Решение № 1266 от 12.2.2025 г. на ВАС по адм. д. № 9431/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационната жалба на зам. изпълнителният директор на ДФ "Земеделие", подадена чрез пълномощника му юрк. Марчева, против Решение 6704/27.06.2024 г. на Административен съд - Варна, постановено по административно дело 1647/2022 г., с което е отменен издаденият от него Акт за установяване на публично държавно вземане (АУПДВ) 01-2600/5128#9/05.07.2022 г. С доводи за наличието на отменителни касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК касаторът претендира отмяна на оспореното първоиинстанционно решение и постановяване на друго по съществото на спора, евентуално връщане на делото за ново разглеждане от друг съдебен състав на същия административен съд. Заявява и искане за присъждане на сторените разноски, като на 15.01.2025 г. подава писмена молба, съдържаща списък на разноските. Ответникът по касационната жалба АГРОБУЛС ЕООД в несъстоятелност, ЕИК 148065471 със седалище и адрес на управление: гр. Варна, [адрес] оспорва същата чрез синдика Л. Бажлеков по съображения, изложени в писмен отговор. Прави възражение за изтекла абсолютна погасителна давност. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба. Представя становище в писмен вид. Върховният административен съд в състав на първо отделение, след като прецени наведените в касационната жалба доводи, валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон в изпълнение изискването на чл. 218 АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК от надлежна страна срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт, неблагоприятен за нея, а разгледана по същество, основателна, поради следните съображения: Предмет на съдебен контрол за законосъобразност пред Административен съд Варна е АУПДВ 01-2600/5128#9/05.07.2022 г., издаден от зам. изпълнителния директор на ДФ Земеделие , с който на основание чл. 27, ал. 3, ал. 5 и ал. 7 от Закона за подпомагане на земеделските производители (ЗПЗП) и чл. 162, ал. 2, т. 8 и т. 9 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК) във вр. с чл. 5, § 1 и § 2 от Регламент (ЕС) 65/2011 за определяне на подробни правила за прилагане на Регламент (ЕО) 1698/2005 и чл. 80, § 1 и § 2 от Регламент (ЕО) 1122/2009 за определяне на подробни правила за прилагане на Регламент (ЕО) 73/2009, както и за прилагане на Регламент (ЕО) 1234/2007, и чл. 18, ал. 3, т. 1 и ал. 4, б. в) във вр. с чл. 67 от Наредба 11/06.04.2009 г. за условията и реда за прилагане на мярка 214 Агроекологични плащания от Програмата за развитие на селските райони 2007 2013 (Наредба 11/06.04.2009 г.), е установено на АГРОБУЛС ООД публично държавно вземане в размер на 181 635.82 лв., представляващо размер на подлежаща на възстановяване изплатена субсидия за кампании 2013 г., 2014 г., 2015 г. и 2016 г., с лихва от датата, следваща изтичането на срока за доброволно плащане. Според мотивите на акта с влязъл в сила Акт за прекратяване на агроекологичен ангажимент по мярка 214 Агроекологични плащания , направление Въвеждане на сеитбообращение от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007 г. 2013 г. с изх. 01-2600/5128 от 03.10.2018 г., издаден от зам. изпълнителния директор на ДФ Земеделие , е прекратен поетият от дружеството агроекологичен ангажимент. Поради това на посочените правни основания от Наредба 11/06.04.2009 г. то следва да възстанови 20 % от общата изплатена сума, която е в размер на 908 179.12 лв. Административният съд е приел, че оспорването е допустимо и че АУПДВ е издаден от компетентен орган. За да отмени същия, обосновава извод за неговата материална незаконосъобразност, тъй като Актът за прекратяване на агроекологичния ангажимент не е влязъл в сила. Това според съда е така, защото същият не е редовно връчен на дружеството. От приложената обратна разписка според съда се установява, че е връчен на 23.10.2018 г. на Д. Я., каквото лице не фигурира в справката за сключените трудови договори. Настоящият касационен състав преценява така постановеното решение като валидно и допустимо, но неправилно. Основателен е доводът на касационния жалбоподател, че с придружително писмо с вх. 12342/12.08.2022 г. (л. 36 от първоинстанционното дело) той е представил уведомителното писмо за прекратяване на агроекологичния ангажимент с изх. 01-2600/5128 от 03.10.2018 г. заедно с известие за доставянето му на синдика Л. Бажлеков, връчено на 24.08.2021 г. на Р. Р. К. деловодител (л. 48, лице и гръб). Същото лице е получило от името на синдика писмото за откриване на административното производство по издаването на АУПДВ с изх. 01-2600/5128#5 от 19.05.2022 г. (л. 42 и л. 43). Срещу това писмо синдикът е подал възражение, заведено в ДФ Земеделие с вх. 01-2600/5128#8 от 27.06.2022 г. (л. 44), в което той посочва изрично, че е получил писмото в кантората си. Процесният АУПДВ е връчен на синдика също чрез лицето Р. Р. К. на 15.07.2022 г. В срока за оспорването му е подадената жалбата от дружеството до съда, в която господин Бажлеков отново посочва, че на 15.07.2022 г. е получил акта в кантората си. Така представените пред административния съд доказателства установяват връчването на акта за прекратяване на агроекологичния ангажимент на 24.08.2021 г. Доколкото по делото не са налице данни за оспорването му, то същият е влязъл в сила преди образуването на административното производство по издаването на АУПДВ. Като е достигнал до различни правни изводи и е отменил акта, излагайки мотиви само за това, че агроекологичният ангажимент не е прекратен с влязъл в сила административен акт, първостепенният съд е постановил неправилен съдебен акт при допуснато съществено процесуално нарушение, изразяващо се в липса на мотиви относно приложението на чл. 18, ал. 4, б. в) във вр. с чл. 67 от Наредба 11/06.04.2009 г. и във връзка с възражението за изтекла погасителна давност, заявено в жалбата до съда и в молба с вх. 18399/22.12.2023 г. (л. 102), връчена на противната страна на 05.01.2024 г. (л. 107). По изложените съображения оспореното първоинстанционно решение следва да се отмени и делото да се върне за ново разглеждане. При повторното разглеждане на делото съдът следва да се произнесе по възражението на дружеството за изтекла погасителна давност, като за да съобрази чл. 3, § 1, ал. 2 от Регламент (ЕО, Евратом) 2988/95 на Съвета относно защитата на финансовите интереси на Европейските общности, следва да установи датата, на която програмата изрично е прекратена. Съдът следва да се произнесе и по възражението за изтекла абсолютна погасителна давност, както и по исканията на страните за разноски за настоящото касационно производство. Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо, предл. второ във вр. с чл. 222, ал. 2, т. 1 АПК, Върховният административен съд в състав на първо отделение