Решение № 2270 от 22.02.2017 г. на ВАС по адм. д. № 4062/2016 г.

Решение № 2270 от 22.02.2017 г. на ВАС по адм. д. № 4062/2016 г., IV о., докладчик председателят Галина Матейска Производството пред тричленен състав на Върховния административен съд (ВАС) е по реда на чл. 208 - 228 във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). С решение № 294 от 21.01.2016 г. по административно дело № 339/2014 г., в производство по реда на чл. 145 и сл. от АПК, Старозагорският административен съд, IV състав, на основание чл. 172, ал. 2, чл. 173, ал. 2 и чл. 174 от АПК, ОБЯВЯВА ЗА НИЩОЖЕН мълчалив отказ на Заместник - изпълнителния директор на Д. фонд "Земеделие", Разплащателна агенция по заявление с УИН 22/080611/44012 за подпомагане, подадено за кампания 2011 г. на 11.05.2011 г. от Г. С. С. с настоящ адрес в с. С., общ. Б. Д. и постоянен адрес в гр. С.; ВРЪЩА преписката на административния орган за произнасяне с изричен административен акт по това заявление в срок от 2 месеца, считано от влизане в сила на настоящото решение и с трети диспозитив като логическа и законна последица от този изход на спора съдът ОСЪЖДА Д. фонд "Земеделие", Разплащателна агенция да заплати на жалбоподателя Г. С. С. сумата от 1430 лева разноски по делото. Срещу така постановеното съдебно решение са постъпили две касационни жалби: Първа по дата с вх. № 523/12.02.2016 г. в Административен съд - С. З. е жалбата на Изпълнителния директор и Заместник изпълнителния директор на Д. фонд "Земеделие", гр. С., бул. "Ц. Б. III" № 136, чрез процесуален представител ст. юрк. Д. П.. В жалбата се твърди, че решението е неправилно поради несъобразяването му с предписанията на материалния закон и необоснованост, както и че е издадено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила - касационни отменителни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Развиват се съображения и че съдебното решение е нищожно поради липса на компетентност на съда, което е касационно основание по чл. 209, т. 1 АПК, както и че съдебният акт подлежи на обезсилване, което пък е касационно основание за недопустимост по чл. 209, т. 2 АПК. Моли се за отмяна и постановяване на ново решение по същество, с което да се отхвърли първоинстанционната жалба като неоснователна и недоказана. Претендират се направените съдебни разноски за двете инстанции. Втора по дата с вх. № 685/24.02.2016 г. в Административен съд - С. З. е жалбата на Г. С. С., подадена чрез пълномощника му адвокат Г. М. Д.. В тази жалба се изразява недоволство от съдебното решение в частта, в която съдът е отказал да се произнесе по същество на жалбата и освен отмяната на мълчаливия отказ като нищожен, жалбоподателят счита, че съдът е можел и е следвало да се произнесе по съществото на спора, като определи да му бъде изплатена полагаемата се финансова помощ в размер съгласно заключението на приетата по делото съдебно-техническа експертиза. В тази връзка жалбоподателят твърди, че съдът е допуснал нарушение на чл. 173, ал. 1 АПК, тъй като въпросът за дължимостта на претендираната финансова помощ не е предоставен за решаване на административния орган, а същият действа при условията на обвързана компетентност. По подробно развити съображения моли в тази част съдебното решение да бъде отменено и да се постанови ново такова по същество, с което да се уважи жалбата като основателна и доказана. В открито съдебно заседание пред ВАС пълномощникът поддържа подадената касационна жалба и моли да бъде уважена, оспорва другата касационна жалба и моли да бъде оставена без уважение. Представя писмена защита, в която моли да бъдат дадени задължителни указания на административния орган за определяне на размера на финансовата помощ на жалбоподателя Г. С. С. с УРН 214264 за кампания 2011 г. по Заявление за подпомагане с УИН 22/080611/44012 от 11.05.2011 г. в размер на 684 673,53 лв., дължими ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата, на която е приключена кампанията за финансово подпомагане за 2011 г., но не по-късно от 01.01.2012 г. Претендира и присъждане на разноските по делото в размер съгласно списъка по чл. 80 ГПК. Ответник по делото няма. Предвид факта, че са подадени две касационни жалби, всеки касационен жалбоподател е ответник по другата касационна жалба. Както се каза по-горе, пълномощникът на Г. С. С. оспорва касационната жалба на Изпълнителния