Решение № 6649 от 6.06.2016 г. на ВАС по адм. д. № 10924/2015 г.

Решение № 6649 от 6.06.2016 г. на ВАС по адм. д. № 10924/2015 г., VI о., докладчик съдията Николай Гунчев Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване (КСО). С решение № 44 от 25.06.2015 г., постановено по административно дело № 203/2014 г., Административен съд - Габрово е отхвърлил жалбата на Б. Д. П. от гр. Габрово против решение № 65 от 17.11.2014 г. на директора на ТП на НОИ (Териториалното поделение на Националния осигурителен институт) - гр. Габрово, с което е отхвърлена жалбата на П. срещу разпореждане № 5412102208 от 17.09.2014 г. на ръководител "ПО" ("Пенсионно осигуряване") в ТП на НОИ - гр. Габрово. Съдебният акт е атакуван с касационна жалба от Б. Д. П. Наведените от касатора доводи за неправилност на съдебния акт са относими към касационните отменителни основания по чл. 209, т. 3, предл. 1 и 3 от АПК - нарушение на материалния закон и необоснованост. Ответникът - директорът на ТП на НОИ - Габрово, редовно призован, не се явява, не изпраща процесуален представител и не депозира писмен отговор на касационната жалба. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, шесто отделение, счита касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, за която оспореното с нея решение е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. След като провери решението по реда на чл. 218 от АПК, настоящият съдебен състав намира касационната жалба за неоснователна. Предмет на проверка за законосъобразност в производството пред Административен съд - Габрово, по реда на чл. 145 и следв. от АПК във връзка с чл. 118 от КСО, е оспореното от Б. Д. П. решение № 65 от 17.11.2014 г. на директора на ТП на НОИ - Габрово, с което е отхвърлена жалбата на П. срещу разпореждане № 5412102208 от 17.09.2014 г. на ръководителя на пенсионното осигуряване в ТП на НОИ - Габрово, с което на жалбоподателя е отказано отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст както следва: по § 4, ал. 1 от ПЗР на КСО, тъй като няма изискващия се сбор от осигурителен стаж и възраст -100, а има сбор от 93-06-06; по чл. 68, ал. 1 от КСО, защото няма изискващата се за 2014 г. възраст за мъжете от 63 г. и 8 месеца, а има 59 години, 6 месеца и 7 дни; по чл. 68, ал. 3 от КСО, защото няма изискващата се за 2014 г. възраст за мъжете от 65 г. и 8 месеца, а има 59 години, 6 месеца и 7 дни. За да не уважи депозираната от Б. П. жалба срещу това разпореждане, горестоящият административен орган е приел, че към датата на заявлението лицето има навършени 59 години, 6 месеца и 7 дни и осигурителен стаж от първа категория 0 години, 2 месеца и 13 дни, от втора категория 17 години, 1 месец и 18 дни и от трета категория 12 години, 2 месеца и 27 дни, респ. общ осигурителен стаж, превърнат към трета категория - 33 години, 11 месеца и 29 дни, предвид което не отговаря на изискването за сбор от осигурителен стаж и възраст от 100, а има 93 години, 6 месеца и 6 дни. Директорът на ТП на НОИ - Габрово е обосновал извод, че не са налице предпоставките по § 4, ал. 1 от ПЗР на КСО да се отпусне исканата пенсия за осигурителен стаж и възраст, въпреки че П. има необходимата възраст за мъжете за 2014 г. - при изискуема 57 години и 8 месеца при втора категория има навършени 59 години, 6 месеца и 7 дни, и има необходимия стаж общо от първа и втора категория труд (17 години, 4 месеца и 1 ден) и общ осигурителен стаж от 33 години, 11 месеца и 9 дни, защото не отговаря на условието за сбор от осигурителен стаж и възраст 100, тъй като този сбор се равнява на 93 години, 6 месеца и 6 дни. Органът е изложил аргументи защо счита, че стажът, придобит в "Еловица" АД гр. Габрово за периода от 22.07.2002 г. до 03.05.2007 г., в СМК - Габрово за периода от 06.06.1973 г. и от 20.06.1978 г. до 21.03.1980 г., и в "Монтажи Русе" АД за периода от 03.07.1972 г. до 15.02.1973 г. правилно е зачетен като такъв от втора, а не от първа категория, а стажът, придобит в БКС (Благоустрояване) - Габрово на длъжност "шофьор" за периодите 21.11.2001 г. - 01.03.2002 г. и 20.12.2007 г. - 09.02.2008 г., и в ДСО "Текстил маш" (МЗ "Янтра") гр. Габрово на длъжност "мотокарист" за периода 17.08.1983 г. - 01.09.1988 г. правилно е зачетен като такъв от трета категория, а не от втора. За да не уважи жалбата на П. срещу процесното решение № 65 от 17.11.2014 г. на директора на ТП на НОИ - Габрово, първоинстанционният съд е приел по отношение на спорните периоди относно положеният от Б. Д. П. труд следното, че: в "СМК - Габрово" АД през периода 06.06.1973 г. - 27.06.1975 г. жалбоподателят е работил на длъжност "мозайкаджия" (втора категория по т. 66и от Правилника за категоризиране на труда при пенсиониране /ПКТП - отм./), а не твърдяното от него "изолация със стъклена вата и монтажник на парни и водни инсталации"; в НПК "Текстилно машиностроене" (машинен завод "Янтра" - Габрово) П. е бил на длъжност "мотокарист" (трета категория, защото е извън хипотезата на т. 66а от ПКТП (отм.) - "мотокарист при рингови пещи в керамичното производство"), от 01.11.1983 г. до 28.01.985 г. - "тракторист" (втора категория по аргумент от т. 52б и т. 66и от ПКТП (отм.), защото не е бил механизатор в отрасъл "селско стопанство"), а от 28.01.1985 г. до 01.09.1988 г. - "шофьор" (трета категория, понеже не е шофирал товарен автомобил с товароподемност 12 и повече тона, само в която хипотеза щеше да е от втора категория); в "Благоустрояване" - Габрово през периодите 21.11.2001 г. - 01.03.2002 г. и 20.12.2007 г. - 09.02.2008 г. П. е работил на длъжност "шофьор на специализиран автомобил" (трета категория, понеже не е шофирал товарен автомобил с товароподемност 12 и повече тона, само в която хипотеза щеше да е от втора категория - чл. 2, т. 25 от Наредбата за категоризиране на труда при пенсиониране /НКТП/); П. е работил като шофьор на линейка през периода 23.11.1998 г. - 01.07.2000 г. в Окръжна болница - Габрово и през периода 01.01.2000 г. - 01.07.2000 г. - в Амбулаторно-поликлинично здравно заведение (трета категория, понеже не е шофирал линейка в станция за бърза и неотложна медицинска помощ - трудът само на такива шофьори по т. 53а от ПКТП (отм.) е от втора категория); през периода 05.05.1980 г. - 18.09.1981 г. е работил като строителен работник в поделение на МВР в гр. Габрово и трудът му следва да бъде зачетен като такъв от трета категория (т. 26 и и т. 66и от ПКТП /отм.). Съдът е посочил, че последното увеличава признатия на П. от пенсионния орган осигурителен стаж с 1 г., 4 месеца и 13 дни и съответно завишава общия му осигурителен стаж, превърнат в трета категория, на общо 35 години, 4 месеца и 12 дни, в който случай сборът от осигурителен стаж и възраст също би се увеличил до 94 години, 10 месеца и 19 дни, което обаче също е под изискуемите 100 точки съгласно § 4, ал. 1 от ПЗР на КСО в относимата към казуса редакция преди изменението с ДВ, бр. 107 от 2014 г., в сила от 01.01.2015 г. По изложените съображения съдът е счел сезиралата го жалба за неоснователна, а атакуваното с нея решение на директора на ТП на НОИ - Габрово от 17.11.2014 г. и потвърденото с него разпореждане на ръководителя на пенсионното осигуряване от 17.09.2014 г. за правилни по своя краен резултат. Проверяваното решение на Административен съд - Габрово е постановено в съответствие с доказателствата по делото и относимата към тях материалноправна уредба, които обуславят направените изводи от съда, а доводите на касатора за противното са неоснователни. Първоинстанционният съд е събрал и коментирал относимите за правилното решаване на спора доказателства, надлежно и аргументирано е обсъдил и анализирал всички факти от значение за спорното право, и е извел правилни изводи, съображенията за които се възприемат изцяло от настоящата инстанция и не следва да бъдат дословно преповтаряни. Атакуваният съдебен акт се основава на правилна преценка на събраните доказателства, издаден е в съответствие с приложимите за казуса материалноправни разпоредби, като е постановен при спазване на съдопроизводствените правила. При изготвянето на същия са взети предвид релевантните за спора обстоятелства и факти и изразените от страните становища по тях, и е отговорено на всички относими инвокирани възражения. Като е изпълнил задълженията си по чл. 172а от АПК, правилно решаващият състав е приел, че оспореното административно решение и потвърденото с него разпореждане са законосъобразни. В касационната жалба се повтарят възраженията и доводите, изложени пред първоинстанционния съд, с които се поддържа, че положеният от жалбоподателя труд през спорните периоди следва да бъде признат за втора категория и съответно, че следва да му бъде отпусната пенсия при условията на § 4, ал. 1 от ПЗР на КСО. Административният съд е разгледал много подробно всички доказателства, относими към изпълняваната от жалбоподателя дейност през всеки отделен период - съответно строителен работник, мозайкаджия, мотокарист, тракторист, шофьор на товарен автомобил и шофьор на линейка. Обосновано с установените