Решение № 17232 от 19.12.2013 г. на ВАС по адм. д. № 12534/2013 г.

Решение № 17232 от 19.12.2013 г. на ВАС по адм. д. № 12534/2013 г., VI о., докладчик съдията Анелия Ананиева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 26, ал. 5 от Закона за гарантираните вземания на работниците и служителите при несъстоятелност на работодателя (ЗГВРСНР). Образувано е по касационна жалба от Христо Иванов Христов от гр. Горна Оряховица, против решение № 1853/10.07.2013 г., постановено по адм. дело № 1381/2013 г. по описа на Административен съд - Варна, с което е отхвърлена жалбата му срещу разпореждане № 07-ГВ-4/07.03.2013 г. на директора на Фонд "Гарантирани вземания на работниците и служителите" при Националния осигурителен институт. Касационният жалбоподател излага доводи за неправилност на съдебното решение поради нарушение на материалния закон. Прави искане съдебният акт да бъде отменен и да се издаде друг, с който административният орган да бъде задължен да изплати дължимите суми. Ответникът - директорът на Фонд "Гарантирани вземания на работниците и служителите" (ФГВРС) при Националния осигурителен институт поддържа становище за неоснователност касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за правилност на обжалваното съдебно решение. Върховният административен съд, състав на шесто отделение, след като съобрази доводите в касационната жалба, становищата на страните и доказателствата по делото, приема следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и от надлежна страна, за която обжалваното решение е неблагоприятно, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, е неоснователна поради следните съображения: С обжалваното решение Административен съд - Варна е отхвърлил жалбата на Христо Иванов Христов срещу разпореждане № 07-ГВ-4/07.03.2013 г. на директора на Фонд "Гарантирани вземания на работниците и служителите", с което на жалбоподателя е отказано изплащане на гарантирано вземане с мотиви, че неизплатените трудови възнаграждения за м. януари 2008 г., м. януари и м. февруари 2009 г. в размер на 700 лв. не попадат в периодите по чл. 22 и чл. 23 от ЗГВРСНР. За да постанови този резултат, съдът е приел, че не е налице материално право на гарантирано вземане по ЗГВРСНР. Направил е анализ на нормите на чл. 22 и чл. 23 от ЗГВРСНР, като е приел, че датата на прекратяване на трудовото правоотношение на Христов с работодателя "Отговор - А" ЕООД има значение за преценката дали лицето е правоимащо по смисъла на 4, ал. 1, т. 1 или на чл. 4, ал. 1, т. 2 от ЗГВРСНР. Констатирал е, че гарантирани са последните три начислени, но неизплатени месечни трудови възнаграждения и парични обезщетения в периода от 1.03.2012 г. до 30.11.2012 г. В случая жалбоподателят претендира заплащане на неизплатено трудово възнаграждение за три месеца (м. 01. 2008 г., м. 01. и м. 02.2009 г.), предмет на влязлото в сила решение № 770/17.11.2009 г. по гр. дело № 2892/2009 г. на Великотърновския районен съд, които не попадат в изчислените периоди по чл. 22 и чл. 23 от ЗГВРСНР. Позовал се е на решение от 18.04.2013 г. по дело № С-247/2012 на Съда на Европейския съюз, съгласно което Директива 2008/94/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 22 октомври 2008 г. относно закрилата на работниците и служителите в случай на неплатежоспособност на техния работодател трябва да се тълкува в смисъл, че не задължава държавите - членки да гарантират вземанията на работниците и служителите на всеки етап от производството по несъстоятелност на техния работодател, а в частност те допускат държавите членки да гарантират само вземанията на работниците и служителите, които са възникнали преди вписването в търговския регистър на решението за откриване на производството по несъстоятелност, макар това решение да не постановява прекратяването на дейността на работодателя. Приел е, че жалбоподателят може да защити правата си по реда на чл. 722, ал. 1, т. 4 от Търговския закон, като предяви вземането си в производството по несъстоятелност на "Отговор - А" ЕООД пред Варненския окръжен съд. Съдът е обосновал заключение, че оспореният административен акт е издаден от компетентен орган по смисъла на чл. 26, ал. 5 от ЗГВРСНР, в предвидената от закона форма, при спазване на административнопроизводствените правила, в съответствие с материалния закон и неговата цел. По тези съображения е направил извод за законосъобразност на оспорения акт и е отхвърлил оспорването на Христо Иванов Христов. Обжалваното решение е правилно. След подробен и обстоен анализ на събраните по делото доказателства съдът е обосновал правни изводи при правилно тълкуване и прилагане на материалния закон. Правото на гарантирано вземане се упражнява по реда на чл. 25 от ЗГВРСНР с подаване на заявление - декларация по образец до териториалното поделение на Националния осигурителен институт по седалището на работодателя в 30-дневен срок