Решение № 350 от 10.7.2025 г. на ВКС по н.д. № 20258002200030/2025 г.

Касационното производство е образувано по жалба на защитника на подсъдимата С. Г. срещу присъда № 20 от 18.11.2024 г. на Пернишкия окръжен съд по ВНОХД № 340/2024 г. Твърди се в жалбата, че тази присъда е постановена в нарушение на принципните изисквания на чл. 13, ал. 1 и чл. 14, ал. 1 НПК, с което е предпоставено неправилно прилагане на материалния закон. Направено е искане за отмяната й и за връщане на делото за повторното му разглеждане от друг състав на въззивния съд. В представено в срока по чл. 351, ал. 4 НПК допълнение защитникът е доразвил съображенията си. В съдебното заседание пред настоящия състав подсъдимата и защитникът й, редовно призовани, не вземат лично участие. Представителят на Върховната касационна прокуратура пледира за оставяне на въззивната присъда в сила, като обосновава мнение, че съдът обективно е анализирал доказателствата и е приложил правилно материалния закон съобразно с установеното от тези доказателства. Настоящият състав, след като обсъди доводите на страните и извърши дължимата проверка в пределите, указани в чл. 347 НПК, установи следното: С присъда № 14 от 26.03.2024 г., постановена по НОХД № 1906/2023 г., състав на Пернишкия районен съд е признал подсъдимата С. Р. Г. за невиновна в това на 06.03.2020 г., в гр. П., в търговски обект на ул. Б. Г.“ № 27А, стопанисван от „Н.-С.“ ЕООД, като физическо лице и без съгласието на притежателите на изключителните права върху търговските марки: BRAVISSIMO, PUMA, GIVENCHY, PRADA, VOGUE, KARL LAGERFELD, PLAYBOY, ADIDAS, PHILIPP PLEIN, DRI-FIT, POLO, U.S.POLO ASSEN, DOLCE&GABBANA, FENDI, MONCLER, CHANEL, GUCCI, GUESS, KALVIN KLEIN, BALENCIAGA, BALMAIN, TOMMY HILFIGER, DSQUARED2, MOSHINO, EMPORIO ARMANI, LOUIS VUITTON, BOSS, VALENTINO, DIESEL, GANT, LEVI`S, PPT, ТHE NORTH FASE, PEPE JEANS, UNDER ARMOUR, CHRISTIAN DIOR, LACOSTE, OFF- WHITE, LAMBRETTA, TOM TAILOR, MISS SIXTY, JIAQIAO X-ES-Spein, All Star, BERSHKA използвала в търговска дейност тези марки, като предлагала за продажба в търговския обект и съхранявала с цел продажба, както в него, така и в личния си автомобил „Хонда Сивик“ с рег. № ***, стоки на обща стойност 208 964, 80 лева, с поставени върху тях знаци, идентични или сходни на тези на посочените регистрирани марки, поради което и на осн. чл. 304 НПК я е оправдал по обвинението по чл. 172б, ал. 1 НК. В рамките на упражнен по инициатива на прокурора въззивен контрол и с оспорената по касационен ред присъда, състав на Пернишкия окръжен съд е отменил присъдата на първата инстанция и е признал подсъдимата за виновна по възведеното обвинение, като й е наложил наказание от една година лишаване от свобода и глоба в размер на 1000 лева. На осн. чл. 66, ал. 1 НК съдът е отложил изпълнението на наказанието, свързано с лишаване от свобода. С присъдата е извършено разпореждане с веществените доказателства по делото и с оглед изхода на същото и на осн. чл. 189, ал. 3 НПК е възложено в тежест на подсъдимата заплащането на направените по воденето му разноски. Жалбата срещу този акт е неоснователна. Част от съдържанието й заемат твърде широко и неясно формулирани възражения, че атакуваната присъда е основана на свидетелски показания, отнасящи се до несъществени факти и чрез придаване на същите на прекомерно и поради това несъществуващо значение. Същевременно се настоява, че са игнорирани „еднозначни, безпротиворечиви и недвусмислени доказателства“ – писмени и гласни, „пряко свързани с основния факт в процеса и категорично опровергаващи участието на подсъдимата в извършването на престъплението“. Липсата на конкретика изключва възможността за обсъждане на тези възражения по същество. Що се касае до споделеното мнение относно качествата на доказателства и доказателствени източници, то не насочва към процесуален порок в дейността на въззивната инстанция, а представлява единствено противопоставяне от страна на касатора на субективното негово мнение и собствената му оценка срещу оценката, дадена им от съда. Затова във връзка с посочените възражения единствено може да бъде казано, че съдебното убеждение за безспорна доказаност на обвинението почива на качествено изпълнение на задълженията на въззивния съд за инстанционен контрол. Налице е задълбочено и обективно извършено проучване на доказателствата и точна преценка на съдържанието им, съобразена с изискванията на закона за достоверно установяване на фактите, като не е допуснато игнориране на доказателства, нито тенденциозност при тяхното ползване. Некоректно е оплакването, че въззивният съд превратно е оценил показанията на свид. Д. Г., като в