директор на Д. фонд "Земеделие", но последния не е изразил нито устно, нито писмено становище по касационната жалба на физическото лице Г. С. С.. Участващият в производството по делото на основание чл. 217, ал. 2 от АПК представител на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение, че жалбата е процесуално допустима, подадена в срок от надлежна страна, а по същество е неоснователна. Обосновано съдът е приел, че са налице основания обуславящи невалидност на оспорения акт и налагащи прогласяването му за нищожен. Предвид изложеното прокурорът счита, че решението на първоинстанционния съд следва да се остави в сила поради липса на касационните основания по чл. 209 от АПК. Очевидно е, че тези мотиви се отнасят само за първата касационна жалба, поради което излиза, че по втората касационна жалба не е изразено конкретно становище. С оглед датата на изпращане чрез куриерска служба BUL POST на 11.02.2016 г., касационната жалба на Изпълнителния директор и Заместник изпълнителния директор на Д. фонд "Земеделие", гр. С. се явява депозирана в законоустановения в чл. 211, ал. 1 от АПК 14 - дневен срок от съобщаване на решението, подписана е от надлежно упълномощен процесуален представител ст. юрк. Д. П. и е насочена срещу решение, което е неблагоприятно и за Изпълнителния директор и за Заместник изпълнителния директор на Д. фонд "Земеделие", тоест налице са хипотезите и на чл. 210, ал. 1 АПК и на чл. 210, ал. 2 АПК. С оглед тези факти, касационната жалба е процесуално допустима. Настоящият тричленен състав на Върховния административен съд - Четвърто отделение намира, че е процесуално допустима и касационната жалба на Г. С. С., тъй като с оглед датата на пощенското клеймо - 15.02.16., тя също се явява депозирана в законоустановения в чл. 211, ал. 1 от АПК 14 - дневен срок от съобщаване на решението, подписана е от надлежно упълномощен адвокат-пълномощник на страна по чл. 210, ал. 1 от АПК - участвала по делото, която твърди, че спрямо нея постановеният съдебен акт е неблагоприятен и това обстоятелство следва да се провери по съществото на спора. Разгледана по същество, касационната жалба на Изпълнителния директор и Заместник изпълнителния директор на Д. фонд "Земеделие", гр. С., е неоснователна. За да постанови описания в началото на решението резултат за обявяване нищожност на мълчалив отказ на Заместник - изпълнителния директор на Д. фонд "Земеделие", Разплащателна агенция по заявление с УИН 22/080611/44012 за подпомагане, подадено за кампания 2011 г. на 11.05.2011 г. от Г. С. С. с настоящ адрес в с. С., общ. Б. Д. и постоянен адрес в гр. С., първоинстанционният съд е приел, че административния орган е бил надлежно сезиран със заявление за подпомагане, което е получило УИН, по същото са извършени проверки, изтекъл е значителен период от време, следователно за органа е възникнало задължение за произнасяне с изричен акт. Съдът е приел за безспорно, че по това заявление не е налице нито към 14.07.2014 г., когато е подадена жалбата на Г. С. С., нито до сегашния момент каквото и да е плащане от страна на ДФЗ-РА. Позовал се е на разпоредбата на чл. 10, ал. 2 от Наредба № 11 от 3.04.2008 г. за условията и реда за прилагане на мярка 211 "Плащания на земеделски стопани за природни ограничения в планинските райони" и мярка 212 "Плащания на земеделски стопани в райони с ограничения, различни от планинските райони" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007 - 2013 г., в която е предвидено задължение за Д. фонд "Земеделие" - Разплащателна агенция да изпраща на кандидатите за подпомагане уведомителни писма за одобрена и/или отказана помощ по тези мерки. Направил е извод, че по заявлението е формиран мълчалив отказ, който е недопустим, тоест непроизнасянето на органа в период, надхвърлящ разумния за произнасяне, се явява недопустимо. Съдът е посочил, че мълчаливият отказ по определение няма форма и мотиви, именно тъй като е мълчалив. По естеството си той представлява правна фикция, която приравнява бездействието на административния орган на правен акт и целта не е да се легализира противоправно поведение на административния орган, а да се даде възможност на неравнопоставените субекти в административното производство да се защитят адекватно и своевременно срещу това бездействие. В случая съдът е приел, че оспорения мълчалив отказ се явява в грубо нарушение