Решение № 11585 от 31.07.2019 г. на ВАС по адм. д. № 11456/2018 г.

Решение № 11585 от 31.07.2019 г. на ВАС по адм. д. № 11456/2018 г., VII о., докладчик председателят Соня Янкулова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на "Бедрум" ЕООД, седалище и адрес на управление гр. София, ул. "Леге" № 2 срещу Решение № 5047 от 26.07.2018 г. на Административен съд, София град, постановено по административно дело № 3512/2018 г.

С обжалваното решение съдът е отхвърлил жалбата на "Бедрум" ЕООД срещу Решение № РД-05-32 от 7.03.2018 г. на ръководителя на Управляващия орган на Оперативна програма "Развитие на човешките ресурси 2014 – 2020 г.", с което на основание чл. 39, ал. 5 от Закона за управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове е прекратен договор за безвъзмездна финансова помощ BG05 M90 P001-1. 003-1586-C01 за проект "Вярата в новата професия е сигурна промяна".

І. Становища на страните:

1. Касационният жалбоподател – "Бедрум" ЕООД, счита обжалваното решение за нищожно, недопустимо, необосновано, едностранно и в нарушение на материалния закон. Така сочените пороци обективират касационни основания по чл. 209, т. 1, 2 и 3 АПК, независимо от соченото от касатора единствено основание по чл. 209, т. 3 АПК.

Излага подробно фактите, предхождащи издаването на Решение № РД-05-32 и счита, че действията по издаване на акта са "в нарушение на закона, като същите явно са тенденциозни и целят ограничаване на правата" му. Сочи, че съдът неправилно е определил производството като такова по чл. 73, ал. 4 от Закона за управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове (ЗУСЕСИФ), но сочи също, че съдът не е отговорил на поставения от него въпрос: "Какво производство е обективирано в Решение № РД-05-32?", както и че не прави разлика между отказ от предоставяне на безвъзмездна финансова помощ и едностранно прекратяване на валидно сключен договор.

Съдът е разгледал факти, относими към друго административно производство, което е приключило с индивидуален административен акт, който е бил предмет на съдебен контрол. Не е изследвал валидността на връчването на акта, не е взел предвид направените възражения относно прехвърлянето на всички дружествени дялове от капитала на "Колор БГ" ООД, не е отчел въздействието на дадения от органа срок за отговор. Излага подробно доводи за незаконосъобразност на оспорения административен акт като сочи същите и за неправилност на съдебното решение. Съдът не е отчел спазването на указанията на Управляващия орган при деклариране на фактите, относими за помощта de minimis, както и пълнотата и верността на декларираните обстоятелства. Неправилен счита извода на съда за наличие на доминиращо влияние на дружеството над "Колор БГ" ООД. Неправилен счита и "прочита" на закона – чл. 39, ал. 5 ЗУСЕСИФ, от съда, като сочи, че единствената възможност при валидно сключен договор е определянето на финансова корекция.

Моли съда да отмени обжалваното решение и да постанови друго, с което да отмени Решение № РД-05-32. Претендира направените по делото разноски. Представя писмена защита. Касаторът се представлява от адв. А. Иванова, Софийска адвокатска колегия.

1. Ответникът по касационната жалба – ръководителят на Управляващия орган на Оперативна програма "Развитие на човешките ресурси 2014 -2020 г.", счита същата за нередовна, немотивирана и неоснователна.

Излага подробно доводи за неоснователност на сочените основания за нищожност, недопустимост и неправилност на обжалваното съдебно решение. Несъответни на мотивите на съдебното решение счита доводите на касатора за неопределяне от съда на вида на производството и за смесване на две различни производства от органа и от съда. Бланкетен и неясен счита довода във връзка с новия Закон за държавните помощи. Неотносими към законосъобразността на акта счита доводите във връзка с връчването му. Сочи, че касационно основание "едностранност" няма, както и че са налице доказателства за осъществена комуникация между органа и касатора.

Несъответни на доказателствата по делото счита довода за липса на доказателства, удостоверяващи надвишаването на помощта de minimis. Излага подробно релевантните доказателства и нормативна уредба относно качеството на двете дружества на "едно и също предприятие". Неоснователни счита доводите относно приетото от съда наличие на доминиращо влияние. Излага възражения относно довода за неяснота за прекратяването на договора с касатора, а не на "Колор БГ" ЕООД.

Моли съда да остави в сила обжалваното решение. Претендира направените по делото разноски. Ответникът се представлява от експерт С. Александрова.

1. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Решението на съда е правилно. Съдът правилно е определил предмета на спора, правилно е ценил доказателствата, въз основа на тях е направил обосновани фактически изводи и правилно е тълкувал и приложил материалния закон.

ІІ. По допустимостта на касационната жалба:

Върховният административен съд счита касационната жалба за допустима – подадена е от надлежна страна, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.

Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна.

ІІІ. Фактите по делото:

За да постанови обжалваното решение съдът е приел от фактическа страна, че:

1. На 26.06.2015 г., със Заповед № РД-01-567, ръководителят на Управляващия орган на Оперативна програма "Развитие на човешките ресурси 2014 – 2020 г." одобрява документация за провеждане на процедура за подбор на проекти BG05 M90 P001-1. 003 "Ново работно място 2015", в т. ч. Насоки за кандидатстване, в които – т. 2.2.3. "Критерии за допустимост и съвместимост на подпомагането с правилата в областта на държавните помощи по отношение на конкретната безвъзмездна финансова помощ" е посочено приложимостта на правилата за минимална помощ по смисъла на Регламент (ЕС) № 1407/2013 на Комисията от 18 декември 2013 година относно прилагането на членове 107 и 108 от Договора за функционирането на Европейския съюз към помощта de minimis (Регламент № 1407/2013) и са дадени подробни разяснения.

1. На 10.09.2015 г. "Бедрум" ЕООД подава проектно предложение за проект "Вярата в новата професия е сигурна промяна". В приложената Декларация за минимални и държавни помощи, Приложение ІІІ, е декларирал, че общият размер на минималната помощ по проекта и предприятията, с които образува "едно предприятие" не надвишава левовата равностойност на 200 000 евро за период от три последователни години.

1. На 9.05.2016 г., с Решение № РД-05-52, ръководителят на Управляващия орган одобрява проекта на "Бедрум" ЕООД и на "Колор БГ" ООД за финансиране.

1. На 17.06.2016 г. помощен орган на ръководителя на Управляващия орган установява свързаните с "Колор БГ" ООД лица и факта че те "отговарят на критериите за свързаност съгласно Регламент (ЕО) № 1407/2013.

1. На 30.06.2016 г. "Колор БГ" ООД и Управляващият орган на Оперативна програма "Развитие на човешките ресурси 2014 – 2020 г." сключват договор за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ за проект "Намирам себе си в новото професионално измерение" на стойност 245 912,40 лв. В приложената Декларация за минимални и държавни помощи, Приложение ІІІ, дружеството е декларирало, че общият размер на минималната помощ по проекта и предприятията, с които образува "едно предприятие" не надвишава левовата равностойност на 200 000 евро за период от три последователни години.

1. На 30.06.2016 г. помощен орган на ръководителя на Управляващия орган установява свързаните с "Бедрум" ЕООД лица и факта че те "отговарят на критериите за свързаност съгласно Регламент (ЕО) № 1407/2013.

1. На 7.10.2016 г. "Бедрум" ЕООД и Управляващият орган на Оперативна програма "Развитие на човешките ресурси 2014 – 2020 г." сключват договор за безвъзмездна финансова помощ BG05 M90 P001-1. 003-1586-C01 за проект "Вярата в новата професия е сигурна промяна", на стойност 219 683, 08 лв. при 100 % финансиране от европейски фонд. Съгласно т. 3.56.2. буква г) от договора Управляващият орган има право да прекрати договора ако "бенефициентът декларира неверни или непълни данни с цел да получи безвъзмездната финансова помощ". Към договора е приложена Декларация за минимални и държавни помощи, Приложение ІІІ, с което дружеството е декларирало, общия размер на минималната помощ по проекта и че помощта на предприятията, с които образува "едно предприятие", не надвишава левовата равностойност на 200 000 евро за период от три последователни години.

1. На 13.10.2016 г. ръководителят на Управляващия орган уведомява "Бедрум" ЕООД за установено нарушение на Регламент № 1407/2013 поради образуването на "едно и също предприятие" с "Колор БГ" ООД като му предоставя възможност да изрази становище.

1. На 17.10.2016 г. "Бедрум" ЕООД продава на "Вес Трейд Груп" ЕООД 3 525 броя дялове, представляващи 50 % от капитала на "Колор БГ" ООД. Договорът е нотариално заверен.

1. На 19.10.2016 г. "Бедрум" ЕООД представя становище, в което сочи, че не поддържа с "Колор БГ" ООД взаимоотношения от посочените в Регламент № 1407/2013 и представя копие от договора от 17.10.2016 г.

