Решение № 5529 от 5.05.2021 г. на ВАС по адм. д. № 415/2021 г.

Решение № 5529 от 5.05.2021 г. на ВАС по адм. д. № 415/2021 г., VII о., докладчик съдията Калина Арнаудова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на изпълнителния директор на Изпълнителната агенция по рибарство и аквакултури срещу Решение № 213 от 9.11.2020 г. на Административен съд (АС) - Ловеч по адм. дело № 401/2020 г. С обжалваното решение съдът е отменил Решение № РД-326 от 19.08.2020 г. на изпълнителния директор на Изпълнителната агенция по рибарство и аквакултури (ИАРА), с което на "П. сие" ЕООД, на основание чл. 70, ал. 1, т. 7 и 10 от Закона за управление средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове (ЗУСЕСИФ), е определена финансова корекция в размер на 5 614, 36 лв. Касационният жалбоподател – изпълнителният директор на ИАРА, счита решението за неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост – отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Излага фактите по делото. Счита за правилна констатацията на съда, че заявените от "П. сие" ЕООД причини за неизпълнение на производствената програма се явяват неоснователни и недоказани. От изводите на съда се налага разбирането, че има безспорно констатирано и подлежащо на санкция нарушение. Дори и да има неяснота относно мотивирането в заключителната част на решението за финансова корекция това е отстранима грешка и не води до незаконосъобразност на решението в цялост. Съдът е счел, че основанието не е по чл. 70, ал. 1, т. 10 от Закона за управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове (ЗУСЕСИФ), а основанието по чл. 70, ал. 1, т. 7 ЗУСЕСИФ е немотивирано. Поради това е следвало да върне преписката за ново произнасяне, като административният орган вземе предвид указанията на съда и посочи в акта правилната, от гледна точка на съда, правна квалификация. С отмяната на акта нарушението остава установено от съда, но несанкционирано. Правилно в акта е определено, че е налице нередност по смисъла на § Параграф единствен, чл. 1 и чл. 2 от Наредбата за определяне на процедурите за администриране на нередности по фондове, инструменти и програми, съфинансирани от Европейския съюз и чл. 3, б. "р" от Регламент (ЕО) № 1198/2006 на Съвета от 27.07.2006 г. за Европейския фонд за рибарство (Регламент (ЕО) № 1198/2006). Установеното 38, 44 % неизпълнение на производствената програма представлява нарушение на чл. 56 от Регламент (ЕО) № 1198/2006, като чл. 70, ал. 1, т. 7 и 10 ЗУСЕСИФ и чл. 40, ал. 1, т. 1 във вр. с чл. 41 от Наредба № 6 от 3.05.2012 г. за условията и реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по мярка 2. 1. ""Производствени инвестиции в аквакултурата" по Приоритетна ос № 2 ""Аквакултура, риболов във вътрешни водоеми, преработка и маркетинг на продукти от риболов и аквакултура" от Оперативната програма за развитие на сектор "Рибарство" на Република България, финансирана от Европейския фонд за рибарство за програмен период 2007 - 2013 г. (Наредба № 6 от 3.05.2012 г.) правят препратка към националното законодателство, но годното основание за определяне на корекцията еси остава регламентът. За констатираното нарушение на бенефициера "П. сие" ЕООД е определена финансова корекция на база чл. 14, ал. 4, т. 1 и чл. 28 във вр. с чл. 11 и чл. 29 от Договора за безвъзмездна финансова помощ (ДБФП), което съдията е квалифицирал като неизпълнение на договор. Прави искане решението да бъде отменено, а спорът да бъде решен по същество. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение. Касаторът се представлява от юрисконсулт К. А.. Ответникът по касационната жалба – "П. сие" ЕООД, счита същата за неоснователна. Сочи, че съдът е приел, че дружеството не е оборило факта, че през 2017 г. са отгледани по-малко риби от заявеното в инвестиционното намерение, но не е посочил, че това обстоятелство представлява нарушение. Вероятността произведения зарибител да е в по-малки количества от посочените в инвестиционното намерение не налага извод, че активът не се използва по предназначение, нито, че е налице нарушение, представляващо нередност. Неоснователно в касационната жалба се твърди, че инвестиционната програма, заложена в заявлението за кандидатстване, представлява неразделна част от ДБФП. По аргумент от чл. 11, ал. 4 във вр. с ал. 2 от ДБФП № 286 от 19.12.2013 г. Управляващият орган не може да определя, налага финансови корекции за действия, извършени след 25.03.2015 г., тъй като тези действия не са свързани с изпълнение на проекта. Прави искане съдът да остави в сила обжалваното решение. Претендира разноски. Ответникът се представлява от адвокат А. А.. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд счита касационната жалба за допустима – подадена е от надлежна страна, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна. За да постанови обжалваното решение първоинстанционният съд е приел от фактическа страна, че на 31.10.2012 г. "П. сие" ЕООД е подало заявление за кандидатстване по мярка 2. 1 "Производствени инвестиции в аквакултурата" с проект ""Съоръжение за развъждане, отглеждане и продажба на зарибител в язовир" "Скокът" в землището на с. Скобелево, община Ловеч, област Ловеч", с приложено инвестиционно намерение. На 19.12.2013 г. между "П. сие" ЕООД и Управляващия орган (УО) на Оперативна програма за развитие на сектор "Рибарство" 2007 – 2013 г. (ОПРСР) е сключен Договор за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ № 286 в размер на 240 871, 36 лв. за проект за проект ""Съоръжение за развъждане, отглеждане и продажба на зарибител в язовир" "Скокът" в землището на с. Скобелево, община Ловеч, област Ловеч", със срок на изпълнение 19.03.2014 г. Съгласно чл. 14, ал. 1 и 4 от ДБФП "П. сие" ЕООД е длъжен да извърши изцяло одобрената инвестиция в срока по договора и в съответствие с таблицата за одобрени инвестиционни разходи, като в срок от 5 години той е длъжен да използва придобитите, въз основа на одобрения придобития проект, активи по предназначение (чл. 14, ал. 4, т. 1). Според чл. 11, ал. 1 и 2 от ДБФП УО упражнява постоянен контрол върху целевото използване на инвестицията за срок от 5 (пет) години, считано от датата на сключване на договора. При осъществяването на контрола ОУО: 1.) извършва проверки на място; 2.) проверява материалните ценности, счетоводната отчетност, документите и техническите носители на информация, както и техническото оборудване за нейното набиране и програмно осигуряване във връзка с одобрената инвестиция; 3.) изисква от бенефициента или от упълномощените от него лица документи, сведения и справки; 4.) изисква необходимата информация по осъществяването на инвестицията. В чл. 11, ал. 4 от ДБФП е регламентирано, че ОУО има право да определи и наложи финансови корекции съгласно Процедура за налагане на финансови корекции по извършени разходи, във връзка с изпълнението на проекти, финансирани по ОПРСР, когато бъдат открити единични или системни нарушения/грешки, установени от УО или Одитния орган при изпълнение на проекти по ОПРСР. Член 19 от ДБФП гласи, че: ""Бенефициентът връща на ДФЗ-РА предоставената му безвъзмездна финансова помощ, ведно със законната лихва, от момента на извършване на нарушението, респективно от момента на неговото установяване, в следните случаи: 1.) бенефициентът не изпълнява задълженията си по раздел IV и раздел VII от настоящия договор". Според чл. 28 от ДБФП "С подписването на договора бенефициентът декларира, че е запознат със съдържанието на договора и всички приложения, изразява съгласие с тях и се задължава да изпълнява всички произтичащи от тях задължения", а съгласно чл. 29 УО отпуска безвъзмездната финансова помощ при условията и сроковете, определени в настоящия договор и приложенията, неразделна част от него и действащите нормативни актове". Към договора са сключени пет анекса на 27.03.2014 г., 10.07.2014 г., 15.07.2014 г., 9.09.2014 г. и 12.02.2015 г. Срокът за реализация на проекта е удължен неколкократно, последно с анекс № 4 до 25.03.2015 г. Инвестицията, обект на ДБФП, е завършена през 2015 г., съгласно заявка за окончателно плащане от 25.03.2015 г. Окончателното плащане е извършено на 19.06.2015 г., като 2017 г. се явява втора производствена година. Съгласно таблица 4, част Б на Инвестиционното намерение през втората