Решение № 471 от 12.10.2010 г. на ВКС по н. д. № 460/2010 г.

Решение № 471 от 12.10.2010 г. на ВКС по н. д. № 460/2010 г., III н. о., НК, докладчик съдията Цветинка Пашкунова Производството е образувано по искане на Главния прокурор на Република България за възобновяване на нохд № 3049/2010 г. на Софийски районен съд /СРС/. Предлага се отмяна на постановения по делото съдебен акт от 26.04.2010 г., в частта относно приложението на чл. 25, вр. чл. 23 от НК спрямо осъдения А. Б. и връщането му за ново разглеждане, поради допуснато нарушение по чл. 422, ал. 1, т. 5, вр. чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК. В съдебно заседание на 7.10.2010 г. искането на Главния прокурор се поддържа от представителя на ВКП. Осъденото лице се явява пред ВКС лично и със служебен защитник, който обосновава неоснователност на депозираното искане с аргументи, че същото не е в полза на А. Б. и една от определените мерки в рамките на наказанието ПРОБАЦИЯ е изтърпяна. Върховният касационен съд, трето наказателно отделение, за да се произнесе взе предвид следното: С определение от 26.04.2010 г., по нохд № 3049/2010 г., РС-София в процедура по чл. 384, вр. чл. 381 - 383 от НПК е одобрил постигнатото между представителя на обвинителната власт и защитника на А. В. Б. споразумение, с което подсъдимото лице се признава за виновно в извършено на 02.04.2008 г. престъпление по чл. 316, пр. 1, вр. чл. 308, ал. 2, пр. 2, вр. ал. 1 от НК, с произтичащите от това санкционни последици - ПРОБАЦИЯ, при мерки за контрол и въздействие по чл. 42а, ал. 2, т. т. 1 и 2 от НК за срок от ЕДНА ГОДИНА и по чл. 42а, ал. 2, т. т. 5 от НК - ТРИ МЕСЕЦА поправителен труд, при 10% удръжки от трудовото възнаграждение в полза на държавата. На основание чл. 25, вр. чл. 23 от НК първостепенният съд е наложил на подсъдимия Б. най-тежкото наказание от определените му по нохд № 2310/2008 г. и нохд № 3049/2010 г., по описа на СРС - ПРОБАЦИЯ, включваща задължителна регистрация по настоящ адрес и задължителни срещи с пробационен служител за срок от ЕДНА ГОДИНА и ТРИ МЕСЕЦА поправителен труд, при 10 процентно удържане от трудовото възнаграждение. Съдебният акт не е бил предмет на въззивна проверка и придобил юридически стабилитет, което обуславя приложимостта на процесуалните норми на чл. 422, ал. 1, т. 5, вр. чл. 348, ал. 1, т. т. 1-3 от НПК, в пределите на извънредния контрол. Атакуваното с искането на Главния прокурор определение, в частта относно приложението на чл. 25, вр. чл. 23 от НК е постановено в нарушение на материалния закон, с оглед инкорпорираните по делото доказателствени източници за предходните осъждания на А. Б., и предвид условията, предпоставящи правоприлагането на институтите на реална съвкупност и рецидив. С влязъл в сила на 21.07.2008 г. съдебен акт, по нохд № 2310/2008 г., по описа на СРС, А. Б. е осъден на ШЕСТ МЕСЕЦА ПРОБАЦИЯ, при предвидените чл. 42а, ал. 2, т. т. 1 и 2 от НК пробационни мерки и ДЕВЕТ МЕСЕЦА лишаване от правоуправление за извършено на 28.06.2008 г. престъпно деяние по чл. 343б, ал. 1 от НК. С последващо протоколно определение по нохд № 13576/2008 г., в сила от 23.12.2008 г., РС-София е одобрил споразумение, с което е ангажирана наказателната отговорност на осъденото лице за осъществено на 21.08.2008 г. престъпно посегателство, субсумиращо се от правната норма на чл. 197, т. 3, вр. чл. 195, ал. 1, т. 3, вр. чл. 194 от НК, като на същия е наложена наказателна санкция - ПРОБАЦИЯ, включваща задължителна регистрация по настоящ адрес и задължителни срещи с пробационен служител за срок от ДЕВЕТ МЕСЕЦА, и ТРИ МЕСЕЦА поправителен труд, при 10% удръжки от трудовото възнаграждение в полза на държавата. Преценката на визираните престъпни деяния при съобразяване на времевите параметри на осъществяването им и на датите на придобиване на юридически стабилитет на обявените съдебни актове, сочат на материалноправните предпоставки, очертани от института на реална съвкупност за някои от посегателствата и индицират на наличие на рецидивно престъпно поведение за други от тях. Престъплението - предмет на разглеждане по нохд № 3049/2010 г. е извършено при условията на реална съвкупност с деянията по нохд № 2310/2008 г. и нохд № 13576/2008 г., като същевременно с това последните са в рецидив помежду си. Очертаните изводи аргументират позиция за усложнена форма на множество престъпления, реализирани в реална съвкупност и рецидив, при което съотношение определянето на общо наказание се обуславя от принципа на най-благоприятното за осъдения съчетание. /П 4/65 г. на Пленума на ВС на РБ и Р 11/87 г. на ОСНК на ВС на РБ, по н. д. № 3/87 г./ Описаната фактология, оценена въз основа на действуващата нормативна уредба и при съблюдаване на установеното и последователно провеждано в правораздавателната дейност основополагащо начало за най-благоприятното за осъденото лице съчетание обосновава необходимост от определяне на общо, най-тежко наказание по нохд № 13576/2008 г. и нохд № 3049/2010 г. на РС-София, в съответствие с изискванията на чл. 25, вр. чл. 23 от НК - ПРОБАЦИЯ, при мерки за контрол и въздействие по чл. 42а, ал. 2, т. т. 1 и 2 от НК за срок от ЕДНА ГОДИНА, и по чл. 42а, ал. 2, т. т. 5 от НК - ТРИ МЕСЕЦА поправителен труд, и постановяване на отделното изпълнение на индивидуализираните по нохд № 2310/20078. на СРС наказателни санкции - ПРОБАЦИЯ и кумулативно наложеното ЛИШАВАНЕ ОТ ПРАВОУПРАВЛЕНИЕ. В контекста на изложеното на ирелевантност сочат акцентираните от защитата на осъдения възражения, че направеното от представителя на обвинителната власт искане не е в полза на А. Б. и една от определените в обсега на наказанието ПРОБАЦИЯ мярка е изтърпяна. Допуснатото нарушение на материалния закон в обявения на 26.04.2010 г. съдебен акт, с оглед предписаните в чл. 422, ал. 1, т. 5, вр. чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК основания мотивира уважаване на искането на Главния прокурор за възобновяване на нохд № 3049/2010 г. на РС-София, отмяна на атакуваното определение в частта по правоприлагането на чл. 25, вр. чл. 23 от НК и връщане на делото за ново разглеждане. При последното Софийски РС упражнявайки очертаната от процесуалния кодекс компетентност и при съобразяване на съдържанието на правните норми на чл. 25, вр. чл. 23 от НК и константната съдебна практика да определи общо наказание по предходните осъждания на А. Б.. Водим от горното и на основание чл. 425, ал. 1, т. 1, вр. чл. 422, ал. 1, т. 5, вр. чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК, Върховният касационен съд