1. на 21.10.2016 г. "Бедрум" ЕООД уведомява ръководителя на Управляващия орган за настъпили промени в декларираните обстоятелства за дружеството и прилага договор от 21.10.2016 г. между него и М. Кръстев за продажбата на 100 броя дялове от капитала да дружеството.

1. На 27.10.2016 г., с Решение № РД-05-104, издадено на основание чл. 39, ал. 5 ЗУСЕСИФ, ръководителят на Управляващия орган прекратява договор BG05 M90 P001-1. 003-1586-C01 с "Бедрум" ЕООД за проект "Вярата в новата професия е сигурна промяна" поради нарушение на Регламент № 1407/2013.

1. На 27.06.2017 г. с Решение № 4319, постановено по административно дело № 12731/2016 г., Административен съд, София град, отхвърля жалбата на "Бедрум" ЕООД срещу Решение № РД-05-104.

1. На 26.01.2018 г., с Решение № 1170, постановено по административно дело № 11416/2017 г., Върховният административен съд отменя Решение № 4319 и вместо него постановява друго, с което отменя Решение № РД-05-104 поради непосочване на конкретната хипотеза на член 2, параграф 2 от Регламент № 14078/2013.

1. На 7.03.2018 г., с Решение № РД-05-32, издадено на основание чл. 39, ал. 5 ЗУСЕСИФ във вр. с чл. 3.56.2., буква г) от Договор за безвъзмездна финансова помощ BG05 M90 P001-1. 003-1586-C01 с "Бедрум" ЕООД ръководителят на Управляващия орган прекратява договора.

1. В хода на съдебното производство органът представя Заповед № Р01-362 от 17.05.2017 на министъра на труда и социалната политика за определяне на ръководител на Управляващия орган.

ІV. Първоинстанционното съдебно решение:

Въз основа на така установените факти съдът приема от правна страна, че оспореният акт е издаден от компетентен орган, при сочени фактически и правни основания. Приема за неправилен мотива на органа за недеклариране наличието на пречки за предоставяне на безвъзмездната помощ към датата на подаване на проектното предложение, тъй като едва със сключването на договора от 7.10.2016 г. между Управляващия орган и "Бедрум" ЕООД е надвишен максимално допустимият праг на помощта de minimis поради сключения на 30.06.2016 г. договор между "Колор БГ" ООД и Управляващия орган. Но приема за правилен мотива на органа, че към датата на сключване на договора дружеството е декларирало, че не са налице предпоставките на Регламент № 1407/2013.

Съдът приема, че на 30.06.2016 г. органът е имал информация за свързаните с "Бедрум" ЕООД лица, но тази информация не е била взета предвид. За неоснователен приема довода на "Бедрум" ЕООД, че на прекратяване подлежи договора с "Колор БГ" ООД, а не с него, тъй като и двата договора са били подписани от управителя на двете дружества, който е едно и също физическо лица. Неоснователни приема и доводите за нищожност на Решение № РД-05-32 поради Решение № 1170 на Върховния административен съд с оглед на разпоредбата на чл. 177, ал. 2 АПК и характера на отменителното съдебно решение.

Въз основа на горното съдът прави извод за законосъобразност на оспореното решение и отхвърля жалбата.

Крайният извод на съда е правилен.

V. По съществото на спора:

Касаторът твърди, че обжалваното решение е нищожно, недопустимо, необосновано, едностранно и постановено в нарушение на материалния закон. Като се изключи факта, че едно съдебно решение не може да бъде едновременно нищожно, недопустимо и неправилно – касаторът не поддържа твърденията си при условията на алтернативност, и като се изключи факта, че порок "едностранчивост" чл. 209 АПК не визира, следва да се приеме, че касаторът поддържа пороците нищожност, недопустимост и неправилност на съдебното решение поради необоснованост и нарушение на материалния закон.

1. По порока нищожност на съдебното решение:

Касаторът не сочи доводи в подкрепа на този порок, но с оглед на разпоредбата на чл. 218, ал. 2 АПК съдът е длъжен да извърши и служебно проверка за валидността на обжалваното съдебно решение.

За да бъде едно съдебно решение нищожно трябва да не отговаря на изискванията за валидно решение – трябва да е постановено от ненадлежен състав, извън правораздавателната власт на съда, да не е в писмена форма, да не е подписано или волята на съда, изразена в него, да е абсолютно неразбираема.

Обжалваното решение е постановено от надлежен състав, в рамките на правораздавателната му власт, в писмена форма, подписано е, а волята му е ясно разбираема.

Поради горното обжалваното съдебно решението е валидно.

