Решение № 5353 от 19.5.2023 г. на ВАС, VI о.

ВАСШесто отделение19.05.2023 г.докладчик Весела Николова

Диспозитив

ОСТАВЯ В СИЛА Решение 98/10.06.2022 г. по адм. дело 131/2022 г. по описа на Административен съд гр. Кюстендил.

ОСЪЖДА В. Василев да заплати на Териториално поделение на Националния осигурителен институт гр. Кюстендил сумата от 100,00 /сто/ лева, разноски за касационната инстанция.

Решението е окончателно.

Председател: /п/ ТОДОР ТОДОРОВ Членове: /п/ РОСЕН ВАСИЛЕВ/п/ ВЕСЕЛА НИКОЛОВА

Мотиви

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на В. Василев срещу Решение 98/10.06.2022 г., постановено по адм. дело 131/2022 г., по описа на Административен съд гр. Кюстендил. Излагат се съображения за неправилност на обжалваното решение поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по чл.209, т.3 от АПК. По изложените в жалбата съображения се претендира отмяна на съдебния акт. Ответникът Директорът на Териториално поделение на Националния осигурителен институт гр. Кюстендил /ТП на НОИ- Кюстендил/ чрез гл. юрк. И. Манчева оспорва касационната жалба. Моли съда да остави в сила обжалваното решение. Претендира разноски. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационното оспорване. Върховният административен съд, състав на шесто отделение намира касационната жалба за подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал.1 АПК, в срока по чл. 211, ал.1 АПК, срещу подлежащ на инстанционен контрол съдебен акт, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал.2 от АПК, е неоснователна. С Решение 98/10.06.2022 г., постановено по адм. дело 131/2022 г., Административен съд Кюстендил е отхвърлил жалбата на В. Василев срещу решение 2153-09-43/08.03.2022 г. на директора на ТП на НОИ- гр.Кюстендил, с което е отхвърлена жалбата му срещу разпореждане от 6311062900 от 05.01.2022 г. на длъжностното лице по пенсионно осигуряване при ТП на НОИ гр. Кюстендил, с което е отказано отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст на основание чл.69б, ал.1 от КСО и са присъдени разноски. Изложени са мотиви, че е обжалваният административен акт е издаден от компетентен орган, в изискуемата от закона форма и съдържа фактически и правни основания за това, постановен е в съответствие с материалния закон и неговата цел. Административният съд е приел, че жалбоподателят не е представил първични документи по см. на чл. 40, ал.3 от НПОС и други автентични документи във вр. чл.40, ал.5 от НПОС, поради което не е възможно да бъде извършена документална проверка на данните в него, тъй като осигурителят не е предал нужната трудовоправна документация в РАЦ в [населено място]. Решението е валидно, допустимо и правилно. От фактическа страна е установено, че административното производство е започнало по заявление вх. 2113-09-716/23.07.2021 г. на В. Василев с искане да му бъде отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст, като е приложил доказателства за положения осигурителен стаж и за осигурителен доход. Във връзка с подаденото заявление и в хода на служебната обработка на представените документи, с писмо изх. 2113-09-716-9/28.10.2021 г. на началник сектор ОП при ТП на НОИ Кюстендил, е изпратено искане до началник сектор КРДОО при ТП на НОИ Кюстендил за извършване на проверка на осигурителя Кюстендилски плод АД гр. Кюстендил относно достоверността на УП-3 с 21/27.03.2001 г., издадено на жалбоподателя. Данните от проверката са обективирани в констативен протокол КВ-5-09-01028615/04.11.2021 г. От КП се установява, че с решение от 11.02.1991 г. на Окръжен съд Кюстендил е прекратено предприятието Булгарплод Кюстендил, а активите и пасивите му преминават в учредената държавна фирма Кюстендилски плод, която с решение от 19.02.1994 г. на КОС е преобразувана в търговско дружество Кюстендилски плод ЕООД, а последното е преобразувано в Кюстендилски плод ЕАД с решение на съда от 18.09.1996г. и в Кюстендилски плод АД с решение на съда от 07.05.1997 г. Дружеството е прекратено с решение на съда от 15.01.2009 г. по искане на Окръжна прокуратура Кюстендил на основание чл.252, ал.1, т.6 вр. с чл.244, ал.1 от ТЗ, като е назначен ликвидатор и е проведено производство по ликвидация. Въз основа на данните в съхраняваните досиета на осигурителите е установено, че са извършвани финансови ревизии по приходите и разходите на ДОО на ДФ Кюстендилски плод, но поради възникнал пожар не може да бъде проведена ревизия за периода до 31.12.1999 г., както и за това, че са установени дължими, но невнесени осигурителни вноски за ДОО, НЗОК и фонд ПКБ за времето от м. януари 2000г. до м. февруари 2001г. Сочи се, че към РА е приложена справка за издадените удостоверения, образец УП-2 при пенсиониране за периода: 01.01.2000 г.-31.12.2000 г. с вписани 19 лица, сред които не фигурира жалбоподателят.При тези обстоятелства контролният орган на ТП на НОИ-Кюстендил е приел, че не може да бъде извършена проверка относно достоверността на представеното от В. Василев удостоверение за осигурителен стаж, обр. УП-3 с 21/27.03.2001 г., издадено от Кюстендилски плод АД, поради което и не може да бъде потвърден трудовият стаж на лицето, считано от 04.09.1992 г. до 23.11.1994 г. С писмо изх. 2113-09-716-11/09.11.2021г. на длъжностно лице по ОП при ТП на НОИ Кюстендил е направено искане до Регионален архивен център Невестино за издаване на УП-13 за периода 04.09.1992 г.