Решение № 11137 от 24.10.2016 г. на ВАС по адм. д. № 9187/2015 г.

Решение № 11137 от 24.10.2016 г. на ВАС по адм. д. № 9187/2015 г., V о., докладчик председателят Марина Михайлова Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на директора на Регионална дирекция "Гранична полиция" - С. против решение № 174/22.06.2015 г., постановено по адм. дело № 124/2015 г. по описа на Административен съд град - Х. Жалбоподателят навежда доводи за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния закон и необоснованост - отменителни основания съгласно чл. 209, т. 3 от АПК. Моли за отмяната му и постановяване на ново решение по съществото на спора, с което жалбата срещу оспорената заповед бъде отхвърлена. Претендира се и юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции. Ответникът - Д. Л. Д. от С., чрез пълномощника си оспорва касационната жалба и иска обжалваното решение да бъде оставено в сила. Прокурорът от Върховната административна прокуратура е дал заключение за основателност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срок и е допустима, а разгледана по същество, е ОСНОВАТЕЛНА, като съображенията за това са следните: С обжалваното решение първоинстанционният съд е отменил заповед № 4074з-68/24.01.2015 г. на директора на Регионална дирекция "Гранична полиция" - С., с която на Д. Л. Д. е наложено дисциплинарно наказание "писмено предупреждение" за срок от шест месеца, на основание чл. 194, ал. 2, т. 1 и чл. 199, ал. 1, т. 3 от ЗМВР. За да постанови този резултат, Административен съд град - Х. е приел, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган и при спазване на административнопроизводствените правила, но в нарушение на предписаната от закона форма и на чл. 206, ал. 2 от Закона за министерството на вътрешните работи, както и нарушение на материалния закон. По тези съображения съдът е направил извод за незаконосъобразност на обжалвания административен акт. Касационната инстанция намира, че оспореното решение е постановено в нарушение на материалния закон и е необосновано. Правилно съдът е приел, че заповедта е издадена от компетентен орган съобразно нормите на чл. 204, т. 4 от ЗМВР. Незаконосъобразен е изводът на съда, че оспорената заповед е издадена в нарушение на предписаната от закона форма. Същата съдържа всички задължителни реквизити съобразно изискването на чл. 210, ал. 1 от ЗМВР. В заповедта изрично е посочено, че нарушението е установено със справка рег. № 28129/15.12.2014 г. и становище рег. № 28471/18.12.2014 г. В справката, на която се е позовал дисциплинарно наказващият орган са обобщени установените при дисциплинарната проверка относими факти и обстоятелства. Същата е част от административната преписка и съдържа не само подробните фактически основания за издаване на заповедта, но и всички данни за извършеното нарушение и неговия автор, както и мястото, времето и обстоятелствата, при които е извършено нарушението (на 23.10.2014 г. в конкретно посочения час 23:40:32 часа), и конкретните доказателства относно посочения в заповедта случай на проявена небрежност в служебната дейност, съответно, на неизпълнение на разпоредбите на ЗМВР и на издадените въз основа на него подзаконови нормативни актове, на заповедите и разпорежданията на министъра на вътрешните работи, заместник-министрите и главния секретар на МВР и на преките ръководители. Служителят се е запознал със справката и с правото да направи възражения срещу направените констатации. Доказателствата, въз основа на които е установено нарушението са посочени в справката и се свеждат до записи от системите за видео - наблюдение и справка в АИС - ГК за множество регистрирани пътувания през ГКПП - "К. П. войвода" през 2014 г. на турския гражданин D. L. и лек автомобил марка "Шкода" с турска рег. № 22DL583, изготвени от служители АИС - ГК. Следователно непосочване в заповедта на времето, при което е извършено нарушението не е ограничило правото на жалбоподателя на защита и не съставлява съществено нарушение на формата на акта. Необосновани са и правните изводи на съда за допуснати нарушения на материалния закон от административния орган. От събраните по делото доказателства по несъмнен начин е установено, че служителят е осъществил описаното в заповедта и в изготвената справка рег. № 28129/15.12.2014 г. дисциплинарно нарушение, а именно на 23.10.2014 г. по време на изпълнение на служебните си задължения на трасе "вх...