1. По порока недопустимост на съдебното решение

Касаторът не сочи доводи в подкрепа на този порок, но с оглед на разпоредбата на чл. 218, ал. 2 АПК съдът е длъжен да извърши и служебно проверка за допустимостта на обжалваното съдебно решение.

За да бъде едно съдебно решение недопустимо трябва да не отговаря на изискванията, при които може да се реши делото по същество. Видно от доказателствата по делото обжалваното съдебно решение е постановено при наличие на всички процесуални предпоставки за допустимост на съдебното решение и при липса на процесуални пречки. Оспореният акт е подлежащ на обжалване по реда на чл. 145 и сл. АПК с оглед на чл. 27, ал. 1 ЗУСЕСИФ, оспорващият има правен интерес от оспорването, с оглед на липсата в акта на реквизита по чл. 59, ал. 2, т. 7 АПК съдът правилно е приложил разпоредбата на чл. 140, ал. 1 АПК, в хода на съдебното производство не са настъпили преклудиращи правото на оспорване факти и обстоятелства.

Поради изложеното обжалваното решение е допустимо.

1. По порока неправилност на съдебното решение:

Доводите на касатора за неправилност на съдебното решение поради противоречие с материалния закон и необоснованост ще бъдат разгледани едновременно. Същите, поради начина на излагането им в касационната жалба, следва да бъдат групирани на такива досежно преценката на съда за допуснати от органа съществени нарушения на административнопроизводствените правила и на такива досежно преценката на съда за материалната законосъобразност на акта.

а) По доводите за неправилно преценени допуснати от органа нарушения на административнопроизводствените правила:

Касаторът твърди, че съдът не е отчел допуснати в хода на административното производство нарушения. В подкрепа на това твърдение сочи, че "действията по издаването на обжалвания в настоящото производство административен акт са извършени в нарушение на закона, като същите явно са тенденциозни и целят ограничаване на правата на доверителя ми". Декларативният характер на изявлението не го прави довод още по-малко мотивиран.

Касаторът счита, че съдът не е отчел липсата на извършени проверки и документи, удостоверяващи приетия факт. От мотивите на обжалваното съдебно решение е видно, че съдът – на стр. 6, е обсъдил наличната у органа информация и е изложил мотиви досежно употребата й от органа. Наред с това касаторът не сочи какви други проверки счита, че органът е трябвало да направи и какви други доказателства е трябвало да събере, за да постанови акта си. По делото са представени и органът е разполагал с тях при издаване на акта си – проектното предложение на касатора и декларациите към него, договорът на касатора с декларациите към него, договорът на "Колор БГ" ООД и декларациите към него, направени към 17.06.2016 г. за "Колор БГ" ООД и към 30.06.2016 г. за "Бедрум" ЕООД проверки за съответствие с изискванията на Регламент № 1403/2013 и публично достъпната информацията от търговския регистър. Тези доказателства са достатъчни за произнасянето на органа и за проверката на съда, тъй като мотивът на органа е за несъответствие с изискванията поради отчитане на договора на "Колор БГ" ООД.

Касаторът твърди, че съдът не e обсъдил "валидността на връчването на акта". Излага подробно разбирането си за начина на комуникация с органа. Първо, това твърдение е неотносимо към извода на съда за законосъобразността на оспорения акт, тъй като е ноторно, че валидността на връчването на съобщението за акта няма никакво правно отношение към законосъобразността на акта, а само и единствено към допустимостта на неговото оспорване. И второ, това твърдение е и невярно, защото на стр. 4 от мотивите на обжалваното решение съдът подробно е обсъдил връчването на оспорения акт и въз основа на преценката на всички релевантни за допустимостта на оспорването факти е направил извод за допустимост на жалбата.

Касаторът твърди, че съдът не е отчел въздействието на срока, даден от органа, за представяне на становище във връзка с установеното нарушение. Не е ясно какво трябва да бъде отчетеното от съда като "въздействие" на срока при положение, че касаторът е отговорил в рамките на три дни. Доводите му, че ако това е "процедура по чл. 73 ЗУСЕСИФ" срокът трябвало да бъде не "незабавно", а не по-кратък от две седмици с оглед на чл. 73, ал. 2 ЗУСЕСИФ са абсолютно неоснователни, тъй като това не е процедура по определяне на финансова корекция, а по прекратяване на административен договор.

Видно от изложеното доводите на касатора за неправилна преценка от съда на допуснати от органа нарушения на административнопроизводствените правила са неоснователни.

б) По доводите за неправилно определен от съда характер на производството:

Касаторът твърди, че първоинстанционният съд "неправилно е определил, че производството е по чл. 73, ал. 4 ЗУСЕСИФ".