на императивни правни норми, с характер на правни принципи. Непроизнасянето се явява в противоречие с правомощията, произтичащи от акредитирането на ДФЗ като Разплащателна агенция за приемане на заявления, проверка на условията и извършване на плащания от Европейските земеделски фондове, по правилата на законодателството на Европейския съюз и правната регламентация на националното законодателство - чл. 43 от Закона за подпомагане на земеделските производители (ЗПЗП), чл. 17 и чл. 18 от Наредба № 5 от 27.09.2009 г. за условията и реда за подаване на заявления по схеми и мерки за директни плащания и чл. 10 от Наредба № 11 от 3.04.2008 г. за условията и реда за прилагане на мярка 211 "Плащания на земеделски стопани за природни ограничения в планинските райони" и мярка 212 "Плащания на земеделски стопани в райони с ограничения, различни от планинските райони", което обуславя невалидност на оспорения акт и като последица прогласяването му за нищожен. Така постановеното съдебно решение е валидно, допустимо и правилно. При изключително подробно описана фактическа обстановка на базата на събрани в пет тома доказателства - писмени и гласни, първоинстанционният съд е достигнал до законосъобразни правни изводи. Преди всичко останало следва да се отбележи, че делото два пъти е било прекратявано и определенията на съда са били отменяни, като делото е връщано на същия съд за продължаване на процесуалните действия. Това са определение № 13106 от 04.11.2014 г. по адм. дело № 13356/2014 г. на тричленен състав на Върховния административен съд - Първо отделение и определение № 2902 от 17.03.2015 г. по адм. дело № 448/2015 г. на тричленен състав на Върховния административен съд - Осмо отделение. Дадените от по-горната инстанция указания са били задължителни за по-долния съд съгласно разпоредбата на чл. 235, ал. 2 от АПК, затова са и били изпълнени. Поставяните в касационната жалба на Изпълнителния директор и Заместник изпълнителния директор на Д. фонд "Земеделие" въпроси вече са били разрешени - определен е предмета на делото, прието е наличието на правен интерес за оспорване и че жалбата не е просрочена, защото се претендира нищожност, а в условията на евентуалност и унищожаемост, както и е дадено указание за преценка по същество на твърдяния мълчалив отказ относно валидност и правилност. Въпросът кой е местно компетентния съд да разгледа жалбата на Г. С. С. като първа съдебна инстанция - Административен съд С. - град или Административен съд - С. З. не може да се поставя едва в касационното производство. Както вече се каза, делото два пъти е връщано на Административен съд - С. З. и възражението за местна подсъдност по чл. 134, ал. 2 от АПК отдавна е преклудирано. Освен това, за да е нищожно едно съдебно решение, както се твърди в първата касационна жалба, то трябва да не отговаря на изискванията за валидност. В случая обаче тези условия не са налице, защото решението е постановено от законен състав от един съдия съгласно разпоредбата на чл. 164 от АПК, в законоустановената писмена форма и съдържание по чл. 172а от АПК, включително подпис; в рамките, а не извън правораздавателната власт на съда; разбираемо е напълно - има и то подробни мотиви, от които се установява действителната воля на съда. Освен липсата на порока нищожност по чл. 209, т. 1 от АПК, съдебното решение не страда и от твърдяния в същата касационна жалба порок за недопустимост по чл. 209, т. 2 от АПК. По принцип едно решение е недопустимо, когато не отговаря на изискванията, при които делото може да се реши по същество. И тези условия в случая не са налице, защото въпросът за допустимостта на жалбата на Г. С. С. е бил разрешен от постановените от Върховния административен съд - Първо и Осмо отделение две определения, които както вече се каза, са били задължителни за Административен съд - С. З.. Отделно от това, в хода на делото жалбата не е била оттеглена или да е бил направен отказ от оспорването, в които случаи съдът, на основание чл. 159, т. 8 от АПК оставя жалбата без разглеждане и прекратява образуваното въз основа на нея съдебно производство. Настоящият касационен състав от Четвърто отделение констатира, че по първоинстанционното дело са посочвани ту Изпълнителния директор на Д. фонд "Земеделие", ту Заместник-изпълнителния директор на Д. фонд "Земеделие" - в писмените доказателства, в разменената многобройна кореспонденция, в списъците на лицата за призоваване, в съдебните протоколи и дори в съдебното решение. По-конкретно: жалбата на Г. С. С. от 14.07.2014 г. (която е била подадена първоначално до Административен съд С.