Решение № 5484 от 28.04.2010 г. на ВАС по адм. д. № 14788/2009 г.

Решение № 5484 от 28.04.2010 г. на ВАС по адм. д. № 14788/2009 г., I о., докладчик съдията Анна Димитрова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от "Балкан Грейн" ЕООД, гр. София, срещу решение от 24.07.2009 г. по адм. дело № 3178/2005 г. на Софийски градски съд, административно отделение, III "з" състав, с което е отхвърлена жалбата му срещу данъчен ревизионен акт /ДРА/ № 222/30.03.2005 г. на данъчен орган на ТДД - гр. София, потвърден с решение № 1903/20.07.2005 г. на Регионален данъчен директор - София. Касаторът поддържа в касационната жалба и в съдебно заседание чрез процесуален представител, че обжалваното решение е неправилно - материалноправно незаконосъобразно, иска отмяната му, отмяна на ДРА и присъждане на разноски по делото. Ответникът по касационна жалба - директорът на дирекция "ОУИ", гр. София, при ЦУ на НАП, чрез процесуален представител иска оставяне на решението в сила и присъждане на разноски. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, първо "а" отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и наведените в нея отменителни касационни основания, съгласно чл. 209 от АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна. За да постанови обжалваното решение, СГС е приел, че с ДРА законосъобразно е отказано право на приспадане на данъчен кредит на жалбоподателя за данъчен период м. 11.2004 г. по фактура от 29.11.2004 г. в размер на 60 000 лв., издадена от "Кария груп" ООД с предмет "частично плащане за зърнобаза в с. Раковски по предварителен договор". Към м. 11.2004 г. не е било налице данъчно събитие по смисъла на чл. 25, ал. 1, т. 2 ЗДДС и фактурата е издадена неправомерно, тъй като плащането е извършено на 10.12.2009 г. Решението е правилно. През данъчния период м. 11.2004 г., в който жалбоподателят е декларирал в справката - декларация по ЗДДС (отм.) и ДДС по спорната фактура, за него не е било възникнало право на приспадане на данъчен кредит по нея по смисъла на чл. 64 ЗДДС (отм.). Липсва доставка на стока, по която жалбоподателят да е получател - към този месец не са били прехвърлени вещни права върху зърнобазата, нито пък е било налице авансово плащане по чл. 25, ал. 1, т. 2 ЗДДС (отм.), предхождащо прехвърлянето на вещни права. Твърдяното предаване на владението на недвижимия имот не е данъчно събитие, тъй като е възможно определянето на датата на данъчното събитие чрез датата на авансово плащане - чл. 25, ал. 2 ЗДДС (отм.). Срокът по чл. 67 ЗДДС (отм.) е за упражняване на вече възникнало право на приспадане на данъчен кредит, а не за възникването на право на приспадане на данъчен кредит, след като е било упражнено. В случая не е налице неправомерно поведение на доставчика, а неправомерно поведение на получателя - същият е претендирал да приспадне данъчен кредит, без да да е заплатил авансово стоката през спорния данъчен период. Решението като правилно следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на делото няма възможност за присъждане на претендираните от касатора разноски. На дирекция "ОУИ", гр. София, следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция в размер на 2000 лв. - размера на адвокатския хонорар по делото, на основание чл. 130, ал. 4 ДПК (отм.), платими от касатора. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК Върховният административен съд, първо "а" отделение,