Вярно е, че мотивите на обжалваното съдебно решение започват с израза, че производството е по реда на чл. 73, ал. 4 ЗУСЕСИФ, но сам по себе си този факт не води до извод за неяснота от страна на съда какъв е предметът на оспорения акт. Видно от мотивите на обжалваното съдебно решение съдът точно, ясно и недвусмислено е посочил правното основание на акта и е направил преценката за неговата законосъобразност именно изхождайки от соченото в акта правно основание и от фактите по делото – стр. 5 и 6. От мотивите на съдебното решение е видно, че за съда е било безспорно, че става въпрос за акт, издаден на основание чл. 39, ал. 5 ЗУСЕСИФ, с който се прекратява административен договор за предоставяне на безвъзмездна помощ, а не става въпрос за акт за определяне на финансова корекция. Допусната фактическа грешка в първото изречение на мотивите на съда не обосновава довода на касатора за неправилно определяне от съда на характера на производството.

Впрочем, именно касаторът е този, който твърди, че единственият начин да се предотвратят или отстранят тежки последици за обществения интерес при сключен договор за безвъзмездна помощ е определянето на финансова корекция като в оспорения акт "умишлено не е посочена коя хипотеза на чл. 70 ЗУСЕСИФ е нарушена, като впоследствие първоинстанционният съд пропуска да установи този факт и само констатира, че Решение № РД-05-32 от 7.03.2018 г. е наложена финансова корекция". Вероятно касаторът има предвид някакво друго съдебно решение, тъй като в обжалваното съдът не е приемал, че с оспореното решение е определена финансова корекция, но негова е защитната теза, че органът следва да издаде акт за определяне на финансова корекция, а не да прекратява договора.

Що се отнася до довода на касатора, че съдът не е отговорил на въпроса му: "Какво производство е обективирано в Решение № РД-05-32"?, следва да се посочи, първо, че производството не се обективира в решението, а производството се провежда, за да се издаде съответното решение. И второ, фактическите и правни основания на акта ще предопределят и провеждането на съответното производство. Доводите на касатора, че органът следвало да проведе производство по реда на чл. 73, ал. 2 ЗУСЕСИФ, което съдът не отчел, са неоснователни, тъй като видно от съдържанието на оспорения акт той се основава не на чл. 70, ал. 1 ЗУСЕСИФ, а на чл. 39, ал. 5 ЗУСЕСИФ.

Видно от изложеното съдът правилно е определил както характера на съдебното производство – такова по реда на чл. 145 и сл. АПК, така и предмета на оспорения акт – прекратяване на договор за предоставяне на безвъзмездна помощ, а не определяне на финансова корекция.

в) По доводите за неправилно приложение на материалния закон:

От касационната жалба могат да се изведат следните доводи за неправилно приложение на материалния закон: съдът неправилно е ценил факта на прехвърляне на всички дружествени дялове от капитала на "Колор БГ" ООД, собственост на касатора, на трето лице; неправилно е ценил факта, че към датата на издаване на оспореното решение е налице съществено изменение на фактическата обстановка; неправилно е приел наличие на доминиращо влияние на касатора в "Колор БГ" ООД. В представената по делото писмена защита касаторът излага подробно разбирането си за основния въпрос по делото, но следва да се посочи, че писмената защита не е касационна жалба, а само допълнение към пледоарията на страната в хода на устните състезания.

Първоинстанционният съд е приел за законосъобразен извода на органа за наличие на свързаност между касатора и "Колор БГ" ООД, поради което и е надвишен максимално допустимият праг на помощта de minimis към датата на сключване на договора между органа и касатора.

Какво показват фактите по делото?

Приложимостта на Регламент № 1407/2013 към процесния договор е безспорно както с оглед на изрично посоченото в Насоките за кандидатстване, така и с оглед на посоченото в член 2, точка 13, член 19, параграф 1 и Приложение ХІ, част ІІ, т. "Държавни помощи" от Регламент (ЕС) № 1303/2013 на Европейския парламенти на Съвета от 17.12.2013 г. за определяне на общоприложими разпоредби на Европейския фонд за регионално развитие, Европейския социален фонд, Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони и Европейския фонд за морско дело и рибарство и за определяне на общи разпоредби за Европейския фонд за регионално развитие, Европейския социален фонд, Кохезионния фонд и Европейския фонд за морско дело и рибарство, и за отмяна на Регламент (ЕО) № 1983/2006 на Съвета (Регламент № 303/2013).

Член 2, параграф 2 от Регламент № 1407/2013 дефинира за целите на регламента съдържанието на понятието "едно и също предприятие". Съгласно разпоредбата "едно и също предприятие" означава всички предприятия, които поддържат помежду си поне един вид от посочените взаимоотношения, в т. ч. когато са осъществени посредством едно или няколко други предприятия. По делото не е спорно, че касаторът и "Колор БГ" ООД са предприятия по смисъла на регламента, с оглед на даденото в съображение 4 определение, както и че извършваната от тях дейност е икономическа. Органът приема, че между тези две предприятия е налице връзка от вида, визиран в буква г) – когато дадено предприятие, което е съдружник в друго предприятие, контролира самостоятелно, по силата на споразумение с останалите съдружници в това предприятие, мнозинството от гласовете на съдружниците в това предприятие.

Видно от данните по делото съдружник в "Колор БГ" ООД към датата на подаване на проектното предложение от касатора и към датата на сключване на договора му с Управляващия орган – 10.09.2015 г. и 7.10.2016 г., са "Бедрум" ЕООД с 3 525 дяла, "Зенит Комерс" ЕООД с 1 058 дяла, "Клио Холидейс" АД с 1 057 дяла и "Акаунт фактор" ООД с 1 410 дяла. Съгласно чл. 25, ал. 1 и 2 от дружествения договор, валиден към датата на подаване на проектното предложение от касатора и към датата на сключване на административния договор с Управляващия орган, решенията в дружеството се вземат с единодушие – по въпросите, визирани в чл. 24, (2), т. 1, 2, 3 и 10, и с мнозинство от най-малко три четвърти от капитала (не по-малко от 75 % от общия дружествен капитал в дружеството) по останалите въпроси.

Следователно, както обосновано приема и органът в мотивите на акта си, с оглед на притежаваните от касатора дялове в "Колор БГ" ООД няма възможност каквото и да е решение това дружество да вземе без участието на касатора – "Бедрум" ЕООД. С оглед на това е налице визираният в буква г) на член 2, параграф 2 от Регламент № 1407/2013 вид взаимоотношение между касатора и "Колор БГ" ООД – дадено предприятие ("Бедрум" ЕООД), което е съдружник в друго предприятие (в "Колор БГ" ООД), по силата на споразумение с останалите съдружници (чл. 25 от дружествения договор) контролира самостоятелно мнозинството от гласовете на съдружниците в това предприятие (50 % от необходимите минимум 75 %)

Изложеното прави доказан факта на осъществено взаимоотношение предмет на регулацията от член 2, параграф 2, буква г) от Регламент № 1407/2013, което значи, че за целите на помощта de minimis касаторът ("Бедрум" ЕООД) и "Колор БГ" ООД са едно и също предприятие. Вярно е, както твърди касаторът в писмената си защита, че разпоредбата на член 2, параграф 2 от Регламент № 1407/2013 е фикционна и с оглед на нейния характер, а и на изрично посоченото в съображение 4 от регламента – че "съдържа изчерпателен списък с ясни критерии за определяне на случаите, в които две или повече предприятия в една и съща държава членка трябва да се разглеждат като едно и също предприятие", тя не може да бъде тълкувана разширително, а само stricto senso. Но в случая органът и първоинстанционният съд не са тълкували разпоредбата разширително, а с оглед на точния й смисъл.

Що се отнася до изложеното от касатора в писмената защита относно разликата между критериите за определяне на "свързани предприятия" в определението за малки и средни предприятия в Препоръка 2003/361/ЕО на Комисията от 6 май 2003 година относно определението за микро-, малки и средни предприятия (Препоръка 2003/361) и в Приложение І към Регламент (ЕО) № 800/2008 на Комисията от 6 август 2008 година относно декларирането на някои категории помощи за съвместими с общия пазар в приложение на членове 87 и 88 от Договора (заменен понастоящем с Регламент (ЕС) № 651/2014 на Комисията от 17 юни 2014 година за обявяване на някои категории помощи за съвместими с вътрешния пазар в приложение на членове 107 и 108 от Договора) и тези за "едно и също предприятие" по смисъла на Регламент № 1407/2013 следва да се посочи, че изложеното безспорно е правилно, но неотносимо към предмета на спора, тъй като органът не е приложил изключения от Регламент № 1407/2013 критерий за определяне на "едно и също предприятие" от определението, дадено в Препоръка 2003/361 и Приложение І към Регламент № 651/2014 г.