-град и препратена по компетентност на Административен съд - С. З.), е насочена против мълчалив отказ на Изпълнителния директор на Д. фонд "Земеделие". С разпореждане от 25.03.2015 г. съдията-докладчик от Административен съд - С. З. е определил страните така: жалбоподател - Г. С. С. и ответник - Изпълнителния директор на Д. фонд "Земеделие" - Разплащателна агенция, гр. С. и е насрочил делото за разглеждане в открито съдебно заседание за 28.04.2015 г. от 14.30 часа. В Списъка на лицата за призоваване за тази дата обаче като ответник е вписан Заместник-изпълнителния директор на Д. фонд "Земеделие" - Разплащателна агенция и така се призовава до края. При това положение се поставя въпросът кой всъщност е компетентния административен орган и чие непроизнасяне, формирало мълчалив отказ по смисъла на чл. 58, ал. 1 от АПК се обсъжда и преценява за законосъобразност по критериите на чл. 146 АПК. Съдът счита, че независимо кой точно е посочван, и титуляра, който е Изпълнителния директор на Д. фонд "Земеделие" (ДФЗ), представляващ фонда, и заместника му по длъжност - Зам. -изпълнителния директор на Д. фонд "Земеделие", са компетентните административни органи. Първият, по силата на качеството си освен на Изпълнителен директор на ДФЗ, още и на Изпълнителен директор на Разплащателната агенция (РА) и съответно представляващ същата, а вторият, по силата на делегиране на правомощия, което е напълно допустимо както по действащия към датата на подаване на заявлението за подпомагане за кампания 2011 г. Устройствен правилник на Д. фонд "Земеделие" - чл. 11, ал. 2 (обн. ДВ, бр. 55 от 20.07.2012 г.), така и по чл. 20а от Закона за подпомагане на земеделските производители (ЗПЗП) в редакция в ДВ, бр. 12/2015 г. Разпоредбите на ал. 3 и ал. 4 на чл. 20а ЗПЗП дават правото на изпълнителния директор да делегира със заповед част от предоставените му от управителния съвет правомощия за вземане на решения и/или сключване на договори за финансово подпомагане на заместник-изпълнителните директори и на директорите на областните дирекции на фонда, както и да делегира със заповед правомощията си, произтичащи от правото на Европейския съюз или от националното законодателство, включително за вземане на решения, произнасяне по подадени заявления и/или сключване на договори за финансово подпомагане, на заместник-изпълнителните директори и на директорите на областните дирекции на фонда съобразно териториалната им компетентност. Както се вижда, възможността за делегиране на правомощия произтича от нормативен акт, поради което произнасянето и от Изпълнителния директор на Д. фонд "Земеделие", и от Заместник-изпълнителния директор на Д. фонд "Земеделие", няма да е нищожно. На това място следва да се отбележи разликата между двата института - "делегиране" и "заместване". При делегирането титулярът прехвърля своите правомощия за неопределен период от време на друго лице според ресора на отговорност - т. н. "ресорен заместник", а при заместването титулярът отсъства за определен период от време по някаква уважителна обективна причина - командировка, заболяване или друг вид законоустановен отпуск, поради което не може да изпълнява задълженията си, като заместването по принцип от лице, което по щат и длъжност е негов заместник, е само за времето на отсъствието. И в двата случая издаденият административен акт от ДФЗ - Разплащателна агенция, която безспорно е единствената специализирана акредитирана институция в Р. Б. за прием на заявления и извършване на последващи действия през всичките етапи на производството по финансовото подпомагане на земеделските производители, независимо от схемите и мерките, за които се кандидатства, не е нищожен на това основание. Отделно от изложеното, процесуалният представител юрисконсулт Д. П. е присъствал на съдебните заседания, в които като ответник е бил извикван вписания в списъка Заместник-изпълнителен директор на Д. фонд "Земеделие" и е имал възможността неколкократно да направи възражение, че ответник е Изпълнителния директор на Д. фонд "Земеделие", а не Заместник-изпълнителния директор на Д. фонд "Земеделие". На последно място - ако