Решение № 176 от 12.11.2018 г. на ВКС по т. д. № 2193/2017 г.

Решение № 176 от 12.11.2018 г. на ВКС по т. д. № 2193/2017 г., I т. о., ТК, докладчик председателят Елеонора Чаначева Производството е по чл. 290 ГПК. Дженерали застраховане" АД – [населено място] е подал касационна жалба против решение № 1108 от 11.05.2017 г. по гр. д. № 15/17 г. на Софийски апелативен съд, в частта му, с която е уважена претенцията за лихва върху присъдените допълнително от САС обезщетения- от датата на пътно- транспортното произшествие - 03.02.2014 г. Касаторът е поддържал оплаквания за нарушение на материалния закон и необоснованост – касационни основания по чл. 281, т. 3 ГПК. По –конкретно е изложил разбирането си за неправилност на решението в посочената част, като е обосновал, че законна лихва върху присъдените обезщетения се дължи винаги от момента на настъпване на вредата, а не от датата на събитието, в резултат, на което е настъпила вредата Ответниците по касация – И. Д. С. лично и в качеството му на баща и законен представител на Й. И. С., К. И. С. и П. И. С., всичките от [населено място] не е заявил становище. Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение, за да се произнесе взе предвид следното: С определение № 98 от 28.02.2018 г. на ВКС, І т. о. въззивното решение е допуснато до касационно обжалване само в частта му, с която е уважена претенцията за лихва върху присъдените обезщетения от датата на ПТП – 03.02.2014 г., на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по въпроса: относно приложението на чл. 84, ал. 3 ЗЗД, в хипотеза, при която датата на ПТП и настъпилата смърт на увреденото лице, за която се претендира обезщетение за неимуществени вреди не съвпадат. Въззивният съд не е изложил мотиви относно така постановения от него краен резултат, а само е отбелязал, че върху присъдените суми е дължима и законна лихва, считано от датата на деликта – 03.02.2014 г., като тази лихва същият е обвързал в диспозитива си само с допълнително присъдените главници- в размер за всеки едни от ищците по на 90 000 лв.. С оглед основанието за допускане на касационно обжалване - чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, настоящият съдебен състав констатира, че въззивния съд е мотивирал своят правен извод относно началния момент на дължимост на законната лихва, не само без да изложи нарочни мотиви за това, но и без да съобрази правната същност на дължимост на лихва върху обезщетенията за непозволено увреждане, разглеждана последователно и еднозначно в практиката на ВКС, в това число и в решенията, съобразно които е допуснато касационно обжалване. Както вече бе отбелязано, посоченият, релевантен правен въпрос е разрешен в противоречие с решение № 131 от 04.01.2016 г. по д. № 2582/14 г. на ВКС ІІ т. о, решение № 22 от 11.04.2017 г. по гр. д. № 50310/16 на ВКС, ІV г. о.. С цитираната практика изрично е прието, че в хипотеза на насочен срещу застрахователя на гражданската отговорност на деликвента пряк иск на пострадалия за обезвреда, когато смъртта на пострадалия – наследодател на ищците, причинила увреждането е настъпила след ПТП, вземането за лихви се дължи от момента на увреждането на ищците, за което те претендират обезщетение. Това разрешение следва да бъде мотивирано още и със следното: Разпоредбата на чл. 84, ал. 3 ЗЗД, предвижда, че при задължение за непозволено увреждане длъжникът се смята в забава и без покана. Съгласно чл. 86, ал. 1 ЗЗД, длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва, считано от деня на забавата. И тъй като чл. 51, ал. 1 ЗЗД указва, че при непозволено увреждане се дължат всички вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането, лихвата, която е компенсаторна, се дължи като обезщетение от деня на настъпване на вредоносния резултат – от увреждането. Следователно, когато се претендира обезщетение за вреди от смъртта на едно лице, настъпила в резултат на ПТП, то естествено е и самото твърдяно от ищците увреждане- смъртта на лицето, да е и началния момент на забавата, от който се дължи законна лихва върху обезщетението за непозволеното увреждане. Въззивният съд не е съобразил предмета на спор - вземане за законна лихва, неговия правен характер – не само неговата акцесорност, но и относителната му самостоятелност, както и обстоятелството, че след като се претендира вреда от настъпилата смърт на наследодателката на ищците, то и нейното обезщетяване е било дължимо именно от тази дата Както вече бе отбелязано допуснатото противоречие от въззивният съд, съставлява основание за касиране на решението в обжалваната част, като по същество, спрямо предявените искове следва да бъде извършена преценка за основателност на претенцията за лихва, считано от датата, на която е починала наследодателката на ищците в резултат на ПТП -16.08.2014 г. върху сумите, които е присъдил въззивният съд, над присъдения от първостепенния съд размер от 70 000 лв. / по отношение, на които началния момент на дължимост на законната лихва правилно е определен от първостепенния съд/ - в размер на по още 90 000 лв. за всеки едни от ищците. По тези мотиви Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение Р Е Ш И: ОТМЕНЯ решение № 1108 от 11.05.2017 г. по гр. д. № 15/17 г. на Софийски апелативен съд, в частта, с която, върху присъдените в полза на И. Д. С., Й. И. С., К. И. С. и П. И. С., обезщетения за неимуществени вреди, в размер за всеки един от тях по 90 000 лв. е начислена законна лихва, считано от датата на пътнотранспортното произшествие -03.02.2014 г. и вместо него ПОСТАНОВЯВА: ОСЪЖДА Дженерали застраховане" АД – [населено място] да заплати върху присъдените в полза на И. Д. С., Й. И. С., К. И. С. и П. И. С., обезщетения за неимуществени вреди в размер за всеки един от тях от по 90 000 лв., законна лихва, считано от датата на настъпилата смърт на наследодателката им –К. Р. С. -16.08.2014 г. Решението е окончателно