Решение № 717 от 18.01.2010 г. на ВАС по адм. д. № 14636/2009 г.

Решение № 717 от 18.01.2010 г. на ВАС по адм. д. № 14636/2009 г., VII о., докладчик съдията Павлина Найденова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по жалба на адвокат Руска Дучева, като процесуален представител на Ванг Дзиянчун, гражданин на Република Китай срещу решение от 10.04.2009 г. по адм. д. № 04215/2006 г. на Софийски градски съд, административно отделение, с което е отхвърлена подадената от него жалба срещу заповед № ЗДМ-399 от 19.06.2006 г. на директор Дирекция "Миграция" при МВР за отнемане на правото на постоянно пребиваване в Република България на основание чл. 40, ал. 1, т. 6 от Закона за чужденците в Република България (ЗЧРБ), след като е установено, че не е пребивавал най- малко 6 месеца и един ден на територията на РБългария през предходната календарна година (2005 г.). Излагат се доводи за незаконосъобразност на решението на съда, тъй като не се е съобразил със задължението на административния орган да връчи административния акт по правилата на АПК, не е спазено изискването на чл. 14 АПК относно езика, на който се води административното производство, не е дадена възможност на жалбоподателя да се запознае със съдържанието на заповедта на родния си или на друг, посочен от него език. Не е взето предвид, че актът е постановен в нарушение на принципа за съразмерност, тъй като производството за преиздаване на лична карта на постоянно пребиваващ чужденец е инициирано от жалбоподателя на 12.05.2006 г., преди изтичане на разрешения за това срок и като причина е посочено издаването на нов национален паспорт. В молбата за преиздаване на лична си карта жалбоподателят е посочил и други основания, че има сключен граждански брак със съпругата си, с която живеят в страната повече от 10 г., притежаваща статут на постоянно пребиваващ чужденец. Не е съобразено изключението по ППЗЧРБ да се разрешава дългосрочно пребиваване с цел събиране на семейства. Не е взето предвид, че жалбоподателят е отсъствал от страната поради наличие на здравословен проблем и наложило се лечение в болница, за което са представени официални медицински документи, преведени на български език. Върховният административен съд намира жалбата за процесуално допустима, подадена в срок от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна. За да отхвърли подадената жалба СГС е приел, че не се оспорва от жалбоподателя обстоятелството, че не е пребивавал на територията на РБългария през предходната календарна година повече шест месеца, а се навеждат доводи за наличие на здравословни проблеми. Правно ирелевантни са причините, поради които жалбоподателят не е пребивавал в страната в предвидения от закона срок и наличието на здравословни проблеми не може да послужи като основание за неприлагане на принудителната административна мярка по чл. 40, ал. 1, т. 6 от ЗЧРБ. Изискването за пребиваване е свързано императивно с точно определен срок от време - шест месеца и един ден, който период е основание да се приеме, че лицето има трайна връзка с държавата, в която му е разрешено пребиваване. Административният орган действа при условията на обвързана компетентност, не прави преценка, а проверява наличието на условията и предпоставките, визирани в правната норма и е длъжен да действа по нормативнопредписания му начин. Решението е законосъобразно. Въз основа на установените факти са направени законосъобразни правни изводи, които изцяло се възприемат от настоящата инстанция. Основателно е счетено, че не е съществено нарушение, водещо до нарушаване на правата на жалбоподателя липсата на данни, че заповедта е връчена в присъствието на преводач от китайски език, тъй като жалбоподателят е подал своевременно жалба до министъра на вътрешните работи и до съда. Съгласно чл. 40, ал. 1, т. 6 от ЗЧРБ (в редакцията, действаща към момента на издаване на оспорената пред съда заповед) отнемане на правото на постоянно пребиваване на чужденец се налага, когато се установи, че чужденецът не е прибивавал на територията на РБ през предходната календарна година, най-малко шест месеца и един ден. В случая се установяват фактическите и правни основания за издаване на заповедта, която е мотивирана. Не са налице касационни основания за отменяне на обжалваното решение. Възраженията изложени пред СГС, на които той е отговорил в решението си, се повтарят и в касационната жалба. Неоснователни са доводите, че не е взето предвид изключението по ППЗЧРБ да се разрешава дългосрочно пребиваване с цел събиране на семейства. Наличието на друго основание за предоставяне на право на постоянно пребиваване в страната не е относимо в настоящото производство. Установяването на наличието на хипотезата на чл. 40, ал. 1, т. 6 от ЗЧРБ е извършено по повод заявление за подновяване на личната карта, но административният орган следи служебно за наличие на предпоставките за отнемане правото на постоянно пребиваване. Воден от изложеното, Върховният административен съд,