касационните жалбоподатели по първата касационна жалба считат, че в решението е допусната очевидна фактическа грешка, няма пречка да поискат нейното отстраняване по реда на чл. 175 от АПК, като тази поправка може да бъде направена безсрочно, тоест без ограничение във времето. Неоснователно се явява и оплакването в тази касационна жалба, че съдебното решение е постановено при несъобразяването му с предписанията на материалния закон и необоснованост. И това е така, защото в цитираните по-горе определения на Върховния административен съд са били дадени конкретни указания и първоинстанционният съд, дори да не е бил съгласен, е бил длъжен да се съобрази с тях. В тази връзка, правораздавателната власт на съда действително се очертава от фактическите твърдения в жалбата, както счита пълномощникът на касатора, но не е отчел съдебните актове на по-горната инстанция. Настоящият касационен състав споделя съображенията на първоинстанционния съд, че действия и актове по процедирането на преписката след постъпване на жалбата в съда - 14.07.2014 г., включително и спирането на административното производство на основание чл. 54, ал. 1, т. 3 от АПК със заповед от 18.08.2014 г., са недопустими. Следва да се отбележи за яснота, че мълчаливият отказ е формиран преди преустановяване на обработката на заявлението за подпомагане. Правилно е определен и предмета на делото - формиран мълчалив отказ за произнасяне по Заявлението за подпомагане, подадено за кампания 2011 г. на 11.05.2011 г., за което земеделският производител Г. С. С. е напомнил с молбата си вх. № 02-6500/6157 от 05.06.2014 г. Финансовата помощ се определя, изплаща или отказва на базата на подадено Заявление за подпомагане по образец - Форма за физически лица в случая, а не въз основа на други документи. Този мълчалив отказ не се явява просрочен предвид факта, че възражение за нищожност на административен акт се предявява без ограничение във времето - чл. 149, ал. 5 от АПК. Съгласно чл. 2, ал. 1 от Наредба № 5 от 27.02.2009 г. за условията и реда за подаване на заявления по схеми и мерки за директни плащания (променено заглавие в "Д. вестник" бр. 14/2010 г., в сила от 19.02.2010 г.), в редакция в ДВ, бр. 14/2010 г., относима за заявления подадени за кампания 2011 г., "За подпомагане по схемите и мерките по чл. 1 могат да кандидатстват земеделски стопани, които ползват земеделска земя и/или отглеждат животни", а според ал. 2 - лицата по ал. 1 подават общо заявление, като изрично е посочено, че общото заявление за подпомагане включва заявление за регистрация и заявление за подпомагане. Само за сравнение, след изменението през 2014 г. (но неотносимо за казуса), лицата подават общо заявление за подпомагане и само при първо подаване на общо заявление за подпомагане, попълват и заявление за регистрация. Първото заявление (за регистрация) се попълва на ръка, а второто (за подпомагане) се попълва на компютър от длъжностно лице в съответната Общинска служба по земеделие (ОСЗ), като данните от първото заявление се обработват и въвеждат във второто. Без навлизане в подробности, следва да се посочи, че на 09.05.2011 г. земеделският стопанин Г. С. С. е попълнил ЗАЯВЛЕНИЕ ЗА РЕГИСТРАЦИЯ 2011 - Форма за физически лица, в която собственоръчно е отбелязал по кои мерки и схеми иска подпомагане и това са: Схема за единно плащане на площ (СЕПП); Схема за национални доплащания на хектар земеделска земя (НДП); Плащания за природни ограничения на земеделски стопани в райони, различни от планинските (НР2); Схема за национални доплащания за говеда и/или биволи, необвързана с производството (НДЖ1) и Схема за поддържане на производството на краве мляко в необлагодетелствани райони, обвързана с производството (НДКМ2). Тъй като не са констатирани непълноти по смисъла на чл. 10, ал. 5 от Наредба № 5/2009 г., е генериран уникален идентификационен номер (УИН) 2208061144012. На 11.05.2011 г. земеделският стопанин Г. С. С. е подписал ЗАЯВЛЕНИЕ ЗА ПОДПОМАГАНЕ 2011 - Форма за физически лица, в което освен посочените схеми, е отбелязана и схема "Плащания за природни ограничения на земеделски стопани в планински райони (НР1). И в двете заявления не се кандидатства за мярката АЕП - (Агроекологични плащания), поради което необяснимо се явява искането в жалбата на Г. С. С. от 14.07.2014 г. да се отмени като нищожен и евентуално като незаконосъобразен