е разполагал с нея, се обезсмисля такава да бъде събирана и от крайните снабдители с ел. енергия. Съгласно чл. 191 от ПТЕЕ, мониторингът на пазара се осъществява от КЕВР и независимия преносен оператор. Той е необходим, за да определи степента на ефективност, прозрачност и конкурентност на пазара и да гарантира, че всички участници на пазара спазват правилата за търговия и другите нормативно определени изисквания. А по правилата на чл. 193- чл. 196 и чл. 202 "ЕСО" ЕАД изготвя, поддържа и предоставя на КЕВР различни видове данни от всякакъв вид отчетна информация, отнасяща се до електроенергийния пазар. В случая КЕВР е изискала цялата релевантна информация по случая и въз основа на нея е извършила задълбочен и пълен анализ на всички факти и обстоятелства. От приложената по делото административна преписка се установява съдържанието на подробни мотиви защо Комисията е приела посочената в диспозитива и оспорена от жалбоподателя цена, като са посочени всички правни и фактически основания за приемането й.

Правилно първоинстанционният съд не е кредитирал заключението по допуснатата по делото СИЕ, чиито изчисления били извършени по Указанията за образуване на цената за достъп до електропреносната мрежа и цената за пренос на електрическа енергия през електропреносната мрежа при прилагане на метод на регулиране "норма на възвръщаемост". Следва да се има предвид, че обжалваната цена е определена само на база Наредбата, като не са използвани Указанията, приети с протоколно решение на ДКЕВР № 15/09.02.2012 г. съгл. чл. 5, ал. 8 от предходната Наредба за регулиране на цените на ел. енергия от 2004 г. (отменена). К. Н. № 1 от 18.03.2013 г. (отм., но приложима към датата на постановяване на оспореното решение на КЕВР) не са одобрени Указания, съответно няма разработена и приета конкретна методика или механизъм относно образуването на цена за достъп за производители от слънчева и вятърна енергия.

По оплакванията за допуснато нарушение на материалния закон:

Обективно съдът е изследвал от фактическа страна предпоставките и изискванията на приложимата нормативна уредба за определяне на регулираните цени за достъп до електропреносната мрежа в съответствие със ЗЕ, НРЦЕЕ и ПТЕЕ. Съобразени са Решение Ц-33/2012 г. на ДКЕВР за определяне на временни цени за достъп - отменено от ВАС, както и решения № Ц-6/13.03.2014 г. и № Ц-27 от 31.07.2015 г. на КЕВР, жалбите срещу които са отхвърлени с влезли в сила решения на ВАС.

При утвърждаване на процесните цени КЕВР е съобразила нормативните изисквания и ценообразуващите елементи, като е посочен размер на необходими приходи общо 19 836 хил. лв., размер на възвращаемост 36 хил. лв., разходи за компенсация в размер на 11 039 хил. лв., разходи за осигуряване на допълнителен резерв в размер на 8 760 хил. лв. и прогнозно количество електрическа енергия, произведена от ФЕЦ и ВяЕЦ в размер на 2 826 900 МВтч, като е определена цена за достъп 7,02 лв./МВтч. КЕВР е приела посочените стойности по ценообразуващите елементи след анализ и преценка на предложените от "ЕСО" ЕАД данни и информация, като в доклада на работната група и в мотивите на решението, е предвидено коригирането на част от показателите, като е увеличен размерът на предложения от енергийното предприятие показател "разходи за компенсация", в резултат на което съответно е променена и сумата на предвидените необходими приходи.

Следва да се съобрази, че за периода на действие на Решение № Ц-27/2015 г. е налице разлика между отчетените от "ЕСО" ЕАД разходи за периода 01.08.2015 г. -30.06.2016 г. и утвърдените предвидени разходи за т. нар. "допълнителен резерв" от 24 048 000 лв., която разлика възлиза на 2 704 770 лева. Отчетено е, че тази разлика не може да има ефект върху цените по Решение № Ц-19, раздел V, т. 3, предвид това, че чл. 27, ал. 1 от НРЦЕЕ предвижда, че цената за достъп се определя на базата на прогнозни необходими годишни приходи, които включват признати от комисията икономически обосновани разходи и възвръщаемост на капитала. Именно прогнозният характер на приходите, респ. прогнозният характер на обоснованите разходи, обуславя извода, че изчисляването на пределната стойност на разходите за следващия регулаторен период не се извършва на база на извършените такива през предходния, а се извършва преценка на последните.

Следва да се има предвид също, че съгласно чл. 10, ал. 5 от НРЦЕЕ при утвърждаване на цените за пренос и достъп до електропреносната мрежа КЕВР извършва оценка на разходите за закупуване на електрическа енергия за технологични разходи, разходи за студен резерв и допълнителни услуги. В съответствие с чл. 27, ал. 1 от НРЦЕЕ цената за достъп до електропреносната мрежа се образува въз основа на утвърдените прогнозни необходими годишни приходи и утвърденото прогнозно количество електрическа енергия, доставено за продажба на територията на страната и за износ за съответния регулаторен или ценови период, като съгласно чл. 9 от НРЦЕЕ, необходимите годишни приходи включват признати от комисията икономически обосновани разходи и възвръщаемост на капитала. Към заявлението за цени независимият преносен оператор предоставя информация за договорената разполагаемост на предоставената мощност за студен резерв и резерв за допълнителни услуги, предоставяни от производителите на електрическа енергия и разходите на дружеството по закупуването й от производители. Съгласно чл. 27, ал. 3 от НРЦЕЕ (ред. ДВ, бр. 17 от 2014 г., в сила от 28.02.2014 г.) пределната стойност на разходите на оператора на електропреносната мрежа за закупуване на разполагаемост за студен резерв и услуги се изчислява след анализ и оценка на резултатите от отчетените разходи за предходния ценови период и прогноза за следващия ценови период, като съгласно ал. 4 цената може да включва компонентите: цена за мощност/разполагаемост, цена за енергия, както и други компоненти в зависимост от структурата на разходите.

Предвид посочената уредба, цената за достъп за процесния период следва да отчита резултатите от отчетените разходи за предходния ценови период, утвърдени с Решение № Ц-27, както и прогноза за следващия ценови период, която е обоснована с оглед анализа и оценката за предвидимите разходи.

Правилно е прието от съда, че "ЕСО" ЕАД е заявило за утвърждаване на цени за достъп въз основа на утвърдената цена с Решение № Ц-27 от 31.07.2015 г. на КЕВР, и въз основа на извършени анализ и оценка на основните фактори влияещи на размера й, като компенсаторния механизъм, съгласно Решение № Ц- 27 от 31.07.2015 г., предвижда възстановяване на тези разходи в рамките на три регулаторни периода, при отчитане на нововъзникналите факти и обстоятелства. В случая за процесния ценови период КЕВР е отчела сключените споразумения с производителите на електрическа енергия от възобновяеми източници за уреждане на отношенията им, произтичащи от отмяната на Решение № Ц-33 от 14.09.2012 г. на КЕВР, вследствие на които са реализирани от "ЕСО" ЕАД приходи от цена за достъп в размер на 942 хил. лв., поради което средствата, подлежащи на компенсация за следващите два регулаторни периода, следва да бъдат намалени с прихода от 942 хил. лв., което обосновава извършената корекция и определения размер на разходите за компенсация от 11 039 хил. лв.

Следва да се отбележи, че с Решение № Ц-27, раздел IV, т. 5 размерът на некомпенсираните разходи за разполагаемост на "ЕСО" ЕАД, приет от КЕВР е в размер на 34 531 хил. лева, при отчитане на данните за периода 09.2012-04.2015 г., за който "ЕСО" ЕАД не е купувало средно за отчетния период по 170 МВт допълнителна разполагаемост за всеки час, поради и което е приет за икономически обосновано да бъде включен разход от 100 МВт на час допълнителен резерв. При тези данни КЕВР е приела, че е налице необходимост от поетапно компенсиране на направените разходи за допълнителна разполагаемост, което следва да бъде извършено в рамките на три регулаторни периода. Решението е влязло в сила и определеният механизъм за компенсиране следва да се съобразява в следващите регулаторни периоди, поради което са неоснователни доводите, че с Решение № Ц-19 КЕВР отново следва да се разглеждат тези разходи и дали те са реално извършени, както и е неоснователно твърдението, че не са доказани.

Правилно административният съд е съобразил, че с множество решения на Върховния административен съд е потвърдена законосъобразността на Решение № Ц-27 на КЕВР, в частта по раздел IV, т. 5, като Решение № Ц -19, раздел V, т. 3 на КЕВР не е постановено в противоречие с влязлото в сила решение. С процесното Решение № Ц-19, раздел V, т. 3 на КЕВР са спазени правилата за ценово регулиране при съобразяване на утвърдения подход за компенсиране на разходите по Решение № Ц-27.

Неоснователни са релевираните от касационния жалбоподателя доводи, че решението на КЕВР е дискриминационно. Заплащането на цени за достъп до мрежата е задължение на производителите на електрическа енергия от слънце и вятър, което не влиза в противоречие с правото им да получават цената за произведената от тях енергия. Определената цена е в съответствие с нормите на чл. 9, ал. 1, чл. 13, ал. 1 и ал. 8 и чл. 14, ал. 2 от Наредба № 1/18.03.2013 г. за регулиране на цените на електрическата енергия (отм.), а административният орган е основал своето решение и в съответствие с разпоредбата на чл. 31, т. 2 от ЗЕ, съгласно която цените на енергийните предприятия следва да възстановяват икономически обоснованите разходи за дейността им, включително разходите за управление, експлоатация и поддръжка на енергийните обекти, както и за поддържане на резервни и регулиращи мощности. Цената за достъп се дължи от производителите на електрическа енергия от слънчева и вятърна енергия, за разлика от преференциалната цена за продажба на енергия, която не се дължи, а се получава от тези производители и има различен характер в сравнение с цената за достъп до електропреносната мрежа.

Законодателят е предвидил преференциална цена за изкупуване на ел. енергия от производителите на енергия от слънце и вятър, но това не означава, че тези производители нямат задължения, произтичащи от характера на електроенергийната система и постигането на баланс в тази система. Заплащането на цени за достъп до електропреносната мрежа представлява едно от задълженията на производителите на електрическа енергия от слънце и вятър, което не влиза в противоречие с правото им да получават цената за произведената от тях енергия, като по този начин се постига необходимият баланс между интересите на енергийните предприятия и клиентите, тъй като е недопустимо всички останали производители на електрическа енергия, както и клиенти, да бъдат натоварени с тежестта на разходите, произтичащи от дейността на една група производители. Следователно определената цена за достъп до електропреносната мрежа за производители от слънчева и вятърна енергия в случая е определена в съответствие с материалноправните разпоредби на Наредба № 1 от 18.03.2013 г. за регулиране на цените на електрическата енергия.

Относно възражението, че извършеното компенсиране не попада в приложното поле на чл. 34 и чл. 35 от ЗЕ, следва да се отбележи, че съгл. § 8 от ПЗР на ЗЕ невъзстановяемите разходи на енергийните предприятия по чл. 34 и 35 могат да се компенсират по реда на чл. 21, ал. 1, т. 17 от ЗЕ. В същия смисъл е и разпоредбата на чл. 30, ал. 1, т. 17 от ЗЕ в редакцията й към датата на издаване на атакуваното решение. С последното изменение на разпоредбата в приложното й поле изрично е включен и чл. 34 от ЗЕ. По силата на чл. 34, ал 6 и чл. 35, ал. 5 от ЗЕ тези разходи следва да бъдат равномерно и справедливо разпределени между всички крайни клиенти, присъединени към електроенергийната система, включително оператора на електропреносната мрежа и операторите на електроразпределителните мрежи. В този смисъл са разпоредбите и на чл. 11 и чл. 12 от Наредба № 1/2013 г.

Неоснователно е възражението на касатора, че като не е присъединено към електропреносната мрежа и няма никакви допирни точки с нея, както и че има договор за достъп с електроразпределително дружество, не следва да дължи цена за достъп на "ЕСО" ЕАД. Съгласно в чл. 30, ал. 1, т. 10 от ЗЕ, чл. 27 от Наредба № 1/2013 г. цената за достъп до електропреностната мрежа подлежи на ценово регулиране. Съгласно чл. 29, ал. 3 от ПТЕЕ (в приложимата редакция), клиенти и производители, присъединени към електроразпределителната мрежа, дължат утвърдени от КЕВР цени за достъп до електропреносната мрежа, за пренос по електропреносната мрежа, за достъп и пренос по електроразпределителната мрежа, други мрежови услуги за съответния ценови период, които заплащат на оператора на електроразпределителната мрежа и/или на крайния снабдител и/или на доставчика от последна инстанция. За тези клиенти и производители цената за достъп до електропреносната мрежа и цената за пренос по електропреносната мрежа се заплащат от разпределителното предприятие на независимия преносен оператор съгласно договорите по чл. 12 и 13. Безспорно е, че жалбоподателят има качеството на производител на ел. енергия, поради което дължи цена за достъп до електропреносната мрежа на "ЕСО" ЕАД, въпреки че е присъединено към електроразпределителната мрежа и има договор за достъп с електроразпределително предприятие.

Въз основа на изложеното настоящият съдебен състав на Върховния административен съд приема, че решението на административния съд е правилно и обосновано, постановено при спазване на материалноправните разпоредби по ЗЕ, Наредба № 1 от 18.03.2013 г. за регулиране на цените на електрическата енергия (отм., но приложима към датата на постановяване на оспореното решение на КЕВР) и ПТЕЕ, поради което не са налице отменителни основания и следва да бъде оставено в сила.

При този изход на спора искането на касатора за присъждане на разноски като неоснователно следва да бъде оставено без уважение. Като неоснователно следва да бъде отхвърлено и направеното от него с молба от 12.03.2018 г. възражение срещу присъждане на разноски на КЕВР, тъй като нейните процесуални представители не били назначени на длъжност "юрисконсулт", а на длъжност "правоспособен юрист". Съгласно чл. 143, ал. 3 от АПК, когато съдът отхвърли оспорването или подателят на жалбата я оттегли, страната, за която административният акт е благоприятен има право на разноски, а според ал. 4 на същия законов текст когато съдът отхвърли оспорването или оспорващият оттегли жалбата, подателят на жалбата заплаща всички направени по делото разноски, включително минималното възнаграждение за един адвокат, определено съгласно наредбата по чл. 36, ал. 2 от Закона за адвокатурата, ако другата страна е ползвала такъв. С тълкувателно решение № 3 от 13.05.2013 г. по тълкувателно дело № 5/2009 г. Върховният административен съд прие, че при условията на чл. 143, ал. 4 от АПК страната дължи заплащане на разноски за юрисконсултско възнаграждение, когато административният орган е представляван от юрисконсулт. По силата на чл. 32, т. 3 от ГПК представители на страните по пълномощие могат да бъдат юрисконсултите или други служители с юридическо образование в учрежденията, предприятията, юридическите лица и на едноличния търговец. Поради това не съществува законова пречка представител по пълномощие да бъде освен адвокат и юрисконсулт, и лице с юридическо образование. В случая не се касае за осъществено процесуално представителство от лице с юридическо образование, което да е част от персоналния състав на колективен административен орган, който е представляван пред съд, а за процесуален представител, чиито служебни ангажименти включват и функции, изпълнявани обикновено от юрисконсулт.

Поради това и направеното от пълномощника на ответната страна искане за присъждане на разноски е основателно и в съответствие с чл. 143, ал. 3 и ал. 4 от АПК, във връзка с чл. 78, ал. 8 от ГПК и чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ, следва жалбоподателят да бъде осъден да заплати на КЕВР юрисконсултско възнаграждение в размер на 200 лв.

Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,