конкретни данни относно мястото/предприятието, в което същата е осъществявана и с относимите разпоредби на т. 52б, т. 53а, т. 66и, т. 66а и т. 26 от ПКТП (отм.), приложими за времето до 01.01.2000 г., както и на чл. 2, т. 25 от НКТП, приложим за двата периода след тази дата (21.11.2001 г. - 01.03.2002 г. и 20.12.2007 г. - 09.02.2008 г.), при съобразяване с правилата на чл. 101 от Правилника за прилагане на Закона за пенсиите (отм.) досежно това с какви документи се установява трудов стаж, и на чл. 40, ал. 1 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж относно това с какви документи се установява осигурителен стаж, съдът е приел, че въз основа на представените официални документи не са изпълнени нормативно установените критерии за определяне на положения труд като такъв от втора категория. Във връзка с това е правилен направеният извод, че не е налице една от кумулативно необходимите предпоставки за отпускане на пенсия по § 4, ал. 1 от ПЗР от КСО, а именно, сборът от осигурителен стаж и възраст да бъде 100, защото коректно изчисленият завишен сбор от 94 години, 10 месеца и 19 дни също е под изискуемите 100 точки дори и с признатия от съда допълнителен осигурителен стаж от трета категория труд. В хода на делото пред Габровския административен съд е изяснен безпротиворечиво основният спорен момент в производството в административната и в съдебната му фаза, а именно - за коя категория следва да бъде признат труда, положен от жалбоподателя през спорните периоди, като е доказано по несъмнен начин, че следва да бъде категоризиран като такъв от трета категория (а не от втора, както претендира жалбоподателят), както и е уточнен сборът от осигурителен стаж и възраст на П., който не достига 100, поради което правото на лицето да се пенсионира при условията на § 4, ал. 1 от ПЗР на КСО е неналично, в каквато насока е и съвпадащия краен правен извод на съда, на директора на ТП на НОИ - Габрово и на ръководителя на пенсионното осигуряване в ТП на НОИ - Габрово. Настоящата инстанция изцяло споделя като съответни на установеното по делото и на приложимия нормативен регламент развитите съображения от административния съд в насока, че този труд не би могло да бъде признат за такъв от втора категория, поради което не е налице възможността да бъде увеличена продължителността на осигурителния стаж на Б. Д. П. чрез преобразуването му по реда на чл. 104, ал. 2 от КСО, а оттам да възникне евентуално за последния правото му на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст съобразно нормата на § 4, ал. 1 от ПЗР на КСО. За пълнота на изложението следва да се отбележи по отношение на възведеното от касатора искане с допълнителна молба след подаване на касационната жалба за назначаване на съдебна експертиза, че по негово искане първоинстанционният съд в съдебно заседание на 21.04.2015 г. е допуснал извършването на такава, която впоследствие правилно е заличена поради невнасяне на първоначално определения депозит (отделна тема е, че с оглед установеното по делото извършването й не е било необходимо). Реновираното от касатора пред Върховния административен съд искане за назначаване на експертиза няма как да бъде удовлетворено от касационната инстанция (освен в случаите по чл. 227, ал. 2 от АПК, какъвто настоящия не е), която не може тепърва да установява доказателствени факти от значение за законосъобразността на атакувания пред първоинстанционния състав административен акт. Съгласно чл. 219, ал. 2 от АПК не се допускат доказателства, несвързани с касационните основания, а нормата на чл. 220 от АПК въвежда императивно забрана за фактически установявания в касационното производство, като повелява, че Върховният административен съд преценява прилагането на материалния закон въз основа на фактите, установени от първоинстанционния съд в обжалваното решение. Предметът на доказване в касационното производство са конкретни порочни действия на съда при формиране на фактическите и правни изводи, но не и установяване на нови факти относно правния спор, за които не е имало пречка да бъдат заявени пред инстанцията по същество на спора, в хода на съдебно-административното производство пред която е можело да се установяват юридически и доказателствени факти от значение за законосъобразността на процесното решение на директора на ТП на НОИ - Габрово и предхождащите го актове и действия на компетентната администрация във връзка с установяване на правото на пенсия на П. Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,