Решение № 8004 от 30.06.2016 г. на ВАС по адм. д. № 2562/2015 г.

Решение № 8004 от 30.06.2016 г. на ВАС по адм. д. № 2562/2015 г., VIII о., докладчик съдията Димитър Първанов Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Образувано по касационни жалби на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" (ОДОП) - гр. С. при ЦУ на НАП и на "А. П. Г." ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в гр. С., представлявано от управителя Д. А. Т. - Д., подадена чрез юрк. П. срещу решение № 6876 от 14.11.2014 г., по адм. дело № 5297/2013 г. по описа на Административния съд - С. - град (АССГ) и подадена частна жалба от "А. П. Г." ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в гр. С., представлявано от управителя Д. А. Т. - Д., подадена чрез юрк. П., срещу определение № 179 от 14.01.2015 г. по адм. дело № 5297/2013 г. по описа на АССГ. С касационната жалба на директора на Дирекция "ОДОП" - гр. С. при ЦУ на НАП, се обжалва решението, в частта, в която РА е отменен. Касаторът твърди, че съдебното решение е неправилно като постановено при пороци по чл. 209, т. 3 АПК, изразяващи се в необосновани фактически изводи за реални доставки по процесните фактури. Касаторът твърди, че от представените доказателства не се установява, че доставките са реални. Позовава се на приложимата практика на СЕС. И. се отмяна на решението и отхвърляне на жалбата на ревизираното лице. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Ответникът по касационната жалба - "А. П. Г." ООД, чрез юрк. В. я оспорва в съдебно заседание. Претендира разноски за двете инстанции. В касационната жалба на "А. П. Г." ООД се обжалва решението само в частта за разноските. Ответната страна - директорът на Дирекция "ОДОП" - гр. С. при ЦУ на НАП, в съдебно заседание е взел становище, че касационната жалба е неоснователна. В частната жалба от "А. П. Г." ООД се твърди, че определението, с което е отказано изменение на решението в частта за разноските е неправилно, защото не е налице хипотезата на чл. 161, ал. 3 ДОПК, тъй като РА не е отменен само въз основа на представените пред първоинстанционния съд доказателства. Иска определението да бъде отменено и на дружеството да се присъдят разноски по делото. Ответникът - директорът на Дирекция "ОДОП" - гр. С. при ЦУ на НАП, е взе становище за неоснователност на частната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение, че касационната жалба подадена от директора на Дирекция "ОДОП" - гр. С. при ЦУ на НАП е частично основателна, а частната жалба на ревизираното лице е неоснователна. Върховният административен съд, състав на осмо отделение, като обсъди допустимостта на касационните жалби и частната жалба и направените в тях оплаквания, при спазването на разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 АПК, намира жалбите процесуално допустими, а по съществото им съобрази следното: С първоинстанционното решение е отменен процесния РА по отношение на отказаното право на приспадане на данъчен кредит по фактури № № 311 от 3.11.2011 г., 322 от 11.11.2011 г., 330 от 15.11.2011 г., 350 от 30.11.2011 г., 357 от 6.12.2011 г., 281 от 7.12.2011 г., 362 от 9.12.2011 г., 285 от 13.12.2011 г. и 386 от 27.12.2011 г., издадени от "Д. С." ЕООД; 86 от 30.09.2011 г., 102 от 7.10.2011 г., 111 от 14.10.2011 г., 123 от 21.10.2011 г., 126 от 22.10.2011 г., 135 от 14.10.2011 г., 136 от 28.10.2011 г., 141 от 1.11.2011 г., 144 от 3.11.2011 г., 147 от 7.11.2011 г., 148 от 8.11.2011 г., 149 от 9.11.2011 г., 154 от 10.11.2011 г., 167 от 16.11.2011 г., 176 от 21.11.2011 г., 197 от 1.12.2011 г., 198 от 5.12.2011 г., 199 от 7.12.2011 г. 201 от 8.12.2011 г., 207 от 9.12.2011 г., 212 от 13.12.2011 г., 215 от 14.12.2011 г., 219 от 20.12.2011 г., 236 от 4.01.2012 г., 241 от 4.01.2012 г., 245 от 6.01.2012 г., 249 от 10.01.2012 г., 251 от 10.01.2012 г., 254 от 12.01.2012 г., 259 от 18.01.2012 г., 263 от 25.01.2012 г., 278 от 1.02.2012 г., 282 от 3.02.2012 г., 86 от 6.02.2012 г., 88 от 