мълчаливия отказ на изпълнителния директор на ДФ "Земеделие" - Разплащателна агенция за изплащане на финансова помощ по заявлението от 11.05.2011 г. по мярка 214 "Агроекологични плащания", която не е била заявена. Вече в молбата от 05.06.2014 г. се претендира изчисляване на размера на финансовата помощ и издаване на уведомително писмо по мярка 211 "Плащания на земеделски стопани за природни ограничения в планинските райони" и мярка 212 "Плащания на земеделски стопани в райони с ограничения, различни от планинските райони". Поставя се въпросът обаче за кои точно мерки и схеми следва да има произнасяне и това е за тези, за които мълчаливият отказ е обявен за нищожен, като се има предвид принципното положение, че Д. фонд "Земеделие" - Разплащателна агенция няма законово основание да администрира и съответно да извършва оторизация по схема/мярка, която не е заявена съгласно разпоредбите и по реда на Наредба № 5/2009 г., както и когато вече има произнасяне по някоя от схемите/мерките или пък има промяна по реда на чл. 11, ал. 1 от Наредба № 5/2009 г. Не се отразява на законосъобразността на съдебното решение грешката в изписването на номера на молбата на жалбоподателя Г. С. С. с вх. № 02-6500/6157 или 6517 от 05.06.2014 г., тъй като тя може да бъде поправена както се каза вече по реда на чл. 175 АПК. Настоящият състав констатира, че в някои от откритите съдебни заседания като пълномощник е бил приет братът на жалбоподателя П. С., което е в противоречие с разпоредбата на чл. 32 от ГПК, в която са посочени кои лица могат да бъдат представители на страните по пълномощие, като братята, респективно и сестрите, не фигурират в това изброяване. Тоест, брат не може да бъде пълномощник в съдебното производство, дори и с нотариално заверено пълномощно, но процесуалните действия са санирани с оглед явяването едновременно и на адвокат Дишев в същите съдебни заседания. Затова допуснатото от съда процесуално нарушение не се явява съществено, поради което не следва само на това основание решението да бъде отменено и делото да се връща за ново разглеждане от друг състав. С оглед изложеното до тук, обжалваното по първата касационна жалба съдебно решение е правилно и не страда и от пороците по чл. 209, т. 3 от АПК, поради което следва да бъде оставено в сила, включително и в частта му за присъдените разноски, за които всъщност няма оплакване в касационната жалба. По отношение на касационната жалба на Г. С. С., която както се установи по-горе, е насочена срещу съдебното решение в частта му, в която съдът е отказал да се произнесе по същество на жалбата и не е определил да му бъде изплатена полагаемата се финансова помощ в размер съгласно заключението на приетата по делото съдебно-техническа експертиза - 684 673,53 лева, ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата, на която е приключена кампанията за финансово подпомагане за 2011 г. На практика този жалбоподател не е доволен от диспозитива на съдебното решение, с който съдът ВРЪЩА преписката на административния орган за произнасяне с изричен административен акт по заявлението за подпомагане с УИН 22/080611/44012, подадено на 11.05.2011 г. от Г. С. С., за кампания 2011 г., в срок от 2 месеца, считано от влизане в сила на решението. Настоящият касационен състав намира, че в тази част решението е неблагоприятно, защото съдът действително не е постановил да се изплати на земеделския производител полагаемата се финансова помощ в размер съгласно заключението на приетата по делото съдебно-техническа експертиза. Затова тази касационна жалба се явява процесуално допустима, но разгледана по същество, е неоснователна. За да постанови този резултат, първоинстанционният съд е посочил, че в случая е налице типичен случай, в който административният орган е длъжен да се произнесе с изричен акт - било за одобрение, било за отхвърляне на заявлението за подпомагане, а ако откаже финансиране - да посочи писмени мотиви за това. Приел е, че този въпрос не може да бъде решен от съда и вместо административния орган - Д. фонд "Земеделие" - Разплащателна агенция, на който единствено е признат статут на национален компетентен орган за администриране и осчетоводяване на средствата от Европейските земеделски фондове съгласно законодателството на Европейския съюз. Разплащателната агенция е единствена специализирана структура за приемане на заявления, проверка на условията и извършване на плащания от Европейските земеделски фондове и за прилагане на Общата селскостопанска политика. Естеството на възникналия спор не позволява решаването му по същество направо от съда, който не може да се произнесе вместо административния орган. По тези съображения и на основание чл. 173, ал. 2 от АПК съдът е счел, че следва да върне преписката на органа за продължаване на производствените действия и постановяване на изричен акт по подаденото от Г. С. С. заявление за подпомагане за 2011 г. с УИН 22/080611/44012, за което е определен срок от 2 месеца. Така постановеното съдебно решение и в тази му обжалвана част е правилно и не противоречи на закона. Съгласно разпоредбата на чл. 173, ал. 1 от АПК, "когато въпросът не е предоставен на преценката на административния орган, след като обяви нищожността или отмени административния акт, съдът решава делото по същество", а според ал. 2 - "извън случаите по ал. 1, както и когато актът е нищожен поради некомпетентност или естеството му не позволява решаването на въпроса по същество, съдът изпраща преписката на съответния компетентен административен орган със задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона". Това са законоустановените правомощия на първоинстанционния съд и в конкретния случай е налице последната хипотеза. Съдът е обявил нищожност на оспорения пред него акт - мълчалив отказ, но естеството не позволява той да се произнесе вместо административния орган. И това е така, защото според европейското и националното законодателство единствено на ДФЗ - РА е предоставено правото да постановява уведомителни писма за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схеми и мерки за директни плащания за различни кампании според годината на подаване на заявление, по образец, което съдържа съответните колони, таблици и други неразделни части от акта. В случая въпросът е предоставен на преценката на административния орган и няма никаква обвързана компетентност, както счита касатора. Недопустимо е съдът в решението си да определи размера на сумата за изплащане, за която се претендира и лихва, която по принцип е дължима за забавено плащане в исково гражданско производство. Лихви в административното производство могат да се присъдят само в исковото производство по ЗОДОВ и то ако са поискани своевременно. Отделно и независимо от горното, искането на касатора да му се присъди полагаемата се финансова помощ в установения от експертизата размер - 684 673,53 лева е неоснователно и по друга причина. Тази сума не е коректно изчислена и по-конкретно, видно от заключението по допълнителната техническа експертиза (приложена в том 4), вещото лице е изчислило дължими суми по схемите СЕПП, СНД и НР1, а както се установи по-горе, в заявлението за подпомагане и в заявлението за регистрация е отразена и схема НР2. Претенцията на Г. С. С. в молбата от 05.06.2014 г. е за изчисляване на размера на финансовата помощ и издаване на уведомително писмо по мярка 211 "Плащания на земеделски стопани за природни ограничения в планинските райони" и мярка 212 "Плащания на земеделски стопани в райони с ограничения, различни от планинските райони", което съответства на схема НР1 и НР2. Указанието на ВАС - Осмо отделение в определение № 2902 от 17.03.2015 г. по адм. дело № 448/2015 г. е "Административен съд - С. З. да изложи по същество мотиви относно твърдяния мълчалив отказ, а след това за неговата валидност и правилност и че тази преценка е свързана с основателността, а не с допустимостта на процесните оспорвания". Указанието за "излагане на мотиви по същество" не означава направо присъждане на суми за подпомагане на земеделския производител, а делото е върнато за произнасяне по съществото на спора със съдебен акт - решение, вместо да се прекратява с определение поради недопустимост на оспорването. Указанието "по същество" не означава направо осъждане на административния орган да заплати сумите за финансово подпомагане за кампания 2011 г., както счита касационния жалбоподател. С оглед изложеното, съдебното решение и в тази част се явява правилно, поради което следва да бъде оставено в сила. При този изход на делото в касационната инстанция, разноски не се дължат на никоя от страните и остават така, както са направени. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд - Четвърто отделение,