Решение № 9578 от 18.07.2017 г. на ВАС по адм. д. № 2525/2017 г.

Решение № 9578 от 18.07.2017 г. на ВАС по адм. д. № 2525/2017 г., II о., докладчик съдията Галина Солакова Производството е по чл. 208 и сл. от АПК, образувано по касационна жалба на Ц. И. Г. от гр. М. срещу решение № 4 от 16.01.2017 г. по адм. д. № 528/2016 г. на Административен съд - М.. С доводи за незаконосъобразност на решението се претендира неговата отмяна и произнасяне по същество с отмяна на процесната заповед, ведно със законните последици. Ответникът -кмет на О. М. не ангажира становище по жалбата. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за законосъобразност на обжалваното решение и неоснователност на касационните оплаквания и предлага да се потвърди решението. Върховният административен съд, второ отделение приема, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна и е процесуално допустима, а след като провери правилността на обжалваното решение, намира същата за неоснователна. С обжалваното решение, административният съд е отхвърлил жалбата на настоящия касатор срещу заповед № 1904/5.10.2016 г. на кмета на О. М., с която на основание чл. 225а, ал. 1 във вр. с чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ е наредено премахване на незаконен строеж "ограда", описана в части като сектор АБ, сектор ВГ и сектор ДЕ, находяща се в ПИ с идентификатор 48489.26.827, граничещ с полски пътища с идентификатори 48489.26.576 и 48489.27.26. Прието е, че се касае за безспорно установен незаконен строеж от VI категория, изграден от собственика Г. без строителни книжа, т. е. налице е основанието за премахване по т. 2, ал. 2, чл. 225 ЗУТ, на което основание е издадена процесната заповед. Установено е от приетата без оспорване по делото съдебно-техническа експертиза, че разпореденият за премахване обект "ограда" отговаря по показатели на констатациите по Констативен акт № 02/11.07.2016 г. и се намира в неурбанизирана територия. Изложени са мотиви за неприложимост на режимите за търпимост по § 16 от ПР на ЗУТ и по § 127, ал. 1 от ПЗР на ЗУТ с оглед годината на изграждане-2014 г. Така постановеното решение е законосъобразно и обосновано, постановено при липса на основанията за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК. Констатациите на извършилите проверката технически органи, залегнали в Констативен акт № 02/11.07.2016 г. не са оборени в съдебното производство, а липсата на изискуемите строителни книжа не се оспорва от жалбоподателя както пред първата съдебна инстанция, така и в настоящето производство, т. е. налице е нарушение изискването по чл. 148, ал. 1 ЗУТ. Процесният незаконен строеж не може да се ползва от режима на търпимост както по § 16, ал. 1-3 от ПР на ЗУТ, така и по § 127, ал. 1 от ПЗР на ЗУТ /бр. 82/2012 г./, тъй като крайния момент на изграждане на евентуален търпим строеж следва да е "до 31.03.2001 г. " С оглед на това, изводът на административният съд за наличие на безспорно установен незаконен строеж по смисъла на чл. 225а, ал. 1, във вр. с чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ, подлежащ на премахване по реда на чл. 223, ал. 1, т. 8 от ЗУТ е правилен и съответен на изяснената по делото фактическа обстановка. Неоснователно е възражението за неустановеност по безспорен начин на момента на изграждане на незаконния строеж, тъй като събраните гласни доказателства в административното производство сочат единодушно, че оградата е изградена през месец юли - август 2014 г. Оборващи тази констатация доказателства не са ангажирани от адресата на заповедта в съдебната фаза на производството, поради което по силата на чл. 171, ал. 1 АПК, правилно административният съд е възприел момента на изграждане на оградата. Неоснователен е и доводът за нищожност на процесната заповед по смисъла на чл. 177, ал. 2 АПК, тъй като с влязлото в сила съдебно решение № 563/5.11.2015 г. по адм. д. № 407/2015 г. на АС-М. е отменена предходна заповед, касаеща същия строеж, но поради допуснати съществени процедурни нарушения, без произнасяне по същество - за законосъобразността на процесния строеж "ограда". Следователно няма сила на присъдено нещо по отношение статута /законен, респ. незаконен строеж/ на процесната ограда и заповед № 1904/5.10.2016 г. на кмета на О. М. не е издадена в противоречие с влязлото в сила решение, а при изпълнение на указаните в него пороци досежно яснотата в предмета на премахване и извършителя на незаконния строеж. Предвид изложеното, съдът намира, че не са налице сочените отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК, поради което обжалваното решение следва да бъде потвърдено изцяло, а касационната жалба - оставена без уважение, като неоснователна. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, второ отделение,