7.02.2012, 89 от 7.02.2012 г., 288 от 8.02.2012 г., 289 от 8.02.2012 г., 296 от 10.02.2012 г., 298 от 13.02.2012 г., 301 от 13.02.2012 г., 316 от 28.02.2012 г., 323 от 5.03.2012 г., 325 от 6.03.2012 г., 327 от 8.03.2012 г., 338 от 15.03.2012 г., 343 от 19.03.2012 г., 346 от 20.03.2012 г., 349 от 22.03.2012 г., 353 от 26.03.2012 г., 367 от 2.04.2012 г., 370 от 3.04.2012 г., 375 от 4.04.2012 г., 381 от 10.04.2012 г., 382 от 10.04.2012 г., 390 от 20.04.2012 г., 393 от 25.04.2012 г., 400 от 3.05.2012 г., 405 от 4.05.2012 г., 408 от 09.05.2012 г., 425 от 23.05.2012 г., 430 от 28.05.2012 г. и 435 от 29.05.2012 г., издадени от "А. 8" ЕООД; 66 от 7.10.2011 г., 70 от 13.10.2011 г., 78 от 20.10.2011 г., 97 от 8.11.2011 г., 102 от 15.11.2011 г., 106 от 16.11.2011 г., 108 от 18.11.2011 г., 121 от 2.12.2011 г., 134 от 12.12.2011 г., 136 от 13.12.2011 г., 150 от 19.12.2011 г., 159 от 9.01.2012 г., 162 от 16.012012 г., 168 от 24.01.2012 г., 181 от 7.02.2012 г., 188 от 10.02.2012 г., 190 от 13.02.2012 г., 193 от 14.02.2012 г., 197 от 17.02.2012 г., 205 от 29.02.2012 г., 214 от 2.03.2012 г., 218 от 6.03.2012 г., 222 от 7.03.2012 г., 228 от 13.03.2012 г., 231 от 15.03.2012 г., 239 от 20.03.2012 г., 248 от 3.04.2012 г., 250 от 5.04.2012 г., 282 от 25.04.2012 г., 296 от 7.05.2012 г., 301 от 9.05.2012 г., 304 от 10.05.2012 г., 324 от 28.05.2012 г., 328 от 29.05.2012 г. и 332 от 30.05.2012 г., издадени от "Т. БГ" ЕООД; отхвърлена е жалбата на "А. П. Г." ООД, срещу Ревизионен акт № 2161206972 от 05.12.2012 г., издаден от Р. Б. С. - главен инспектор по приходите при ТД на НАП - С., потвърден частично с Решение № 687 от 15.04.2013 г. на директора на Дирекция "ОДОП" при ЦУ на НАП, в останалата част, по отношение на доставките по фактури № № 179 от 2.02.2012 г., 263 от 11.04.2012 г., 273 от 20.04.2012 г., и 276 от 23.04.2012 г., издадени от "Т. БГ" ЕООД и "А. П. Г." ООД, е осъдено да заплати на Дирекция "ОДОП" - гр. С. при ЦУ на НАП разноски по делото в размер на 1 052 лв. Първоинстанционното решение не е обжалвано в частта, в която е отхвърлена жалбата на ревизираното лице, поради което решението в тази част е влязло в сила и не е предмет на настоящия спор. По касационната жалба на директора на Дирекция "ОДОП" - гр. С. при ЦУ на НАП: Касаторът обжалва първоинстанционното решение в частта, в която РА е отменен. Спорът пред първоинстанционния съд, в тази част е бил относно реалното извършване на доставки на услуги от посочените доставчици по процесните фактури като първа предпоставка за признаване на получателя на право на данъчен кредит по тях. Касационната жалба е частично основателна. За да постанови обжалваното решение съдът е приел, че процесният ревизионен акт е издаден от компетентен орган, в изискуемата форма и при спазени административно-процесуални правила. За да отмени РА, в спорната част, първоинстанционният съд е обсъдил представените писмени доказателства и заключенията на вещите лица по Съдебно-счетоводната експертиза (ССЕ) и Съдебно-техническата експертиза (СТЕ) и въз основа на тях е приел, че от представените по делото доказателства се установява, че доставките по отношение на издадените 9 фактури от "Д. С." ЕООД, с предмет на доставка "изработка на проекти за рекламни материали" и "разпространение на рекламни листовки и флаери"; 63 фактури от "А. 8" ЕООД, с предмет на доставка различни видове автосервизни услуги и 35 фактури от "Т. БГ" ЕООД, с предмет на доставка "посредничество" са реални. Решението е неправилно в частта, в която първоинстанционния съд е приел, че доставките по фактури № 322 от 11.11.2011 г., № 330 от 15.11.2011 г., № 350 от 30.11.2011 г., № 357 от 6.12.2011 г., № 362 от 9.12.2011 г. и № 386 от 27.12.2011 г., с предмет на доставка "разпространение на рекламни листовки съгласно договор" и "разпространение на рекламни флаери", издадени от "Д. С." ЕООД са реални. От представените доказателства по делото не се установява, че спорните доставки са реално осъществени. По