-23.11.1994 г. от осигурителя от Кюстендилски плод АД за заявителя В. Василев. С писмо изх. 5531-09-3738-1/10.11.2021 г. на началник отдел ООА при ТП на НОИ Кюстендил е констатирано, че в осигурителния архив на НОИ не са предавани данни на основание чл.5, ал.10 от КСО, и не се съхраняват ведомости за заплати и трудови документи, поради което не може да бъде издаден образец за осигурителен стаж на лицето за процесния период. Осигурителният стаж на жалбоподателя за времето 04.09.1992 г. 23.11.1994 г. не е зачетен от административния орган, като представеното Удостоверение, обр. УП-3 21/27.03.2001 г. е прието за неистински документ. При горните данни общият осигурителен стаж е изчислен в размер на 40г. 01м. 23д. и прибавен към възрастта на заявителя 57г. 08м. 17д. - формира сбор 97. При тези обстоятелства с разпореждане [номер]/05.01.2022г. длъжностното лице по пенсионно осигуряване при ТП на НОИ - гр.Кюстендил е отказало да отпусне лична пенсия за осигурителен стаж и възраст на В. Василев вр. чл.69б, ал.1 от КСО. разпореждане [номер]/05.01.2022 г. е оспорено от жалбоподателя пред директора на ТП на НОИ. С решение 2153-09-43 от 08.03.2022 г., директорът на ТП на НОИ - Кюстендил е отхвърлил жалбата. С обжалваното в касационното производство решение 98/10.06.2022 г. Административен съд-гр. Кюстендил е отхвърлил жалбата на В. Василев срещу решение 2153-09-43 от 08.03.2022 г. на директора на ТП на НОИ Кюстендил. Съгласно чл. 40, ал. 1 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж осигурителният стаж се установява с трудови, служебни и осигурителни книжки или с документ по утвърден образец, издаден от осигурителя. На основание алинея 3 на чл. 40 документът се издава, въз основа на ведомости за заплати, други разходооправдателни документи и договори за възлагане на труд. В процесния случай не са представени изплащателни ведомости, други разходооправдателни документи или трудов договор, доказващи положения труд. Материалната доказателствена сила на удостоверение представено от жалбоподателя УП-3 с 21/27.03.2001 г. не е доказана, като същата следва да се преценява с оглед всички обстоятелства по делото. Следва да бъде отбелязано още обстоятелството, че заявителят е декларирал пред административния орган, че няма издадена трудова книжка за процесния период и основава своето искане единствено въз основа на горното удостоверение. Правилно административният съд е приел, че спорното удостоверение не представлява документ по чл. 40, ал.1 от НПОС, удостоверяващ осигурителен стаж за посочения период. В конкретния случай не е установено приложеният документ УП-3 с 21/27.03.2001 г. да е издаден въз основа на посочените в чл.40, ал.3 от НПОС документи. Последният не съдържа данни за това, къде се намират изплащателните документи, въз основа на които е издадено. Видно от писмо изх. 5531-09-3738-1/10.11.2021 г. на началник отдел ООА при ТП на НОИ гр. Кюстендил, в осигурителния архив на НОИ не са предавани данни на основание чл.5, ал.10 от КСО, и не се съхраняват ведомости за заплати и трудови документи, въз основа на които може да се установи осигурителен стаж и/или осигурителен доход, и/или категория труд, водени от осигурителя Кюстендилски плод АД. Логически необосновано и будещо съмнение у съда е обстоятелството, че в съставения констативен протокол КВ-5-09-01028615/04.11.2021 г. издаден от КРДОО при ТП на НОИ Кюстендил, е посочено, че през м. декември 1999 г. в офис на Кюстендилски плод АД е възникнал пожар, при който е унищожена цялата документация на дружеството, а спорното удостоверение УП-30 изх. 21 от осигурителя Кюстендилски плод АД е издадено на 27.03.2001 г. т.е. след датата на възникналия пожар на 03.04.1999 г. Съобразявайки горните данни, касационният съд достига до извод, че удостоверение УП-30 изх. 21 от 27.03.2001 г. не следва да се приеме за валиден удостоверителен документ, а противно на твърденията на жалбоподателя, настоящият състав приема същият за издаден при липса на необходимите първични документи, които да доказват осигурителен стаж за периода 04.09.1992 г. 23.11.1994 г. за лицето В. Василев. Обжалваното решение е постановено след обсъждане на всички доводи и възражения, направени в хода на съдебния процес, както и на събраните доказателства, като са изложени аргументи, мотивиращи изводите на съдебния състав относно приложимия закон. Фактическата обстановка е точно установена и подведена под вярната правна квалификация, като формираните изводи се основават на събраните доказателства. С оглед на изложеното настоящият състав намира, че обжалваното решение е правилно, като не са налице сочените касационни основания за неговата отмяна. При този изход на правния спор, в тежест на жалбоподателя следва да бъдат присъдени заявените от ответника по касационната жалба разноски за юрисконсултско възнаграждение, които на основание чл. 78, ал.8 ГПК, вр. с чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ и чл. 144 АПК, съдът определя в размер на 100,00 лева. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 пр. първо АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,