производствена година е заложена програма за производство на 61 200 бр. сом и 86 625 бр. есетра. Проверката на предоставените от бенефициера счетоводни документи установява, че през 2017 г. са произведени 1 500 кг сом и 320 кг есетра. В съответствие с технологичния проект за реализация на зарибителния материал с тегло по 20 гр. това съответства на 75 000 бр. сом и 16 000 бр. есетра. На 25.07.2018 г. е подаден сигнал за нередност по проект с наименование "Съоръжение за развъждане, отглеждане и продажба на зарибител в язовир "Скокът" в землището на с. Скобелево, община Ловеч, област Ловеч". На 31.07.2018 г. изпълнителният директор на ИАРА е уведомил "П. сие" ЕООД, че e констатирано неизпълнение на производствената програма, заложена в Таблица 4, част Б от инвестиционното намерение, неразделна част от заявлението за кандидатстване. Посочено е, че неизпълнението е за 2017 г. в размер на 38, 44 % от заложените в инвестиционното намерение по проекта количества, за което се предвижда финансова корекция на стойност 5 614, 36 лв., представляваща 2, 5 % върху изплатената и сертифицирана безвъзмездна финансова помощ. Дадена му възможност в 14-дневен срок от получаването на уведомлението и писмото да предостави допълнителни документи и доказателства. На 28.08.2018 г. от "П. сие" ЕООД е представено възражение, с приложени към него доказателства. На 1.06.2020 г. изпълнителният директор на ИАРА е уведомил "П. сие" ЕООД, че на основание член 3, б. "р" и член 96 от Регламент (ЕО) № 1198/2006, чл. 73, ал. 1 във вр. с чл. 70, ал. 1, т. 7 и 10, чл. 71, ал. 1 и чл. 72, ал. 1 и ал. 3 ЗУСЕСИФ, чл. 46 във вр. с чл. 41 от Наредба № 6 от 3.05.2012 г. и чл. 19, ал. 1, чл. 20, ал. 1 във вр. с чл. 11 от ДБФП № 286 от 19.12.2013 г. е констатирано нарушение и му е определена финансова корекция в размер на 2, 5 % върху изплатената стойността на изплатената и сертифицирана по ДБФП безвъзмездна финансова помощ в размер на 5 614, 36 лв. На дружеството е дадена възможност да представи писмени възражения в 14-дневен срок. Документът е озаглавен "откриване на производство по налагане на финансова корекция". На 06.06.2020 г. от "П. сие" ЕООД е представено възражение. На 19.08.2020 г., с Решение № РД-326, изпълнителният директор на Изпълнителна агенция по рибарство и аквакултури, на основание член 3, б. "р" и член 96 от Регламент (ЕО) № 1198/2006, чл. 73, ал. 1 във вр. с чл. 70, ал. 1, т. 7 и 10, чл. 71, ал. 1 и чл. 72, ал. 1 ЗУСЕСИФ, чл. 6, ал. 4 от Закона за рибарството и аквакултурите (ЗРА), чл. 46 във вр. с чл. 41 от Наредба № 6 от 3.05.2012 г. и чл. 19, ал. 1, чл. 20, ал. 1 във вр. с чл. 11 от ДБФП № 286 от 19.12.2013 г., за нарушение на член 56 от Регламент (ЕО) № 1198/2006, чл. 70, ал. 1, т. 7 и 10, чл. 40, ал. 1, т. 1 във вр. с чл. 41 от Наредба № 6 от 3.05.2012 г. и на чл. 14, ал. 4, т. 1 и чл. 28 във вр. с чл. 11 и чл. 29 от ДБФП № 286 от 19.12.2013 г. "което се изразява в неизползване на придобитите въз основа на одобрения проект активи по предназначение чрез неизпълнение на производствената програма в обема заложен в таблица 4 от инвестиционното намерение, част Б, неразделна част от заявлението за кандидатстване с вх. № ЕФР-11-5/31.10.2012 г., неразделна част от ДБФП № 286 от 19.12.2013 г. ", е определил на "П. сие" ЕООД финансова корекция в съответствие с Методика за определяне на размера на финансови корекции по проекти финансирани от Оперативна програма за развитие на сектор "Рибарство", съфинансирана от Европейския фонд за рибарство за програмен период 2007 – 2013 г. За установеното неизпълнение на производствената програма от 38, 44 % е определена финансова корекция от 2, 5 % върху стойността на изплатената безвъзмездна финансова помощ (224 574, 57 лв.), а именно 5 614, 36 лв. Въз основа на така установените по делото факти първоинстанционният съд е приел, че оспореното решение е издадено от компетентен орган, в исканата от закона форма и при спазване на административнопроизводствените правила, но в нарушение на материалния закон. След анализ на събраните по делото доказателства и заключението на приетата по делото съдебно-счетоводна експертиза, съдът е приел, че от