жалбата се акцентира на твърдението на свидетеля, че намерените в лекия автомобил „Хонда Сивик“ дрехи са на него, на съпругата му и на децата им, както и на потвърдения чрез показанията на свид. Р. факт, че именно Д. Г., а не подсъдимата, е отключил автомобила в хода на полицейската проверка. Съдебната преценка относно искреността на съобщеното от свид. Д. Г. в посочената негова част е основана на точен прочит на показанията на този свидетел, като липсва преиначаване или преекспониране на съдържанието им. Прецизно извършеният контрол за достоверност на тези показания е гарантирал на съда обективно изграждане на вътрешното негово убеждение. С решаващо значение в това отношение се е оказала съпоставката на съобщеното от Д. Г. с обективните находки при извършеното претърсване на автомобила, свързани с начина на сортиране и опаковане на намерените стоки, фактът, че всички те са били нови, с поставени върху тях етикети на производител, както и тяхното количество, което е в търговски мащаб, а наред с това обхваща твърде широк диапазон на размерите. С основание съдът се е позовал и на безспорния факт, че тези стоки са били еднотипни с предлаганите за продажба в магазина на „Н.-С.“ ЕООД, както и на факта, че автомобилът, в който са намерени, е бил установен пред същия магазин, а самата подсъдима е направила признание, че преди проверката именно тя го е управлявала в същия ден (потвърдено и от Д. Г.). Тези факти представляват красноречив показател, че предназначението на намерените в автомобила стоки е било за икономическа реализация, а не се касае за лични вещи на свидетеля и семейството му, пренасяни заради периодичното им пребиваване и в гр. С., и в гр. П.. При това положение съдът не може да бъде упрекнат в произволна интерпретация на факти и в превратно възприемане на показанията на Д. Г.. Колкото до съобщеното от свид. Р., че именно свид. Д. Г. е отключил автомобила, то не налага извод, различен от направения от съда за връзка на подсъдимата с намерените в този автомобил стоки, носещи имитации на графични знаци и надписи на защитени марки. Съдействието на Д. Г. се е наложило не поради невъзможност на подсъдимата да осигури достъп до вътрешността на колата, а поради отказа й да го стори. В тази връзка констатациите на въззивния съд не противоречат, а напротив, намират се в пълно съответствие със съобщеното от свид. Д. Г., че в същия ден той е паркирал автомобила пред дома им в гр. П., но по-късно подсъдимата го е взела, за да свърши с него свой ангажимент и именно тя го е установила впоследствие пред магазина, където е бил намерен при проверката. Неоснователен е и упрекът, че съдът е пренебрегнал показанията на свидетелите Г. Г. и Н. Н.. В жалбата не са диференцирани онези от твърденията на посочените свидетели, които са от естество да обслужат генералната, поддържана с тази жалба теза, че подсъдимата не е имала обективна и субективна връзка с факта на излагането за продажба и съхраняването без правно основание на стоки, носещи надписи и графични символи на правно защитени търговски марки. Във въззивната присъда коректно е съобразено съобщеното от Г. Г., потвърдено и чрез писмени доказателства, че към процесната дата търговският обект на ул. “Б. Г.“ № 27а е бил стопанисван от „Н.-С.“ ЕООД, като едноличен собственик на капитала и управител на този търговец е бил именно той. В тази връзка и противно на възраженията в жалбата, не са останали вън от вниманието на съда писмените доказателства, събрани в първоинстанционното съдебно производство и установената чрез тях липса „на пълномощия и представителна власт, възложени й от търговското дружество“. В пълно съгласие с информацията от тях въззивният съд не е приел подсъдимата да е разполагала на каквото и да е основание с представителна власт в полза на „Н.-С.“ ЕООД към процесната дата, а е била ангажирана с търговската реализация на предлаганата в обекта стока. В тази връзка ползваната от въззивния съд аргументация показва, че при формирането на решаващите съдебни изводи по съществото на делото е съобразена невъзможността на свид. Г. Г. да посочи местата и названията на търговците, от които е била закупена иззетата от магазина и инкриминирана по делото стока, нито да конкретизира по ясен и убедителен начин механизма по снабдяване на магазина с нея. Коректно съобразени са от въззивния съд и твърденията на свид. Г. Г., че пряката му трудова ангажираност е била в друга насока, различна от търговската дейност в магазина, а доколкото е бил свързан и с последната, стоките, които е поръчвал за продажба в този магазин, не са носели защитени марки. В тази насока показанията му имат потвърждение