Посоченото от органа в мотивите на акта му, че лицето В. Борисов е управител на касатора и на "Колор БГ" ООД не е изведено от органа като тип взаимоотношение, което да е основание за дефиниране на двете предприятия като "едно и също предприятия", за да се твърди, че органът неправилно се е позовал на тип взаимоотношение, което е посочено в Препоръка 2003/361 и Приложение I към Регламент 651/2014, но не е включено в определението за "едно и също предприятие" по смисъла на Регламент № 1407/2013. Определянето на двете предприятия като "едно и също предприятие" е направено на основата на установения тип взаимоотношение по смисъла на член 2, параграф 2, буква г) от Регламент № 1407/2014.

Неоснователни са доводите на касатора за неправилност на обжалваното съдебно решение поради неотчитане от съда на факта, че към датата на издаване на оспорения административен акт касаторът не притежава дялове в "Колор БГ" ООД. Релевантната за преценка на наличието или липсата на изискванията на Регламент № 1407/2013 дата не е датата на издаване на акта, а датата на сключване на договора за безвъзмездна финансова помощ, защото още към този момент е било налице нарушението на Регламент № 1407/2013. Разбираемо е защо касаторът твърди, че релевантна е датата на издаване на оспорения акт – защото по този начин цели да добави мотиви към тезата си за необходимостта от изпълнение на сключения договор, а не за възможността от неговото едностранно прекратяване от органа, но тази теза не намира опора в нормативната регулация. Съгласно чл. 38 ЗУСЕСИФ органът трябва да откаже сключване на административен договор за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ, когато към момента по чл. 37, ал. 3 ЗУСЕСИФ за проектното предложение е налице недопустимост на държавната помощ или чрез отпусканата помощ се надхвърля прага на допустимата държавна помощ или установените в акт на Европейския съюз прагове за минимална помощ – чл. 38, т. 5 ЗУСЕСИФ. С оглед на това факта, че към датата на издаване на оспорения акт касаторът не притежава дялове в "Колор БГ" ООД е ирелевантен. Релевантен е фактът, че към датата на подписване на договора той е притежавал дялове от "Колор БГ" ООД и то по такъв начин, който осъществява взаимоотношението по член 2, параграф 2, буква г) от Регламент № 1407/2013.

Фактът, че органът на 7.10.2016 г. е подписал договора, а на 13.10.2016 г. е установил пречката за неговото подписване не значи, че за него не е налице хипотезата на чл. 39, ал. 5 ЗУСЕСИФ. Вярно е, че към 17.06.2016 г. органът е имал информация за свързаността на "Колор БГ" ООД с касатора и че към 30.06.2016 г. е имал информация за свързаността на касатора с "Колор БГ" ООД, но това не значи, че към всяка от тези дати е имал информация и за превишаване на праговете на помощта de minimis по отношение на касатора. Към датата на подаване на проектните предложения, като правилно приема и първоинстанционният съд, двете дружества не са имали безвъзмездно финансиране и с оглед на това са декларирали верния факт, че никое от тях не е било получило (все още) помощ, която да надвишава равностойността на 200 000 евро. Но към датата на сключване на договора на касатора – "Бедрум" ЕООД (7.10.2016 г.), вече е бил налице сключен договор за предоставяне на безвъзмездна помощ на свързаното с него лице – "Колор БГ" ООД, на стойност 245 912, 40 лв. Това автоматично значи, че с подписването на договора с касатора за него получената държавна помощ ще бъде равна на 482 983, 64 лв. (245 912, 40 лв. проектното предложение на "Колор БГ" ООД + 237 071, 24 лв. проектното предложение на касатора), което прави надхвърляне на допустимата помощ с 91 817, 64 лв. (200 000 евро = 391 166 лв. или 482 983, 64 лв. – 391 166 = 91 817, 64 лв.).

Оспореният акт е издаден на основание чл. 39, ал. 5 ЗУСЕСИФ. Разпоредбата оправомощава ръководителя на управляващия орган да прекрати едностранно административен договор за предоставяне на безвъзмездна помощ при наличието на специална цел – да предотврати или да отстрани тежки последици за обществения интерес. Предоставянето на безвъзмездна финансова помощ в нарушение на Регламент № 1407/2013, т. е. предоставянето на помощ, която през даден период от време надвишава определения минимален размер, само по себе си е нарушение на разпоредба на правото на Съюза, която се съдържа в регламент, т. е. с оглед на член 288, параграф 2 ДФЕС в акт, който е пряко приложим в държавите членки. Това безспорно е нарушение с тежки последици за обществения интерес, тъй като пряко рефлектира върху основни ценности на Съюза – силно конкурентна социална пазарна икономика, член 3, параграф 3, алинея 1 от Договора за Европейския съюз (ДЕС). Тази помощ има потенциала да отговаря на критериите по член 107 от Договора за функциониране на Европейския съюз (ДФЕС), което значи, че предоставянето й би могло да представлява нарушение на разпоредба на първичното право на Съюза и то не на каква да е, а на тази, която брани свободата на конкуренцията, ограничавайки държавната помощ за икономическите субекти. Следователно, нарушението на правилата за помощта или казано по друг начин нарушението на изискванията на Регламент № 1407/2013 по своя характер отговаря на законовото изискване за тежки последици за обществения интерес, защото "нарушава или застрашава да наруши конкуренцията чрез поставяне в по-благоприятно положение на определени предприятия" – член 107, параграф 1 ДФЕС.

