Решение № 1617 от 1.02.2012 г. на ВАС по адм. д. № 16384/2010 г.

Решение № 1617 от 1.02.2012 г. на ВАС по адм. д. № 16384/2010 г., VII о., докладчик съдията Иван Раденков Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Раматан Руман Сукру, род. на хх.хх.хххх г. в Република Турция, против решение № 56/16.11.2010 г., постановено по адм. дело № 85/2010 г., по описа на Административен съд Разград, с което е отхвърлена жалбата му срещу Заповед № 2685/12.08.2010 г., издадена от директора на Областна дирекция на МВР гр. Разград, като неоснователна. Изложени са съображения за неправилност на обжалваното решение поради допуснати нарушения на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяната му и постановяването на друго, с което оспорената заповед бъде прогласена за нищожна или алтернативно бъде отменена като незаконосъобразна. Ответникът - директорът на "Областна дирекция" на МВР гр. Разград, редовно призован не е представляван и не е изразено становище по касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура е изразил становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд като прецени събраните по делото писмени доказателства, намира жалбата за подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от надлежна страна, с оглед на което е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна по следните съображения: С решението по обжалваното дело Административен съд Разград е отхвърлил като неоснователна жалбата на Раматан Руман Сукру, против Заповед № 2685/12.08.2010 г., издадена от директора на Областна дирекция на МВР гр. Разград, с която му е наложена принудителна административна мярка "Принудително отвеждане до границата на Република България". За да постанови този резултат съдът е приел, че жалбоподателят не може да удостовери влизането си в страната по законоустановения ред. Решението е неправилно. Съдът не извършил преценка налице ли е баланс между защитените индивидуални права на чужденеца - правото на личен и семеен живот, и интересите на обществото, т. е. не установил пропорционалността на наложената мярка. Съдът, не е констатирал, че оспорената заповед е издадена в нарушение на чл. 39б, ал. 1 ЗЧРБ - без на касатора да бъде предоставен срок за доброволно изпълнение на наложената мярка. За да спази задължителното изискване на европейската и на националната правни норми в заповедта, с която се налага принудителната административна мярка - принудително отвеждане до границата, органът е длъжен да предостави срок за доброволно изпълнение. В случая такъв срок не е даден на касатора. Сам по себе си този факт е нарушение на материалноправните изисквания на закона и прави мярката незаконосъобразна. Предоставянето на срок за доброволно изпълнение на решението за връщане може да не бъде спазено, само ако лицето представлява заплаха за националната сигурност или обществения ред по смисъла на чл. 39б, ал. 4 ЗЧРБ. Такива твърдения в оспорената заповед няма. Следователно органът преценил, че лицето не представлява заплаха за националната сигурност и обществения ред, Като не е приложил правилно материалния закон съдът е постановил неправилно съдебно решение, което следва да бъде отменено. Делото е изяснено от фактическа и правна страна, в хода на съдебното производство първоинстанционният съд не е допуснал съществени нарушения на съдопроизводствените правила, поради което съдебното решение следва да бъде отменено и вместо него постановено друго, с което оспорената заповед № 2685/12.08.2010 г. на директора на Областната дирекция на Министерството на вътрешните работи, гр. Разград бъде отменена и преписката върната на административния орган за ново произнасяне в съответствие с изложените задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 във вр. с чл. 222, ал. 1 във вр. с чл. 173, ал. 2 АПК Върховният административен съд, седмо отделение,