и във факта на намерените в обекта такива стоки, макар и в твърде ограничено количество. Решителният начин, по който подсъдимата се е опитала да отклони проверка от сервизното помещение в обекта, ползвано като склад за съхраняване на стоки, неправомерно носещи знаци на правно защитени марки, настоявайки пред полицейския екип, че помещението е празно и не се използва, както и опитът й да осуети полицейската проверка на личния й автомобил, са ползвани от въззивния съд с основание като допълнителен аргумент за ангажираността й към дейността по предлагане за продажба и съхраняване на стоки със знаци, идентични или сходни с тези на правно защитени марки. Допълнителен аргумент все в същата насока е и добрата й осведоменост за данъчната регистрация на търговеца и за месечния му оборот, която не кореспондира с твърденията й, че отношението й към дейността на процесния търговски обект и експлоатиралото го към датата на събитията търговско дружество е било такова единствено на продавач-консултант. Неоснователно се твърди в касационната жалба, че при постановяването на оспорената присъда са игнорирани показанията на свид. Н. Н.. В точно съответствие със съобщеното от Н. въззивният съд е приел, че в магазина тя е работела като продавач- консултант, че като такава е била назначена и подсъдимата, че иззетите от магазина и инкриминирани като предмет на престъплението стоки, носещи знаците и надписите на правно защитени марки са били изложени за продажба в търговския обект. В жалбата е поставен нарочен акцент на графика за работа в търговския обект, като се твърди, че в нарушение на изискванията за обективно и пълно изясняване на обстоятелствата по делото информацията от този документ не е взета предвид от въззивния съд при решаването на делото. Същевременно обаче защитникът не е уточнил какво би следвало да е доказано чрез този график, извън това, че имената и на подсъдимата, и на свид. Н. са имали място в него. Всъщност, ролята на този график за правилното установяване на фактите е трудно установима, като се има предвид, че отразеното в него показва, че за м. март 2020 г. С. Р. фигурира в него с 8-часова смяна единствено на 02-ри март. В останалите дни от месеца според този график, обектът е бил обслужван от Н.. Този факт напълно съответства на приетото от въззивния съд, че обектът се е обслужвал основно именно от Н., а работните ангажименти на подсъдимата като продавач в него са били спорадични. Категорично дистанцирано от действителните експертни констатации при извършеното по делото техническо изследване на записите от охранителните камери в магазина е възражението, че в заключението на вещите лица липсва описание на фактически действия на подсъдимата и на свид. Н. и времето на тяхното извършване. Поради това неоснователно се твърди от касатора, че въззивният съд произволно е ползвал изводите на изготвената по делото видеотехническа експертиза. Чрез тази експертиза е установено, че в проверения период от малко над два календарни месеца и до инкриминираната дата с обслужването на клиенти в магазина е била ангажирана основно Н., а подсъдимата е поемала тези функции в отделни дни. Освен извършване на действия, типични за продавач- консултант в търговски обект, записите от видеокамерите са регистрирали действия на подсъдимата по внасяне в магазина на стоки отвън, които е подреждала след това в обекта, регистрирани са нейни действия по разплащане с Н.. Същевременно в периода, обхванат от записите, не е регистрирано посещение на свид. Г. Г. в същия обект. От тази гледна точка основаните на тази експертиза констатации на въззивния съд не й противоречат и не надхвърлят недопустимо изводите й, както се твърди в жалбата. В обобщение, при постановяването на оспорения въззивен акт са спазени принципните изисквания за обективно, пълно и всестранно изследване на обстоятелствата по случая. Доказателствата – писмени и гласни са ползвани в корелация помежду им и с констатациите, получени при извършеното видеотехническо изследване на записите от охранителните видеокамери в търговския обект преди да се формира извод, че подсъдимата към процесната дата е била ангажирана с предлагане за продажба и съхраняване на стоки, носещи без разрешение търговски марки, идентични или сходни с валидно регистрирани такива. С оглед на изложеното липсват предпоставките на касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 2 НПК за отмяна на атакуваното въззивно решение и за връщане на делото за ново въззивно разглеждане поради съществени процесуални нарушения. Водим от изложеното и на осн. чл. 354, ал. 1, т. 1 НПК, Върховният касационен съд, второ наказателно отделение