дружеството не е изпълнена производствената програма по договора за 2017 г., тъй като вместо заявеното количество от 147 825 бр. оя рибки са произведени 91 000 бр. оя рибки, от които 75 000 бр. сом и 16 000 бр. есетра. Анализирайки разпоредбите на чл. 41 и чл. 46 от Наредба № 6 от 3.05.2012 г., съдът е посочил, че е регламентирано осъществяването на контрол върху целевото използване на предоставената безвъзмездна финансова помощ за 5-годишен период от сключване на ДБФП. Договорът с "П. сие" ЕООД е сключен през 2013 година, продължен с анекс до 25.03.2015 г. Проверката от органа е започнала през 2018 г. и се отнася за 2017 г., поради което е в рамките на нормативно определения срок. Анализирал е фактическия състав на нередността по смисъла на член 3, б. р) от Регламент (ЕО) № 1198/2006 г., като и на основанията за които е определена финансова корекция по чл. 170, ал. 1, т. 7 и 10 ЗУСЕСИФ - неизпълнение на одобрени индикатори, както и друга нередност, извън посочените в т. 1 - 9, съставляваща нарушение на приложимото право на Европейския съюз и/или българското законодателство, извършено чрез действие или бездействие от страна на бенефициента, което има или би имало за последица нанасянето на вреда на средства от ЕСИФ. Посочил е, че на нормативно ниво липсва хипотеза на нередност по чл. 70, ал. 1, т. 10 ЗУСЕСИФ, като и процесните факти не се субсумират в квалификацията по т. 10. Досежно нередността по чл. 70, ал. 1, т. 7 ЗУСЕСИФ, е констатирал разминаване между съдържанието на нормата в състава на квалификацията и мотивите на органа в обжалвания акт, чрез които обосновава извод за състав на сочената квалификация. Изложил е, че последната се свързва с неизпълнение на одобрени индикатори и мотивите за неизползване на активи по проекта по предназначение в рамките на пет години от датата на решението за финансиране не се явяват обосноваващи я. По отношение на посочената от органа Методика за определяне на размера на финансови корекции по проекти, финансирани от Оперативна програма за развитие на сектор "Рибарство", съфинансирана от Европейския фонд за рибарство за програмен период 2007 – 2013 г., съдът е посочил, че тя е одобрена от изпълнителния директор на ИАРА и публикувана на интернет страницата на Изпълнителната агенция по рибарство и аквакултури. Методиката е обнародвана в ДВ, бр. 38 от 24.04.2020 г., в съответствие с чл. 38 от Закона за нормативните актове. Независимо от това съдът е отчел липсата на делегирана компетентност у изпълнителния директор на ИАРА да одобри сочената методика, за да се приеме позоваването на този акт от органа като нормативно основание за определяне на размера на финансовата корекция. Обосновал е извод за материална незаконосъобразност на акта и в частта относно определения размер финансова корекция. Изводите на съда за липса на нередност са правилни. Оспореното Решение № РД-326, е издадено на основание чл. 73, ал. 1 ЗУСЕСИФ от изпълнителния директор на ИАРА и с него на "П. сие" ЕООД е определена финансова корекция. Съгласно член 70, параграф 1, б. б) от Регламент (ЕО) № 1083/2006, приложим с оглед на член 152, параграф 1 от Регламент № 1303/2013, държавите членки, при спазване на принципа на споделеното управление – член 14, параграф 1 от Регламент (ЕО) № 1083/2006, са отговорни за управлението и контрола на програмите, като предотвратяват, откриват и отстраняват нередности и осигуряват възстановяването на неправомерно изплатени суми – член 70, параграф 1, б. б) от Регламент (ЕО) № 1083/2006. Съгласно член 59, параграф 1 от Регламент (ЕО) № 1083/2006 всяка държава членка определя за всяка оперативна програма орган, който да изпълнява функциите на управляващ орган. Самите функции на управляващия орган са изрично регламентирани в член 60 от Регламент (ЕО) № 1083/2006. Съгласно чл. 6, ал. 1, т. 1 ЗРА от Закона за рибарството и аквакултурите Изпълнителната агенция по рибарство и аквакултури осъществява дейностите по управление на Оперативната програма за развитие на сектор "Рибарство" 2007 – 2013 г. в качеството си на управляващ орган. Съгласно ЗУСЕСИФ ръководител на управляващия орган е ръководителят на администрацията, в