Решение № 13053 от 4.11.2010 г. на ВАС по адм. д. № 4397/2010 г.

Решение № 13053 от 4.11.2010 г. на ВАС по адм. д. № 4397/2010 г., VI о., докладчик съдията Румяна Папазова Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административно- процесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване (КСО). Образувано по касационна жалба на Директора на Районно управление "Социално осигуряване", гр. Бургас, против решение № 121 от 12.02.2010 г. по адм. дело № 1195/2009 г. на Административен съд - Бургас, с което е отменено издаденото от касатора решение № 76/28.07. 2009 г., както и потвърденото с него разпореждане № 327/16.06.2009 г. на ръководителя на контрола по разходите на ДОО. Посочените пороци въвеждат касационни основания за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК - неправилно прилагане на чл. 46, ал. 1, т. 2 от КСО и необоснованост. Ответницата Анна Пеева Маринчева от гр. Бургас не е взела становище. Представителят на Върховната административна прокуратура е дал заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество, е НЕОСНОВАТЕЛНА. Предмет на оспорване в производството пред Административен съд - Бургас е решение 76 от 28.07.2009 г. на Директора на Районно управление "Социално осигуряване" (РУСО), гр. Бургас и потвърденото с него разпореждане № 327 от 16.06.2009 г., издадено от ръководителя на контрола по разходите на ДОО на основание чл. 110, ал. 3 от КСО, с което Анна Пеева Маринчева от гр. Бургас е задължена на възстанови сума с общ размер 154.40 лв., от които 83.67 лв. представляват неоснователно получено парично обезщетение за временна неработоспособност за периода 31.10.2005 г. - 05.11.2005 г. и 70.73 лв. - лихви. С постановеното решение Административен съд - Бургас е отменил оспорените актове, след като законосъобразно е приел, че не са налице фактическите предпоставки по чл. 46, ал. 1, т. 2 от КСО във вр. с чл. 9, ал. 1 от Инструкция № 1 на НОИ от 10.01.2002 г. за условията и реда за разходване на средствата от бюджета на държавното обществено осигуряване, определени като парични помощи за профилактика и рехабилитация (отм.), обосноваващи основание за недължимост на парично обезщетение за временна неработоспособност за периода 31.10.2005 г. - 05.11.2005 г. Този правилен извод произтича от липсата на данни, че през същия период осигуреното лице е нарушило предписания му домашен режим на лечение съгласно болничен лист № 11980706/31.10.2005 г. Касационните доводи за необоснованост и неправилно прилагане на чл. 46, ал. 1, т. 2 от КСО са неоснователни. Материалноправна норма на чл. 46, ал. 1, т. 2 от КСО лишава от право на парично обезщетение за временна неработоспособност тези осигурени лица, които са нарушили определения от здравните органи режим - само за дните на нарушението. В разглеждания случая не са представени доказателства и не се твърди, че лицето е нарушило предписания му от здравния орган домашен режим на лечение за заболяване "бронхит" през периода 31.10.2005 г. - 05.11.2005 г. Твърдението на осигурителния орган, че през същия период лицето е ползвало правото си на помощ за профилактика и рехабилитация, се основава единствено на издадената фактура № 1000029364/05.11.2005 г., въз основа на която РУСО - Бургас е извършило плащане на Балнеохотел "Свети Мина". Както правилно е приел първоинстанционният съд, фактурираните пълен брой нощувки и хранодни за пребиваването на Анна Маринчева не доказват реалното й присъствие в балнеохотела. Лицето е постъпило в балнеохотела за профилактика и рехабилитация на 21.10.2005 г., но според обяснението му вследствие на водните процедури е развило бронхит, който е наложил прекъсване на балнеолечението и преминаване на домашен режим на лечение. На основание чл. 9, ал. 2 от Инструкция № 1 на НОИ от 10.01.2002 г. (отм.) при прекратяване на профилактиката и рехабилитацията поради поява на заболяване, което не може да се лекува в заведението или при настъпване на други събития с обективен характер, лицето не заплаща за своя сметка направените разходи за медицински процедури, нощувки и хранене. Оспорените административни актове са издадени в нарушение на материалноправните предпоставки за законосъобразност по чл. 46, ал. 1, т. 2 от КСО и като ги е отменил, Административен съд - Бургас е постановил правилно решение. Посочените касационни основания за отмяна не са налице и обжалваното съдебно решение следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК Върховният административен съд, шесто отделение,