Решение № 172 от 14.04.2009 г. на ВКС по гр. д. № 6246/2007 г.

Решение № 172 от 14.04.2009 г. на ВКС по гр. д. № 6246/2007 г., II г. о., ГК, докладчик съдията Пламен Стоев Производството е по реда на чл. 218а и сл. ГПК (отм.), вр. с § 2, ал. 3 ПЗР на ГПК. Образувано е по жалба на С. А. С. и С. Б. И. от гр. С. срещу въззивно решение от 29.06.2007 г. по гр. д. № 585/2005 г. на Софийския градски съд, IIд г. о. Жалбоподателите са поискали да се отмени решението като поддържат, че същото е неправилно поради допуснати нарушения - основания за отмяна по чл. 218б, ал. 1, б. "в"ГПК (отм.). Касационната жалба е подадена в срока по чл. 218в, ал. 1 ГПК (отм.) и съдържа точно и мотивирано изложение на касационните основания, поради което е процесуално допустима, но разгледана по същество тя е неоснователна. С посоченото решение въззивният съд е оставил решение от 23.02.2004 г., постановено по гр. д. № 2341/2000 г. на Софийския районен съд в частта му, с която е отхвърлен искът с правно основание чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ, предявен от С. А. С. и С. Б. И. срещу Н. Г. А., С. Г. С., И. Р. К., Б. Р. С. /Глигова/, Ц. Г. Л., Е. Г. Л., Х. И. В., К. С. П., Р. С. В., Г. С. С., Л. С. С., Л. С. А., К. Е. Г., М. Е. П. /Йоткова/, Г. Е. Ш., А. Е. А., Ц. И. С.,В. И. М., К. И. Д., П. Г. С., С. Р. С., И. Ц. Ш., П. Ц. М., Л. С. Л., С. Г. С., М. С. С., С. С. А., П. С. С., Б. С. С., Т. Й. А., И. Р. С., З. Р. С., Ц. С. П., К. К. Д., Д. К. С., М. С. С. и Н. С. С. за установяване, че към момента на образуване на ТКЗС в с. В. и Б. И. С. са били собственици на земеделски земи, находящи се в землището на с. Враждебна, р-н "Кремиковци", гр. С., с обща площ от 51, 520 дка (в м. "Песоко"- 6 дка, м. "Глого"-1,8 дка, м. "Пладнището"- 6,3 дка, м. "Китовото"-1,6 дка, м. "Искъра"-0,9 дка, м. "Искъра"- 1 дка, м. "Селимица"- 0,5 дка, м. "Селимица"- 0,7 дка, м. "Талого"- 1 дка, м."Слого"- 0,520 дка, м. "До реката"- 0,200 дка, м. "Орханийско шосе"- 5 дка, м."Ново село"- 3 дка, м. "Блатото"- 3 дка, м. "Шарковото"- 3 дка, м. "Воденицата"- 3 дка, м. "Орландовци"- 12 дка, м. "Селското"- 2 дка), възстановени с решение № 3* от 21.09.96 г. на ПК "Кремиковци" и решение на СРС, 45 с-в, постановено на 04.03.96 г. по гр. д. № 12 198/94 г. на наследниците на С. С. П. За да отхвърли предявения иск, въззивният съд е приел за неоснователно твърдението на ищците в първоинстанционното производство С. С. и С. И., че към момента на образуване на ТКЗС процесните земеделски земи са принадлежали не на всички наследници на общия наследодател С. П., починал през 1943 г., а на неговите внуци 1995 г. и Б. И. С., починал през 1968 г. (чийто наследници са ищците), които са ги владели през периода 1938 г.- 1957 г. и саги придобили по давност. Относно придобивната давност е прието, че от събраните по делото доказателство не е установено двамата да са осъществявали самостоятелно владение върху имотите, както и че дори такова да е осъществявано през посочения период, давностният срок не е бил изтекъл. Решението е валидно, допустимо и правилно. При постановяването му не са допуснати релевираните в касационната жалба нарушения. Доводът на касаторите, че въззивният съд неправилно е приел за неоснователна претенцията им по чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ за признаване за установено, че процесните земеделски земи са били собственост на Ф. С. и Б. С., които са ги владели от 1938 г. до внасянето им в ТКЗС през 1957 г. и са ги придобили по давност е неоснователен. Във връзка с него въззивният съд правилно е приел, че по отменения Закон за давността /чл. 34/ срокът за придобиване на собственост чрез обикновено владение е 20 години, а съгласно чл. 79, ал. 1 от сега действащия Закон за собствеността / в сила от 16.12.1951 г./-10 години. Според разпоредбата на § 4 от П. правила на ЗС за придобивната давност, започнала да тече при действието на отменения закон за давността, се прилагат разпоредбите на новия закон, ако за завършване на давността по отменения закон е нужен по-дълъг срок от предвидения в новия закон. Следователно в случая намира приложение отмененият Закон за давността, тъй като 20 годишният давностен срок по него би изтекъл през 1958 г, а при действието на ЗС - през 1961 г. В случая жалбоподателите се позовават на осъществявана от посочените двама внука на общия наследодател фактическа власт върху процесните имоти до 1957 г., когато същите са внесени в ТКЗС, поради което посоченият от тях период не е достатъчен за придобиването им по давност, дори по делото да бе установено самостоятелно владение от тяхна страна през посочения период, както въззивният съд правилно е приел. Ето защо и направените оплаквания за допуснати от съда съществени нарушения на съдопроизводствените правила при преценката на доказателствата, довели до неправилност на постановеното решение, са неоснователни. С оглед изложеното не са налице релевираните основания за касиране на въззивното решение, поради което и на основание чл. 218ж, ал. 1 ГПК (отм.) същото като правилно, обосновано и законосъобразно следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения Върховният касационен съд, II г. о.