чиято структура се намира управляващият орган. С оглед на това и в съответствие с чл. 9, ал. 5 ЗУСЕСИФ изпълнителният директор на ИАРА изпълнява правомощията на ръководител на Управляващия орган на Оперативна програма за развитие на сектор "Рибарство" 2007 – 2013 г. Следователно той се явява компетентният орган, който има правомощието да определя финансови корекции за нередности, осъществени от бенефициери по Оперативна програма за развитие на сектор "Рибарство" 2007 – 2013 г., но следва да издава актове за това в качеството си на ръководител на Управляващия орган. В случая издателят на оспорваното Решение № РД-326 е изпълнителният директор, но никъде в акта не е посочено, че той упражнява правомощията на ръководител на Управляващия орган Оперативната програма за развитие на сектор "Рибарство" 2007 – 2013 г. Правилното наименование на органа – издател на акта, е не само формално изискване към неговото съдържание съгласно чл. 59, ал. 2, т. 1 АПК, но има отношение и към информираността на адресата на акта за възможността за неговото оспорване. Когато изпълнителният директор на ИАРА издава акт по чл. 73, ал. 1 ЗУСЕСИФ той не действа в качеството си на изпълнителен директор, защото изпълнителният директор няма такива правомощия, а на ръководител на управляващия орган. Посочването на качеството, в което съответният правен субект упражнява властническо правомощие, е въпрос на разбирането му за начина на изпълнение на задълженията му, но и въпрос на спазване на изискванията на закона. Съгласно чл. 153, ал. 1 АПК страни в съдебното административно производство са оспорващият и органът, издал оспорения акт. Съгласно чл. 154, ал. 1 АПК съдът конституира страните по делото служебно. Този законодателен подход е с цел да се гарантира ефективността на съдебната защита срещу властническия административен акт, който засяга права и законни интереси на лицата. Но за да гарантира правилното изпълнение на задължението на съда по чл. 154, ал. 1 АПК законодателят е поставил като първи задължителен реквизит на всеки индивидуален административен акт наименованието на органа, който го е издал и като последен задължителен реквизит – подпис на лицето, издало акта, с означение на длъжността му – чл. 59, ал. 2, т. 1 и 8 АПК. Когато едно лице изпълнява правомощия на различни органи, както в случая – на изпълнителен директор и на ръководител на управляващия орган, това не го освобождава от задължението да спазва изискванията на чл. 59, ал. 2, т. 1 и 8 АПК. Вярно е, че точка 8 на чл. 59, ал. 2 АПК изисква вписване на длъжността, но релевантното съдържание на понятието "длъжност", в контекста на реквизитите на индивидуалния административен акт, е не длъжността като нормативно определена позиция, която се заема въз основа на служебно или трудово правоотношение по смисъла на чл. 2, ал. 1 от Наредбата за прилагане на Класификатора на длъжностите в администрацията, а като наименование на органа, на когото законодателят е възложил упражняването на съответното властническо правомощие. В случая ръководителят на Управляващия орган на Оперативната програма за развитие на сектор "Рибарство" 2007 – 2013 г. не е спазил изискванията на чл. 59, ал. 2, т. 1 и 8 АПК и не се е идентифицирал като издател на оспорения акт, а е посочил като издател на акта изпълнителния директор на ИАРА, като в качеството си на такъв няма правомощие за издаване на оспорения акт. Изложената непрецизност в реквизитите по чл. 59, ал. 2, т. 1 и 8 АПК на оспореното Решение № РД-326 не води до нищожност на акта, но е еманация на разбирането на ръководителя на Управляващия орган за изпълнение на задълженията му по издаване на акта. Съгласно чл. 73, ал. 1 ЗУСЕСИФ финансовата корекция се определя по основание и по размер. Основанието на финансовата корекция е нередността, а с оглед на разпоредбата на член 2, б. р) от Регламент (ЕО) № 1198/2006 нередността е всяко нарушение на законодателството на Съюза, произтичащо от действие или бездействие на икономически оператор, което има или би имало ефекта на щета върху общия бюджет на Съюза. Националният законодател е дефинирал лимитативно основанията за определяне на