Решение № 6594 от 12.05.2011 г. на ВАС по адм. д. № 13993/2010 г.
ВАСI отделение12.05.2011 г.докладчик Мирослав Мирчев
Диспозитив
ОСТАВЯ В СИЛА решение № № 2906/13.09.2010 г. на Административен съд София - Град, I отделение, 16 състав, постановено по адм. д. № 5108 по описа за 2009 г. на този съд. ОСЪЖДА "АТТЕКС. ЛС" ЕООД - гр. Благоевград, ул. "Гемеджиите" № 18, с ЕИК 101647016 да заплати на Директора на Дирекция "ОУИ" - гр. София при ЦУ на НАП сумата в размер на 2 097 лв. - юрисконсултско възнаграждение за касационното производство. Решението е окончателно.
Мотиви
Решение № 6594 от 12.05.2011 г. на ВАС по адм. д. № 13993/2010 г., I о., докладчик съдията Мирослав Мирчев Производството е по реда на чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс във вр. с чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на "АТТЕКС. ЛС" ЕООД - гр. Благоевград, ул. "Гемеджиите" № 18 против решение № 2906/13.09.2010 г. на Административен съд София - Град, I отделение, 16 състав, постановено по адм. д. № 5108 по описа за 2009 г. на този съд. С решението е отхвърлена жалбата на търговеца срещу РА № 800699/01.04.2009 г., издаден от ст. инспектор по приходите при ТД на НАП Благоевград, потвърден с решение № 730/03.06.2009 г. на Директора на Дирекция "ОУИ" - гр. София при ЦУ на НАП. В полза на дирекцията е присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер на 2 097,77 лева. От касационната жалба може да се извлече отменително основание по чл. 209, т. 3 АПК - неправилност на съдебното решение поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила, необоснованост. При правилно установена фактическа обстановка административният съд формулирал нелогични и противоречиви изводи относно реалността на доставките. В този смисъл е приложен неправилно закона - чл. 65, ал. 4, т. 4, чл. 6 ЗДДС (отм., но в редакцията, приложима за периода), чл. 70, ал. 5 ЗДДС. Установено е заплащане на данъка по "ДДС - сметка" на доставчика. Следва да се съобрази спазването на принципа за съпоставимост между приходите и разходите, данни за което се съдържат в заключението по съдебно - икономическата експертиза. Неправилната преценка на заключението е поради нарушение на съдопроизводствени правила. Доказано е настъпването на данъчно събитие по смисъла на чл. 25 ЗДДС (отм.). От приложените по делото доказателства е видно, че "ЕПИ" ЕООД е изпълнил задължението си, произтичащо от разпоредбата на чл. 86 ЗДДС. В този смисъл е незаконосъобразна констатацията за неправомерно начисляване на данъка. По съображения, изложени в писмени бележки и поддържани в съдебно заседание от адв. Пешев, касаторът моли за уважаване на жалбата му и присъждане направените разноски. Ответникът по касационната жалба - Директорът на Д "ОУИ" - гр. София при ЦУ на НАП, я е оспорил с доводи, поддържани в съдебно заседание от юрисконсулт Шинов. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на I А отделение, преценявайки допустимостта на жалбата, правилността на решението на релевираното касационно основание и след служебна проверка по чл. 218, ал. 2 АПК прие за установено следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срок и е процесуално допустима, а разгледана по същество тя е неоснователна. Съдът е установил следната фактическа обстановка, която се възприема и от касационната инстанция: Отказано е право на данъчен кредит за доставки по 12 бр. фактури, издадени от "МЕСТА 1 - 2002" ЕООД, 22 бр. фактури, издадени от "ЕПИ" ЕООД, 19 бр. фактури, издадени от "Диел 1" ЕООД, всичките с предмет доставка на "плат". Общият размер на непризнатия кредит е 105 942,32 лв. върху която главница е определена лихва в размер на 29 945,06 лева. В първоинстанционното решение са описани отделните периоди и фактури, по които е отказано правото. За резултата от насрещната проверка на "МЕСТА 1 - 2002" ЕООД е съставен ПИНП. Констатирано е дерегистриране на доставчика, както и ненамирането му на декларирания данъчен адрес. При служебната проверка е констатирано издаване на процесните фактури на жалбоподателя, отразяването им в дневниците за продажби. Поради непредставяне доказателства за начисляване на данъка съгласно чл. 55 ЗДДС (отм.), за начина на разплащане, наличието на материално - техническа и кадрова обезпеченост е прието, че са налице предпоставки по чл. 65, ал. 4, т. 4 ЗДДС (отм.). Насрещната проверка на "Диел 1" ЕООД е констатирала дерегистрация на дружеството по инициатива на приходните органи, неоткриване търговеца на декларирания данъчен адрес, като в указания срок не са били представени изисканите документи и обяснения. Направена е служебна проверка, констатираща издаване на фактурите, отразяването им в дневниците за продажби за съответните периоди. Прието е, че не са представени доказателства за начисляване на данъка, начин