Решение № 4516 от 8.04.2010 г. на ВАС по адм. д. № 14594/2009 г.

Решение № 4516 от 8.04.2010 г. на ВАС по адм. д. № 14594/2009 г., I о., докладчик председателят Светлозара Анчева Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на "Валдес-96" ЕООД - гр. Костинброд срещу решение № 61/22.06.2009 г., постановено по адм. дело № 7283/2008 г. по описа на Административен съд, София-град, с което е отхвърлена жалбата на дружеството против РА № 2300-1222/12.10.2006 г., издаден от орган по приходите в ТД на НАП, София - област относно определените му задължения по ЗКПО (отм.) общо в размер на 28 081,73 лв. и лихви 5 227,63 лв. за данъчни периоди 2003 г., 2004 г. и 2005 г. вследствие на увеличен финансов резултат на основание чл. 23, ал. 2, т. 13 от същия закон. Релевират се оплаквания за неправилност на обжалваното решение поради допуснати нарушения при прилагането на материалния закон и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Според касатора по делото са представени двустранно подписани протоколи, както и са налице доказателства за разплащането и счетоводното отразяване на сделките в съответствие с изискванията на закона, а и съдебно-счетоводната експертиза по делото е установила, че процесните фактури са отразени в счетоводството му и са извършени плащания на доставчиците. По този начин макар изрично да не сочи като отменително основание съществено нарушение на съдопроизводствените, то от изложението на жалбата може да се направи такъв извод. Представени са писмени бележки от адв. Бърчев. Ответникът по касационната жалба дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. София при ЦУ на НАП, редовно призован не е изпратил свой представител и не е взел становище. Представителят на Върховна административна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба, тъй като е установено, че по сделките с пет контрагенти липсва реално осъществяване на услуга по смисъла на чл. 15, ал. 3, т. 2 ЗКПО (отм.), а относно допълнително представените пред първоинстанционния съд доказателства не установяват по безспорен начин времето на тяхното извършване. Върховният административен съд, I отделение счита, че касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: За да отхвърли жалбата първоинстанционният съд е приел за законосъобразно увеличението от органа по приходите на финансовия резултат на "Валдес-96" ЕООД на основание чл. 23, ал. 2, т. 13 ЗКПО (отм.), вследствие на което са определени данъчни задължения за ревизираните периоди 2003 г., 2004 г. и 2005 г. в общ размер от 28 081,73 лв. и лихви 5 227,63 лв. Съдът е обосновал този си извод с нереалност на доставките по издадените фактури от "Алексов и Петров" ООД, "Бултрейд 02" ЕООД и "Нарцис нео" ЕООД, установено с решение по адм. дело № 5741/2008 г. на ВАС, I отделение по ЗДДС (отм.), в което е прието, че доставките не са реално осъществени. За доставките от "Продек - сух монтаж" ЕООД и "Ексим БГ трейд" ООД в хода на ревизионното производство съдът е приел, че не са открити на декларираните от тях данъчни адреси и по отношение на тези доставки не е установена реалност. В тази връзка и с оглед възражението на жалбоподателя, че ЗКПО (отм.) не въздига като предпоставка за непризнаване на разходи липсата на доставка, съдът го е възприел като неоснователно, аргументирайки се с чл. 15, ал. 3, т. 2 ЗКПО (отм.). В този смисъл съдът е изложил мотиви, че и ЗДДС (отм.) и ЗКПО (отм.) предполагат установяване с допустимите доказателствени средства за реалността на доставките, като в материята на корпоративното облагане оспорването на реалността на доставката обосновава и оспорване на разхода. Според съда само наличието на договори не доказва наличието на реално осъществени доставки. Относно представените в съдебното производство пред първоинстанционния съд доказателства, съдът ги е преценил като частни диспозитивни документи, които не носят достоверни дати. Съдът е отчел, че не са представени съпътстващи документи относно техническа, материална и кадрова обезпеченост на подизпълнителите да извършат