Решение № 14634 от 10.11.2011 г. на ВАС по адм. д. № 9174/2011 г.

Решение № 14634 от 10.11.2011 г. на ВАС по адм. д. № 9174/2011 г., IV о., докладчик съдията Добринка Андреева Производството е по реда на чл. 145 и сл. във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 2 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 7, ал. 5 от Закона за устройството на Черноморското крайбрежие (ЗУЧК). Образувано по жалба на Ахра" ЕООД със седалище гр. Поморие, с управител Д. Плачков, чрез пълномощника Св. Вълева, срещу заповед № РД-02-14-1377/30.06.2011 г. на Министъра на регионалното развитие и благоустройството. Твърди, че заповедта е незаконосъобразна поради наличие на валиден договор за концесия, сключен между Министерския съвет и него, чието едностранно прекратяване оспорил пред ВАС. Допълва доводите като сочи, че заповедта е издадена в нарушение на чл. 7, ал. 5 от Закона за устройството на Черноморското крайбрежие (ЗУЧК), тъй като само морските плажове, които не са предоставени на концесия, се управляват от министъра на регионалното развитие и благоустройството чрез отдаването им под наем по реда на Правилника за прилагане на Закона за държавната собственост, а в случая за процесния плаж е налице съществуващо правоотношение по договор за концесия, поради което не можел да бъде предмет на разпореждане. Това обстоятелство изключвало изцяло предвидената в разпоредбата на чл. 7, ал. 5 ЗУЧК възможност морския плаж да бъде отдаден под наем, което нарушавало и целта на закона. В о. с. з на ВАС оспорващото дружество не изпраща представител. В писмени бележки поддържа жалбата. Ответната страна - Министерство на регионалното развитие и благоустройството - чрез процесуалния си представител юрк. Горанова оспорва жалбата като недопустима поради липса на обжалваем пред съд административен акт и с оглед последващата заповед № РД 02-14-1580/25.07.2011 г. на Министъра на регионалното развитие и благоустройството, алтернативно като неоснователна . Моли тя да се отхвърли по съображения, че са налице влезли в сила съдебни определения, установяващи липса на концесионно правоотношение. Върховната административна прокуратура не е заявила участие в производството . Върховният административен съд - четвърто отделение, в настоящия съдебен състав, след преценка на допустимостта на жалбата намира, че тя е подадена от надлежна страна, в срока по чл. 149, ал. 1 АПК и против подлежащ на оспорване индивидуален административен акт, поради което е процесуално допустима за разглеждане. Разгледана по същество по реда на чл. 145 и следващите от АПК, е неоснователна по следните съображения: С оспорената заповед № РД-02-14-1377/30.06.2011 г. Министърът на регионалното развитие и благоустройството наредил да се проведе последващ търг с тайно наддаване за отдаване под наем на обект - изключителна държавна собственост, представляващ морски плаж "Поморие-юг", находящ се в община Поморие, област Бургас, подробно описан в Акт за изключителна държавна собственост № 461/23.03.1999 г., с активна плажна площ 39 401 кв. м. Определил начална тръжна цена, срок на наемното отношение, депозит за участие и състава на комисията, която да проведе търга и утвърдил тръжната документация. Като фактическо основание на издаденото решение министърът посочил необходимостта от обезпечаване на морския плаж със задължителните дейности с цел осигуряване на безопасни условия за ползването му по предназначение, а правно - чл. 7, ал. 5 и чл. 8, ал. 1, т. 5 от Закона за устройството на Черноморското крайбрежие (ЗУЧК) чл. 16, ал. 2 във връзка с чл. 19, ал. 1 от Закона за държавната собственост и чл. 13, ал. 2 и ал. 5, чл. 41, ал. 5 и чл. 43 от правилника за приложение на същия закон. При осъществената служебна проверка по законосъобразността на обжалвания акт по чл. 168 от АПК съдът установи, че процесната заповед е издадена при наличие на законовата делегация по чл. 7, ал. 5 ЗУЧК. Издадена е от заместник-министъра на регионалното развитие и благоустройството по силата на заповед за заместване, приложена по делото, с оглед на което е налице компетентност на органа за нейното издаване. Атакуваният административен акт е издаден в изискуемата от закона писмена форма и съдържа необходимите реквизити. Твърдяните едва в писмената защита за допуснати нарушения по смисъла на чл. 146, т. 2 АПК не са налице. Няма данни за незаконосъобразно сформирана помощна комисия. Не е налице твърдяното нарушение на чл. 43, ал. 1, т. 3 ППЗДС, тъй като е определена начална цена. Твърдението, че не била утвърдена тръжна документация не отговаря на действителното положение, предвид т. II от оспорената заповед и приложената към преписката и неоспорена утвърдена тръжна документация /л. 21 от делото/. Изпълнено е и изискването по алинея 3 на посочената норма, като в тръжната документация са посочени документите, които трябва да се представят със заявленията за участие. С оглед горното не намират опора в доказателствата по делото и общите твърдения за неспазване на всички административнопроизводствени правила, регламентирани в ЗДС и ППЗДС. Видно от приложените в административната преписка доказателства, в конкретния случай изцяло е спазена процедурата, регламентирана за постановяване на оспорената заповед. От представената административна преписка е видно, че с решение № 222 от 7.04.2011 г. на Министерският съвет, т. е. преди да бъде издадена оспорената заповед, държавата е упражнила правото си на разваляне на концесионния договор, сключен с оспорващото търговско дружество с предишно наименование "Виа Понтика - Поморие" ООД. С него Министерският съвет прекратил едностранно договора за предоставяне на концесия върху част от крайбрежната плажна ивица - морски плаж "Поморие-юг", община Поморие, предвид неизпълнение от страна на концесионера на задълженията му, упълномощил е МРРБ да извърши прекратителните действия, да събере дължимите суми по съдебен ред и да приеме обратно обекта на концесията, упълномощил министъра да представлява МС пред компетентния съд, както и след прекратяване на договора да предприеме действия за предоставяне на морския плаж под наем или концесия. С жалба от 27.06.2011 г. Ахра" ЕООД, Поморие оспорило това решение. С определение № 8419 от 14.06.2011 г. по адм. д. № 6150/2011 г., IV на ВАС оставил жалбата без разглеждане и прекратил производството по делото по съображения, че с влизане в сила на акта за определяне на концесионер, страните преминават към гражданскоправната фаза на провоотношението си и в нея страните действат в качеството си на контрахенти по облигационното правоотношение. Поради това спорът по прекратяване на концесионния договор е извън обхвата на административните правоотношения и се решава по исков, а не по административен ред. Съдът служебно установи, че това определение е оставено в сила с определение № 12549 от 6.10.2011 г. по адм. д. № 9424/2011 г., 5 чл. с-в на ВАС. С оглед така изяснената фактическа обстановка се налага извод, че административният орган не е нарушил материалния закон, тъй като процесният морски плаж, предвид посоченото по-горе решение на Министерския съвет, вече не е бил предоставен на концесия, т. е. не е съществувала твърдяната от оспорващия пречка по чл. 7, ал. 5 от ЗУЧК. Тази норма изрично посочва, че морските плажове, които не са предоставени на концесия, се управляват от министъра на регионалното развитие и благоустройството чрез отдаването им под наем по реда на Правилника за прилагане на Закона за държавната собственост. С оглед на този извод се налага и следващият, че не е нарушена основната цел на закона, определена в чл. 2 от него, а именно създаване на условия за опазване, устойчиво интегрирано развитие и устройство на Черноморското крайбрежие, поради което не намират опора в доказателствата по делото твърденията за допуснати нарушения по смисъла на чл. 146, т. 4 от АПК. Аргумент в тази насока е и чл. 7, ал. 7 от ЗУЧК, съгласно който морските плажове, които не са предоставени на концесия или по реда на ал. 5, са неохраняеми морски плажове. По основното възражение в жалбата следва да се посочи, че съдът намира за безспорно установено по делото обстоятелството, че за процесния плаж не е налице действащ договор за концесия с концесионер Ахра" ЕООД. Валидно прекратеният с административното решение на МС договор за концесия, който жалбоподателят противопоставя, не е основание да бъде отменена заповедта за последващ търг, тъй като то урежда гражданскоправни отношения, произтичащи от сключения между страните двустранен концесионен договор, изпълнението на който се урежда от Търговския закон и Закона за задълженията и договорите, съгласно чл. 64, ал. 3 от Закона за концесиите. Както е посочено в цитираните по-горе определения на ВАС, при постановяването му Министерският съвет е действал в качеството си на концедент - равнопоставена страна по сключен концесионен договор и при наличие на установените в договора и в закона фактически и правни основания, е прекратил концесионния договор с "АХРА" ЕООД. Дори са се приеме за основателно съображението, че министърът е следвало да изчака съдебното решение по оспорване на решението на МС, и то хипотетично да се приеме за нарушение, то не може да се определи като съществено. Известно е, че е съществено това нарушение на административнопроизводствените правила, което е повлияло или е могло да повлияе върху съдържанието на акта, т. е. такова нарушение, недопускането на което е могло да доведе до друго разрешение на поставения пред административния орган въпрос. В случая тези признаци не са налице, поради което съдът обосновава извод, че при постановяване на оспорената заповед не са осъществени нарушения, представляващи отменителни основания по смисъла на чл. 146, т. 3 АПК. В тази връзка съдът съобрази и определение № 12549 от 6.10.2011 г. по адм. д. № 9424/2011 г., 5 чл. с-в на ВАС. Обстоятелството, че то е постановено след издаване на обжалваната заповед, не променя горните изводи, тъй като при постановяване на решението си съдът е длъжен да обсъди всички релевантни към спора факти, включително и нови факти, възникнали до приключване на устните състезания пред съда съгласно разпоредбата на чл. 142, ал. 2 АПК. По тези съображения и предвид приетото по-горе, че доказателства за наличен валиден концесионен договор към датата на издаване на оспорената заповед не са налице, не намират опора в доказателствата по делото твърденията за допуснати нарушения по смисъла на чл. 146, т. 5 от АПК. Видно от събраните по делото доказателства, анализирани с оглед съответната на правоотношенията правна уредба, не се установяват допуснати нарушения на материалния закон. По изложените съображения съдът намира, че при постановяване на обжалваната заповед са спазени материалноправните и процесуалноправните изисквания и тези за форма, като не се установиха твърдяните пороци на обжалвания акт, т. е. не са налице отменителните основания на чл. 146 АПК, поради което жалбата като неоснователна и недоказана следва да се отхвърли. Водим от гореизложеното и на основание чл. 172, ал. 2, предложение последно АПК, Върховния административен съд - четвърто отделение