Налице е и другото сочено от органа основание за прекратяване на договора – чл. 3.56.2., буква г) от договора за безвъзмездна помощ. Съгласно разпоредбата Управляващият орган има право да прекрати договора ако се установи, че бенефициерът е декларирал неверни данни с цел да получи помощта. Към датата на сключване на договора – 7.10.2016 г., касаторът е бил наясно, че предприятието, с което представлява "едно и също предприятие" е получило безвъзмездна помощ и сбора от помощите на двете дружества ще надхвърли прага на помощта de minimis. Вярно е, че към датата на подаване на актуалната декларация за минимални и държавни помощи – 19.05.2016 г., не е имало подписан договор за безвъзмездна помощ с "Колор БГ" ООД, но касаторът е знаел много добре, че и двете дружества са с одобрени проектни предложения, тъй като решението на органа е от 9.05.2016 г. Наред с това към датата на сключване на неговия договор за безвъзмездна помощ – 7.10.2016 г., вече е бил налице и договор за безвъзмездна помощ за "Колор БГ" ООД, при това и двата договора са подписани от едно и също физическо лице в качеството му на управител на двете дружества. С оглед на това налице са елементите на фактическия състав на чл. 3.56.2., буква г) от договора за предоставяне на безвъзмездна помощ.

Що се отнася до довода на касатора, че съдът не се е произнесъл по довода му за прекратяване на договора за безвъзмездна помощ с "Колор БГ", а не с него, следва да се посочи, че първо, съдът е обсъдил този въпрос и е изложил мотиви защо счита, че на прекратяване подлежи именно договорът с касатора. И второ, очевидно е от установеното по делото, че към датата на подписване на договора между органа и "Колор БГ" ООД – 30.06.2016 г., предприятията, които са "едно и също предприятие" за целите на Регламент № 1407/2013, не са получили безвъзмездна помощ, която да надхвърля допустимия размер. Едва към датата на подписване на договора с касатора – 7.10.2016 г., вече е налице предоставяне на безвъзмездна помощ в размер, който при отчитане на факта "едно и също предприятие" надвишава допустимия. Следва да се посочи, че към датата на подписване на договора с "Колор БГ" ООД – 30.06.2016 г., управител на дружеството е лицето, което е управител и на касатора, в т. ч. и към датата на подписване на неговия договор – 7.10.2016 г. Следователно, физическото лице, което представлява двете дружества и е подписало двата договора е било напълно наясно, че сумата от двата договора надвишава допустимото финансиране с оглед на изискванията на Регламент № 1407/2013. Въпрос на преценка на фактите и на интереса на предприятията е определянето на размера, който желаят да бъде финансиран от Европейските структурни и инвестиционни фондове, но въпрос на законосъобразност е предоставянето на тази помощ да бъде в съответствие с изискванията на закона.

Видно от изложеното доводите на касатора за нищожност, недопустимост и неправилност на обжалваното съдебно решение са неоснователни. Обжалваното съдебно решение е валидно и допустимо. То е и правилно. Съдът правилно е установил релевантните за предмета на делото факти, въз основа на тях е формулирал обосновани фактически изводи, правилно е тълкувал и приложил материалния закон, поради което решението следва да бъде оставено в сила.

С оглед на изхода от спора, направено от ответника искане и на основание чл. 143, ал. 4 АПК и Тълкувателно решение № 3 от 13.05.2010 г. на Върховния административен съд по тълкувателно дело № 5/2009 г. съдът следва да осъди касатора да заплати на Министерството на труда и социалната политика – юридическото лице, в чиято структура се намира органът – ответник, направените по делото разноски. Същите, видно от доказателствата по делото са за възнаграждение за представителство от юрисконсулт. Размерът на същото съдът определя на 300, 00 лв. на основание чл. 78, ал. 8 от Гражданския процесуален кодекс във вр. с чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащането на безвъзмездната помощ.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд