Решение № 6757 от 9.06.2015 г. на ВАС по адм. д. № 4348/2015 г.

ВАСII отделение09.06.2015 г.докладчик т Ангел Калинов

Диспозитив

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 413 от 05.03.2015 г. по адм. д. № 794/2014 г. на Пловдивски административен съд, II отделение, ХII състав. ОСЪЖДА дирекция "ОДОП" при ЦУ на НАП Пловдив да заплати на "Анди ойл" ООД сумата 400/четиристотин лева/ разноски по делото. Решението не подлежи на обжалване.

Мотиви

Решение № 6757 от 9.06.2015 г. на ВАС по адм. д. № 4348/2015 г., II о., докладчик председателят Ангел Калинов Производството е по чл. 208 и сл. АПК във вр. с чл. 160, ал. 6 ДОПК и е образувано по жалба на директор на дирекция ОДОП при ЦУ на НАП гр. Пловдив срещу решение № 413 от 05.03.2015 г. по адм. д. № 794/2014 г. на Пловдивски административен съд, II отделение, ХII състав, като се иска отмяна на същото и да се постанови ново, с което да се остави в сила оспорения ревизионен акт. Ответникът по жалбата взема становище да се остави в сила решението. Заключението на прокурора е, че жалбата е неоснователна. Върховният админстративен съд - второ отделение приема, че касационната жалба е допустима, но разгледана по същество е неоснователна. С касираното решение Пловдивският административен съд е отменил ревизионен акт с № 161304400/27.11.2013 г. на началник сектор "Ревизии" при ТД гр. Пловдив, потвърден с решение № 156 от 17.02.2014 г. на и. д. директор на дирекция "Обжалване и данъчно - осигурителна практика" - Пловдив при ЦУ на НАП относно непризнато право на приспадане на данъчен кредит на "Анди Ойл" ООД в размер на 14 720 лв. и лихви 4 276,57 лв. За да постанови решението си съдът е приел, че съобразно данните съдържащи се в приобщените по делото и неоспорени писмени доказателства, кореспондиращи изцяло и с експертните изводи на вещото лице по приетата съдебна експертиза, следва да се приеме, че процесните доставки на стоки "дизелово гориво" от доставчика "Елди ауто груп" ЕООД са осъществени юридически факти, поради което упражненото от жалбоподателя право е фактически и правно основано, тоест, ревизионният акт е незаконосъобразен, поради което ще следва да бъде отменен. Решението е правилно. Съгласно чл. 71, ал. 1, т. 1 ЗДДС лицето упражнява правото си на приспадане на данъчен кредит, когато е изпълнило едно от следните условия: 1. притежава данъчен документ, съставен в съответствие с изискванията на чл. 114 и 115, в който данъкът е посочен на отделен ред - по отношение на доставки на стоки или услуги, по които лицето е получател. От представените първични счетоводни документи, издадени от прекия доставчик и съгласно заключението на вещото лице, се установява действително осъществени облагаеми доставки по смисъл на чл. 6, ал. 1 ЗДДС при изпълнени условия по чл. 71 от ЗДДС. Потвърдено е наличието на търговски взаимоотношения между прекия доставчик и ревизираното дружество. Издадени са два броя фактури, установено е извършване транспортирането на горивото, като в тази връзка са приложени пътни листове, товарителници извлечение от разплащателни сметки, платежни документи, финансов отчет за реализация на стоката и плащане в брой. Всички изброени писмени доказателства кореспондират с предоставените фактури относно разплащане по доставките, доказателства за предаване и приемане на стоката, наличие на база за оборудване, база за приемане и съхранение на горивата, кадрова и техническа обезпеченост. По делото е приложено заключение на ССЕ, според което, счетоводството на ответника по касационната жалба е водено редовно съгласно изискванията на ЗСЧ и действащата нормативна уредба. Заключението на ССЕ, е правилно преценено, наравно с останалите доказателства и като неоспорено е кредитирано изцяло. В този смисъл доводите на жалбоподателя, които се мотивират преимуществено с липсата на доказателства за осъществени реални доставки по отношение на прекия доставчик и отричането на право на данъчен кредит на основание чл. 69, ал. 1, т. 1 ЗДДС, правилно са квалифицирани от съда, като недостатъчно предприети допълнителни действия във връзка с доставките, за тяхното надлежно установяване при пълно оказано съдействие от ревизираното лице. Обратното е налице, тъй като по делото е установено: че както доставчика "Елди ауто груп" ЕООД, така и ответника по касационната жалба са регистрирани по реда на ЗДДС субекти; процесните стоки "дизелово гориво" съществуват; правото на разпореждане с тях е било предоставено на ответника по касационната жалба и те са били налични в неговия патримониум; той се е разпоредил с тях, посредством извършване на последващи, търговски покупко - продажби с оглед икономическата си дейност на неговия съконтрахент "Филикон - 97" АД; издадени са редовни съобразно изискванията на ЗС и ЗДДС данъчни фактури; данъчната основа и дължимия косвен данък са разплатени между съконтрахентите. Съдът правилно е приел, че тези факти са необходими и достатъчни за да се приеме, че процесните доставки са установени и съответно, като правна последица от това, за ответника по касационната жалба се е породило правото на данъчен кредит, което е надлежно упражнено. Освен това решението на съда е в синхрон с решенията на съда на ЕС - от 18.07.2013 г. по дело С - 78/12 и от 13.02.2014 г. по дело С - 18/13. С оглед изложеното касационната жалба е неоснователна, поради което законосъобразното решение следва да се остави в сила. Ето защо и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд - второ отделение

Цитирани разпоредби

4