финансова корекция в чл. 70, ал. 1 ЗУСЕСИФ. Органът е приел, че две от визираните в чл. 70, ал. 1 ЗУСЕСИФ основания в случая са налице. По основанието по чл. 70, ал. 1, т. 7 ЗУСЕСИФ: Органът и първоинстанционният съд приемат, че в случая е налице хипотезата на точка 7 – неизпълнение на одобрените индикатори: Законодателят не е дал легална дефиниция на понятието "индикатори", в т. ч. и в приложимата Наредба № 6 от 3.05.2012 г. Поради това и в съответствие с разпоредбите на чл. 36, ал. 1 и чл. 37, ал. 1 и 2 от Указ № 883 от 24.04.1974 г. за прилагане на Закона за нормативните актове (Указ № 883) съдът приема, че съдържанието на понятието "индикатор" е това на общоупотребимия български език. Съгласно Български тълковен речник, София, Наука и изкуство, 2008, с. 326 "индикатор" е измервателен уред, устройство или някакво вещество, които установяват, определят, измерват, показват наличието и количеството, интензивността на нещо. В контекста на предмета на делото това значи, че индикаторът е нещо, което или чрез което се измерва осъществяването на одобрения проект. Видно от доказателствата по делото, както приема и първоинстанционният съд, процесният проект е одобрен при точно определени параметри – инвестиционно намерение, включващо, съгласно чл. 14, ал. 1 от Наредба № 6 от 3.05.2012 г., посочените, съгласно Приложение № 1 части. То включва структура, стойност, източници на финансиране, място на извършване на инвестицията, анализ на приходите и разходите от реализацията на продукцията след реализация на инвестиционния проект. Тези компоненти на инвестиционното намерение, които са същността на процесния проект, са мотивирали органа да одобри предоставянето на безвъзмездната помощ в процесния размер, защото чрез тях той е бил убеден, че процесният проект не само ще създаде сочената материална база, но и ще има принос за постигане на целите на оперативната програма и в частност на процесната процедура в рамките на ос 2, тъй като е с доказана икономическа жизнеспособност по смисъла на § 1, т. 20 от Наредба № 6 от 3.05.2012 г. Одобреният проект, в т. ч. и инвестиционното намерение в неговите две части, е не само част, той е предмет на договора за безвъзмездна помощ. С оглед на това неоснователни са доводите на дружеството, че инвестиционното намерение не е предмет на договора. Ако производствената програма не обвързва бенефициера не е ясно за какво изобщо органът е одобрил проекта и е разрешил направената инвестиция. Именно производствената програма е това, което при кандидатстване за одобрение мотивира органа да финансира проекта и точно тя е тази, която доказва ефекта от инвестицията. Поради това сключеният договор обвързва бенефициера с изпълнението на производствената програма и е логично органът да има правен инструментариум за въздействие при нейното неизпълнение. Задължението за изпълнение на производствената програма е пряко следствие на изпълнението на предмета на ДБФП. С изтичането на срока за изпълнение инвестиционната програма не свършват задълженията на бенефициера по договора, защото той има задължение да докаже, чрез изпълнение на производствената програма, ефективността на инвестицията. Горното обаче не значи автоматично, че всеки един елемент на одобрения проект е и индикатор по смисъла на чл. 70, ал. 1, т. 7 ЗУСЕСИФ. Тъй като органът не е нарекъл предварително и изрично, кои от елементите на одобрения проект ще бъдат и индикатори за неговото изпълнение е необходимо съдът да прецени дали приетото от органа в оспорения акт е действително индикатор за изпълнението на проекта. Видно от оспорения акт органът приема, че индикатор е използването на придобитите въз основа на одобрения проект активи по предназначение. Само по себе си използването или неизползването на придобитите активи не може да бъде индикатор, тъй като в самия одобрен проект не са заложени показатели, въз основа на които да се отчита степента или самото използване на активите. Наред с това по делото органът не е представил никакви доказателства, които да доказват някакво неизползване на придобитите активи, още по-малко такова, което не съответства на установено в договора и