д" на ГКПП - К. П. войвода, Д. Л. Д. - полицай в ГКПП - К. П. войвода при ГПУ - Ново село не е извършил физическа проверка на лек автомобил марка "Шкода" с рег. № 22DL583, управляван от турския гражданин D. L., роден на 20.09.1978 г., с което е допуснал небрежност при изпълнение на своите основни задължения, с което е нарушил чл. 7, ал. 1, т. 4 от Инструкция № Iз-1405 от 24.07.2009 г. за реда за осъществяване на граничната проверка на граничните контролно-пропускателни пунктове (отм.), съгласно, който при влизане в страната документът за пътуване на чужденеца се приема лично от граничния полицай, който извършва проверка в АИС "Граничен контрол", при която проверява и дали чужденецът, превозното средство и предметите, които превозва, няма да застрашат обществения ред, вътрешната сигурност, общественото здраве или международните отношения на някоя от държавите членки, както и служителят е проявил небрежност при изпълнение на задълженията си, вменени му с типова длъжностна характеристика, утвърдена със заповед № 1013/07.03.2012 г., като в основните длъжностни права и задължения е описано, че извършва проверка на транспортни средства с цел разкриване на укрити лица, оръжие, взривни вещества, боеприпаси, наркотици, психотропни вещества, стоки с възможна двойна употреба, пренасяни в нарушение на законодателството на Р. Б. Съгласно длъжностната си характеристика същият е длъжен да познава нормативните актове регламентиращи дейността на МВР, както и да познава Европейското и Шенгенско законодателство регламентиращо граничния контрол. Инструкция № Iз-1405 от 24.07.2009 г. за реда за осъществяване на граничната проверка на граничните контролно-пропускателни пунктове (отм.) представлява подзаконов нормативен акт, съгласно легалната дефиниция установена в чл. 7, ал. 3 от Закона за нормативните актове, като цитираната инструкция е издадена от Министъра на вътрешните работи, в качеството му на висшестоящ орган, който дава указания до подчинени нему органи относно прилагане на нормативен акт, който той е издал или чието изпълнение трябва да осигури. Въпросната инструкция е била обнародвана в ДВ, бр. 64 от 11.08.2009 г. и същата е била част от действащото право, съответно е била част от служебните задължения на служителя, при което неспазването й правилно е определено като дисциплинарно нарушение по смисъла на чл. 194, ал. 2, т. 1, пр. 1 от ЗМВР, което е основание за налагане на дисциплинарно наказание. Тези факти заедно с обстоятелството, че като полицейски служител Димитров е длъжен да познава нормативната уредба (длъжностна характеристика) мотивират заключението, че служителят виновно не е изпълнил задълженията си по цитираната по-горе инструкция. С това нарушение служителят е осъществил състава на чл. 199, ал. 1, т. 3 от ЗМВР - небрежност в служебната дейност. Това нарушение правилно е квалифицирано като такова по чл. 199, ал. 1, т. 3 от ЗМВР. Жалбоподателят не е ангажирал доказателства, опровергаващи установената в административното производство фактическа обстановка. От изложеното следва, че същият е извършил описаното в заповедта дисциплинарно нарушение, като е проявил небрежност в служебната дейност. Незаконосъобразен е и изводът на съда, че при постановяване на заповедта за налагане на дисциплинарно наказание е нарушен чл. 206, ал. 2 от ЗМВР, съгласно който при определяне вида и размера на дисциплинарните наказания се вземат предвид тежестта на нарушението и настъпилите от него последици, обстоятелствата, при които е извършено, формата на вината и цялостното поведение на държавния служител по време на службата. В случая, след като служителят е извършил описаното в административния акт дисциплинарно нарушение, за което законодателят с императивна норма е предвидил налагане на дисциплинарно наказание "писмено предупреждение", то е спазена и нормата на чл. 206, ал. 2 от ЗМВР. От изложеното следва, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, в предписаната от закона форма, при постановяването й не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и същата е в съответствие с материалноправните норми на ЗМВР. Обжалваното решение е неправилно като постановено в нарушение на материалния закон и необоснованост, поради което същото следва да бъде отменено, като на основание чл. 221, ал. 2 вр. чл. 222, ал. 1 от АПК следва жалбата срещу оспорената заповед да се отхвърли. С оглед изхода на делото, на касатора следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение за двете инстанции в размер на 800 лева. Воден от горното и на основание чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, пето отделение,