процесните СМР. По отношение на транспортните услуги от "Продек сух монтаж" ЕООД и "Ексим БГ трейд" ЕООД е прието в съдебното решение, че липсват по делото доказателства за конкретно договорени маршрути за превоз, вида на превоза и датата на извършването на същия. Обжалваното решение е правилно постановено. Настоящият съдебен състав на касационната инстанция изцяло възприема изводите на първоинстанционния съд, че и ЗДДС (отм.) и ЗКПО (отм.) предполагат установяване с допустимите доказателствени средства на реалността на доставките, като в материята на корпоративното облагане оспорването на реалността на доставката обосновава и оспорване на разхода. Ако се възприеме тезата на касатора, би означавало, че след като има осчетоводени разходи, дори те да не са извършени действително, това е без значение и би следвало формално осчетоводените разходи да бъдат признати и да не се прилага разпоредбата на чл. 23, ал. 2, т. 13 ЗКПО (отм.), но не това е целта на закона в областта на корпоративното облагане. Всъщност с това се изчерпва приликата между посочените два закони, тъй като ЗДДС (отм.) третира облагането с косвен данък, а данъкът по ЗКПО (отм.) е пряк данък. В процесния случай по делото е установено, че доставките от "Алексов и Петров" ООД, "Бултрейд 02" ЕООД и "Нарцис нео" ЕООД, отнасящи се до фактурирани СМР не са осъществени реално, поради което разходите, които получателят по доставките е осчетоводил правилно не са признати от приходните органи и първоинстанционния съд. В тази връзка правилно съдът се е позовал и на решение по адм. дело № 5741/2008 г. на ВАС, I отделение (с това решение е било отменено предходно решение на съда и е постановено връщане за ново разглеждане в частта по ЗКПО (отм.), което сега е предмет на настоящия касационен съдебен контрол), отнасящо се до същите доставки от посочените доставки, но облагането е било по ЗДДС (отм.). Както вече беше изтъкнато и ЗДДС (отм.) и ЗКПО (отм.) въвеждат като основна предпоставка реалност на доставките и в случай на оспорване и недоказването им, по ЗДДС (отм.) последицата е непризнаване на признаване на право на данъчен кредит, а по ЗКПО (отм.) непризнаване на разходи и съответно облагане с корпоративен данък. За доставките от "Продек - сух монтаж" ЕООД и "Ексим БГ трейд" ООД (транспортни услуги и СМР) обосновани са изводите на съда, че също не са ангажирани доказателства за реалността на доставките. Наличието на сключени договори не е достатъчно, за да се приеме, че доставките са действително осъществени. Нееднократно ВАС, I отделение в свои решения е приемал, че наличието на договор означава, че са възникнали облигационни отношения между страните, но за целите на данъчното облагане (в случая с преки данъци) следва да се ангажират конкретни доказателства за реалното изпълнение на тези договори. Обосновано съдът не е ценил като годни писмени доказателства представените пред него количествено-стойностни сметки и протоколи, тъй като те като частни диспозитивни документи не се ползват с материална, а само с формална доказателствена сила и не съдържат достоверни дати. В касационната жалба не се съдържат конкретни оплаквания срещу обжалваното решение, а само, че по делото са налице доказателства, включително и съдебно-счетоводна експертиза, че е осъществено разплащане по доставките и счетоводното им отразяване, което в контекста на мотивите на настоящето решение е без значение, след като няма достатъчно убедителни доказателства за реалност на фактурираните и осчетоводени доставки. С оглед гореизложеното настоящият съдебен състав счита, че обжалваното решение е постановено в съответствие с изискванията на приложимия материален данъчен закон и при правилно установена фактическа обстановка в изпълнение указанията на решение по адм. дело № 5741/2008 г. на ВАС, I отделение са изградени правните изводи на съда, поради което решението е и обосновано и като правилно следва да бъде оставено в сила - чл. 221, ал. 2, предл. 1 АПК. Водим от горното и в същия смисъл Върховният административен съд, I отделение,