релевантните документи използване. Напротив. От доказателствата по делото е видно, че активите са използвани по предназначение, тъй като чрез тях е произведена определено количество продукция, предмет на процесния проект. Вярно е, че съгласно чл. 14, ал. 4, т. 1 от договора, съответно чл. 40, ал. 1, т. 1 от Наредба № 6 от 3.05.2012 г., бенефициерът има задължението в срок от пет години да използва придобитите активи по предназначение, както и че съгласно чл. 19, ал. 1 от договора бенефициерът е длъжен да върне предоставената му безвъзмездна помощ, ако не изпълнява задълженията си по раздел VI и раздел VII договора. Но това не значи осъществяване на състава на чл. 70, ал. 1, т. 7 ЗУСЕСИФ, тъй като неизползването на придобитите активи по предназначение само по себе си не може да бъде индикатор при положение, че не установява, не определя, не измерва и не показва каквито и да било данни, въз основа на които да може да се направи извод за постигане или не на заложен показател. Неизползването на придобитите активи по предназначение може да бъде основание само по себе си за връщане на предоставената безвъзмездна помощ, но това не е индикатор по смисъла на чл. 70, ал. 1, т. 7 ЗУСЕСИФ. Още по-малко индикатор може да бъде неизползването на придобитите активи по предназначение чрез неизпълнение на производствената програма в заложения обем. Целта на индикатора е да покаже, да установи наличие на нещо – в случая постигнати ли са заложените от бенефициера цели на проекта, а не да установява резултат – използване/неизползване на активите поради определена причина. Още повече, че такова специфично обвързване – неизползване на активите поради неизпълнение на производствената програма вместо непостигане на заложената програма поради неизползване на придобитите активи, ако е необходимо да се установи причината, обръща логиката на производствения процес наопаки – активът се използва, за да се произведе продукт, а не продуктът не се произвежда, за да не се използва активът и то при положение, че целта на проекта е да се произвежда продукт. Видно от изложеното приетото от органа и от първоинстанционния съд фактическо основание за осъществяване на нередността по чл. 70, ал. 1, т. 7 ЗУСЕСИФ не съответства на фактическия състав на тази нередност, която изисква да се установи неизпълнение на заложен в одобрения проект, и съответно в сключения договор, показател (индикатор) за постигане на декларираната ефективността (цел) на проектната дейност. Това прави неправилен извода на органа за осъществена от бенефициера нередност по чл. 70, ал. 1, т. 7 ЗУСЕСИФ, както е приел и първоинстанционният съд. По основанието по чл. 70, ал. 1, т. 10 ЗУСЕСИФ: Визираната в точка 10 нередност, за която е допустимо да се определи финансова корекция, е друга нередност, която съставлява нарушение на правото на Съюза или на българското право, извършено чрез действие или бездействие от бенефициера, което има или би имало за последица нанасянето на вреда на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове. Така формулирана нередността е всъщност единствено дефиницията за нередност. Без тази разпоредба да е обвързана с точно установено нарушение на правото на Съюза или на националното право разпоредбата е неприложима, защото в този си вид тя би позволила на органа да субсумира под нейния фактически състав всяко едно деяние, действие или бездействие, което реши, че е нарушение на правото на Съюза или на националното право. Това би било в противоречие с изискванията за предвидимост и правна сигурност. В своята практика Съдът на Европейския съюз изрично сочи изискването "правната уредба да бъде ясна и точна, така че правните субекти да могат да се запознаят по недвусмислен начин със своите права и задължения и да действат съобразно с тях" – решение от 3 юни 2008, Intertanko, С-308/06, EU: C: 2008: 312, точка 69. Както и че това изискване "се налага с особена строгост, когато се касае за акт, който може да съдържа финансови последици, за да се даде възможност на заинтересованите лица да се запознаят с точност с обхвата на задълженията, наложени им от него" - решение от 22 януари 1994 г., Opel