на разплащане, наличие на обезпеченост на доставката. Поради това не е установено настъпването на данъчно събитие по чл. 25 ЗДДС (отм.) и реална доставка. Правото е отказано, на основание чл. 65, ал. 4, т. 4 ЗДДС (отм.). Резултатите от проверката на "ЕПИ" ЕООД са обективирани в ПИНП № 01 - 02 - 800699 - 03/06.01.2009 г. на ТД на НАП Враца. Дружеството е дерегистрирано по инициатива на данъчните органи. Искането за представяне на документи и обяснения е връчено по реда на чл. 32 ДОПК. При служебната проверка е констатирано издаване фактурите на жалбоподателя, начисляване на данъка по чл. 86 ЗДДС. По преписката са приложени копия от фактурите, дневници на продажби и СД по ЗДДС, главна книга и оборотна ведомост, извлечения от сметки, свидетелство за регистрация на фискално устройство, копия от месечни отчети, справка за приети уведомления по чл. 62, ал. 4 КТ, ведомости за работни заплати, договор за наем от 20.02.07 г., сключен с "Вито - 777" ЕООД за временно и безвъзмездно ползване на 15 кв. м от магазин, 21 фактури от предходни доставчици. Според приходните органи не е доказано по безспорен начин наличието на облагаема доставка по смисъла на чл. 6 ЗДДС, на основание чл. 70, ал. 5 ЗДДС. По делото е приета СИЕ, неоспорена от страните, чието заключение съдът е кредитирал като компетентно и обективно изготвено. Начисленият ДДС по фактурите, издадени от "Диел 1" ЕООД е заплатен от "АТТЕКС. ЛС" ЕООД по "ДДС сметка" на доставчика. В счетоводството на жалбоподателя закупените платове са заприходени количествено-стойностно като стоки и материали. При така установената фактическа обстановка, първоинстанционният съд е направил анализ на относимите разпоредби - чл. 6, чл. 9 , чл. 63, ЗДДС (отм.), чл. 68, чл. 70, ал. 5 ЗДДС. В решението е посочено, че жалбоподателят не е представил доказателства, удостоверяващи, че доставчиците "МЕСТА 1 - 2002" ЕООД и "Диел 1" ЕООД са осъществили конкретни доставки, както и че са разполагали с възможността за тяхното извършване. Тези изводи са относими и към доставката от "ЕПИ" ЕООД. Представените документи са частни и не се ползват с материална доказателствена сила. Необходимо е било проследяване на стоковия поток при доставчика и наличието на реализация на стоката при получателя. Обжалваното решение е правилно и трябва да бъде оставено в сила. Констатираното заплащане на данъка по "ДДС - сметката" на "Диел 1" ЕООД не може да обоснове в случая приложение на чл. 65, ал. 8 ЗДДС (отм.). Тази разпоредба е приложима при наличието на доказателства за извършена доставка, а по делото това е останало недоказано. На дружеството - доставчик е било връчено искане по реда на чл. 32 ДОПК за представяне на документи и обяснения, каквито не са депозирани в указания срок, нито впоследствие. В заключението на вещото лице Стоянова е посочено, че то не е успяло да се свърже с представители на доставчиците, а заключението е изготвено въз основа проверка на представени документи. При това положение е обоснован първоинстанционния извод за наличието на обстоятелства по чл. 65, ал. 4, т. 4 ЗДДС. Фактът на заплащане на данъка по специалната "ДДС - сметка" на търговеца сам по себе си не доказва реалността на доставката, респективно настъпване на данъчното събитие по смисъла на чл. 25 ЗДДС (отм.). Това обстоятелство би трябвало да се преценява в съвкупност с останалите доказателства, същото представлява една индиция за евентуална реалност на доставката. Относно спазване на принципа за съпоставимост на приходите и разходите, (който по начало е от значение при облагане с преки данъци), АССГ е изложил в решението си правилни мотиви, които се споделят от касационната инстанция. Заприходяването не е безспорно доказателство при съпоставка с останалите, установени по делото факти, относно наличието на данъчно събитие. Вярно е, че "ЕПИ" ЕООД е начислило данъка съгласно чл. 86 ЗДДС, но това е неправомерно по смисъла на чл. 70, ал. 5 ЗДДС. Писмените документи във връзка с наличието на облагаема доставка и съдържащи се по преписката, са оспорени от приходният орган изрично в решението на Д "ОУИ" - гр. София, (стр. 9, редове 1, 2, 3 от долу нагоре). Във връзка с оспорването не са събрани други доказателства. Освен това наличието на договор не доказва настъпване на данъчното събитие в процесния случай, доколкото не е установено изпълнението на задълженията по договора, свързани с прехвърляне собствеността върху стоката. Решението на административния съд е правилно и трябва да бъде оставено в сила. Разноски: В полза на дирекцията трябва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер на 2 097 лв. за касационното производство. Водим от гореизложеното и в този смисъл, на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо АПК, Върховният административен съд, състав на I А отделение