делото са представени спорните фактури, с предмет "разпространение на рекламни листовки съгласно договор" и "разпространение на рекламни флаери", счетоводни документи, договор от 7.11.2011 г., с предмет по точка 2 "разнасяне на листовки и флаери" и приемо-предавателени протоколи (ППП) към всяка фактура, в който са посочени кварталите, в които са разнасяни рекламните материали. Не е ясно от кои лица са извършени услугите и на кои дати, а от представените доказателства не може да се установи точно какви и колко на брой са били процесните рекламни материали, за какви рекламни кампании са използвани и дали са използвани за кампании на ревизираното лице или са били обект на последваща реализация. По делото не са представени копия на различни листовки и флаери. Освен това от представените доказателства не се установява, от къде ревизираното лице е разполагало с рекламните материали и какъв е бил техния брой, тъй като в нито едно от представените доказателства не е посочен брой на листовките и флаерите, който са били предмет на спорните услуги. Не може да се установи, във връзка с кой договор са издадени фактурите, тъй като във същите е посочено само "по договор", поради което не може категорично да се установи дали са издадени във връзка с представения договор от 7.11.2011 г., в който е уговорено извършването на няколко вида услуги от страна на доставчика. Поради изложеното първоинстанционното решение следва да се отмени в горепосочената част, като се отхвърли жалбата на ревизираното лице в същата част. Решението е правилно в останалата обжалвана част. Първоинстанционният съд е обсъдил подробно всички събрани доказателства по доставките от "Д. С." ЕООД, с предмет на доставка "изработка на проекти за рекламни материали", по доставките от "А. 8" ЕООД, с предмет на доставка "различни видове автосервизни услуги" и по доставките от "Т. БГ", с предмет на доставка "посредничество" и въз основа на тях правилно е приел, че доставките са реални. По спорните доставки от "Д. С." ЕООД са представени процесните фактури, договор и ППП. От заключението на вещото лице по ССЕ се установява, че фактурите са надлежно осчетоводени в счетоводството на ревизираното лице, а от СТЕ се установява как могат да бъдат извършени спорните услуги. От представените ППП се установява, как и кога са предадени спорните проекти. По отношение на спорните доставки на различни видове автосервизни услуги по издадените фактури от "А. 8" ЕООД по делото са представени процесните фактури, договори за наем на превозни средства, ППП с подробно описание на извършените ремонти и ремонтни карти. От заключението на вещото лице по СТЕ се установява, че доставчика е разполагал с материално-техническа обезпеченост, за да извърши фактурираните услуги. Въз основа на горепосочените доказателства, административният съд правилно е приел, че доставките са реални. Настоящият състав напълно споделя и мотивите на съда, че в част от посочените автомобилни номера са допуснати технически грешки, изразяваща се в погрешно изписване на последната буква от регистрационните номера. Това обстоятелство е прието и от приходния орган, тъй като е приел за реални част от издадените фактури със същия предмет и с допуснати технически грешки в изписването на регистрационните номера на ремонтираните транспортни средства. По издадените фактури с предмет "посредничество" по издадените фактури от "Т. БГ" ЕООД са представени фактурите, договори и доказателства, че са проведени преговори между ревизираното лице и потенциални клиенти, поради което съдът правилно е приел, че доставките са реални. Първоинстанционният съд е обсъдил подробно приложимата практика на СЕС и правилно е приел, че добросъвестния получател не следва да бъде наказван заради пропуски от страна на доставчиците. Следва да се отбележи също така, че фактическата обстановка, представените доказателства и самите доставчици са различни от разгледаните в Решение № 5641/12.05.2016 г. по адм. дело № 7596/2015 