от датата на вписване на решението по чл. 6 или от датата на информиране на работниците и служителите от българския работодател за обстоятелството, че е открито производство по несъстоятелност по реда на законодателството на друга държава. Субективното материално право на гарантирано вземане в случая е надлежно упражнено от жалбоподателя Христов в преклузивния срок. Съгласно разпоредбата на чл. 4, ал. 1 от ЗГВРСНР право на гарантирани вземания по закона имат работниците и служителите, които са или са били в трудово правоотношение с работодателя по чл. 2, независимо от срока му и от продължителността на работното време, и на които правоотношението: 1. не е прекратено към датата на вписване в търговския регистър на решението по чл. 6; 2. е прекратено през последните три месеца преди датата на вписване в търговския регистър на решението по чл. 6. По силата на последната правна норма гарантираното вземане възниква от датата на вписване в търговския регистър на съдебното решение за: 1. откриване на производство по несъстоятелност; 2. откриване на производство по несъстоятелност с едновременно обявяване в несъстоятелност; 3. откриване на производство по несъстоятелност, постановяване на прекратяване на дейността на предприятието, обявяване на длъжника в несъстоятелност и спиране на производството поради недостатъчност на имуществото за покриване на разноските по производството. В случая е установено, че решението за откриване на производство по несъстоятелност на "Отговор - А" ЕООД е вписано в търговския регистър на 21.12.2012 г. Съгласно ) от ЗГВРСНР гарантираните вземания на работниците и служителите по чл. 4, ал. 1, т. 1 са в размер на последните три начислени, но неизплатени месечни трудови възнаграждения и парични обезщетения през последните шест календарни месеца, предхождащи този, в който е вписано решението по чл. 6 от закона. Ако се възприеме тезата на касационния жалбоподател, че към момента на вписване на решението в търговския регистър неговото трудово правоотношение с "Отговор - А" ЕООД (данни в този смисъл по делото не са представени) не е прекратено, то гарантираните му вземания биха били в размер на последните три неизплатени месечни трудови възнаграждения и парични обезщетения през последните шест календарни месеца, предхождащи 21.12.2012 г., т. е. биха попаднали в периода 1.06.2012 г. - 30.11.2012 г. Правото на гарантирано вземане в хипотезата по чл. 4, ал. 1, т. 2 от закона (когато трудовото правоотношение е прекратено през последните три месеца преди датата на вписване в търговския регистър на решението по чл. 6) е уредено в чл. 23, ал. 1 от ЗГВРСНР, която разпоредба предвижда, че в тези случаи гарантираните вземания на работниците и служителите са в размер на последните три начислени, но неизплатени месечни трудови възнаграждения и парични обезщетения през последните 6 календарни месеца преди месеца на прекратяване на трудовото правоотношение. Т. е. най - ранният момент, от който може да се претендира вземането в тази хипотеза е 1.03.2012 г. спрямо датата на вписване на решението по чл. 6 от закона в търговския регистър. Жалбоподателят Христов претендира вземане за неизплатено трудово възнаграждение за времето м. 01. 2008 г., м. 01. и м. 02.2009 г., от което следва, че и в двете хипотези посоченият период не попада в обхвата на чл. 22 и чл. 23 от ЗГВРСНР, поради което вземането не може да бъде удовлетворено по реда на този закон. Заявените с молбата - декларация от 21.01.2013 г. вземания, произтичащи от трудови правоотношения, възникнали преди датата на решението за откриване на производството по несъстоятелност в посочения период, следва да бъдат удовлетворени в производството по несъстоятелност на работодателя по реда на чл. 722, ал. 1, т. 4 от Търговския закон, в какъвто смисъл е и направеният от първоинстанционния съд извод. Възраженията на касационния жалбоподател за забавено откриване на производството по несъстоятелност по отношение на "Отговор - А" ЕООД са ирелевантни за настоящия правен спор. В случая от съществено значение за преценката относно липсата на предпоставките на гарантирано вземане по ЗГВРСНР за жалбоподателя е датата на вписване на решението за откриване на производството по несъстоятелност на работодателя и обстоятелството дали това е станало своевременно не може да се обсъжда в настоящото производство. Като е достигнал до извод за законосъобразност на оспореното разпореждане, Административен съд - Варна е постановил съдебен акт в съответствие с материалния закон. С оглед изложеното и при извършената по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК проверка настоящият състав приема, че обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно. Не е налице соченото касационно основание за неговата отмяна, поради което следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК Върховният административен съд, шесто отделение,