Решение № 451 от 14.05.2009 г. на ВКС по гр. д. № 712/2008 г.

Решение № 451 от 14.05.2009 г. на ВКС по гр. д. № 712/2008 г., I г. о., ГК, докладчик съдията Костадинка Арсова Производството е по чл. 218а, б. "а" ГПК (отм.) вр. с чл. 218б, ал. 1, б. "в" ГПК (отм.). Е. Х. Х. е подал касационна жалба срещу решение № 442 от 14.11.2007 г. по гр.д. № 567 от 2007 г. на Добричкия окръжен съд, с което е обезсилено частично относно сградите и е отменено относно терена решение № 147 от 15.05.2007 г. по гр.д. № 178 от 2006 г. на Тервелския районен съд. В жалбата се навеждат общи доводи за неправилност на решението като основно се акцентира върху неговата необоснованост и допуснати процесуални нарушения, субсумирани в хипотезата по чл. 188, ал. 1 ГПК (отм.). Прави се искане за постановяване на решение по съществото на спора. Ответника А. Ю. М. не е депозирал възражение. Върховният касационен съд, състав на Първо г.о. като прецени доводите на страните и данните по делото приема следното: Касационната жалба допустима, защото е подадена от надлежна страна срещу въззивното решение, което е неблагоприятно за нея, в срока по чл. 218в, ал. 1 ГПК, който е започнал да тече на 29.11.2007 г. и е изтекъл на 29.12.2007 г., а жалбата е подадена на 28.12.2007 г.с вх. № 3* от същата дата. Решението е валидно, допустимо и правилно. Добричкия окръжен съд е отхвърлил иска за ревандикация на дворно място с площ от 1280 кв. м., съставляващо УПИ № I* от кв.19 по плана на с. Б., община Т. и е обезсилил първостепенното решение, в частта, с която иска за изградените върху мястото постройки е бил уважен с мотива, че иск за тях не е бил предявяван. Съобразявайки се с разпоредбата на чл. 63 ЗС, предвиждаща възможност за наличие на право на собственост върху постройката отделно от правото на собственост върху терена и с оглед разпоредбата на чл. 98, б. "д" ГПК (отм.) е намерил, че иск за сградите не е бил предявяван. По отношение на дворното място е отхвърлил иска, считайки, че ищеца не е собственик, тъй като ответника го е придобил по давност защото го е владял повече от десет години с намерение да го направи своя собственост, като владението му е било предадено с предварителен договор. Този извод е правилен. По делото е установено, че на 21.04.1995 г. ищеца е сключил с ответника предварителен договор за имота за цена от 50 000 лв. като при подписването на договора е броил сумата 30 000 лв. С този договор е предадено и владението на вещта. От сключването на договора насетне фактическата власт върху него се упражнява от А. Ю. М. По делото са разпитани трима свидетели Н. Ю. А., Ф. И. А. и З. А. М., които еднозначно посочват, че от покупката до този момент в имота живее ответника заедно със своето семейство, който го ползва, подържа, без някои да му се противопоставя. Неговото владение в продължение на повече от десет години е спокойно, несъмнено, необезпокоявано и явно. Представени са доказателства, че данъците върху имота от 1998 г. до 2005 г. са заплащани от А. М. Исковата молба е предявена на 22.08.2006 г. след изтичането на десет годишния давностен срок. Ищеца установява правото си на собственост с нотариален акт № 5, т. 05, рег. I№ 1* н.д. № 3* от 2005 г., установяващ придобиване на право на собственост на оригинерно основание - давностно владение с който се е снабдил преди завеждането на иска. Съставянето на този нотариален акт обаче не се прекъсва или спира придобивната давност защото не са налице условията на чл. 81 ЗС и чл. 84 ЗС вр. с чл. 115 и чл. 116 ЗЗД. Неоснователен е аргумента, подържан и в касационната жалба, че ответника не установява оригинерно придобиване на собствеността, тъй като не представя писмен документ за заплащането на разликата в цената. По делото са разпитани свидетели относно това обстоятелство и техните показания относно плащането действително не могат да бъдат ценени предвид забраната на чл. 133, ал. 1 ГПК (отм.), но в тях се съдържат данни за осъществяваната фактическа власт върху имота, които подкрепят правопогасителното възражение на ответника. Правилен е извода, че след като ответника не твърди да е собственик по силата на предварителен договор, то липсата на разписка до пълната договорена сума е без правно значение. Твърденията в касационната жалба на пълномощника на касатора, че данъчната декларация на ответника е унищожена по негово настояване са без правно значение. С оглед съвпадението на изводите на въззивният и касационният съд за неоснователност на иска за собственост, поради притежанието на това абсолютно вещно право от ответника поради изтекла погасителна давност, решението следва да се потвърди. Решението е правилно и в частта, с която е обезсилен първостепенният акт. С исковата молба, а и в хода на съдебното производство не е предявяван иск за ревандикация на изградените върху имота сгради. По тези съображения, ВКС, състав на Първо г.о.