Austria v Council, Т-115/94, EU: T: 1997: 3, точка 124 и цитираната там практика, приложима mutatis mutandis. С оглед на горното дотогава, до когато законодателят не е обвързал нередността по точка 10 с конкретно нарушение то не би могло да бъде годно правно основание за определяне на финансова корекция. Ръководителят на Управляващия орган при издаване на акт с правна квалификация чл. 73, ал. 1 ЗУСЕСИФ е длъжен да квалифицира нередността като такава по някоя от точките на чл. 70, ал. 1 ЗУСЕСИФ и да изложи съображения за квалифицирането на нередността по посочената точка. Едновременното позоваване в титулната част на акта на няколко нередности за едно нарушение при липса на връзка с обстоятелствената част на акта, както е в настоящия случай, е незаконосъобразно. Един и същ факт – защото органът твърди само едно фактическо основание за определяне на финансовата корекция – "неизползване на придобитите въз основа на одобрения проект активи по предназначение чрез неизпълнение на производствената програма в обема заложен в таблица 4 от инвестиционното намерение, част Б", не би могъл да бъде субсумиран към фактическия състав на две нередности по смисъла на чл. 70, ал. 1 ЗУСЕСИФ. Целта на законодателя не е да подведе едни и същи факти към няколко правни основания, а да създаде различни правни основания с различни фактически състави. Издателят на акта е задължен не само да установи и изложи фактите във връзка с твърдяното нарушение, но и да даде вярна правна квалификация като обоснове от фактическа и правна страна състав на конкретна нередност, представляващ основание за определяне на финансова корекция. Това задължение в случая не е изпълнено, като сочената в титулната част на решението правна квалификация по две нередности във връзка с установените противоречиви и несъответстващи мотиви сочи на материална незаконосъобразност на акта, както правилно е приел и първоинстанционният съд. По размера на финансовата корекция: Липсата на нарушение на правото на Съюза и на свързаното с него национално право прави определената финансова корекция лишена от основание и следователно – незаконосъобразна. Размер може да се определи само при наличие на законосъобразно основание по смисъла на чл. 70, ал. 1 ЗУСЕСИФ. С оглед на това без правно значение за изхода от спора, само за пълнота на изложението следва да се посочи, че са неправилни изводите на първоинстанционния съд за липса на делегирана компетентност на изпълнителния директор на ИАРА да одобри сочената в акта методика, за да се приеме позоваването на този акт като нормативно основание за определяне на размера на финансовата корекция. Методиката за определяне на размера на финансови корекции по проекти, финансирани от Оперативната програма за развитие на сектор "Рибарство", съфинансирана от Европейския фонд за рибарство за програмен период 2007 – 2013 г. е утвърдена със Заповед № РД-01-142 от 31.03.2020 г. на изпълнителния директор на ИАРА и е обнародвана в ДВ. бр. 38 от 24.04.2020 г. Утвърждаването на методиката и обнародването й в ДВ е в резултат на оправомощаването на изпълнителния директор на ИАРА в чл. 6, ал. 6 ЗРА (обн. ДВ, бр. 98 от 2019 г., в сила от 13.12.2019 г.), да одобри със заповед правила за определяне на размера на подлежащата на възстановяване безвъзмездна финансова помощ по ал. 4 и 5, като се отчитат естеството и сериозността на допуснатото нарушение на приложимото право на Европейския съюз, българското законодателство и сключения договор. С оглед на изложеното доводите на касатора за неправилност на обжалваното съдебно решение са неоснователни. Съдът правилно е приел за незаконосъобразен оспорения акт, поради което решението му като правилно следва да бъде оставено в сила. С оглед на изхода от спора, направено от ответника искане и на основание чл. 143, ал. 1 АПК, съдът следва да осъди касатора да заплати на "П. сие" ЕООД направените в касационната инстанция разноски. Същите, видно от доказателствата по делото – договор за правна защита и съдействие от 19.02.2021 са за 300, 00 лв. - адвокатско възнаграждение. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 Върховният административен съд