Решение № 7450 от 03.07.2026 г. на ВАС по адм. д. № 4162/2026 г.
ВАСПето отделение03.07.2026 г.докладчик Илиана Славовска
Диспозитив
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 8462 от 04.03.2026 г., постановено по административно дело № 4607/2023 г. от Административен съд София-град. Решението е окончателно. Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ АННА ДИМИТРОВА секретар: ЧЛЕНОВЕ: /п/ ИЛИАНА СЛАВОВСКА /п/ ТИНКА КОСЕВА
Мотиви
Производството е по реда на чл. 208 - 228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от „Евробет“ ООД – в несъстоятелност чрез процесуален представител, срещу решение № 8462 от 04.03.2026 г., постановено по административно дело № 4607/2023 г. от Административен съд София-град (АССг), с което е обявена за нищожна т.1 от Решение № 000030-10655/30.09.2016 г. на Държавната комисия по хазарта (ДКХ), с която са утвърдени представени от „Евробет“ ООД на 29.09.2016 г. „Правила за организиране на моментна лотарийна игра „Лотария България“. По наведени доводи за неправилност на решението като постановено при неправилно приложение на закона и необосновано се иска отмяната му и постановяване на ново по съществото на спора, с което протестът против решението на ДКХ бъде отхвърлен. Ответникът по касационната жалба – Прокурор при Софийска градска прокуратура не взема становище по жалбата. Ответникът Изпълнителен директор на Националната агенция за приходите (правоприемник на закритата ДКХ и компетентен административен орган, съгласно чл.17, ал.1, т.4 от ЗХ), чрез процесуален представител оспорва жалбата и моли съда да постанови решение, с което да остави в сила обжалваното решение и му присъди деловодни разноски по приложен списък. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд (ВАС), състав на Пето отделение, при извършената служебно проверка на атакуваното решение по реда на чл. 218, ал. 2 АПК и предвид наведените в касационната жалба доводи, приема за установено следното: Обжалваното решение е валидно и допустимо – постановено е в предвидената от закона форма, от компетентния съд, след надлежно сезиране с протест от прокурор в рамките на правомощията му по чл. 16, ал.1, т.1 АПК. Първоинстанционният съд, след извършената проверка за законосъобразност приема, че оспореният пред него административен акт е издаден нищожен, поради факта, че с утвърдените с решението на ДКХ „Правила за организиране на моментна лотарийна игра „Лотария България“, представени от „Евробет“ ООД на 29.09.2016 г. е направена промяна в правилата, представени от дружеството и одобрени от ДКХ, които са обявени за нищожни с влязло в сила съдебно решение, доколкото касаят промяна на нищожен административен акт. Решението е правилно като краен резултат. Правилни са констатациите в обжалваното решение, че административното производство по издаване на акта е започнало с искане за извършване на промени в издаден лиценз по Закона за хазарта (ЗХ) с вх. №10325/29.09.2016 г. на издаден лиценз № 0000309205/01.09.2016 г. и решение № 000030-9028/31.08.2016 г. на ДКХ, с което са утвърдени правилата по чл. 22, ал.1, т.11 ЗХ, по което се искат следните промени: утвърждаване на промени в задължителните правила за организиране на отделните хазартни игри, утвърждаване на образци на билети, фишове, талони и други удостоверителни знаци за участие в хазартна игра и утвърждаване на промени в правилата по чл. 22, ал.1, т.11 от ЗХ по които се извършват промените и/или задължителни образци на билети, фишове, талони и други удостоверителни знаци за участие в хазартни игри по ЗХ. Не спорно по делото, а и от представените по делото доказателства се установява, че с решение № 19129 от 08.10.2024 г., постановено по адм. дело № 3824/2024 г. на АССг, оставено в сила с решение № 8271 от 30.07.2025 г. по адм. дело № 11572/2024 г. на ВАС е прогласена нищожността на чл. 1, ал. 2 и чл. 15, ал. 1 от Правила за организиране на моментна лотарийна игра „Лотария България“, утвърдени с предходно решение № 000030-3291/30.03.2018 г. на ДКХ. Настоящият състав намира, че изводът на АССг за нищожност на акта е законосъобразен, но не по мотивите, изложени в него - поради факта, че с посочените по горе съдебни решения е прогласена нищожността предходно решение на ДКХ за промени в Правилата за същата игра. Съдът е изяснил спора по същество, като е събрал необходимите и относими доказателства, но е формирал изводите си без да извърши дължимата проверка за наличие на отменителните основания по чл. 146 АПК, а се е позовал единствено но посочените по –горе съдебни решения. Компетентността на даден административен орган представлява съвкупност от неговите властнически правомощия, определени по предмет, обем, обсег и цел на закона, от което следва, че за да е законосъобразен, административния акт трябва да е издаден от компетентен орган. Няма спор по делото, че ДКХ е административния орган, на който със закон е било възложено правомощието да упражнява държавен надзор върху хазарта (чл.16, ал.1 от ЗХ в относимата редакция – ДВ бр. 79/2015 г.) и да издава актове, с който да утвърждава представените от организаторите на хазартни игри правила по чл. 22, т.11 ЗХ (в относимата редакция). Спорният по делото въпрос е разполагала ли е ДКХ с материална компетентност да утвърди чл. 1, ал. 2 от Правилата със следното съдържание: „Евробет“ ООД събира комисионни за участие в игра „Лотария България“. Комисионната за участие е фиксирана като процент от стойността на билета за всяка една отделна разновидност на играта. На събраните съгласно предходното изречение комисионни от продадените за съответния календарен месец билети се дължи такса, съобразно разпоредбите на Закона за хазарта.“ Утвърден е и чл. 15, ал.1 от Правилата със следното съдържание: „Наградният фонд за провеждането на всяка една разновидност от играта „Лотария България“ се определят от организатора на играта, но не може да възлиза на по-малко от 50% от общата стойност на постъпленията от продадените билети.“. В случая, при съобразяване на относимите редакции на разпоредбите на чл. 2, ал. 1 и ал. 2 и чл. 30, ал.3, предл. „първо“ от ЗХ следва извод, че за участие в процесната моментна лотария следва да е спазено правилото за „направата на залог“, а не както е разписано в чл.1, ал.2 на утвърдените с оспореното решение Правила за организиране и провеждане на моментна лотарийна игра „Лотария България“ - чрез „комисионна“, която е процент от цената на билета и за която няма легално определение и е с неясен размер. След като законодателят не е предвидил събирането на комисионни от лотарийни игри /моментна лотария/, утвърждавайки чл.1, ал.2 от Правилата със съдържание ненамиращо опора в закона, ДКХ е постановила административен акт при липса на материална компетентност и при превратно упражняване на предоставените й по чл.22, ал. 1, т. 11 от ЗХ правомощия. ДКХ не е разполагала с компетентност да утвърди и различна от законово определената база за изплащане на печалбата - чл.15, ал.1 от Правилата. Съгласно императивната разпоредба на чл. 59, ал. 2 от ЗХ, при моментната лотарийна игра размерите на печалбите са фиксирани и не зависят от броя и цената на продадените талони, а стойността на паричните и предметните печалби не може да бъде по-малко от 50 на сто от общата стойност на талоните. Предвид изложеното настоящият състав намира, че обжалваното пред АССг решение е постановено от ДКХ при липсата на материална компетентност за това. Издаденият от административен орган без материална компетентност административен акт страда от съществен порок, който го лишава от същността му на властническо волеизявление и не може да породи целените правни последици. Ето защо като е прогласил нищожността на т. 1 от Решение № 000030-10655/30.09.2016 г. на Държавната комисия по хазарта (ДКХ), с която са утвърдени представени от „Евробет“ ООД на 29.09.2016 г. „Правила за организиране на моментна лотарийна игра „Лотария България“ АССг постановява правилен като резултат съдебен акт. Предвид изложеното, настоящият съдебен състав на ВАС приема, че обжалваното решение е правилно като резултат и следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, Пето отделение
Цитирани разпоредби
14- чл. 1, ал. 2
- чл. 22, ал. 1, т. 11 ЗХ
- чл. 15, ал. 1
- чл. 146 АПК
- чл. 16, ал. 1, т. 1 АПК
- чл. 218, ал. 2 АПК
- чл. 221, ал. 2 АПК
- чл. 16, ал. 1 ЗХ
- чл. 17, ал. 1, т. 4 ЗХ
- чл. 22, т. 11 ЗХ
- чл. 59, ал. 2 ЗХ
- чл. 2, ал. 1
- чл. 208
- чл. 30, ал. 3