г. на ВАС и Решение № 6357/30.05.2016 г. по адм. дело № 3382/2016 г., които касаят същия жалбоподател. В тази обжалвана част съдебното решение като валидно, допустимо и правилно следва да остане в сила. II. По жалбата на "А. П. Г." ООД срещу първоинстанционното решение: Тази част на спора засяга размера на присъдените от първоинстанционния съд разноски. Решението на първоинстанционния съд в обжалваната част не подлежи на самостоятелен инстанционен контрол. Редът, по които се защитава страната против решението в частта му за разноските е този по чл. 248, ал. 1 ГПК. Съществуването на този ред изключва допустимостта на касационното оспорване и поради липса на правен интерес. П. действието на чл. 248, ал. 3 ГПК на оспорване с частна жалба би подлежало определението на първоинстанционния съд, постановено по реда на чл. 248 ГПК. Оспорването на първоинстанционното решение в частта за разноските следва да се възприеме като искане за изменението му, основано на разпоредбата на чл. 248, ал. 1 ГПК, подсъдността за което принадлежи на постановилия го съд, поради което производството по делото в тази част следва да се прекрати. Делото не следва да бъде изпращано на първоинстанционния съд, защото след образуване на настоящото производство същият се е произнесъл с определение № 179 от 14.01.2015 г. по адм. дело № 5297/2013 г. по описа на АССГ, което е предмет на подадената в настоящото производство частна жалба. По частната жалба на "А. П. Г." ООД: С обжалваното определение, първоинстанционният съд е отхвърлил искането на дружеството за изменение на решение № 6876 от 14.11.2014 г. по адм. дело № 5297/2013 г. по описа на АССГ, в частта му за разноските, като е приел, че с постановеното решение "А. П. Г." ООД, правилно е осъдено да заплати на Дирекция "ОДОП" - гр. С. при ЦУ на НАП разноски по делото в размер на 1 052 лв., тъй като са налице предпоставките на чл. 161, ал. 3 ДОПК. Частната жалба е основателна. В хода на ревизионното производство и до приключване на административното обжалване на РА са представени множество доказателства въз основа на които може да се направи извод, че доставките от тримата доставчици са реални. Пред първоинстанционния съд са представени договори за наем на моторни превозни средства и ремонтни карти, по отношение на доставките от "Т. БГ", но РА не е отменен само въз основа на тези доказателства, защото по време на ревизията са представени процесните фактури за ремонтните услуги, с подробно описание на извършените ремонти, договори и ППП. Извършените услуги са описани много подробно в представените доказателства, поради което, същите са били достатъчни, за да се приеме, че доставките са реални. Освен това по отношение на доставките от останалите доставчици пред съда не са представени доказателства въз основа, на които РА е бил отменен. Поради което в настоящия случай не е приложима разпоредбата на чл. 161, ал. 3 ДОПК и определението като неправилно следва да бъде отменено. С оглед на изхода от спора и съобразно отменената част от РА на ревизираното лице следва да се присъдят разноски по делото за първата инстанция. По делото са представени доказателства за направени разноски в общ размер на 1080 лв. (платена държавна такса и депозит за вещи лица). На ревизираното лице следва да се присъдят разноски в размер на 1 002 лв. Пред касационната инстанция не са представени доказателства за направени разноски. Пред първоинстанционния съд и пред настоящата инстанция не е представен списък на разноските по чл. 80 ГПК. Н. Д. "ОДОП" - гр. С. при ЦУ на НАП следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение за двете инстанции в общ размер на 710.60 лв. (за първа инстанция - 392.40 лв. и за касационна инстанция - 318.20 лв.), изчислено съгласно чл. 8, ал. 1, т. 2 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Водим от горното и на основание чл. 222, ал. 1, чл. 221, ал. 2, предложение първо и чл. 236 АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение